МОТИВИ: Срещу подсъдимия А.О.А. *** е било предявено
обвинение за престъпление по чл.131 ал.1 т.12 във вр. с чл.129 ал.1 от НК, за
това, че
на 08.05.2008г. около 05.00
часа в гр.Ловеч, в заведение „Билярд клуб", умишлено причинил средна
телесна повреда - закрита черепно-мозъчна травма с пълна загуба на съзнание,
представляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, на С.И.И.,***, като деянието
е извършено по хулигански подбуди.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е повдигнато, като
счита, че фактическата обстановка по делото е изяснена и подсъдимият е
осъществил деянието, за което е предаден
на съд. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание лишаване от
свобода към минимума, предвиден в НК, чието изпълнение да бъде отложено за
максимален изпитателен срок.
Предявен е и граждански иск от пострадалия от
престъплението С.И.И. за причинените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева,
в едно със законната лихва върху тази сума, начиная
от 08.05.2008 година до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски. Гражданският иск е приет за съвместно разглеждане и И. е конституиран като граждански ищци и частен обвинител в
процеса чрез адвокат Й.Г. от АК – София. В съдебно заседание повереникът на
гражданския ищец и частен обвинител моли съда да постанови осъдителна присъда,
като наложи справедливо наказание при условията на чл.54 от НК, да уважи
гражданския иск, така както е предявен, като осъди А. да заплати и направените
по делото разноски.
Подсъдимият А.О.А.,
редовно призован се явява лично и с адвокат С.Г., който излага, че от събраните
доказателства може да се направи извода, че подзащитният
му е нанесъл един единствен удар на пострадалия, но с оглед разменените преди
удара реплики между подсъдимия и пострадалия и заключението на психиатричната и
психологична експертиза оспорва квалификацията на деянието, като такова,
извършено по хулигански подбуди. Моли съда да признае А. за виновен в
извършване на престъпление по чл.129 ал.1 от НК и да му наложи наказание в
минималния, предвиден от закона размер, изпълнението на което да бъде отложено
за минимален изпитателен срок. Изтъква, че гражданския иск е завишен по размер
и моли да бъде уважен по справедливост.
От събраните в хода на досъдебното
производство и съдебното следствие писмени доказателства, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и заключението на съдебномедицинската и
комплексната съдебно психиатрична и психологична експертизи, преценени в своята
съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият
А.О.А. *** при родителите си. Същият бил ученик в Спортно училище „Г. ***.
Пострадалият
- св. С.И.И. *** и бил служител на полицията към Столична дирекция на МВР -
Сектор „Превенция и охрана" - ООП. С обвиняемия не се познавали.
В
периода от 06.05. до 13.05.2008г., св. И., заедно със свои колеги от СДП - СПО
- ООП, били командировани в гр.Ловеч за охрана на тържествата, свързани с
празника на града и рок-фестивала, провеждан по това време.
На
08.05.2008г., след приключване на работа /смяната била до 24.00 часа/, св.И.
заедно със свои колеги /около 10 души/ посетили дискотека „Олд
№1", където били до към 04.30 часа. В дискотеката служителите на полицията
се запознали със свидетелките Г.Р.И. и М.А.М.. След като дискотеката
приключила, компанията отишла в денонощно заведение „Билярд клуб",
намиращо се над дискотеката. Всички седнали на едно сепаре, като свидетелите Адриян П.П., И.И.И., А.Р.А., С.А.К. и С.М.В. веднага се
отправили към игралните маси, за да играят билярд. Пострадалият И., св. П.А.П.,
С.Ж.М., К.И.И. и двете момичета, останали на сепарето, като си поръчали кафе,
безалкохолни напитки и сандвичи.
По
същото време в заведението пристигнал подсъдимият А.О., заедно със свидетелите А.И.М.
и Диян В.Д..
По
това време в „Билярд клуб"-а били на работа сервитьорите Л. Радославова
Георгиева и В.Ц.К..
Подсъдимият
А. се настанил на същото сепаре, където седели пострадалият И. и компанията му.
Подсъдимият си поръчал айрани и сандвичи и докато чакал св. Л. Георгиева да му
изпълни поръчката, започнал да вика и да обижда обслужващия персонал. Псувал,
викал към сервитьорката Георгиева „Кучко, донеси айраните". Тогава
св.Георгиева, „подразнена от поведението на А.", оставила таблата и
помолила колегата си В.К. да им изпълни поръчката, а тя поела други клиенти.
Явно
агресивното поведение на обвиняемия към персонала направило впечатление на
служителите на реда. При това св.И. направил забележка на А., като му казал, че
е превъзбуден, да се успокои и да не вика, да се
държи прилично и го уведомил, че е полицай, без обаче да е счел за необходимо
да показва служебната си карта.
Щом
чул тези думи, А. още повече се разярил и се обърнал към органите на реда с
„Нещастници, знаете ли кой съм аз и кой е баща ми и какво ще стане после".
Св.И. още веднъж го призовал да се успокои и се обърнал с гръб, за да се
отправи към билярдните маси. Тогава подсъдимият му нанесъл удар с юмрук по
главата, в областта на тила, при което пострадалият И. паднал на земята и си
ударил главата, като изгубил съзнание. По данни на очевидци, пострадалият бил
неподвижен, неконтактен, не дишал.
Тогава
скочили неговите колеги, като св.П. хванал подсъдимия, за да предотврати
по-нататъшна саморазправа. Друга част от тях веднага се обадили на спешна помощ
и на РУ на МВР-Ловеч. Подсъдимият А. продължил да заплашва полицаите, че ще ги
избие, че ще умрат, псувайки ги, наричайки ги „куки, нещастници и педерасти”.
До
идването на лекарски екипи, колегите на И. му оказали първа помощ, чрез вдишване
„уста в уста" и сърдечен масаж. Не след дълго екип на „спешна помощ"
пристигнал на местопроизшествието и пострадалият бил настанен в МБАЛ-Ловеч. На
следващия ден около обяд, бил транспортиран в МВР-болница в София, където са му
направени пълни изследвания и лечението е продължено.
Видно от заключението на вещото лице по съдебномедицинската
експертиза, вследствие на удара, описан по-горе, пострадалият С.И. получил закрита
черепно-мозъчна травма, съпроводена с пълна загуба на съзнание, увреждане което
е довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Посоченото увреждане, по смисъла на чл.129 ал.2 от НК
представлява средна телесна повреда.
При така изяснените фактически обстоятелства, се установява,
че с деянието си подсъдимият А.О.А. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението по чл.129 ал.1 от НК, а именно:
На 08.05.2008г. около 05.00 часа в гр.Ловеч, в заведение „Билярд клуб",
умишлено причинил средна телесна повреда — закрита черепно-мозъчна травма с
пълна загуба на съзнание, представляваща разстройство на здравето, временно
опасно за живота, на С.И.И.,***.
Наблюдаващият
прокурор е приел, че деянието е извършено по хулигански подбуди, без да се
мотивира. Този извод на прокуратурата не се подкрепя от никакви доказателства.
Проявената агресия от страна на дееца не е немотивирана, напротив от всички,
събрани доказателства се установява, че причина за възникване на инцидента
между подсъдимия и пострадалия И. е именно отправената от И. забележка към А.
да се държи по-прилично към персонала на заведението, след което са последвали
реплики между двамата, които никой от присъстващите не е чул добре. Според
заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза,
забележката и последвалите реплики подсъдимият е приел като обида, в следствие
на което се е почувствал ощетен и пренебрегнат, изпаднал в състояние на фрустрация и реагирал афективно
като нанесъл удар на И. в областта на главата, с който му причинил средна
телесна повреда.
Съществено
за квалификацията на деянието като такова, извършено по хулигански подбуди, е с
какъв умисъл действува извършителят, какво обхващат неговите субективни
представи. Хулиганските подбуди за нанасяне на телесна повреда изключват личния
мотив за същото. Данните по делото обаче са тъкмо в посока, че подсъдимият е
бил движен от личен мотив, именно саморазправа с лицето, което му е направило
забележка за поведението и го е злепоставило пред компанията му. За да са
налице хулигански подбуди е необходимо да
са налице непристойни действия, които грубо да нарушават обществения ред, т. е.
чрез тях подсъдимият да изразява брутална демонстрация против установения ред,
като засяга важни държавни, обществени или лични интереси или съществено засяга
нормите на нравствеността. В никакъв случай, изхождайки от безспорно
установените по делото обстоятелства, не може да се направи извод, че с
действията си подсъдимият грубо е нарушил обществения ред. В неговите действия
по време на инцидента - предмет на настоящото дело, липсва бруталност и те не
са насочени против морала и нравствеността. Всички свидетели, както и самият
подсъдим, сочат, че възникналият инцидент не е бил сериозен, не е имало груби
действия от страна на подсъдимия или на пострадалия. Конфликтът, възникнал
инцидентно, протекъл много бързо, като дори голяма част от присъстващите в
заведението разбрали за него едва след като приключил. Поради това, съдът
намира, че липсва и другия изискуем от закона обективен елемент на
престъплението хулиганство, а именно грубо нарушаване на обществения ред.
По-нататък, от обективна страна, законът изисква с действията си деецът да
изразява явно неуважение към обществото, за да могат да бъдат тези действия квалифицирани
като хулигански. Те ще изразяват явно неуважение към обществото тогава, когато
чрез тях се манифестира открито висока степен на неуважение към обществения
ред. Съдът намира, че и тази обективна предпоставка липсва и не може да бъде
отнесена към действията на подсъдимия. Те са били провокирани и цялата му
деятелност е била движена единствено и само от личен мотив и е била насочена
единствено и само към пострадалия И..
Съдът приема, че подсъдимият А. е автор на
деянието. От обективна страна А. е
осъществил деянието чрез действие, като е нанесъл удар с ръка в главата на И..
От субективна страна подсъдимият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а
именно, че с действията си причинява на И. телесно увреждане, както и общественоопасните последици от своите действия – действал
е виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, предл.1 НК.
Съдът
като взе пред вид така изяснените мотиви за причиняване на телесната повреда, прие,
че А.А. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава
на квалифицирания състав на престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, тъй като
не е налице съставомерния признак „хулигански
подбуди”, поради което призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
по чл.129 ал.1 от НК и го оправда по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
При определяне вида и размера
на наказанието на подсъдимия А., настоящата инстанция взе предвид като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на извършителя, признаването
на вината и критичното отношение към извършеното, поради което и с оглед
разпоредбата на чл.54 от НК му наложи наказание десет месеца лишаване от
свобода.
Като взе пред вид, че наложеното
наказание е до три години лишаване от свобода и подсъдимият не е осъждан на
лишаване от свобода за извършено престъпление от общ характер, настоящата
инстанция прецени, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително изпълнението на наказанието, поради
което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три
години от влизане на присъдата в сила.
Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо,
съответства на обществената опасност на
деянието и дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
Настоящата
инстанция прие, че предявения от С.И.И. граждански иск за причинени неимуществени
вреди е основателен, тъй като е претърпял болки и страдания в следствие на
причиненото му увреждане, но е завишен по размер, поради което го уважи за
сумата от 5 000 лева, като иска до пълния предявен размер от 10 000 лева
отхвърли като недоказан. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия за извършения от
него деликт по отношение на личността на гражданския
ищец. Деянието на подсъдимия е противоправно и
виновно. На гражданския ищец са причинени неимуществени вреди, които са в пряка
причинна връзка с извършеното от подсъдимия деяние. Установи се по делото, че в
резултат на приетото от съда виновно противоправно
деяние, на пострадалия И. са причинени болки и неудобства за един доста
продължителен период от време – почти около една година. При определяне размера
на дължимото обезщетение, съдът изходи от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,
свързана с критерия за справедливост. Претърпените болки от пострадалия в
следствие на причиненото му телесно увреждане мотивират съдът да приеме, че
определеното обезщетение в размер на 5 000 лева е съответно с критерия за
справедливост. При определяне размера на обезщетението, настоящият съдебен
състав взе предвид претърпените от пострадалия болки и невъзможността да
изпълнява служебните си задължения почти година след инцидента. Върху
присъдената сума се дължи и законна лихва от деня на деликта
/08.05.2008 година/ до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно разпоредбата на
чл.189 ал.3 от НПК на гражданския ищец и частен обвинител бяха присъдени и
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият А.О.А. да
заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 60.00 лева и на Ловешки районен съд
сумата от 602.00 лева разноски по делото, както и сумата от 200 лева държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск.
Водим
от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :