Р Е Ш Е Н И Е
№ 35/16.1.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
шестнадесети декември, две хиляди и деветнадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 617 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 156,
ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по
жалбата на Х.Д.П. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт № Р –
16001318004195-091-001/20.02.2019 г., потвърден с Решение № 284/09.05.2019 г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив. С обжалвания ревизионен акт са определени данъчни задължения в общ
размер на 5 264, 79 лв.
В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е неправилен и незаконосъобразен. Подробни съображения са
изложени в молба с вх. № 6244/30.10.2019 г. Моли се да бъде отменен оспорения
акт. Представени са и писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят
– Х.Д.П. – редовно уведомен, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Директор на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив, редовно уведомен на
основание чл. 138, ал. 2 от АПК, не се представлява. По делото е постъпила
молба с вх. № 7425/12.12.2019 г., с която гл. юриск. Б. е взела становище по доказателствата и по съществото на спора.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Началото
на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-16001318004185-020-001/17.07.2018 г., изменена със заповед №
Р-16001318002332-020-002/25.06.2018 г. и Заповед №
Р-16001318004195-020-002/31.10.2018 г., с обхват на ревизията от 01.01.2016 г.
– 31.12.2017г. за Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се,
29.08.2016 г. – 31.03.2018 г. по ЗДДС, 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. за Здравно
осигуряване – за самоосигуряващи се, 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. за ДОО – за
самоосигуряващи се и от 01.01.2016 г. – 31.12.2017 г. за Годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ на ЕТ.
Ревизията
се извършва по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като органът по приходите е
установил наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 2 от същия. В констативната част на ревизионния доклад към
обжалвания ревизионен акт е записано, че Х.Д.П. е задължено лице по смисъла на
чл. 14 от ДОПК като физическо лице носител на задължения за данъци или
здравноосигурителни вноски, че няма регистрация като ЕТ, също че за м. януари
2016 г. и м. февруари 2016 г. лицето е осигурено с код 15 – получавал е
обещетение за безработица, а от м. юни 2016 г. до м. декември 2017 г.
включително е осигуряван с код 12 – самоосигуряващи се към дружеството „ ФЕШЪН
СТИЛ 2012“ ЕООД.
При
предходна проверка за установяване на факти и обстоятелства е установено, че за
периода от м. януари 2016 г. до м. септември 2017 г. Х.Д.П. е извършвал
търговска дейност, като е доставял стоки до клиенти чрез куриерска фирма „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ЕООД, на която е била извършена насрещна проверка и при проверката, и при
ревизията. От куриерската фирма са представени документи и обяснения, на база
на които е установено, че жалбоподателят е ползвал услугите на дружеството и е
получавал парични преводи и наложени платежи за извършени продажби на стоки с
общ размер за 2016 г. брой продажби – 443 бр. на стойност 109 250, 70 лв.,
а за 2017 г. – 405 бр. на стойност 90 574, 90 лв.
От
жалбоподателя са изискани и представени писмени обяснения, че наложените
платежи са получавани във връзка със сключени граждански договори за посредничество
и са предоставени копия от граждански договори за посредничество: с „ВЕМЕКС“
ЕООД, сключен на 17.03.2016 г.; два броя с „ПРОМО ГРЕЙ СКИЛ“ ЕООД, сключени на
02.08.2016 г. и на 01.01.2017 г.; два броя с „ЮРО ПАРТ“ ЕООД, сключени на
02.08.2016 г. и на 01.01.2017 г. и два броя с „ЛАЗЕР АРТ ПРЪДАКШЪНС“ ЕООД,
сключени на 02.08.2016 г. и на 01.01.2017 г.
След
анализ на предоставените документи и писмени обяснения, ревизиращите органи
установяват, че за 2016 г. за наложените платежи, които Х. П., в качеството му
на задълженото лице, е получавал за реализирани продажби на стоки чрез „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД за м. януари, февруари и март 2016 г., няма сключен граждански
договор. Първият такъв е от 17.03.2016 г., а първа квитанция към ПКО е от
30.04.2016 г. за сума в рамер на 6 457, 50 лв. Получените наложени платежи
за периода м. януари – април 2016 г. са на стойност 26 434, 50 лв. С
останалите три дружества договорите са сключени на 02.08.2016 г. Не са
предоставени документи за произхода на стоките продавани от Х.П. чрез „ЕКОНТ
ЕКСПРЕС“ ООД. Не са предоставени и служебни бележки за изплатени доходи от
дружествата, за които ревизираното лице предоставя граждански договори сключени
през 2016 г.
Предвид
тези обстоятелства и на основание чл. 26 ЗЗД, ревизиращият екип не приема
съществуването на горецитираните граждански договори и ги определя като
недействителни, привидни, създадени за целите на ревизията. Същите не са взети
под внимание при изчисляване на дължимите данъци и задължителни осигурителни
вноски. Наложените платежи, които жалбоподателят е получил от реализираните
продажби на стоки в размер на 109 250,70 лв, са приети от ревизиращия екип
като извършвана търговска дейност от него, които не са декларирани в пълния си
размер в годишната данъчна декларация, поради което са налице укрити доходи.
За
2017 г. ревизиращият екип приема, че извършваните продажби чрез Еконт не са
осъществени във връзка с посочените граждански договори. Освен това при
извършена справка в информационната система на НАП „Фискални устройства“ е
констатирано, че „ВЕМЕКС“ ЕООД няма
регистрирано фискално устойство, „ЮРО ПАРТ“ ЕООД“ има регистрирано едно
фискално устойство, за което няма отчетени продажби за ревизирания период,
„ПРОМО ГРЕЙ СКИЛ“ ЕООД има регистрирано едно фискално устойство, за което няма
отчетени продажби за ревизирания период, „ЛАЗЕР АРТ ПРЪДАКШЪНС‘ ЕООД има едно
фискално устройство, за което няма отчетени продажби за ревизирания период.
Ревизиращият
орган приема, че в хода на ревизионното производство, в резултат на събраните
по реда на ДОПК документи и извършените проверки, е доказано, че Х.П. е
получател на суми с наложен платеж за извършени продажби по електронен път в
горепосочените размери.
Въз
основа на събраните данни и документи ревизиращият орган приема за установено,
че жалбоподателят е извършвал дейност редовно, по занятие и облагаемият доход
следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.
С
оглед горното, данъчният финансов резултат от дейността като ЕТ за 2016 г. и
2017 г. е определен като разлика между установените от ревизията общо приходи,
съответно 109 250, 70 лв. и установените от ревизията общо разходи,
съотвтно 95 000, 61 лв. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска
дейност като ЕТ е определена, като така установеният облагаем доход за 2016 г.
и 2017 г. е намален със сумите за здравноосигурителни вноски и на основание чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ е установен допълнителен данък и лихви: за 2016 г. в размер
на 205, 81 лв., с прилежащи лихви – 37, 68 лв., лихви за невнесен деклариран
данък – 129, 43 лв. и лихви за просрочие
на деклариран данък – 78, 66 лв., общо 245, 77 лв.; и за 2017 г. в размер на
1 269, 55 лв., с прилежащи лихви 104, 39 лв.
В
хода на ревизията са събрани доказателства за неотчетени приходи от продажби на
стоки за ревизирания период, чиито размери по месеци са посочени в направения
анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от т.1 до 16 от ДОПК.
След
направен анализ на събраната информация е установено от ревизиращата група, че
Х.П. към 30.07.2016 г. е реализирал облагаем оборот от продажби в размер на
57 775, 70 лв. и не е спазил разпоредбите на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС,
съгласно който е бил длъжен в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период,
през който е достигнал този оборот, да подаде заявление за регистация по този
закон – тоест до 14.08.2016 г. и на основание чл. 101, ал. 6 и 7, органите по
приходите да издадат акт за регистация по ЗДДС. В тази връзка органите по
приходите определят за дата на задължителна регистрация по ЗДДС - 29.08.2016 г.
Административният
орган е приел, че за осъществените облагаеми доставки не е начислен ДДС в
съответствие с разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.
Органите
извършили ревизията са определили данъчни основи за облагане с ДДС, съответно и
дължимия косвен данък по месеци за периода 29.08.2016 г. – 31.03.2018 г.
Определеният
ДДС за внасяне от Х.П. е в рамер на 22 268, 48 лв., дължим в едно с
начислените лихви за закъснение по периоди, изчислени към датата на издаване на
спорния Ревизионен акт – 20.02. 2019 г., съгласно ЗЛДТДПДВ, общо в размер на
4 293, 78 лв.
Възложена
е ревизия за установяване на задълженията на жалбоподателя, в качеството му на
самоосигуряващо се лице, за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО – УПФ
и за здравно осигуряване за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г.
Жалбоподателят,
в качеството си на задължено лице, е обжалвал изцяло РА №
Р-16001318004195-091-001 от 20.02.2019 г., в това число и допълнително
определените задължения за ЗОВ.
В
хода на ревизията е установено, че Х.П. за периода включен в обхвата на
ревизията е регистриран като едноличен собственик на капитала на „ФЕШЪН СТИЛ
2012“ ЕООД и е упражнявал трудова дейност като такъв.
От
жалбоподателя е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено
осигуряване на самоосигуряващи се лица и български граждани на работа в чужбина
и морските лица, с която е декларирал упражняването на трудова дейност и начало
на осигуряване за всички осигурителни рискове, считано от 10.06.2016 г.
Дейността и осигуряването са прекратени с подаване на декларация, считано от
13.12.2017 г. От Х.П. е подадена информация с декларация по чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба Н-8/2005 на МФ за дните на осигуряване, осигурителен доход и размера
на осигурителните вноски за самооосигуряващо се лице и с декларация по чл. 3,
ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 на МФ е деклариран размерът на дължимите вноски
за ревизирания период. Жалбоподателят е внесъл в качеството му на
самоосигуряващо се лице авансово дължими ЗОВ върху минималния месечен размер на
осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Предвид
събраните доказателства, органът по приходите е направил констатация, че
задълженото лице е извършвало трудова дейност и на основание чл.124а ДОПК
следва да се установят задълженията му за задължителни осигурителни вноски в
качеството му на самоосигуряващо се лице, в това число и върху дохода,
установен по реда на чл.122-124 от ДОПК. На основание чл. 124 от ДОПК на Х.П. е
връчено уведомление, че осигурителният му доход, върху който се дължат ЗОВ, ще
бъде определен по този ред.
Върху
установения с ревизията нов размер на осигурителния доход на задълженото лице,
определен на база дохода от търговска дейност, на основание чл. 124а от ДОПК,
във вр. с чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, органът по приходите е определил задължения
за ЗОВ за ревизирания период и прилежащите лихви на основание чл. 113 от КСО и
чл. 107 от ЗЗО, във вр. с чл. 175, ал. 1 от ДОПК.
Въз
основа на горното, ревизиращият орган е преценил, че е налице хипотезата на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи/доходи. В тази
връзка, на задълженото лице е връчено уведомление по реда на чл. 17, ал. 1, т.
2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК.
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза, която като неоспорена от
страните съдът намира за компетентно изготвена. В отговор на поставените
въпроси вещото лице е отговорило, че предоставените договори с „ВАМЕКС“ ЕООД,
„ПРОМО ГРЕЙ СКИЛ“ ЕООД, „ЮРО ПАРТ“ ЕООД и „ЛАЗЕР АРТ ПЪДАКШЪНС“ ЕООД не вменяват
на Х.Д.П. права да извършва търговски сделки.
Предоставените договори с тези дружества не третират възможността
жалбоподателят да извършва търговски сделки от чуждо име за чужда сметка или от
свое име за чужда сметка. Лиспват приемо-предавателни протоколи между него и
дружествата, които дори без договор, по някакъв начин да доказват, че той
търгува с чужда стока, собственост на фирмите. Липсва обоснованост на
разпределянето на сумите между дружествата – защо всяко от тях е получило
съответната сума през 2016 г. и 2017 г. Експертизата смята, че разпределението
на сумите между дружествата съгласно ПКО за 2016 г. и 2017 г. е произволно и
необосновано. Осъществявани чрез „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД продажби през 2016 г. и
2017 г. са били от името на Х. Д.П. като физическо лице и съответно получените
парични преводи и наложени платежи са на негово име, тоест той е осъществявал
търговска дейност от свое име и за своя сметка и извършените продажби чрез
„ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД нямат отношение към дейността на лицето в полза на посочените
дружества „ВАМЕКС“ ЕООД, „ПРОМО ГРЕЙ СКИЛ“ ЕООД, „ЮРО ПАРТ“ ЕООД и „ЛАЗЕР АРТ
ПЪДАКШЪНС“ ЕООД.
На
основа на направения анализ експертизата определя следните задължения на
Х.Д.П.:
|
Наименование |
Период |
Размер /лв./ |
|
ДДС |
29.08.2016 г. –
31.03.2018 г. |
22 268, 48 |
|
Годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ |
2016 г. |
205, 81 |
|
Годишен и авансов данък
по ЗДДФЛ на ЕТ |
2017 г. |
1 269, 55 |
|
Вноски за ДОО |
2016 г. |
1 454, 77 |
|
Вноски за ДОО |
2017 г. |
935, 69 |
|
Вноски за ЗО |
2016 г. |
797, 68 |
|
Вноски за ЗО |
2017 г. |
529, 86 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2016 г. |
572, 18 |
|
Вноски за ДЗПО - УПФ |
2017 г. |
336, 68 |
|
ВСИЧКО : |
|
28 370, 70 |
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните
изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно
чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на
РА включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби при
издаването му.
Съдът,
въз основа на приложените по делото доказателства, констатира, че обжалваният
РА, е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 ДОПК, във
връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за НАП, в кръга на определените му
правомощия и в предвидената форма, съгласно чл. 119 и чл. 120 ДОПК, включително
разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на
обжалваните задължения. По административната преписка е приложен РД и предвид
разпоредбата на чл. 120, ал. 2 ДОПК, РД е неразделна част от РА и в този смисъл
може да се приеме, че мотивите на РД са и мотиви на РА.
Въз
основа на установеното от фактическа страна и на основание приложените по
делото писмени доказателства, съдът намира, че оспореният акт е издаден от
компетентен орган, при спазване на законоустановените процедури и не страда от
наличието на процесуални пороци, които да водят до неговата отмяна.
Приложеният
от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за
ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122
- 124 от
ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния характер на данъчните норми, че
ревизиращите органи не могат да определят по преценка конкретния размер на
дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал.
1 от ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства) законодателят несъмнено
е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на
облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален
данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези
обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на
данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно
това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са посочени
онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия
орган при определяне на облагаема основа по възможно най-достоверния начин.
Съгласно
чл. 124,
ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия
по реда на чл.
122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал.
1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция се
ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.
Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа
по приходите.
Съдът намира, че правилно данъчните органи са начислили допълнително
ДДС в размер на 22 268, 48 лева, като са приели, че Х.П., в качеството му
на задължено лице, не е спазил разпоредбите на чл. 96, ал.1 от ЗДДС – да подаде
заявление за регистрация по този закон и на основание чл. 101, ал. 6 и 7,
органите по приходите да издадат акт за регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 102,
ал. 3 от ЗДДС се приема, че в такива случаи лицето дължи данък за извършените
от него обагаеми доставки, за периода от изтичането на срока за подаване на
заявление за регистрация до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите.
За осъществени облагаеми доставки не е начислен ДДС в съответствие с
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС. Данъкът се смята включен в
обявената цена, когато се предлагат стоки – предмет на доставка на дребно в
търговската мрежа. Съгласно чл. 66, ал.1 от ЗДДС ставката на данъка е 20 на
сто. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗЗДС данъчното събитие възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена, а съгласно ал. 6 от тази дата
данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за
регистианото лице да го начисли.
Правилни са констатациите на ревизиращия екип и по отношение на
задълженията за годишен авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец. При
ревизията е констатирано, че за 2016 г. и 2017 г. данъчния финансов резултат от
дейността като ЕТ е разликата между установените от ревизията общо приходи в
размер на 109 250, 70 лв. и установените от ревизията общо разходи –
95 000, 61 лв. и годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност
като ЕТ е определена, като установеният облагаем доход за 2016г. и 2017 г. е
намален със сумите за ЗОВ и на основание чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ е установен
допълнителен данък и лихви за 2016 г – 205, 81 лв. и за 2017 г. – 1 269,
55 лв.
Съдът намира, че представените към жалбата доказателства не оборват
констатациите на органите по приходите и не обосновават друг правен извод,
различен от този на ревизиращите органи, с оглед на което жалбата в тази й част
следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира, че правилно административният
орган е определил допълнително установени задължения за ДОО и ЗОВ.
Жалбоподателят, в качеството му на задълженото лице, е регистриран като
едноличен собственик на „ФЕШЪН СТИЛ“ ЕООД и е упражнявал трудова дейност като
такъв. От него е подадена декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в
чужбина и морските лица, с която е декларирана трудова дейност и осигуряване за
всички осигурени рискове, считано от 10.06.2016 г. Дейността и
осигуряването са прекратени с подаване на декларация, считано от 13.12.2017 г.
От Х.П. е подадена информация с декларация по чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-8/2005 на МФ за дните на осигуряване, осигурителен доход и размера на
осигурителните вноски за самооосигуряващо се лице и с декларация по чл. 3, ал.
3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 на МФ е деклариран размерът на дължимите вноски за
ревизирания период. Жалбоподателят е внесъл в качеството му на самоосигуряващо
се лице авансово дължими ЗОВ върху минималния месечен размер на осигурителния
доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
Правилно е прието от ревизинните
органи, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО Х.П. попада в обхвата на
лицата задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост
и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява трудова дейност като
едноличен собственик на капитала на „ФЕШЪН СТИЛ 2012“ ЕООД през ревизарания
период и че по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО той е самоосигуряващо се лице –
ФЛ, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. По свой
избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство
като е внасял осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички
възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО
самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО правят осигурителни вноски
за смоя сметка и ги дължат авансово върху месечен осигурителен доход, между
минималния и максималния размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната
година. Окончателните осигуртелни вноски се дължат от осигурените лица върху
годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за ДЗПО, а от
01.01.2015 г. и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за
самоосигуряващи се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока
за подаване на данъчна декларация.
Съгласно разпоредбата на чл. 33
от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради
което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК. Здравноосигурителните
вноски за ревизираното лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО,
в който се казва, че едноличният търговец се осигурява върху месечен доход,
който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващо
се лице, определен със Закона за бюджета на ДОО и годишно върху доходите от
дейността и доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по
реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Безспорно в случая е установено, че едноличният
търговец е извършвал търговска дейност през 2016 г. и 2017 г., т.е. налице са
придобити доходи, подлежащи на облагане с данък върху годишна данъчна основа по
чл. 28 от ЗДДФЛ.
След констатиране на наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2
от ДОПК, с обжалвания РА ревизионният орган е пристъпил към определяне на
осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ от Х.П.. Направен е обоснован
извод, че установеното наличие на укрити доходи води до неплащане на задължения
за осигурителни вноски, които следва да бъдат определени върху осигурителен
доход установен по реда на чл. 122 –
124, във вр. с чл. 124а от ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ физическите лица,
извършващи дейност като ЕТ, независимо дали са регистрирани по ТЗ, следва да
формират данъчна основа за доходите по реда, по който тя се определя за
регистрираните търговци. Правилно е прието, че в случая става въпрос за
повтарящи се действия през годините, включени в ревизирания период,
материализирани в множество сделки с цел печалба по смисъла на ТЗ.
В резултат на направените констатации, правилно органът по приходите е
приел, че задълженията на жалбоподателя, в качеството му на задълженото лице,
по ЗОВ следва да бъдат установени за извършената от него трудова дейност, както
и в качеството му на самоосигурено лице, както и върху дохода, установен по
реда на чл. 122-124 от ДОПК.
С оглед
на това, съдът счита, че изводите в РА не са опровергани от жалбоподателя с
доказателствените средства, допустими в процеса. Напротив, приетата по делото
експертиза потвърждава по несъмнен начин размера на задълженията на
жалбоподателя, които са установени от ревизиращият екип.
По
изложените съображения, съдът намира, че обжалваният административен акт е
издаден от компетентен административен орган, в установената форма и при
спазване на процесуалните и материално правни норми по издаването му, поради
което и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, оспорването следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
С оглед
изхода на делото и предвид направеното искане от ответната страна, на основание
чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 161, ал. 1 от ДОПК, жалбоподателят ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 542 лева, изчислени върху сумата от
ревизионния акт в размер на 28 354.59 лева главница и 5 364,79 лева
лихви, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК,
Административен съд – Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.Д.П. с ЕГН ********** *** против Ревизионен акт №
Р–16001318004195-091-001/20.02.2019 г., потвърден с Решение № 284/09.05.2019 г.
на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА Х.Д.П. с
ЕГН ********** *** да заплати на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП,
направените по делото разноски в размер на 1 542 /хиляда петстотин
четиридесет и два/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Разпореждане
№ 7393 от 15.06.2020г. на ВАС - София, Първо отделение по АД 0 5491/2020г.
- ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 6489/18.05.2020г. по описа на
ВАС, подадена от Х. П., чрез адвокат А., срещу решение № 35 от 16.01.2020г. по
адм.д.№ 617 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2019г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 5491/2020 г. по описа на Върховен
административен съд, Първо отделение.
Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Първо отделение на
Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му на
страните.