РЕШЕНИЕ

№…………

гр. П., 01.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 06698 описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

             По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца  И.П.И. ЕГН **********,***, е поискал да бъде  осъдена Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. И. Рилски № 1, да му заплати сумата 15000.00 лв.,  представляваща обезщетение за допълнително претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в периода след датата на постановняване на първоинстанционното решение 20.03.2019год., изразяващи се в болки, страдания и неудобства от физическо естество, възникнали в резултат на подхлъзване, падане и счупване на глезена на левия крак на **год. на ул.'Т." в гр.П., поради заснежена, заледена, покрита с неравности и необезопасена пътна настилка, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на увреждането **год. до окончателното изплащане на сумата, а също и направените по делото разноски.   

              Община П., чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

            Видно от показанията на разпитаните по делото свидетел П.И. Славчев, както и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че на **год. ищеца се е движел по пешеходната зона на ул.“Т.“ в гр.П.. Поради факта, че пътната настилка била заснежена и заледена, на непочистен участък се подхлъзнал, паднал и си счупил левия крак в областта на глезена. Бил транспортиран до болницата където първоначално крака му бил гипсиран, а няколко дни по - късно претърпял и операция, при която му била поставена „1/3 плака комплект“.

          За претърпените от ищеца неимуществени вреди / болки, страдания и неудобство от физическо естество /, община П. биба осъдена да му заплати сумата от 10 500.00 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането и за разноските по делото с Решение № 360 / 20.03.2019год. по гр.дело № 6986 / 2018год. по описа на ПРС, потвърдено с Решение № 290 / 26.07.2019год. по в.гр.дело № 327 / 2019год. на ПОС /, заверен препис от което е приложено по делото.

            След влизане в сила на цитираното съдебно решение, на 29.05.2019год. ищеца постъпил в „Травматологично отделение“ на МБАЛ „Р.Ангелова“ гр.П., където след направени изследвания и диагностични процедури, на 31.05.2019год. бил опериран за премахване на поставената преди това в левия глезен метална остеосинтеза, тип 1/3 тубуларна плака. Бил изписан на 03.06.2019год., с указания за домашен режим на лечение. Две седмици по - късно конците от раната били свалени. Явявал се на контролни прегледи на 07.06.2019год. и на 20.06.2019год. Болничен отпуск не е ползвал, защото по това време бил безработен.   Отново започнах да пия обезболяващи. Обездвижването доведе до рязко повишаване на телесното ми тегло. Социалните ми контакти се ограничиха до общуване само със семейството ми. Търпях неудобства от хигиенен и битов характер. От показанията на свидетеля П.И. Славчев, баща но ищеца, ценени по реда на чл.172 от ГПК, се установява, че след втората операция операция отново имало усложнения, тъй като ищеца започнал да има проблем с вените, болки в краката при стъпване, наднормено тегло, които обстоятелства му пречели да започне работа.

              Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р К.С., което съдът възприема, се установява, че на 31.05.2019г. на ищеца е проведено оперативно лечение за отстраняване на металната остеосинтеза /в конкретния случай „1/3 тубуларна плака комплект” /от счупената кост на лявата глезенна става при ищеца.   Отстраняването на металната остеосинтеза от счупената кост/в конкретния случай „1/3 тубуларна плака комплект” / е стандартна медицинска процедура, явяваща се етап от лечението на счупването на външния глезен на лява глезенна става при ищеца. Проведеното оперативно лечение за премахване на металната остеосинтеза от лявата подбедрица на ищеца е продължение на цялостното лечение на полученото счупване. През периода на лечение, ищецът е търпял болки и страдания, като първият месец, болките са били с по голям интензитет. По делото няма представени документи за продължителността на възстановителния период, след проведеното оперативно лечение. По принцип възстановителния период след такъв вид оперативно лечение е около 1 месец, но при ищеца с оглед усложнения лок&зен статус на лява подбедрица от наличието на разширени вени, възстановителния период е бил по дълъг. Към настоящият момент при личен прегледа от вещото лице,  на 22.02.2021г. се установило ограничен обем движение в лява глезенна става от 20 градуса при норма 30 градуса за повдигане на ходилото нагоре, като същото счита, че тъй като счупването засяга глезенната става е възможно ищеца да чувства болки в ставата при натоварване и смяна на времето.    

 Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че улицата и прилежащия тротоар на която е станала злполуката е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улицата и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци, включително и при зимни условия. Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

                Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа на улицата в безопасно за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за снегопочистване и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45   , ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община П. качеството лице, отговарящо на деликтно основание за причинените на ищеца вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за зимно поддържане на улицата или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.

               Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община П. и претърпените от ищеца вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и, показанията на цитираните по –горе свидетели.  

               Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

                   От приетите и неоспорени от страните съдебно – медицинска експертиза се установява, че ищеца е изпитвал  силни болки веднага след и в първите дни след операцията. Възстановителният период е с продължителност над нормалната поради наличие на разширени вени и към момента на изготвяне на експертизата е бил приключил.  В резултат на оперативната намеса за изваждане на плаката ищеца е претърпял  негативни преживявания вследствие на злополуката, която е първопричина за оперативното поставяне на плаката. В случая следва да бъде посочено, че съдът при определяне на обезщетението взема предвид само болките и страданията от последващата оперативна намеса, като останалите страдания, като намален градус на движение на крака не се вземат предвид, тъй като ищеца е бил обезщетен за тях въз основа на предишно съдебно решение.  

                Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, възрастта му,   намира, че справедливото обезщетение за претърпените от него негативни изживявания възлиза на 3 000 лева, като за разликата до пълния заявен размер от 15 000 лева исковата претенция се явява недоказана.

                Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от  29.05.2019 г., /датата на последващата оперативна намеса/ до окончателно изплащане на вземанията за неимуществени   вреди. Иска за присъждане на законна лихва от дата на увреждането - **г., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.  

             По разноските :

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от приложените доказателства и съпсък на разноските по реда на чл.80 ГПК, ищеца е сторил разноски в размер на 1750.00 лева, като следва да се присъдят такива в размер на 350.00 лева, съобразно уважената част на исковите претенции.   

              Съдът намира, че сторените от Община П. разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в производството възлизат на 200.00   лева, който размер е съобразен с разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, от които следва да се присъдят 160.00 лева, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.                

              Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

                 

                ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. И. Рилски“ № 1A, да заплати на  И.П.И. ЕГН **********,***, сумата 3000.00/три хиляди/лв., обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания от  допълнително претърпени от ищеца неимуществени вреди, настъпили в периода след датата на постановяване на съдебно решение от 20.03.2019год., изразяващи се в болки, страдания и неудобства от физическо естество по повод проведена оперативна намеса от 29.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от  29.05.2019 г., до окончателното и изплащане,  като за разликата до пълния предявен размер от 15 000.00 лева неимуществени вреди и законната лихва върху главницата, считано от   - **г., ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.             

              ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. И. Рилски“ № 1A да заплати на И.П.И. ЕГН **********,***, сумата от 350.00 лева, направени разноски, съобразно уважената част на исковите претенции.

              ОСЪЖДА  И.П.И. ЕГН **********,***, да заплати на Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. И. Рилски“ № 1A сумата от 160.00 лева, юристконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на исковите претенции.

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

              Вярно с оригинала:С.Г.                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: