№ 203
гр. Пловдив, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нина Ив. Кузманова
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев
при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова
като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225300600913 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 3 от 03.02.2022 г., постановена по НЧХД № 706/2021 г.
по описа на Районен съд - Асеновград, втори наказателен състав,
подсъдимият С.С. К. е признат за виновен за това, че на 19.09.2021 г. в село
Б., общ.Л. е причинил на А. И. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана на главата, контузия
в областта на дясната китка и длан с наличие на кръвонасядане и оток на
дясна предмишница, китка и длан - довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като
на основание чл.78а, ал.1 от НК, съдът го е освободил от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание „Глоба“ в размер на
1000 /хиляда/ лева.
Със същата присъда, С.С. К. е осъден да заплати на частния тъжител
и граждански ищец А. И. Г. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
1
датата на увреждането до окончателното им изплащане, като до пълният
предявен размер от 6000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
С присъдата подС. К. е бил осъден да заплати направените по делото
разноски.
Първостепенният съд се е произнесъл и по веществените
доказателства.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от С.С. К., чрез
неговия защитник, адв. Д.Н., в която се излагат доводи, че присъдата с която
подсъдимият е признат за виновен е несправедлива и незаконосъобразна,
постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон.
Прави се искане въззивният съд да отмени така постановената
присъда и да постанови нова, с която да признае подС. К. за невинен и да го
оправдае изцяло по така повдигнатото му обвинение по чл.130, ал.1 от НК,
както и да отхвърли изцяло уважената част на гражданския иск.
Алтернативно се прави искане, въззивният съд да отмени присъдата и
да върне делото за ново разглеждане на Районен съд - Асеновград от друг
състав, поради допуснати неотстраними съществени процесуални нарушения.
Постъпило е и възражение от адв.Х.Х., повереник на пострадалата
А.Г., в което се иска жалбата на подсъдимия К. да бъде оставена без
уважение. Намира присъдата на Районния съд за справедлива, обоснована и
законосъобразна , постановена в съответствие с нормите на материалния
и процесуалния закон. Моли за решение, с което първоинстанционната
присъда да бъде потвърдена. Претендира разноски за въззивното
производство.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание пред настоящата въззивна инстанция, адв. Н.
поддържа жалбата си. Излага съображения за неправилно възприета от
Районния съд фактическа обстановка, основана на кредитираните изцяло
показанията на пострадалата и заключението на СМЕ. На мнение е, че
приетата от съда СМЕ не съответства на заявеното от частната тъжителка и
не дава отговор на въпроса за начина и механизма на нанесеното увреждане.
Твърди, че съдът не е взел предвид провокацията на инцидента от страна на
пострадалата, както и обстоятелството, че няколко дни по-късно,
пострадалата е работила в градината си, което било показателно за не чак
2
толкова тежко нараняване, поради което и размера на обезщетението следва
да бъде намален. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение
заплатено от тъжителката А.Г..
Адв. Х., повереник на пострадалата Г. също поддържа възражението
си с изложените в него мотиви. Моли въззивният съд да потвърди
първоинстанционната присъда, с произлизащите от това последици. Иска
присъждане на разноски в настоящото производство, като отбелязва, че
размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с разпоредбите за
минималния хонорар.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и възражението
оплаквания, становищата на страните заявени пред настоящата инстанция и
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно
изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата на подсъдимия за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка.
Подсъдимият С. СТ. К. е роден на *** г., в с. Ч., обл. П., б., б.г.,
неосъждан, с *** образование, женен, ***, с адрес: село Б., обл. П., с ЕГН
**********.
Частната тъжителка А.Г. на ** г. живеела в с. Б. в едно домакинство
със сина си М. Г. и съпругата му А. З. Г.. Подсъдимият С.К. и съпругата му-
свидетелката Б. К.а живеели в същото село в близост до тъжителката от
другата страна на дерето, като били съседи. След заустването на дерето по
повод ползването на пътя, между тях започнало да се натрупва напрежение.
На 19.09.2021 г., неделя сутринта, тъжителката А.Г. започнала да пренася и да
реди дърва на улицата пред дома си. Около 10.00 ч. по пътя преминала
свидетелката Б. К., която водила козата на пастир. Малко след нея се движил
и подсъдимият С. К., който поради инвалидността си вървял бавно и си
помагал с дървено колче, пригодено за бастун. Между свидетелката Б. К.а и
тъжителката А.Г. по повод ползването на пътя възникнал словесен конфликт,
при който въпреки възрастта си двете си разменили вулгарности и обиди,
след което се сборичкали за кратко, като паднали на земята, след което се
разтървали и се изправили. Междувременно към мястото се приближил
свидетелят С. К. - внук на подсъдимия и започнал да заплашва и да обижда
3
А.Г., като и казал, че ще я върже под моста, че ще хвърчат глави, както и я
наричал **** и др. подобни. Частната тъжителка тръгнала да влиза в двора
си, като в момента, в който отваряла входната врата, откъм гърба й се
приближил подсъдимия С. К., който я напсувал с думите „******“ и й
нанесъл два удара с бастуна, като единият попаднал в областта на главата в
тилно - теменната област, а другия по дясната ръка, с която тъжителката се
опитала да се предпази, като ударът попаднал в областта на долната трета на
предмишницата, китката и дланта. От ударите тъжителката почувствала
силна болка и паднала на земята. От удара по главата й се образувала рана, от
която потекла кръв. В това време свидетелката А. З. Г. - снаха на тъжителката
А. И. Г. , чула кавгата и отправените реплики към тъжителката от прозореца
на къщата и разбрала, че се случва нещо, като незабавно тръгнала да излиза
от къщата. Когато чул дрънченето на вратата, свидетелят С. К. побягнал към
тях, а подсъдимият С. К. се опитал да се скрие зад гаража, но св. А.Г. го
видяла на няколко метра, как се отдалечава от тъжителката. Същата видяла,
че тъжителката А.Г. е седнала на земята и е с окървавена глава. Помогнала й
да стане и я вкарала в къщата, а през това време свидетелят М. Г. - син на
тъжителката, сигнализирал за инцидента на тел.112 и потърсил помощ. Тъй
като линейката щяла да се забави, а състоянието на тъжителката налагало, св.
М. Г. транспортирал майка си първо до Бърза помощ в гр. Л., откъдето с
линейка същата била транспортирана в Отделението по СМП в гр.
Асеновград, където й била оказана медицинска помощ и поставени шевове и
превръзка на раната. На следващия ден, тъжителката с помощта на внука си
А. С. посетила ОСМ при УМБАЛ „Св.Георги“ - ЕАД- гр.Пловдив, където
била освидетелствана от съдебен лекар и й било издадено СМУ, отразяващо
причинените и телесни увреждания.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-
медицинска експертиза се установява, че при възникналия на 19.09.2021 г.
инцидент на А. И. Г. е била причинена разкъсно -контузна рана на главата,
контузия на главата и кръвонасядане и оток на дясната предмишница, китка и
длан, което увреждане е довело до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК. Причинените увреждания добре отговарят по
механизма си да са причинени именно така, както съобщава пострадалата и
по твърдяното от нея време. Механизмът на причиняване на увредата е удар
или притискане с или върху твърд тъп предмет.
4
В съдебно заседание, вещото лице потвърждава, че нанасянето на
удар с твърд тъп предмет, какъвто е дървеният кол или бастун е много по-
вероятен механизъм на причиняване на нараняванията, отколкото падането от
ръста на земята или върху купчината от дърва.
Районният съд е намерил така приетата фактическа обстановка за
безспорно установена от събраните и проверени в хода на делото
доказателства, а именно: показанията на разпитаните свидетели и вещо лице,
заключението на СМЕ и писмените доказателства приложени по делото,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към
доказателствата - лист за преглед на пациент, документи за медицински
изследвания, амбулаторен лист, съдебно-медицинско удостоверение на
тъжителката А.Г..
При така установената фактическа обстановка, Районният съд е
направил извод, че с деянието си подсъдимият С.С. К. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.130 ал.1 от
НК.
Настоящия съдебен състав споделя напълно изводите и правните
съображения на Районния съд.
От показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели се очертават две различни версии за случилото се на
19.09.2021 г. в село Б., между тъжителката А.Г. и подсъдимия С. К..
Посочените от тъжителката свидетели М. Г., А. З. Г. и А. С.
потвърждават заявеното в тъжбата и твърдят, че след разправия между
тъжителката и съпругата на подсъдимия, последният се е намесил и е ударил
с бастун (или прът ползван като бастун) А.Г..
Свидетелите посочени от защитата Б. К., С. К. и И. В. твърдят, че
тъжителката Г. се е скарала с Б. К.а и при последвалото бутане между двете,
Г. е паднала върху купчината дърва, при което падане най-вероятно се е
наранила, но категорично отричат подсъдимият да я удрял.
Районният съд е дал вяра на изложеното от свидетелите посочени от
тъжителката, като е намерил техните показания за логични, непротиворечиви,
последователни и взаимно допълващи се. Наред с това, описаната от тях
фактическа обстановка, в частта за нараняванията на тъжителката, се
потвърждава и от приетата по делото СМЕ. От заключението на вещото лице
5
и от дадените от него разяснения в съдебно заседание се установява, че броя,
вида и мястото на нараняванията на пострадалата А.Г. не могат да се получат
при падане назад от височината на ръста, а съответстват да са получени по
начина описан в тъжбата.
Обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите на защита,
Районният съд е намерил за непълни и противоречиви, поради което и не ги е
кредитирал изцяло. Такова е и становището на настоящия съдебен състав.
В обясненията си подС. К. твърди, че тъжителката Г. е ударила с
юмрук съпругата му - св. Б. К., докато самата тя заявява, че с тъжителката не
са се удряли. Подсъдимият заявява, че при боричкането и последвалото
падане на двете жени, съпругата му е била върху тъжителката К., докато
внукът им св. С. К. твърди, че баба му е била отдолу, а тъжителката е била
върху нея. Съпругата на подсъдимия не съобщава за боричкане, а само че
тъжителката е направила опит да я удари, а К. отблъснала А. с ръка, при което
последната паднала назад върху дървата на около метър и половина, а тя
самата също паднала, защото козата която държала се изплашила и се
дръпнала. Подсъдимият твърди, че не ползва бастун, което потвърждава и
съпругата му, но пък казва, че ползва тояжка, колче от фасул – което
настоящият съдебен състав намира за идентично, като помощно средство при
придвижване на ** годишен мъж с ** % инвалидност (както самият той
заявява), а и като средство за нанасяне на описаните телесни увреждания.
Не се споделят възраженията на защитата, касаещи разминаване в
заявеното от тъжителката, че е била с лице към подсъдимия, когато той е
нанесъл удара по главата й и реално установеното нараняване според
експертизата – тилно-теменната област. Описаното в експертизата нараняване
напълно отговаря да е нанесено по начин и със средство описани в тъжбата.
Раната на главата на тъжителката, според заключението на експертизата е
ориентирана в посока отгоре-надолу, с охлузени ръбове и дължина 3 см.
Напълно естествена, като рефлекс, би била реакцията на човек, виждайки
замахване към главата му с бастуна или пръчка, да се опита да се извърне за
да се предпази. Също така е логично, като моторика, замахването за удар с
пръчка да бъде над главата на замахващия, отгоре-надолу.
Неоснователно е и възражението за разминаване между заявения от
тъжителката час на инцидента (около 9.30 ч.) и обаждането на тел. 112 (в
6
10.37 ч.). От една страна не може да се очаква участниците в разправията да
си поглеждат часовника за да установят точния, а от друга страна никоя от
страните не твърди на тази дата и около този час да е имало друго подобно
събитие.
От заключението на СМЕ по категоричен начин се установява, че на
тъжителката А.Г. са причинени лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата с наличие на разкъсно-контузна рана на главата и
контузия в областта на дясната китка и длан с наличие на кръвонасядане и
оток на дясна предмишница, китка и длан - довели до разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
При така установеното от фактическа страна, правилно и
законосъобразно е заключението на първостепенният съд, че с деянието си
подсъдимият К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, за това, че на 19.09.2021 г. в село Б.,
общ.Л. е причинил на А. И. Г. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на главата с наличие на разкъсно-контузна рана на главата, контузия в
областта на дясната китка и длан с наличие на кръвонасядане и оток на дясна
предмишница, китка и длан - довели до разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Районният съд правилно е приел, че по отношение на подсъдимия К.
са налице всички кумулативно предвидени материалноправни предпоставки
за приложението на чл.78а, ал.1 от НК и го е освободил от наказателна
отговорност, като му е наложил административно наказание глоба. Правилно
са отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като е
размера на наказанието глоба е определен в минимално предвидения размер
от 1000 /хиляда/ лева. Настоящата въззивна инстанция споделя становището
на Районния съд, че това наказание, като вид и размер се явява съответно на
степента на обществена опасност на деянието и дееца и най-добре би
изпълнило целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Подс.С.С. К. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански
ищец А. И. Г. сумата от 4000 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането до окончателното им изплащане, като до пълният
7
предявен размер от 6000 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.
Не може да бъде споделено искането на защитата присъденото
обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено, тъй като от страна на
пострадалата е имало провокация, както и обстоятелството, че няколко дни
след инцидента последната е вадила картофи в градината, което говори, че
нанесените й вреди не са били тежки.
Както бе установено по делото, между пострадалата и съпругата на
подсъдимия е възникнало пререкание и двете жени са си разменили обиди и
нападка. Стигнало се е и до физически контакт, при който в един момент и
двете жени са били на земята. В това време подсъдимият е бил на няколко
метра от тях и не е бил нападан физически или вербално от пострадалата
нито преди, нито след като жените са се изправили. След като двете жени са
се изправили инцидента привидно е приключил. Няма данни, а и не се твърди
Б. К. в някакъв момент да е била в такава опасност, че да се е налагало
физическа намеса от страна на подсъдимия, така че да с приеме, че
подсъдимият е бил провокиран или е бил принуден да се намеси с нанасяне
на удар по тъжителката.
Общоизвестен факт е, че всяко лице понася по различен начин
физическата болката и страданията, както и психическия дискомфорт от
телесно увреждане, поради което и не може да се подходи чисто
математически към определяне размера на обезщетението. Правилно
първостепенният съд е отчел напредналата възраст на пострадалата и
обстоятелството, че са й причинени две отделни леки телесни повреди.
Настоящият съдебен състав намира, че размера на така определеното
обезщетение за неимуществени вреди напълно съответства на изискванията
на чл.52 от ЗЗД за справедливост. Съобразено е и с практиката на съдилищата
относно финансовата рамка на обезщетения по сходни казуси, поради което
не следва да се редуцира.
При този изход на делото, правилно, на осн. чл.189 ал.3 от НПК, в
тежест на подсъдимия К. са възложени разноските по делото, както и сумата
от 160 /сто и шестдесет/ лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск.
Аргументът с който защитата иска за намаляване размера на
адвокатското възнаграждение за упълномощения повереник на частната
8
тъжителка (прекомерност) е неоснователно. Съдът, обаче, в изпълнение на
служебното начало в наказателния процес счита, че следва да измени
присъдата в частта за разноските.
Първостепенният съд е осъдил подс. С. СТ. К. да заплати на
основание чл.189 ал.3 от НПК на частния тъжител и граждански ищец А. И.
Г., ЕГН ********** от село Б., направените от нея разноски по делото в
размер на 1455,90 лева /хиляда четиристотин петдесет и пет лева и 90 ст./,
представляващи внесен депозит за СМЕ, заплатена държавна такса за
завеждането на делото, преписи от книжа в размер на 255,90/ двеста петдесет
и пет лева и 90 ст./ и адвокатско възнаграждение за упълномощения й
повереник в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева.
Правилно подс.К. е осъден да заплати направените от тъжителката Г.
разноски по делото, представляващи внесен депозит за СМЕ, заплатена
държавна такса за завеждането на делото и преписи от книжа в размер на
255,90/ двеста петдесет и пет лева и 90 ст./. Същевременно настоящата
въззивна инстанция констатира, че представените от повереникът на частната
тъжителка пред районния съд и настоящата въззивна инстанция договори за
правна защита и съдействие не отговарят на утвърдените прономеровани и
прошнуровани образци с индигирани копия, утвърдени от Висшия адвокатски
съвет и не може да се приеме за валиден платежен документ. В тях е вписано
договорено възнаграждение, цифрово и словесно, изплатено в брой, без обаче
да е отразено кога и как е внесена договорената сума, като към договора няма
приложен друг документ, който да удостоверява извършеното плащане. „В
тези случаи, когато плащането не е с платежно нареждане, банково
бордеро, по платежна сметка или не е отразено в утвърдения от Висшия
адвокатски съвет образец на прономерован кочан, съдържащ наименование
и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист, който
няма индигирани копия и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен
документ, съгласно чл.6, ал.1 от ЗСч за плащане в брой, последният
документ представлява разписка за договореното между адвокат и клиент
възнаграждение по сключения между тях договор за правна помощ и
съдействие и има своето значение само за тях като страни по този договор.
Същият не може да обвърже съда, съответно другите страни в процеса, на
които евентуално ще бъдат възложени разноските, в преценката им за
законосъобразно и действително осъществено плащане.“ – Решение № 175
9
от 26.01.2017 г. на ВКС по н. д. № 783/2016 г., III н. о., НК. Това становище е
застъпено и в редица други решение на висшата инстанция: (Решение № 220
от 10.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 764/2016 г., I н. о., Решение № 249 от
6.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 982/2016 г., III н. о.).
Това налага присъдата да бъде изменена в частта за разноските, в
която подсъдимият К. е осъден да заплати на частната тъжителка разноски по
делото, като сумата от 1455,90 лева /хиляда четиристотин петдесет и пет лева
и 90 ст./ бъде намалена с размера на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 /хиляда и двеста/ лева на 255,90/ двеста
петдесет и пет лева и 90 ст./. На същото основание следва да бъде оставено
без уважение искането на повереникът на частната тъжителка и пред
настоящата въззивна инстанция за заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение.
В останала й част присъдата на Районен съд Асеновград следва да
бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира
да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед на гореизложеното и на основание, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 3 от 03.02.2022 г., постановена по НЧХД №
706/2021 г. по описа на Районен съд – Асеновград, като отменя същата в
частта за разноските, в която подс. С.С. К. е осъден да заплати на частната
тъжителка А. И. Г. направените от нея разноски по делото за разликата от
255,90 / двеста петдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ до 1455,90 лева
/хиляда четиристотин петдесет и пет лева и деветдесет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11