Решение по дело №5779/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4292
Дата: 28 юли 2023 г.
Съдия: Евгени Георгиев
Дело: 20221100105779
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 4292
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-2 СЪСТАВ, в публично заседание
на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Евгени Георгиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Евгени Георгиев Гражданско дело №
20221100105779 по описа за 2022 година

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

1. На ищцата

[1] М. Б. е заявила в искова молба от 03.06.2022 г., че на 06.01.2022 г. е
участвала в ПТП, предизвикано от К. С., чиято гражданска отговорност (ГО)
е била застрахована при ответника „ЗД Е.“ АД (Е.). От ПТП М. Б. е получила
счупване на горния край на дясната тибия, което е причинило болки и
страдания.

[2] На 02.03.2022 г. М. Б. е поискала от Е. да заплати обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди, но Е. не го е направил. Затова М. Б.
моли съда да осъди Е. да ѝ заплати:
- 40 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди плюс законната
лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане;
- 5 408,00 лева обезщетение за имуществени вреди плюс законната
1
лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-6;
молбата за увеличение на иска, л. 67; определението на съда за допускане на
увеличението на иска, л. 120).

2. На ответника

[3] Е. е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск. Е. е
заявил, че:
1. К. С. не е причинил ПТП;
2. уврежданията на М. Б. не били са от процесното ПТП, а от него тя не
е претърпяла неимуществени и имуществени вреди;
3. размерът на търсеното обезщетение е прекомерен;
4. М. Б. е допринесла за настъпването на уврежданията, понеже е
пресичала на място, необозначено за това, без да съобрази отстоянието до
приближаващия автомобил. Затова Е. моли съда да отхвърли иска (писмения
отговор, л. 32-34).

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА

1. Обстоятелства, които съдът установява

[4] Не се спори, че М. Б. е била родена на ******* г. Тя не е имала
съпруг и деца, а само сестра, брат и племенници.

[5] М. Б. е била пенсионерка. През 2016 г. тя е получила инсулт, но
това не е попречило на придвижването сама (показанията на свидетеля Р.Г.,
л. 118-119).

[6] На 06.01.2022 г. около 12:30 часа К. С. е управлявал лек автомобил
„Опел“ в гр. София по ул. „Президент Линкълн“ с посока на движение от бул.
2
„Никола Петков“ към ул. „Монтевидео“ (констативният протокол за ПТП, л.
9; заключението на вещото лице доц. Х., л. 91-108). Лекият автомобил "Опел“
се е движел в лявата лента на дясното платно за движение, като ул.
„Президент Линкълн“ е била от две платна, всяко от две ленти (показанията
на свидетеля Г. С., л. 115-117; заключението на вещото лице доц. Х., л. 91-
108).

[7] Автомобилът на К. С. е преминал през пешеходна пътека и се е
движил с около 30 км/ч. В непосредствена близост след пешеходната пътека,
от лявата страна по посока на движението на лекия автомобил „Опел“ е имало
магазин „Лидл“, а от дясната страна е имало спирка на градски транспорт
(стр. 6 от заключението на вещото лице доц. Х., л. 91-108).

[8] По това време М. Б. е пресичала перпендикулярно, със спокоен ход
ул. „Президент Линкълн“, на около 39,27 метра след пешеходната пътека по
посоката на движение на автомобила „Опел“ отляво надясно спрямо
автомобила (заключението на доц. Х., л. 97; показанията на доц. Х., л. 117). Тя
е пресякла пътното платно за насрещното движение на автомобила „Опел“, а
след това е навлязла в платното за движение на автомобила „Опел“
(показанията на свидетелката С., л. 117-118).

[9] К. С. е предприел спиране (показанията на свидетелката С., л. 115-
гръб). Той е направил това със закъснение и затова е настъпил удар между
автомобила и М. Б. (заключението на вещото лице доц. Х., 104-105). След
удара тя е паднала пред автомобила, който е спрял на място без да се мести
наляво или надясно (показанията на свидетелката С., л. 115-гръб-116). Ударът
е бил предотвратим за К. С., ако той своевременно е предприел спиране на
автомобила (заключението на вещото лице доц. Х., л. 103). Удар не би
настъпил и, ако М. Б. не е предприела пресичане на пътното платно на
необозначено за това място и, ако се е съобразила със скоростта на
приближаващия автомобил „Опел“ и отстоянието до него (заключението на
вещото лице доц. Х., л. 105).

[10] Към 06.02.2022 г. К. С. е бил на 81 години (констативния
3
протокол, л. 9). Не се спори, че към този момент ГО на К. С. е била
застрахована при Е..

[11] От удара М. Б. е получила счупване на горния край на дясната
тибия. Тя е била приета по спешност в болница „Пирогов“. На 08.01.2022 г.
М. Б. е била оперирана, като е била извършена кръвна репозиция на
фрагментите чрез L-плака и винтове, а липсващата кост е била заместена с
обработена трупна кост (стр. 4 от заключението на вещото лице д-р С., л. 85-
90). Докато М. Б. е била в болница, е била проведена обезболяваща и
антибиотична терапия, и антиколугалантна профилактика. На 19.01.2022 г. М.
Б. е била изписана от болницата за продължаващо домашно лечение, като е
бил предписан щадящ режим, прием на лекарства и рехабилитация
(епикризата, л. 10-11).

[12] Счупването на горния край на дясна тибия е причинило на М. Б.
затруднение на движението, придвижвала се е с патерици до тоалетна, не е
можела да пази равновесие, защото се е виело свят (показанията на
свидетелката Г., л. 118-119). М. Б. се е възстановявала около седем месеца.
През този период тя е изпитвала болки, които са били силни през първите два
месеца (стр. 5 от заключението на вещото лице д-р С., л. 85-90). Докато
ищцата се е възстановявала, са помагали свидетелката Р.Г. и нейните
родители (показанията на свидетелката Г., л. 118-119).

[13] Към настоящия момент М. Б. се е възстановила напълно. При
прегледа на 28.06.2023 г. д-р С. е установил, че тя е имала ограничен обем
на движение в дясната коленна става при свиване на коляното от 100 градуса,
при норма 130 градуса, което е било с траен характер (стр. 5 от заключението
на вещото лице д-р С.). За лечението си М. Б. е заплатила 5 408,00 лева
(разходните документи, л. 16-19).

[14] Увреждането на М. Б. е сходно по тежест до това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 60185-2021-IV Г. О. по гр. д. 3 692/2020 г.
Предмет на делото е било обезщетяването на неимуществените вреди от
4
открито счупване на големия пищял на подбедрицата и увреда на нерв, но без
засягане на става, каквото имаме в настоящия случай (показанията на вещото
лице д-р С., л. 114-115).

[15] По-тежко от настоящото увреждане е това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 50 039-2023-III Г. О. по гр. д. 1 941/2022 г.
Това е така, защото в този случай на ВКС увреждането е било счупване на
костите на лявата подбедрица в горната трета и разкъсване на страничната
глава на левия четириглав бедрен мускул (показанията на вещото лице д-р С.,
л. 114-115).

[16] На 02.03.2022 г. М. Б. е поискала от Е. да изплати обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди (претенцията, л. 12). Не се спори, че
Е. не е изплатил такова.

[17] М. Б. е заплатила: 450,00 лева за вещи лица (л. 61); 5,00 лева за
съдебно удостоверение (л. 63). Тя е била представлявана безплатно от адвокат
(л. 112). Е. е заплатил 200,00 лева за вещи лица (л. 57); 5,00 лева за съдебно
удостоверение (л. 56).

2. Обстоятелства, за които са събрани противоречиви
доказателства

[18] Относно това на какъв ход се е придвижвала по пътното платно М.
Б. са събрани противоречиви доказателства. От една страна вещото лице доц.
Х. е заявил, че тя се е придвижвала на бърз ход, понеже е паднала вдясно от
автомобила. Той също е приел, че, ако М. Б. се е придвижвала на бавен или
спокоен ход е щяла да падне пред автомобила (стр. 11, най-долу от
заключението на доц. Х., л. 91-108).

[19] При разпита свидетелката С. на два пъти е заявила, че след удара
М. Б. е паднала пред автомобила „Опел“ (показанията на свидетелката С., л.
115-гръб-116). Свидетелката С. е очевидец на случилото се, а вещото лице
5
доц. Х. не е и не е обяснил защо е приел, че М. Б. е паднала вдясно от
автомобила. Ето защо съдът приема, че М. Б. след удара е паднала пред
автомобила „Опел“, а тя би паднала така, само ако се е движила бавно или
спокойно. Затова съдът приема, че тя се е движила спокойно. Това отговаря и
на физическото състояние на М. Б. – на 71 години след прекаран инсулт.

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

[20] М. Б. е предявила иск по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1
от КЗ, връзка с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди. Искът е частично основателен.

1. По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

[21] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка ГО
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Застрахователят следва да направи това в границите на застрахователната
сума по застрахователния договор. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка ГО (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

[22] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:
1. М. Б. да е участвала в застрахователно събитие, покрито от
застраховка ГО;
2. това застрахователно събитие да ѝ е причинило увреждания;
3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била
застрахована при Е.;
4. вследствие на уврежданията М. Б. да е претърпяла
6
неимуществени/имуществени вреди;
5. за тези вреди Е. да не е заплатил на М. Б. обезщетение.

[23] Съдът установи, че:
1. на 06.01.2022 г. М. Б. е участвала в ПТП, покрито от застраховка ГО;
2. от ПТП М. Б. е получила счупване на горния край на дясна тибия;
3. ПТП е било причинено от К. С., защото той е могъл да го
предотврати, ако не е закъснял с предприемане на спиране на автомобила;
4. от увреждането М. Б. е претърпяла болки и страдания;
6. Е. не е изплатил на М. Б. обезщетение за тези вреди.

[24] Налице са предпоставките за уважаването на иска. Затова съдът
следва да определи размера на дължащото се обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди.

[25] Моментът на определянето на обезщетението за неимуществени
вреди е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от
последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-
2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да
определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП –
06.01.2022 г.

[26] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
са: 1. характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3.
обстоятелствата, при които е извършено; 4. допълнителното влошаване
състоянието на здравето; 5. причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

7
[27] При определянето на обезщетението към датата на увреждането
съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните
икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на
увреждането (решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.; вж. и
решение 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

[28] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за
присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не
само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на
увреждането). Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери,
голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените
обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на
съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система.
Затова съдът отчита и този фактор.

[29] Kъм момента на увреждането М. Б. е била на 71 години. Тя не е
имала съпруг и деца, а само сестра, брат и племенници.

[30] М. Б. е била пенсионерка. През 2016 г. тя е получила инсулт, но
това не е попречило на придвижването ѝ сама.

[31] От удара М. Б. е получила счупване на горния край на дясната
тибия. Тя е била приета по спешност в болница „Пирогов“. На 08.01.2022 г.
М. Б. е била оперирана, като е била извършена кръвна репозиция на
фрагментите чрез L-плака и винтове, а липсващата кост е била заместена с
обработена трупна кост. Докато М. Б. е била в болница, е била проведена
обезболяваща и антибиотична терапия, и антиколугалантна профилактика. На
19.01.2022 г. М. Б. е била изписана от болницата за продължаващо домашно
лечение, като е бил предписан щадящ режим, прием на лекарства и
рехабилитация.

[32] Счупването на горния край на дясна тибия е причинило на М. Б.
8
затруднение на движението, придвижвала се е с патерици до тоалетна, не е
можела да пази равновесие, защото се е виело свят. М. Б. се е
възстановявала около седем месеца. През този период тя е изпитвала болки,
които са били силни през първите два месеца. Докато М. Б. се е
възстановявала, са ѝ помагали свидетелката Р.Г. и нейните родители.

[33] Към настоящия момент М. Б. се е възстановила напълно. Към
28.06.2023 г. тя е имала ограничен обем на движение в дясната коленна става
при свиване на коляното от 100 градуса, при норма 130 градуса, което е било
с траен характер.

[34] Увреждането на М. Б. е сходно по тежест до това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 60185-2021-IV Г. О. по гр. д. 3 692/2020 г.
Предмет на делото е било обезщетяването на неимуществените вреди на 58-
годишен ищец от открито счупване на големия пищял на подбедрицата и
увреда на нерв, но без засягане на става, каквото имаме в настоящия случай.
ВКС е определил обезщетение от 30 000,00 лева, като увреждането е било
причинено през 2019 г.[1].

[35] По-тежко от настоящото увреждане е това, предмет на
обезщетяване на решение на ВКС 50 039-2023-III Г. О. по гр. д. 1 941/2022 г.
Това е така, защото в този случай на ВКС увреждането е било счупване на
костите на лявата подбедрица в горната трета и разкъсване на страничната
глава на левия четириглав бедрен мускул ВКС е определил обезщетение от
40 000,00 лева, като увреждането е било от 2019 г.[2].

[36] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка
ГО за неимуществени вреди от телесно увреждане на едно лице е бил 700
000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00
лева (§ 27 от ПЗР на КЗ (отм) ), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00
лева (чл. 226 от КЗ (отм) ). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
минималната застрахователна сума вече е
10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).
9

[37] От 2019 г. до 2022 г. икономическата обстановка в страната се е
подобрявала. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата (МРЗ). Тя е била:
- 560,00 лева през 2019 г.[3];
- 710,00 лева през 2022 г.[4]. Увеличението на МРЗ е от 2019 г. до 2022
г. 26,79 % (710,00-560,00/560,00х100,00).

[38] Съдът отчита всички обстоятелства и факторите за определянето
на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът също така отчита, че двете
цитирани решения на ВКС са за увреждания от 2019 г., когато МРЗ е била с
26,79 % по-ниска от тази през 2022 г. Ето защо съдът приема, че 40 000,00
лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на М. Б..

[39] Е. е възразил, че М. Б. е допринесла за настъпването на
уврежданията, тъй като е пресичала на място, необозначено за това, без да
съобрази отстоянието до приближаващия автомобил. Възражението е
основателно.

[40] Съдът приема, че възражението е основателно поради следното:
обезщетението за вреди следва да бъде намалено само, ако увреденият е
допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на
увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие
(решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т. О. по т. д.
525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие,
дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде
определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде
определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление
се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (решение на
ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

[41] При пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни
да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното за
10
движение, да се съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни
превозни средства и с тяхната скорост на движение (чл. 113, ал. 1 от ЗДвП). В
настоящия случай М. Б. е пресичала ул. „Президент Линкълн“ на място,
необозначено за това. Нещо повече, тя не е отчела скоростта на автомобила
„Опел“ и отстоянието до него, и е навлязла в лентата за движение на
автомобила „Опел“, а, ако не го беше направила, не би настъпил удар между
нея и автомобила. Така тя е нарушила нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП и е
допринесла за настъпването на ПТП.

[42] Съдът определя 30% на съпричиняване, защото К. С. е следвало да
бъде по-внимателен. Това е така, защото: 1. в близост и отляво на движението
му е имало голям и посещаван супермаркет, като „Лидл“, а отдясно на
движението му е имало спирка на градския транспорт; 2. К. С. е бил на 81
години - възраст, за която е нормално рефлексите на водача да са по-забавени
и това би следвало да се съзнава от него, като той повиши вниманието си.

[43] Съдът намалява първоначално определените обезщетения – на
3 785,60 лева обезщетението за имуществени вреди (5 408,00х0,7); на
28 000,00 лева обезщетението за неимуществени вреди (40 000,00х0,7). Затова
съдът осъжда Е. да заплати на М. Б. 3 785,60 лева обезщетение за
имуществени вреди и 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди,
като отхвърля исковете до пълните им предявени размери, съответно 5 408,00
лева и 40 000,00 лева.

2. По разноските

[44] М. Б. търси разноски. Тя е направила такива за 450,00 лева и е
била представлявана безплатно от адвокат.

[45] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски
съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете за 31 785,60 лева
при предявен размер от 45 408,00 лева. Затова съдът осъжда Е. да заплати на
М. Б.315,00 лева разноски по делото, а на адвокат Я. Д. 1 324,57 лева
11
адвокатско възнаграждение (45 408,00-10 000,00х0,03+830х31 785,60/45
408,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Е. да заплати по
сметка на СГС 1 332,48 лева държавна такса (31 785,60x0,04).

[46] Е. също търси разноски. Той е направил такива за 205,00 лева и е
бил представляван от юрисконсулт.

[47] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля исковете за 13 622,40
лева при предявен размер от 45 408,00 лева. Затова съдът осъжда М. Б. да
заплати на Е. 61,50 лева разноски по делото (13 622,40/45 408,00х205,00) и
60,00 лева юрисконсултско възнаграждение (13 622,40/45 408,00х200,00).
Затова съдът,
[1] Съдът е установил, че към датата на инцидента страните по спора са били в трудово правоотношение, като
ищецът е заемал длъжността „работник поддръжка на пулт за управление“. На 30.01.2019 г., след като е
приключил възложеното му извършване на ремонт на уличното осветление, след обедната почивка ищецът се е
присъединил към група, сформирана за отрязване и почистване на опасни дървета в центъра на населеното място.
Докато ищецът е оказвал съдействие за поваляне на дърветата, лицето, което е отсичало дърветата, при опит да
освободи моторния трион от ствола на дърво, е нанесло на ищеца порезна рана на дясна подбедрица. Тази рана се
е състояла в: разместена фрактура на големия пищял (тибия) на дясна подбедрица; голяма порезна рана на меките
тъкани по предна и предностранична повърхности на подбедрицата; подлежаща пълна разместена фрактура
(срязване) на големия пищял на подбедрицата; частична лезия (частично срязване или разкъсване) на клон на
перонеус на подбедрицата . След като е постъпил по спешност в травматологично отделение, на ищеца е било
извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация.
[2] Съдът е установил, че вследствие на трудова злополука ищецът е бил получил счупване на костите на лявата
подбедрица в горната трета и разкъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул. Счупването на
всяка една от костите на лявата подбедрица е водело до трайно затруднение в движението на крайника – три-
четири месеца за левия голям пищял и около два месеца за левия малък пищял. Обичайно възстановителният
период е бил около четири месеца. При ищеца общият възстановителен период е бил над година с претърпени две
операции. Към момента на провеждане на съдебното дирене основната функция на крайника (стоене и
придвижване без помощни средства) е била възстановена, но са били налице ограничения в сгъването и
разгъването на лявата коленна става. Установената като усложнение в случая контрактура в областта на лявата
коленна става поради разкъсването на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул е водело до
ограниченото сгъване и разгъване на ставата и до невъзможност за клякане, изкачване и слизане по стълби. За
възстановяване на нормалната походка според вещото лице е щял да измине значителен период от време, а
относно упражняването на тежък физически труд е следвало да се извършват системни контролни прегледи при
специалист за преценка до каква степен е могъл да се използва увреденият крак. Ищецът е преживял тежко
травмата и първоначалната фаза на трудна подвижност и невъзможност да се обслужва пълноценно сам. Той
тежко е понасял и остатъчните негативни промени в здравословното му състояние, свързани с походката и
издръжливостта на крака му, както и наложените от тях ограничени възможности за работа и реализация при
младата му възраст.
[3] ПМС № 320/20.12.2018 г.
[4] ПМС № 37/24.03.2022 г.
РЕШИ:
12
[48] ОСЪЖДА „ЗД Е.“ АД да заплати:
1. на М. С. Б.:
А) на основание чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429, ал. 1 от КЗ:
- 28 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на увреждане от пътнотранспортно произшествие от 06.01.2022
г., плюс законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане;
- 3 785,60 лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на увреждане от пътнотранспортно произшествие от 06.01.2022 г.,
плюс законната лихва от 03.06.2022 г. до окончателното изплащане;
Б) на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 315,00 лева разноски по делото;
2. на адвокат Я. Д. – 1 324,57 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
адвокатско възнаграждение;
3. на СГС – 1 271,42 лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК. М. Б. е със съдебен адрес – адвокат Я. Д., гр. София, ул. „*******, вляво.
„ЗД Е.“ АД е със седалище и адрес на управление: гр. София, бул „*******

[49] ОТХВЪРЛЯ следните искове по чл. 432, ал. 1, връзка с чл. 429,
ал. 1 от КЗ на М. С. Б. срещу „ЗД Е.“ АД:
- за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 28 000,00
лева до пълния предявен размер от 40 000,00 лева;
- за обезщетение за имуществени вреди за разликата над 3 785,60 лева
до пълния предявен размер от 5 408,00 лева.

[50] ОСЪЖДА М. С. Б. да заплати на „ЗД Е.“ АД на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК 61,50 лева разноски по делото и 60,00 лева юрисконсултско
възнаграждение.

[51] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от връчването му.

[52] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба
той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 635,71
13
лева държавна такса по сметка на САС. Ако той обжалва частично
решението, следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето по
сметка на САС на 2% държавна такса върху обжалваемия интерес. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата е освободена от
заплащането на държавна такса.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14