Р
Е Ш Е
Н И Е
Ардино, 22.03.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- Ардино, граждански
състав, в публично съдебно заседание на 22.02.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от
Съдията гр. дело № 51 по описа на Съда за 2016 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД, за установяване на парични вземания, при цена на иска по чл. 79 от ЗЗД- 12 725,14 лева;
Постъпила е ИМ, депозирана от З.Х.К., ЕГН: **********, от
Кърджали, като собственик на ЕТ „К.- З.К.”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в град Кърджали, ул. „Балкан” № 10А, против А.А.К., гражданин на Кралство Нидерландия, постоянно
пребиваващ чужденец в Р. България, с постоянен адрес ***.
Посочва се
от ищеца, че през месец април 2015 год., ответника устно му е възложил
изготвянето на оферта и сметка за изграждане на съоръжение- басейн в имота му ,
находящ се в с. A., Община- Ардино, Кърджалийска област. Сочи, че след като
ответникът приел офертата и сметките към нея, която възлизала на обща стойност
71 464.00 лева, той възложил на ищцата, в качеството й на ЕТ и самото израждане
с нейни средства на съоръжението- басейн в имота му, находящ се в с. A., Община
-Ардино. Навежда доводи, че от началото на месец май до края на месец октомври
2015 год., въз основа на възложеното от ответника изграждане на съоръжението и
под постоянното негово наблюдение и одобрение по време на извършването на СМР,
изградила в имота му в с. A., Община – Ардино, възложеното съоръжение- басейн.
Твърди, че по време на изпълнението възниквали допълнителни строителни работи
извън предварително изготвената оферта и първоначално възложеното на
изпълнителя от ответника. Посочва, че ответника бил възложил на ищцата да
извърши и тези допълнително възникнали по време на строителството работи, като
страните се уговорили същите да бъдат изплатени на изпълнителя след приключване
на обекта, след представяне на смета и фактура, респективно както при основно
възложените от възложителя СМР по изграждане на басейна.
Ищцовата страна твърди, че за
извършваните поетапно СМР, е издавала на ответника актове и въз основа на тях
фактури- 1. Акт за м. Май 2015 г. и фактура № **********/18.05.2015 год. за
извършени СМР на стойност 4 000 лева с ДДС; 2. Акт за м. Май 2015 г. и фактура
№ **********/29.05.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с
ДДС; 3. Акт за м. Юни 2015 г. и фактура № **********/12.06.2015 год. за
извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС; 4. Акт за м. Юни 2015 г. и фактура
№ **********/26.06.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с
ДДС; 5. Акт за м. Август 2015 г. и фактура № **********/03.08.2015 год. за
извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС; 6. Акт за м. Август и фактура
№ **********/14.08,2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с
ДДС; 7. Акт за м. Август 2015 г. и фактура № **********/26.08.2015 год. за
извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС; 8. Акт за м. Октомври 2015 г. и фактура № **********/23.10.2015 г. за
извършени СМР на стойност 7 465,20 лева с ДДС; и 9. Акт за м. Октомври
2015 г. и фактура № **********/02.12.2015 год. за извършени СМР на стойност
5 106, 84 лева с ДДС;
Сочи, че съставените актове за отделните
извършени поетапно СМР и фактурите по тях представяла лично на ответника, но
той винаги отказвал да ги подпише с аргумент , че това ще направи накрая - при
окончателното приключване на обекта. Посочва, че ответника също така отказвал
да подписва при всяко представяне и предявяване с актовете и фактурите по тях,
с изключение на фактура № **********/18.05.2015 год. и фактура -фактура №
**********/23.10.2015 год.
Страната твърди, че ответника въпреки, че
не е подписвал актовете и фактурите за изграждането на басейна и допълнително
възложените СМР, той е заплатил дължимите от него суми по издадените актове и
по: фактура № **********/18.05.2015 год.; фактура №
**********/29.05.2015 год.; фактура № **********/12.06.2015 год.; фактура № **********/26.06.2015
год.; фактура № **********/03.08.2015 год.; фактура № **********/20.08.2015
год.; фактура № **********/26.08.2015 год., като незаплатени останали
единствено сумите по акт и фактура №
**********/23.10.2015 год. на стойност 7 465,20 лева с ДДС и по стойностна
сметка от 12.10.2015 год. и фактура № *********/02.12.2015 год. на стойност
5 100,84 лева с ДДС, възлизащи общо на сумата в размер на 12 572.04 лева,
въпреки, че точно, изцяло, добросъвестно и в срок ищцата изпълнила възложеното
й от ответника, както по първоначално приетата от него оферта и възложено
изграждане на басейна , така и по допълнително възложените от него СМР, и
въпреки , че последния приел изцяло и без възражения извършените от ищцата СМР.
Посочва се от ищцата, че неколкократно канила ответника да изпълни задължението си
към нея, като заплати стойността на фактура № **********/23.10.2015 год. и
фактура № **********/02.12.2015 год., възлизащи на сумата в общ размер на 12
572.04 лева, но ответника досега отказвал да стори това, като се обосновавал с
липса на средства, както и, че нямал намерение да плати тези разходи, тъй като
бил чужденец и можел да напусне страната, като нямало как ищцата да си получи
тези претендирани дължими от него суми.
Посочва също, че ответника й дължи и
обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД- лихва за забавено плащане по
посочените по- горе неразплатени фактури, както следва:
- 124.67 лева- по
фактура № **********/23.10.2015 год. - върху сумата в размер на 7 465.20 лева
/представляваща главница/- за времето от 24.10.2015 год. до 22.12.2015 год.-
деня, предхождащ датата на предявяване
на исковата молба, и 28.43 лева- по фактура № **********/02.12.2015 год.- върху
сумата в размер на 5 106.84 лева /представляваща главница/ - за времето от
03.12.2015 год. до 22.12.2015 год.- деня, предхождащ датата на предявяване на
исковата молба.
Или понастоящем, ответника дължал на ищцата
общо сумата в размер на 12 725.14 лева /дванадесет хиляди седемстотин двадесет
и пет лева и четиринадесет стотинки/, от която: 12 572.04 лева/дванадесет
хиляди петстотин седемдесет и два лена и четири стотинки/- главница по фактури
и обезщетение за забава на основание чл. 86 от ЗЗД- лихва за забавено плащане
по фактурите /така както е посочено по - горе/, в общ размер на 153.10 лева
/сто петдесет и три лева и десет стотинки / лева .
Предвид изложеното, моли страните да бъдат
призовани на съд и след като докаже твърденията си, съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника- А.А.К. ***, Кърджалийска
област, дом № 36, с личен номер на чужденец: **********/2010 год.,
продължително пребиваващ в Р България, с номер на удостоверение за пребиваване-
*********/14.09.2010 год. от МВР - Кърджали, роден в Кралство Нидерландия, град
Алсмир, да й заплати сумата в размер на 12 725.14
лева /дванадесет хиляди седемстотин двадесет и пет лева и четиринадесет
стотинки/, от която: 12 572.04 лева /дванадесет хиляди петстотин седемдесет и
два лена и четири стотинки/- главница по фактури № 446/23.10.2015 год.
(7 465.20 лева) и фактура № *********/02.12.2015 год. (5 106.84
лева), както и сумата от 153.10 лева /сто петдесет и три лева и десет
стотинки/- обезщетение за забава-мораторна лихва за
забавено плащане, от която : 124.67 лева - по фактура № **********/23.10.2015
год. - върху сумата в размер на 7 465.20 лева /представляваща главница/- за
времето от 24.10.2015 год. до 22.12.2015 год.- деня, предхождащ датата на
предявяване на исковата молба и 28.43 лева- по фактура № **********/02.12.2015
год.- върху сумата в размер на 5 106.84 лева /представляваща главница/- за
времето от 03.12.2015 год. до 22.12.2015 год.- деня, предхождащ датата на
предявяване на исковата молба, както и законна лихва върху дължимата сума като
главница, считано от предявяване на иска до окончателното й заплащане и
направените по делото съдебни разноски.
В СЗ
ищцата се явява лично и се представлява от адвокатска кантора „Бояджиев и
Дуков”- АК- Хасково. В хода на устните състезания и в представената в срок
писмена защита, процесуалните представители на ищцата намират обективно
предявените искове за напълно доказани с приетите и събрани по делото
доказателства и молят съдът да го уважи изцяло. Претендират се направените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответната
страна чрез процесуален представител- адвокат Д.Ш. *** е постъпил писмен
отговор по депозираните искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ГПК.
Депозираният иск на първо място се намира
от страната за недопустим, с оглед липса на пасивна процесуална легитимация на
тази страна по делото. В тази насока се сочат доводи, че ответната страна не е
собственик на имота в с. A., община Ардино, в който ищцата извършила СМР по
съоръжение- басейн.
Исковете се намират от ответната страна и за
неоснователни. Оспорват се всички твърдяни от ищцовата страна обстоятелства относно възлагането от
ответника на СМР по изграждането на съоръжение- басейн в с. A., община Ардино,
относно собствеността на имота, в който е бил изградено съоръжението- басейн,
издаването от страна на ищцата като изпълнител своевременно на междинни
ежемесечни актове и фактури за извършените етапни СМР, които да са били
предявявани на ответника, и които той отказвал да подпише. Оспорват се твърдяните обстоятелства, че ищцовата
страна е правила неколкократно опити за уреждане на
отношенията между страните извънсъдебно.
Сочат се нови обстоятелства относно
неспазен от страна на изпълнителя, уговорен предварително двумесечен срок за
извършване на работата по съоръжението- басейн, за неизготвяне и непредставяне
в срок на актовете и фактурите за извършените етапни СМР, за некачествено
изпълнение от страна на изпълнителя на възложената му работа, за недължимост на сумата от 7 465.20 лева по фактура №
446/23.10.2015 г. В СЗ ответникът не се явява и не се представлява. В хода на
устните състезания не се взема отношение по предявените обективно съединени
искове по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД. С представената в срок писмена защита
процесуалният представител на ответника намира делото за неизяснено от
фактическа, а предявените обективно съединени искове за неоснователни и
недоказани. Моли се съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се направените
деловодни разноски, за които на основание чл. 80 от ГПК, с писмената защита е представен
списък.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
През м. Април 2015 г. между
страните по делото- ответникът А.К. в качеството му на възложител и ищецът ЕТ” З
К”- Кърджали, като изпълнител, е бил сключен формален договор за изработка на
съоръжение- Външен семеен басейн, ведно с площадки около басейна и допълнителни
работи, в имот ползван от ответника по делото в с. A., община Ардино. Въпреки
липсата на изрично уговорен срок за изпълнението на уговореното между страните,
съдът, с оглед на приетите по делото писмени доказателства и събрани гласни
такива, приема, че този срок е в рамките на летния период на същата 2015- та
година. На 27.04.2015 г. ищцата представила на ответника оферта за окончателно
уговорените СМР, които включвали изграждането на съоръжението- Външен семеен
басейн, площадки около басейн и допълнителни работи, на обща стойност
(съобразно приложената по делото Генерална сметка) 71 464.00 лева. СМР по изпълнението на уговореното започнали
през м. Май- 2015 г., като до приключването им, в средата на м. Октомври същата
година, ищцата, за извършените поетапно работи издала на ответника актове, в които
описвала извършените към момента дейности и тяхната стойност, респективно
фактури за тях. По този начин, чрез издаването на Акт за м. Май 2015 г. и фактура №
**********/18.05.2015 год. за извършени СМР на стойност 4 000 лева с ДДС,
Акт за м. Май 2015 г. и фактура № **********/29.05.2015 год. за извършени СМР
на стойност 10 000 лева с ДДС, Акт за м. Юни 2015 г. и фактура №
**********/12.06.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС,
Акт за м. Юни 2015 г. и фактура № **********/26.06.2015 год. за извършени СМР
на стойност 10 000 лева с ДДС, Акт за м. Август 2015 г. и фактура №
**********/03.08.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС,
Акт за м. Август и фактура № **********/14.08,2015 год. за извършени СМР на стойност
10 000 лева с ДДС, Акт за м. Август 2015 г. и фактура №
**********/26.08.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС,
акт за м. Октомври и фактура № **********/23.10.2015 год. за извършени СМР на
стойност 7 465,20 лева с ДДС и по стойностна сметка от 12.10.2015 год. и
фактура № *********/02.12.2015 год. за извършени СМР на стойност 5 100,84
лева с ДДС, ищцата по делото осчетоводила вложени материали, извършени разходи
и вложен труд, на стойност 80 026,76
лева. Въпреки, че само две от така посочените по- горе, издадени фактури били
подписани от възложителя, видно от приложените по делото и приети от съда
писмени доказателства (платежни нареждания) представени от ответната страна с
депозирания писмен отговор, той извършил плащане по по-
голямата част от тях, а именно: по фактура № **********/18.05.2015 год.;
по фактура № **********/29.05.2015 год.; по фактура № **********/12.06.2015
год.; по фактура № **********/26.06.2015 год.; по фактура № **********/03.08.2015
год.; по фактура № **********/20.08.2015 год.; по фактура №
**********/26.08.2015 год., на обща стойност 64 000 лева, като незаплатени
останали единствено осчетоводените от ищцата суми по акт и фактура № **********/23.10.2015 год. на стойност 7 465,20
лева с ДДС и по стойностна сметка от 12.10.2015 год. и фактура №
*********/02.12.2015 год. на стойност 5 100,84 лева с ДДС, възлизащи общо
на сумата в размер на 12 572.04 лева, дължимостта
по които от ответника, ведно със законната лихва от датата на просрочието е предмет на настоящия спор.
По делото
е приложено писмено доказателство- Генерална сметка (без дата и подпис на някоя
от страните по делото) л. 73 от Гр. дело № 2957/ 2015 г. по описа на ХОС, от
което се установява, че към датата на съставянето й, за извършената работа
ищцата е получила от ответника сумата от 64 000.00 лева, като неизплатена
оставала сумата от 7 180.00 лева.
От друго
писмено доказателство прието по делото- Нотариална покана от ответника до ищцата от дата 07.12.2015 г., на
основание чл. 265 от ЗЗД, ответникът намалил договореното между страните
първоначално възнаграждение от 71 464.00
лева, със 7 465,20 лева, колкото била стойността на издадената от ищцата
Фактура № 446/23.10.2015 г.
По делото са събрани и гласни
доказателства обективирани в показанията на св. М., М., Н. и Р., всички без родствена връзка със страните по
делото, които се кредитират от съдебния състав разгледал делото. От обобщеният
анализ на всички тези показания на свидетелите, които съдът не намира за
необходимо да ги анализира поотделно, се установява приетата за установена
фактическа обстановка, а именно, че през м. Април 2015 между страните са
възникнали формални облигационни отношения във връзка с изработката на
съоръжение- външен семеен басейн в с. A., община Ардино, че поръчител е бил
ответникът по делото, а изпълнител ищцата в качеството й на собственик на ЕТ „З
К”- Кърджали, че действително е имало промяна на първоначално уговореното между
страните като предмет на изработката, за което е била изготвена втора (окончателна)
Генерална сметка (оферта). От показанията на свидетелите се установява също, че
действително са извършвали допълнителни работи, които са им били възлагани
както от поръчителя, така и от изпълнителя, но по- големият обем от тези
извършени допълнителни работи били калкулирани в предварително изготвената и
представена стойностна генерална сметка, за целият обем работа, който е следвал
да бъде извършен до приключването и предаването на изработеното.
По делото, по искане на ищцовата страна е била назначена ССчЕ.
Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ по тази експертиза, като обективно,
пълно и безпристрастно. От това заключение се установява, че към момента на
извършване на проверката от ВЛ в счетоводството на ищцата, Фактури № № 446/
23.10.2015 г. издадена за сумата от 7465,20 лева с ДДС за извършени (най- общо
посочени в документа) „СМР басейн” и 449/02.12.2015 г., издадена за сумата от
5 100, 84 лева с ДДС, за извършени, както е посочено в документа „СМР-
Басейн, допълнителни работи- Акт 23.10.2015 г., са били осчетоводени в
счетоводството на търговеца- изпълнител, но по тях до момента на проверката от
ВЛ, не е било постъпило плащане, като натрупаната лихва за просрочието
възлизала съответно- По стойността на първата фактура в размер на 865,39 лева,
за просрочие от 417 дни, по втората, в размер на 535,
14 лева, за просрочие от 377 дни.
По делото, по искане и двете
страни е била назначена и СТЕ. Съдът кредитира изцяло заключението на ВЛ и по
тази експертиза, като обективно, пълно и безприствастно,
и изготвено от ВЛ притежаващо нужните компетентност и квалификация за
изготвянето му. От представеното заключение по тази СТЕ, както и от дадените
пояснения от ВЛ в ОСЗ, се установяват следните спорни по делото обстоятелства:
-
Че
цялата стойност на извършените от ищеца СМР по изграждането на външен семеен
басейн в с. A., община Ардино с поръчител ответника по делото, до неговото му
предаване от изпълнителя, възлиза на обща стойност 68 128, 64 лева, като в
тази цена се включени количество и стойност на вложени материали, доставки на
същите, труд, включен ДДС, включени неотчетени, но изпълнени СМР, подробно
описани по вид и стойност в Приложение- 1 към заключението на СТЕ;
-
Че е
налице просрочие на изработката, с оглед изчислената
от ВЛ разходна трудова норма в човекочасове и работни дни и срокът, който както
по- горе посочи съдът съобразно събраните доказателства, приема за установен за
извършването на поръчката;
-
Че е
налице разминаване в количествата на действително изпълнените СМР, съответно и
тяхната стойност, с предварително уговорените и отразени в представените по
делото оферта, актове и КСС строително- монтажни работи;
-
Че са
налице неизпълнени СМР съгласно предварително представената оферта, но отчетени
като извършени и осчетоводени, възлизащи на стойност 11 898,12 лева, които не
са били включени от ВЛ към стойността на обекта от 68 128, 64 лева, която
се приема за негова окончателна;
-
Че са
налице допълнително изпълнени СМР, извън представената оферта и сметки, явяващи
се допълнително възложени работи, отразени по вид и обем в стойностна сметка от
12.10.2015 г., както и разминаване в изработеното или вложени количества
материали съобразно строителните норми, като тези изпълнени СМР не са били
отчетени, посочени са в Приложение- 3 към заключението на СТЕ, възлизат на
стойност 1 784,82 лева и са били калкулирани съм сумата от 68 128,64
лева, която се явява според заключението на ВЛ, окончателна във връзка с
предмета на договора между страните по изработката на Външен семеен басейн
съобразно представената оферта и стойностна сметка.
В представеното заключение по
извършената СТЕ, ВЛ дава заключение също така, че към момента на извършения
оглед и измервания е констатирало и определени несъответствия в начина на
извършване на определени СМР, количество на вложени строителни материали,
некачествена работа и др., които обаче като цяло не възпрепятствали
използването на съоръжението- външен семеен басейн в с. A., община Ардино, по
предназначението му.
Както от заключението на ВЛ по
представената СТЕ, така и от неговите пояснения по това заключение, дадени в
ОСЗ, проведено по делото на 22.02.2017 г., се установява, че вследствие на
некоректно извършени СМР, неточно или неправилно отчетени количества и
стойности на строителни материали, дейности и труд, неточно калкулиране на ДДС
за вложените материали и извършената работа от изпълнителя на поръчката- ЕТ „З
К”- Кърджали, се е получила разликата от 11 898, 12 лева, явяваща се
отчетени но неизпълнени СМР по басейна, които надхвърлят окончателната
действителна стойност на изработеното, съобразно вложените материали, труд и
качество на изработката.
Горните факти Съдът установи
след преценка на всички събрани по делото доказателства, съобразно
доказателствената сила, която им придава ГПК.
При така установената фактическа
обстановка, Съдът достигна до следните правни изводи:
Обективно, кумулативно
съединените искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на парични вземания, при цена на иска по
чл. 79 от ЗЗД- 12 725,14 лева, предявени от З.Х.К., ЕГН: **********, от
Кърджали, като собственик на ЕТ „К.- З.К.”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление в град Кърджали, ул. „Балкан” № 10А, против А.А.К., гражданин на Кралство Нидерландия, постоянно
пребиваващ чужденец в Р. България, с постоянен адрес ***, се явяват допустими
за разглеждане.
Разгледани по същество, най- вече, с оглед основанието и
размера на претенцията по основният иск- чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, се явяват
неоснователни и недоказани и като такива ще следва да се отхвърлят.
В хода на производството по предявените
искове по чл.79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, следва да се докаже възникването или
липсата на задължението на ответника, размерът на това задължение, основанието
за пораждането му и изпълнението на насрещните задължения по процесния формален договор, в какъвто смисъл е и изнесения
по делото Доклад.
За да бъде уважен иск с право
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка с
конкретни параметри и индивидуализация на уговорената работа и цена, че ищецът
(кредитор) е изпълнил задълженията си съобразно уговореното, че стоката е
предадена и приета от ответника, поради което и за него е възникнало
задължението за плащане, а в тежест на ответника (на длъжника) е да докаже, че е изпълнил
правилно и точно, ако твърди, че е изряден.
Спорни в случая са именно
обстоятелствата: Дали Посочените в Акт от 23.10.2015 г., отразени като
извършени СМР, осчетоводени от ищцата във Фактура № 446/23.10.2015 г. на обща
стойност с ДДС- 7 465, 20 лева и в Акт от 23.10.2015 г. отразени като извършени
СМР, осчетоводени от ищцата с фактура № 449/02.12.2015 г. на обща стойност с
ДДС- 5 106,84 лева, действително са били извършени в пълен обем, коректно
и качествено, от което и да следва задължението на ответника (длъжник)
заплащането на посочените във фактурите суми, възлизащи в общ размер на
12 725,14 лева.
С оглед събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства, съдебният състав разгледал делото
по същество, стига до извод, че ищцата не доказа категорично претенцията си по
образуваното гражданско производство.
Основателността
на главния иск, правната квалификация на иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, се
определя въз основа на твърдените от ищеца в исковата молба правопораждащи
факти. Или обект на доказване в настоящото производство е съществуването на
валидно договорно облигационно отношение между страните, както и размера на
неизпълненото главно задължение. От материалите по делото се установява,
че са налице доказателства за наличие на
облигационно правоотношение между страните с предмет по договореното между тях-
Изработка на съоръжение- външен семеен басейн.
Това е така, защото договорът за изработка е консесуален
и неформален и сключването му предпоставя постигане на съгласие между страните
(възложител и изпълнител), относно съществените елементи от съдържанието на
сделката, а такива са вещта, обект на изработката и цената. С постигането на
съгласие между страните по договора относно видът и начинът на изработването,
вложени материали, труд и време, както и окончателна цена за това, за длъжника
възниква задължението да заплати уговорената цена. Писмената форма не е
задължителна за този вид договор, но и при устна договорка, изискванията са
същите, а именно следва да са налице неговите съществени елементи.
Съдът
приема, че въпреки, че съобразно заключението на ВЛ по извършената СТЕ и
неговите пояснения в ОСЗ касаещи констатациите му относно некоректно и
некачествено извършване на работата по изработката от кредитора, грешно
отчитане на разходи, вложен труд и реализирана печалба, ответникът по делото
коректно и съвестно е изпълнил задължението си като е изплатил сумите отразени
по: 1. Акт за м. Май 2015 г. и фактура № **********/18.05.2015 год. за
извършени СМР на стойност 4 000 лева с ДДС; 2. Акт за м. Май 2015 г. и
фактура № **********/29.05.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000
лева с ДДС; 3. Акт за м. Юни 2015 г. и фактура № **********/12.06.2015 год. за
извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС; 4. Акт за м. Юни 2015 г. и
фактура № **********/26.06.2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000
лева с ДДС; 5. Акт за м. Август 2015 г. и фактура № **********/03.08.2015 год.
за извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС; 6. Акт за м. Август и
фактура № **********/14.08,2015 год. за извършени СМР на стойност 10 000
лева с ДДС; 7. Акт за м. Август 2015 г. и фактура № **********/26.08.2015 год.
за извършени СМР на стойност 10 000 лева с ДДС, възлизащи на обща стойност
64 000.00 лева и явяващи се по- голямата част от сумата посочена най- напред
в представената от изпълнителя оферта (71 464,00 лева), „Генералната
сметка” (71 080,00 лева), окончателната стойност на извършеното, съобразно
заключението на ВЛ по СТЕ (68 128, 64 лева), с включени в тази цена и на
изпълнени, но неотчетени СМР, като ищецът не успя да докаже по един категоричен
и безсъмнен начин дължимостта от страна на длъжника,
ответник по делото, на сумата, до която се претендира вземането (12 725,14
лева), обуславящо се от незаплащане от негова страна на посочените суми във
Фактури №№ 446/23.102015 г. и 449/02.12.2015 г., за извършени по басейна СМР.
При така
формулирания иск, вземайки предвид размерът на претенцията, която се явява
основна за иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в конкретния случай- 12 725,14
лева, съдебният състав е на мнение, че ищецът не доказа при условията на пълно
и главно доказване основанието, че претендираната
сума е дължима до този размер от ответника по делото. Искът предявен така и
най- вече до този размер, ще следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан.
Отхвърлянето на главния иск по
чл.79, ал. 1 от ЗЗД, обуславя отхвърлянето на произтичащият от него иск по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, касаещ законната лихва върху
претендираната сума, от момента на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
Относно разноските:
При този изход на делото,
съобразно убеждението на съда за неоснователност и недоказаност на обективно,
кумулативно съединените искове по чл. 79, ал. 1, вр.
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ищцата против ответника, ще следва ищецът да
бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото деловодни
разноски, каквато е й претенцията на същата изразена какво в депозирания писмен
отговор по делото, така и в представената писмена защита. На основание чл. 80
от ГПК, ответната страна е представила и списък с извършените в настоящото
производство разноски, които са били приети от съда и са в размер на
1 211.00 лева, явяващи се – 800.00 лева за процесуално представителство,
300.00 внесен депозит за извършване на СТЕ, 15.00 ДТ за депозиране на частна
жалба и 96.00 лева за издадена нотариална покана.
Искането на ищеца за присъждане
на разноски при този изход на делото, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран по горните
съображения, съобразно събраните по делото доказателства и възприетата
фактическа обстановка и на основание чл. 235 от ГПК, този съдебен състав на РС-
Ардино разгледал делото по същество,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от З.Х.К., ЕГН: **********, от Кърджали, като собственик на ЕТ „К.-
З.К.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град Кърджали, ул.
„Балкан” № 10А, против А.А.К., гражданин на Кралство
Нидерландия, постоянно пребиваващ чужденец в Р. България, с постоянен адрес ***,
обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
за установяване на парични вземания, при цена на иска по чл. 79 от ЗЗД-
12 725,14 лева, и лихва за просрочие по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД в размер на 1 400,53 лева, като неоснователни и недоказани;
ОСЪЖДА
З.Х.К., ЕГН: **********, от Кърджали, собственик на ЕТ „К.-
З.К.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в град Кърджали, ул.
„Балкан” № 10А, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.К., гражданин на Кралство Нидерландия, постоянно
пребиваващ чужденец в Р. България, с постоянен адрес ***, сумата в размер на 1 211.00 лева, явяващи се
направени в производството деловодни разноски, от които – 800.00 лева за
процесуално представителство, 300.00 лева внесен депозит за извършване на СТЕ,
15.00 лева ДТ за депозиране на частна жалба и 96.00 лева за издаване на
нотариална покана.
.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: