Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 18.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 16804 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Предявен е положителен установителен иск за собственост
върху недвижим имот от сдружение
„С.на б.х.“ гр. София срещу държавата чрез министъра на регионалното развитие и
благоустройството.
Ищецът – сдружение „С.на б.х.“ гр. София излага, че
през м. октомври 1968 г. е закупило от Софийски градски народен съвет СУ
„Строителство“ недвижим имот, представляващ магазинно помещение в кооперативна
сграда, със застроена квадратура 139,33 кв. м, застроена кубатура 516 куб. м,
8,08 ид. части от сградата, състоящо се от общо помещение и спомагателни
помещения, при граници: юг – ул. „******, север – двор и помещение за смет,
запад – вход „Б“ на сградата, който имот се намира на административен адрес:
гр. София ул. „******, в новопостроена сграда, за която е бил съставен акт за държавна собственост №
9548 от 01.11.1976 г., с балансова стойност 33 175 лв. По указание на СГНС
с уведомление № СУ 24696 от 06.08.1968 г., СБХ превел паричната сума от
33 175 лева с платежно нареждане № 10587 от 04.10.1968 г. Със заповед №
1985 от 30.12.1968 г. било наредено СГНС – СУ „Строителство“ да предаде на СБХ
основни средства – завършени капитални вложения през 1967 г. срещу
предоставените от СБХ средства. Ищецът влязъл във владение на имота. Като се
основава на тези изложени обстоятелства, ищецът твърди, че е придобил чрез
покупка собствеността върху описания имот. За имота бил съставен цитираният акт
за държавна собственост, като до момента имотът не бил деактуван като държавен.
На основание изложеното, ищецът сдружение „СБХ“ прави
искане до съда да признае за установено, че ищецът е собственик на магазинно
помещение в кооперативна сграда, със застроена квадратура 139,33 кв. м,
застроена кубатура 516 куб. м, 8,08 % ид. части от сградата, състоящо се от
общо помещение и спомагателни помещения, при граници: юг – ул. „******, север –
двор и помещение за смет, запад – вход „Б“ на сградата, който имот се намира на
административен адрес: гр. София ул. „******, а съгласно схема на самостоятелен
обект в сграда № 15-133314 от 22.03.2016 г. – недвижим имот с идентификатор
68134.407.20.2.30, находящ се в гр. София р-н „Оборище“ ул. „******, с
предназначение на имота – за делова и административна дейност, със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор
68134.407.20.2.29, под обекта – няма, над обекта – имот с идентификатор
68134.407.20.2.1.
Ответникът – държавата чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, оспорва иска с възражение с твърдение, че на
ищеца не било предоставено правото на собственост, а правото на стопанисване и
управление на имота, и възражение за неизтекла в полза на ищеца придобивна
давност (ищецът не се позовава на такава).
По делото е прието за установено с доклада на съда, че
ищецът сдружение „СБХ“ владее имота, за който претендира признаване правото на собственост.
Имотът е бил предоставен на Съюза на б.х. с протоколно решение № 2 от
29.01.1968 г. на ИК на Софийския градски народен съвет (л.6), в което решение
имотът е описан като „магазинното помещение в кооперативната сграда на ул.
Оборище 1-3, предвидено за бръснарски салон“. Прието е за безспорно установено
и заплащането на сума от 33 175 лв от сдружение „СБХ“ на СУ „Строителство“
при СГНС (Столичен градски народен съвет) с платежно нареждане № 10587 от
04.10.1968 г. (л. 8). За имота е съставен акт за държавна собственост № 9548 от
01.11.1976 г. В графа 7 на акта за държавна собственост е отбелязано, че със
заповед № 1985 от 30.12.1968 г. имотът „се прехвърля безвъзмездно на Съюза на б.х.“.
Със „забележка“ към АДС от 15.02.1998 г. е отбелязана корекция в графа 7 на
акта в смисъл, че „предоставянето на помещението следва да се счита възмездно“
л. 113-114). От изготвената съдебно-техническа експертиза се установява, че описаният
в протоколно решение от 29.01.1968 г. имот е идентичен с имота, който е предмет
на акта за държавна собственост и имота, описан в исковата молба.
Правният режим на държавните имоти и прехвърлянето на
държавен имот в собственост на обществена организация за периода, през който е
издадено цитираното протоколно решение на ИК на СГНС, е бил предмет на уредба в чл. 13 (отм.), чл. 15 (отм.) и чл. 18 от ЗС
(редакция на текстовете от 1958 г.) и чл. 29-32 от Правилника за държавните
имоти (отм. ДВ бр. 79 от 1974 г.). Съгласно чл. 15 (отм.) от ЗС (редакция 1958
г.), отстъпването в полза на кооперативни и други обществени организации на
правото да се придобие правото на собственост върху сграда, построена върху
държавна земя, става от съответния орган по чл. 13 (отм.) от ЗС (редакция 1958
г.) – съответния министър, а за имоти, предоставени на народните съвети – от
изпълнителния комитет на съответния окръжен народен съвет. Самото придобиване
на имота се извършва писмено, съгласно чл. 18 от ЗС (редакция 1951 г., в сила
през 1968 г.). Според цитираната редакция на чл. 18 от ЗС, не се е изисквало
собствеността върху имотите да бъде отстъпена с писмен договор, а с постановяването
на акт на компетентния държавен орган в писмена форма за отстъпване на собствеността
на кооперация, обществена организация или гражданин следва да се счита завършен
фактическият състав по нейното придобиване от съответното лице. В съответствие
с горната уредба, за прехвърляне на собствеността върху държавен имот от
държавата на друго лице, е било необходимо изрично волеизявление в този смисъл
от компетентния държавен орган.
Компетентният държавен орган да прехвърли
собствеността върху недвижимия имот, предмет на настоящия спор, е бил
Изпълнителния комитет на Столичния градски народен съвет, съгласно чл. 15
(отм.) във вр. с чл. 13 (отм.) от Закона за собствеността (редакция от 1958
г.). По делото е представено протоколно решение на ИК на СГНС от 29.01.1968 г.,
с което държавният орган „предоставя срещу заплащане на Съюза на б.х. и Съюза
на архитектите в България за обзавеждане и откриване на изложбени зали
магазинното помещение в кооперативната сграда на ул. Оборище, предвидено за бръснарски
салон“. С писмо от 06.08.1968 г. (л. 8) началникът на Стопанско управление
„Строителство“ при СГНС е уведомил СБХ, че му се предоставя срещу заплащане
магазинното помещение, находящо се в жилищна сграда на ул. „Оборище“ 1-3. Със
същото писмо началникът на СУ „Строителство“ е уведомил СБХ, че за да издаде
документ за собственост е необходимо СБХ да преведе сумата от 33 175 лева.
Сумата е преведена с цитираното платежно нареждане от 04.10.1968 г. (л. 8). С
последващо писмо от 14.10.1968 г. началникът на СУ „Строителство“ е уведомил
ищеца, че документ за собственост ще се издаде след окончателно уточняване
стойността на обекта. Със заповед № 1985 от 30.12.1968 г. (л. 10) председателят
на ИК на СГНС е наредил СУ „Строителство“ да предаде да предаде на СБХ сграда
за магазин на ул. „Оборище“ 1-3. Разпоредено е на СБХ да състави акт за
приемане на основни средства и ги запише по счетоводните си книги.
От съдържанието на цитираните документи не може да се
направи извод за ясно и недвусмислено изразена воля на компетентния държавен
орган за прехвърляне на собствеността от държавата на ищеца. В протоколното
решение на ИК на СГНС изразената воля е била имотът да се предостави срещу
заплащане на СБХ и САБ. „Предостави“ като понятие не манифестира воля за прехвърляне
на собствеността, в подкрепа на което е употребата на глагола в чл. 7 (отм.),
чл. 9 (отм.) и чл. 13 (отм.) от Закона за собствеността (редакция 1958 г.) и в Правилника
за държавните имоти (отм. 1974 г.) в смисъл на предаване за ползване и
управление („стопанисване и управление“) на държавни учреждения, предприятия и
съответните общински народни съвети. Когато собствеността или друго вещо право
на държавата върху имота е предмет на разпоредителни действия от компетентния
административен орган, нормативните актове през визирания период употребяват
понятието „отстъпване“ - чл. 15 (отм.) ЗС, или „прехвърляне“, съответно
„учредяване“ - чл. 18 ЗС. Поради това, в предоставеното протоколно решение № 2
от 29.01.1968 г. не се съдържа обективирано волеизявление за прехвърляне на
собствеността върху имота от държавата на Съюза на б.х.. Такова волеизявление
не се съдържа в писмото от началника на СУ „Строителство“, който не е бил
компетентен орган да разпорежда прехвърляне на държавна собственост, съответно
издаване на документ за собственост на ищеца. Изявление за прехвърляне на
собственост не се съдържа и в заповед №
1985 от 30.12.1968 г. на председателя на ИК на СГНС. С нея се разпорежда
предаване на имота на Съюза на б.х. и осчетоводяването му от съюза – акт, който
сам по себе си нито има транслативно действие, нито е доказателство за такова. Самата
заповед е издадена на основание чл. 16 от Закона за държавните предприятия от 1960
г. (отм. 1975 г.), регламентиращ получаване на основни средства чрез
предоставянето им от компетентните органи В същата заповед е разпоредено
съставянето на акт за държавна собственост. Акт за държавна собственост № 9548 е
съставен на 01.11.1976 г. Съставянето на акт за държавна собственост след
постановяването на решението за предоставяне на имота на СБХ, изключва
наличието на намерение на административния орган да отстъпи собствеността върху
имота от държавата на ищеца. В графа 7 от акта е вписано, че имотът се
„прехвърля“, като в забележката към акта е отбелязано, че „предоставянето“ е
възмездно (л. 11). Поради това, съдът не приема употребата на понятието
„прехвърля“ в случая като индиция за прехвърляне на собственост, още повече че
отбелязването е в графа 7 от АДС „Наименованието на учреждението и
предприятието, на което е отстъпен имотът за
ползване“.
Поради изложените съображения съдът приема, ищецът не
е придобил собстевността върху имота, предмет на исковата претенция, чрез
покупка от държавата чрез СГНС, каквото твърдение е изложено в
обстоятелствената част на исковата молба.
Ищецът не се позовава изрично нито в исковата молба,
нито в хода на делото и в писмените бележки на придобивна давност. Но доколкото
се съдържа твърдение за продължаващо непрекъснато упражняване на фактическа
власт на ищеца върху имота от 1968 г. досега, съдът следва да отбележи, че
придобиването по давност на имот държавна собственост е било изключено от чл.
86 от ЗС до 01.06.1996 г. (ЗС изм. ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г.), а след това,
поради установен с § 1 от ЗИДЗС (ДВ бр. 46 от 06.06.2006 г.) и в сила
понастоящем мораториум за придобиване по давност на имоти държавна и общинска
собственост.
С оглед на изложеното, предявеният от сдружение „С.на б.х.“
срещу държавата чрез МРРБ установителен иск за собственост следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Ищецът дължи на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявения от сдружение
„С.на б.х.“ БУЛСТАТ ******, седалище и адрес на управление: гр. София р-н
„Средец“ ул. „******срещу Република България чрез министъра на регионалното
развитие и благоустройството, представляван от областен управител на област
София, адрес: гр. София ул. „******установителен иск с правно основание чл. 124
от ГПК, за признаване за установено, че сдружение „С.на б.х.“ е собственик на
следния недвижим имот: магазинно помещение в кооперативна сграда, със застроена
квадратура 139,33 кв. м, застроена кубатура 516 куб. м, 8,08 % ид. части от
сградата, състоящо се от общо помещение и спомагателни помещения, при граници:
юг – ул. „******, изток – жилищна сграда „******, север – двор и помещение за
смет, запад – вход „Б“ на сградата, който имот се намира на административен
адрес: гр. София ул. „******, а съгласно схема на самостоятелен обект в сграда
№ 15-133314 от 22.03.2016 г. – недвижим имот с идентификатор 68134.407.20.2.30,
находящ се в гр. София р-н „Оборище“ ул. „******, с предназначение на имота –
за делова и административна дейност, със съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – имот с идентификатор 68134.407.20.2.29, под обекта – няма, над
обекта – имот с идентификатор 68134.407.20.2.1.
Осъжда сдружение „С.на б.х.“
да заплати на Р. България чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: