МОТИВИ
към присъда по НОХД № 80/2015
год. на ЛРС,
VІІІ - ми наказателен състав
Срещу подсъдимият К.А.А., било
предявено обвинение за престъпление по
чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2 и
т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, за това, че за
времето от 23.30 часа на 30.08.2014 год. до 06.30 часа на 31.08.2014 год. в гр.
Ловеч, обл. Ловеч, кв. Гозница
от улица „Витоша" пред дом №43, противозаконно отнел, оставено без
постоянен надзор чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген
Голф", с peг. № OB 2848 АР, на стойност 700.00
лева, собственост на Ю.И.Б. ***, без нейно съгласие, с намерение да го ползва,
като е последвала повреда на превозното средство -греда предни рогове, тампон
на двигател преден,
рейка кормилна, основа задна броня, задна престилка, лайсна
врата задна лява средна, гарнитура глава, шлайфане глава, маслен филтър, масло
в размер на 277.00 лева и то е изоставено без надзор в гр. Ловеч, бул. "България"
112, и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното обвинение
срещу подсъдимия А., така както е внесено с обвинителния акт. Излага, че от
събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства било безспорно установено,
както извършеното престъпление така и участието на А. в това престъпление. Излага,
че установената фактическа обстановка е идентична
с тази описана в обвинителния акт. Излага, че било безспорно установено, че
през нощта на 30.08.2014 год. срещу 31.08.2014 год. подсъдимия е отнел процесния л.а. Фолксваген Голф. Излага, че било безспорно
установено, че на същият са нанесени повреди и той в последствие е бил
изоставен без надзор. Излага, че именно обстоятелствата, че л.а. е бил
изоставен без постоянен надзор, че подсъдимия противозаконно го е отнел с
намерение да го ползва като самото деяние е извършено при условията на чл.195
от НК, и че по него са нанесени повреди, обуславя наличието на квалификацията по
чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3 във вр. ал.1,
във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК. Излага, че
фактическа обстановка се потвърждава изцяло от показанията на разпитаните
свидетели в с.з., които са непротиворечиви последователни, както и от
изслушаната и изготвена автотехническа експертиза. Излага,
че от заключението на същата бил установен и механизма на нанесените повреди по
л.а., които били в размер 277,00 лв. Считам за безспорно установено, че подс. К. А. е
осъществил престъплението за което е предаден на съд и моли да му бъде наложено наказание
съобразено с предходните осъждания в размер на две години лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Подсъдимият Милко Йорданов
Андреев, редовно призован се е явил в с.з., като е отказал да даде обяснения по
делото, но е заявил, че съжалява за постъпката, която е направил. За него се е
явил и адв. Б., който пледира, че казуса не е изяснен от фактическа гледна точка.
Излага, че както от показанията на подзащитният му,
така и от показанията на свид. Ц.С. ставало
ясно, че с автомобила се е послужило, а за
да се приложи нормата на чл.195 от НК бил необходим пряк умисъл за извършване
на деянието. Излага, че в случая след употреба на алкохол подсъдимия се е качил на автомобила на негов
приятел, пристигнал е в града, обадил се е на приятели, и дори се бил повозил
по улиците на града. Излага, че св. Ц.С. решил, че от настоящия казус може да
изкара пари и ги е получил. Излага, че вещите лица, за които обвинението приемало,
че са отговорили на всички въпроси, напротив уклончиво и завоалирано били
отговорили, че повредите по л.а. и побитостите по
ходовата част могат да се дължат и на други случайни събития. Излага, че още
повече, автомобила бил ползван по горски пътища за дърводобив, че бил минавал през
каменисти и пресечени местности. Излага, че твърденията на в.л., че автомобила
вероятно е минал през някаква преграда, за да се получат тези побитости е неоснователно, още повече, че не се подкрепяло
от факти. Излага, че в същите тези заключения се твърдяло, че има смесване в
двигателя на вода с масло, но не било уточнено кога, и по кое време се е
получило, и дали е било преди това. Излага, че било известно, че един автомобил
може да бъде управляван в такова състояние, като в.л. не давало такова
заключение. Излага, че не било уточнено каква е връзката между отчекнатата
броня или калник и ходовата част на автомобила
и неговия двигател. Излага, че в самото заключение се сочи липсата на
спирачна течност. Излага, че ако, както твърдяло обвинението имало пряк умисъл
за кражба на този автомобил, то нямало в багажника да бъде открита чисто нова
резачка за дърва, шише с бензин и др. вещи които са се намирали в багажника и
не били пипнати от подсъдимия. Излага, че факта, че подсъдимия е изоставил
автомобила и се е прибрал говорил, че същия е ползван за возене, а не за
кражба. Излага, че било вярно, че подзащитният му е
осъждан за много минали неща, но това били минали неща, свързани с буйното му
израстване, и да се търси пряка връзка между тях и настоящето деяние било меко
казано, несправедливо по отношение на подсъдимия. Моли съда правилно да прецени
фактите и да направи верен и точен анализ и при преценка да наложи онова
справедливо наказание, което изцяло ще съответства на степента на обществената
опасност на извършеното от подсъдимия
деяние.
От събраните на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие доказателства, от показанията на
свидетелите Ц.Л.Т., П.Г.Б. , Ц.С.С.,
Ю.И.Б. и Г.В.Х., от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр.
с ал.1, т.1 от НПК показания на св. А.Б., от приобщените по реда на чл.281,
ал.5 във вр. с ал.1, т.1 от НПК показания на св. Ц.С.,
от приобщените по реда на чл.281, ал.5 във вр. с
ал.1, т.2 от НПК показания на св. Ю.Б., от приобщените по реда на чл.281, ал.5
във вр. с ал.1, т.2 от НПК показания на св. Г.Х., от
проведеното в хода на ДП разпознаване на лица, от заключението на в.л. Н.К. по
назначената и реализирана в хода на ДП експертиза, от вещественото доказателство
по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.А.А. ***. Същият бил
безработен и осъждан за умишлени престъпления от общ характер - посегателства
срещу собствеността.
Свидетелят Ц.Л.Т. ***, бил безработен,
но се занимавал с дърводобив. Във владението на св. Т. се намирал лек автомобил
„Фолксваген голф", с рег. № ОВ 2848 АР. Собственик на лекият автомобил била
свидетелката Ю.И.Б.. Същата предоставила л.а. на св. Т. да го ползва. Св. Т. обикновено
държал процесния лек автомобил паркиран пред дома си,
на ул. "Витоша" № 43, в кв. „Гозница".
На 30.08.2014 год. подсъдимият К.А.
през целия ден работил в гората със св. Т., помагайки му в добива на дървесина.
Вечерта, около 19 часа подсъдимият отишъл в дома на свидетелят Т., за да гледат
мач, и да се почерпят. Пили ракия, като подсъдимият А. изпил около 350 грама ракия. От дома
на св. Т. подсъдимият К.А. си тръгнал към 23.30 часа, като св. Т. го изпратил
до входната врата.
Процесният лек автомобил „Фолксваген
голф", с рег. № ОВ 2848 АР се намирал, както обикновено на улицата, пред
дома на св. Т., като същият бил отключен, а ключовете за колата се намирали в
барчето, под касетофона.
Свидетелят Ц.С. и приятелката му -
Д.С. по същото това време се прибирали от посещение на свой приятели. Същите се
движели с лек автомобил, управляван от Д.С.. Последната живеела в кв. Гозница на ул. "Юри Гагарин". На влизане в квартала
св. С. видял подсъдимият К.А., който стоял до лек автомобил „Фолксваген
Голф", червен на цвят. Автомобилът се намирал на пътното платно на
ул."Витоша", като бил насочен в посока улица „Юри Гагарин".
Свидетелят С. докато минавал покрай подсъдимият видял, че същият им маха с
ръка. След като спрели колата, подсъдимият А. казал на свидетелят С., че не може да си
запали колата и го помолил за помощ. Св. С. отказал да му помогне, качил се в
л.а. на приятелката си, и двамата си
тръгнали от мястото.
Свидетелят А.Б. и Н.М. ***. Същите
били брат и сестра на подсъдимият К.А.. И двамата живеели в ДДЛРГ, находящ се на бул. "България" № 67. На
31.08.2014г., около 00.30 часа двамата били посетени от подсъдимия К.А..
Последния бил с лек автомобил, марка „Фолксваген Голф", червен на цвят.
Подсъдимият А. казал на св. Б., че е купил наскоро лекия автомобил, с който
посетил ДДЛРГ. Подсъдимият предложил на свидетеля Б. да го повози с автомобила.
Двамата се качили в колата, а М. се прибрала в дома. Подсъдимият и свидетелят Б.
тръгнали от ДДЛРГ най - напред посока казармата. След това се върнали надолу по
булеварда към магазин „Лале", като малко преди кръговото кръстовище колата
изгаснала. Двамата избутали малко колата, за да я отстранят от пътното платно.
Подсъдимият К.А. намерил една пластмасова бутилка, която напълнил с гориво от
туба, намираща се в багажника на автомобила, и изсипал горивото в резервоара на
колата. Подсъдимият А. след като заредил автомобила с гориво отново се опитал
да го запали, но отново не успял. Същият се ядосал и оставил колата на мястото,
където била аварирала, след което се прибрал в дома си в гр. Гозница. Св. Б. се прибрал в ДДЛРГ.
Свидетелят Ц.Т. установил липсата
на лек автомобил „Фолксваген Голф" около 06.00 часа на 31.08.2014г. Същият
се обадил на свои приятели, споделил им
за изчезването на л.а. от пред дома си, и заедно с тях тръгнал из града да търсят колата. Опитите им да
открият л.а. се указали неуспешни, и около 08.00 часа св. Т. ***, където подал
жалба за изчезналия автомобил и го обявил за издирване. След това същият отново
тръгнал да търси автомобила и го намерил на бул. "България" № 112, спрян
в дясно от пътното платно, непосредствено преди пешеходна пътека. Автомобилът
бил отключен, като ключовете били на таблото. Свидетелят Т. забелязал, че по
автомобила има повреди - греда предни рогове, тампон на двигател преден,
кормилна рейка, основа задна броня, задна престилка, лайсна на задна лява,
средна, глава гарнитура, шлайфане глава, маслен филтър, масло. Свидетелят Т. ***,
че е открил автомобила, и от там била изпратена дежурна група и бил извършен
оглед на местопроизшествието.
От заключението на назначената и
реализирана в хода на ДП съдебно автотехническа
експертиза, се установява, че пазарната стойност на лек автомобил „Фолксваген
голф" е 700.00 лева, а стойността на нанесените щети към датата на
отнемането е 277.00 лева.
В хода на ДП подсъдимият К.А.
възстановил на свидетелят Т. сумата от 390 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди по лекия автомобил, като за това действие е
приложена разписка.
След приключване на разследването
по делото между представителят на обвинението, защитникът на подсъдимия А. и подс. А., е било подписано споразумение, с което същият се
е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.346 ал.2 т.1 пр.1 и
пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 във вр.
с чл.195 ал.1 т.2 от НК и при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК се е бил
съгласил да му бъде наложено наказание 8 /осем/ месеца лишаване от свобода,
което наказание да изтърпи при първоначално строг режим в затвор. Споразумението
е било внесено в РС гр. Ловеч, като е било образувано НОХД №1367/2014 по описа
на ЛРС. В проведеното с.з. пред РС Ловеч, подс. А. и
неговия защитник са отказали да подпишат горецитираното
споразумение, с оглед на което съдът е прекратил съдебното производство по
делото и е върнал същото на РП Ловеч. От своя страна наблюдаващия прокурор е
изготвил обвинителен акт, който е внесъл в РС Ловеч, и във връзка с който е
образувано настоящето НОХД.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът приема, че с действията си подсъдимият К.А.А. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.346,
ал.2, т.1, пр.1 и пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1,
т.2 от НК, за това, че за времето от 23.30 часа на 30.08.2014 год. до 06.30
часа на 31.08.2014 год. в гр. Ловеч, обл. Ловеч, кв. Гозница от улица „Витоша" пред дом №43, противозаконно
отнел, оставено без постоянен надзор чуждо моторно превозно средство - лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № OB 2848
АР, на стойност 700.00 лева, собственост на Ю.И.Б. ***, без нейно съгласие, с
намерение да го ползва, като е последвала повреда на превозното средство - греда
предни рогове, тампон на
двигател преден, рейка
кормилна, основа задна броня,
задна престилка, лайсна врата задна лява средна, гарнитура глава, шлайфане
глава, маслен филтър, масло в размер на 277.00 лева и то е изоставено без
надзор в гр. Ловеч, бул. "България" 112, и отнемането е извършено при
условията на чл.195, ал.1, т.2 от НК.
Настоящата инстанция намира, че
от събраните на досъдебното производство и съдебното следствие писмени и гласни
доказателства, както и от заключението на в.л. по назначената и реализирана в
хода на ДП експертиза, и вещественото доказателство по делото по безспорен
начин е установено, че подсъдимия е автор на деянието за което е предаден на
съд.
От обективна страна подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл.346, ал.2, т.1, пр.1 и
пр.2 и т.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.195, ал.1, т.2 от НК, чрез действие, като противозаконно отнел
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № OB 2848 АР, на стойност 700.00 лева, собственост на Ю.И.Б.
***, с намерение да го ползва, като отнета вещ е била оставена без постоянен
надзор вещ и отнемането е извършено при условията на чл.195, ал.1, т. 2 от НК, като е последвала повреда на превозното
средство - греда предни рогове,
тампон на двигател
преден, рейка
кормилна, основа задна броня,
задна престилка, лайсна врата задна лява средна, гарнитура глава, шлайфане
глава, маслен филтър, масло в размер на 277.00 лева и същото е било изоставено
без надзор в гр. Ловеч, бул. "България" 112. В тази насока са
показанията на разпитаните на досъдебното производство свидетели и събраните на
досъдебното производство писмени доказателства, заключението на в.л. по
назначената на досъдебното производство експертиза и приложеното по делото
веществено доказателство.
Деянието се квалифицира като
престъпление по чл.346, ал.2, т.3 от НК, тъй като квалифициращи признаци на
състава на престъплението е, че деянието е извършено при условията на чл.195,
ал.1, т.2 от НК, а именно отнетата вещ не се е намирала под постоянен надзор.
Деянието се квалифицира като
престъпление по чл.346, ал.2, т.1 от НК, тъй като квалифициращи признаци на
състава на престъплението е, че е последвала повреда на превозното средство и
то е било изоставено без надзор.
Наличието на цитираните по – горе
квалификационни признаци от състава на повдигнатото обвинение на подс. А. са изяснени и доказани по несъмнен начин в хода на
делото, с оглед на което направените в тази връзка от адв.
Б. възражения се явяват неоснователни.
Подсъдимият от субективна страна
е действал виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК,
като е съзнавал обществено – опасния характер на деянието, предвиждал е
обществено – опасните му последици, и е искал тяхното настъпване.
Съдът
намира, че обвинението срещу подсъдимия А. е доказано по безспорен и несъмнен начин, и че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства може да се направи
категоричен извод, че подсъдимия е автор на престъплението за което е предаден
на съд, поради което направените в тази връзка възражения от защитникът на
подсъдимия се явяват неоснователни. Съдът намира, че липсва каквото и да било
противоречие в показанията на разпитаните по делото свидетели и събраните по
делото доказателства. Съдът стигна до този извод съпоставяйки показанията на
всички разпитани по делото свидетели, които са непротиворечиви, логични и
убедителни, и които съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Неоснователно е възражението на адв. Б., че от
събраните по делото доказателства не се установявало участието на подзащитният му в престъплението. От показанията на свидетелят Ц.Т.
по безспорен начин се установи, че вечерта, преди изчезването на л.а. от домът
му, подс. А. бил през деня на работа при него, и вечерта
отишъл в домът му да гледат мач. Пили по няколко питиета и към 23.10-23.15 часа
св. Т. изпратил подсъдимия да си ходи, като видял, че автомобила му все още бил
пред домът му. Св. Т. си легнал, и на сутринта, около 6.00 часа, когато станал
установил, че автомобилът му го няма, и тръгнал да го търси. От показанията на
св. Б., се установява, че брат му – подс. А., отишъл
вечерта към 23.30 часа в Дома, в който същият живеел. Подсъдимия А. попитал св.
Б. дали иска да го повози, той се
съгласил и двамата тръгнали с л.а. марка „Фолксваген Голф 2”, червен на цвят, с който брат
му бил дошъл. Двамата се возили известно време след което автомобила закъсал,
те слезли от колата и започнали да я бутат, за да не я блъсне някой. Стигнали с
бутане почти до пешеходната пътека на бул. „България”, малко преди
кръстовището. От един контейнер за боклук, подс. А.
взел една пластмасова бутилка от 2 литра, която напълнил с течност от туба,
намираща се в багажника на л.а. Течността миришела на бензин. Подс. А. излял течността в резервоара на автомобила, след
което двамата с брат му отново се качили в автомобила, като той се опитал
отново да запали колата, но не успял. Тогава подс. А.
се ядосал, че колата не може да запали, и двамата си тръгнали от мястото, на
което оставили колата. От показанията на св. Ц.С. се установява, че на
30.08.2014г. към 23.50 часа, в кв. Гозница, видял
подсъдимия да стои до л.а. „Голф -2”,
червен на цвят, като автомобилът бил на пътното платно. Подсъдимия го помолил да
му помогне да „бутнат” колата, но свидетелят С. му казал да не го занимава и си
тръгнал. Съдът както е посочено и по – горе кредитира показанията
на тези свидетели, тъй като начина, по който свидетелите изясниха фактите в
хода на съдебното следствие, в това число и направеното от последните описание
на събитията дава основание да се приеме, че показанията им са достоверни. В подкрепа
на техните показания са и показанията на св. Х., от които се установява, че в качеството си на инспектор,
криминална полиция в РУП гр. Ловеч, свалил писмени обяснения от подс. А., който му обяснил, че е бил на гости у св. Ц.Т., и
че след като си тръгнал от домът му първоначално се прибрал у тях, след което
излязъл отново, за да си купи алкохол, и се върнал до дома на св. Т.. Там видял
спрян л.а. марка „Фолксваген Голф 2”,
за която знаел, че е на Т. и решил да я вземе без да му казва. Колата била
оставена отключена, като подсъдимия от преди знаел, че същата се пали чрез
бутон. Подсъдимия му обяснил, че с леко бутане успял да запали колата и тръгнал
с нея до денонощния магазин „Лале”. В близост до магазина горивото на л.а.
свършило и подсъдимият оставил колата на пътя и се прибрал пеша до дома си. Ето
защо съдът намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели си
съответстват относно главния факт на доказване, и че същите са логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и
допълващи се помежду си, в съответствие с останалите доказателства по делото.
Съдът намира, че всички свидетели, които са разпитани по делото по идентичен
начин описват подробно обстоятелствата преди, по време и след инкриминирания
случаи в зависимост от това на коя част от протеклите събития са станали преки
очевидци. Освен това на 26.11.2014г. в сградата на РУП Ловеч било извършено
разпознаване на лице. Непосредствено преди извършване на разпознаването бил
извършен разпит на св. Ц.С. за обстоятелствата по чл.170 от НПК. В този разпит
същият описва лицето, което предстои да бъде разпознато по следният начин:” ...около
25 годишен, среден на ръст, с нормално телосложение, с черна коса, късо
подстриган, с тъмни очи, мургав, с обло лице, с издължен нос в края по заоблен,
с гъсти черни вежди, с набола брада. Беше облечен с бяла тениска с много
надписи отпред…”. От приложения по делото Протокол за разпознаване на лице от
26.11.2014 г. се установява, че на св. С. били представени за разпознаване общо
четири лица, подредени както следва: под №1 – К.А.А.; под № 2 – Януш А. Филипов;
под № 3 – Митко Митков Филипов и под №4 – Невелин Здравков Славчев. Видно от
фотоалбума, приложен към Протокола за разпознаване подбраните четири лица, са
почти еднакви на ръст и телосложение. При извършване на разпознаването св. С. е
посочил именно лицето под №1, а именно подс. К.А.,
като е вписал в протокола по какви белези го разпознава. Същият и в проведеното
с.з. в хода на съдебното следствие, на въпрос на защитата на подсъдимия, дали е
сигурен, че това е лицето, което е видял въпросната вечер, категорично заяви,
„…Видях добре подсъдимия, огледах го, беше на един метър от мен. Не си спомням
какво съм казал с какви очи е, но потвърждавам, че това е човека, който видях
въпросната вечер…”. От приложения по
делото протокол за разпознаване на лица и предмети, се установява, че
процесуално - следственото действие по разпознаване на лица, е било извършено в
присъствието на поемни лица. По изложените по горе
съображения съдът намира за годно доказателство протоколът за разпознаване на
лице, доколкото процесуално – следственото действие разпознаване на лице е
извършено при спазване изискванията на раздел VІІ от глава ХІV от
НПК.
В хода на съдебното следствие св.
Н.Л.М., която е дала показания в хода на ДП отказа да даде показания по делото,
същата като сестра на подс. Ангелово се възползва от
правата си по чл.119 от НПК.
Годно доказателство по делото е и
приложения протокол за оглед на местопроизшествие, който съдържа изискуемите се
реквизити, като при изготвянето на протоколът за оглед са спазени изискванията
на чл.155 и чл.156 от НПК.
Като годно доказателство,
приобщено чрез средствата на НПК, се ползва и вещественото доказателство по
делото – един брой пластмасово шише от 2 литра с червен надпис „Ябълка”, отворено, без
капачка, празно.
В хода на съдебното следствие при
условията на чл.281, ал.5 от НПК, бяха прочетени и приобщени показанията на
част от свидетелите, дадени от тях в хода на ДП. Внимателния анализ на тези
показанията сочи, че следва да се кредитират показанията на св. А.Б. дадени от
него в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр.
с ал.1, т.1 от НПК, които са дадени непосредствено след инцидента, в спокойна
среда, при още неоформена защитна теза на брат му - подс. А.. Начина
по който този свидетел е представил и изяснил фактите от процесната
вечер при разпита му в хода на ДП и обстоятелството, че именно тази фактическа
обстановка, която е пресъздал с показанията си в хода на ДП е идентична на
приетата за установена фактическа обстановка и съответства на останалите
събрани по делото доказателства дава основание на съда да приеме, че именно
тези показания следва да се кредитират като достоверни. Още повече, че този
свидетел след прочитане на показанията му от ДП заяви, че поддържа същите така
както му бяха прочетени. Не на последно място наличните противоречия, които се
констатираха не касаят главния факт на доказване по делото. В хода на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2
от НПК бяха прочетени и показанията на св. Ю.Б. и Г.Х., предвид заявеното от
тях, че не си спомнят подробности, около случилото се. Като и двамата заявиха
след прочитане на показанията им, че поддържат същите. Ето защо съдът кредитира
показанията на тези двама свидетели, както от хода на съдебното следствие, така
и тези дадени от тях в хода на ДП и приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, които са идентични и допълващи се.
По искане на защита по реда на чл.281, ал.5, във вр.
с ал.1, т.1 от НПК бяха прочетени и показанията на св. Цв.
С.. Внимателния анализ на показанията на този свидетел дават основание на съда
да приеме, че не е налице съществено противоречие в показанията на този
свидетел касаещо главния факт на доказване по делото.
Противоречието е досежно името на улицата на която
същия е срещнал подсъдимия процесната вечер да стои
до процесния л.а., но същия в с.з. обясни, че не
живее в кв. Гозница, и че не знае добре имената на
улиците там. Съдът не констатира друго съществено противоречие, което да
поставя под съмнение показанията на този свидетел дадени както в хода на ДП
така и в хода на съдебното следствие, като приема, че в останалата си част
показанията на този свидетел дадени в хода на съдебното следствие и тези дадени
от него в хода на ДП са идентични и допълващи се.
Съдът не споделя изтъкнатата теза
от защитника на подсъдимия за липса на достатъчно доказателства по делото по
отношение на това, че повредите по автомобила са последвали от действията на подзащитният му. Видно от приобщената още в хода на ДП
разписка подс. А. е дал на св. Ц.Т. сумата от 390,00
лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а. марка
„Фолксваген Голф” с рег. №ОВ 28 48 АР, като няма логика, ако същият не е
причини тези повреди на л.а. да предава тази сума на св. Т.. Неоснователно е и
възражението на адв. Б., че повредите на автомобила
са били факт преди подс. А. да вземе автомобила и да
го ползва, тъй като от разпита на в.л., се установи, че „…не може категорично
да се даде отговор на въпроса, дали всички причинени вреди на автомобила са от
управлението на подсъдимия, но за някой щети, които бяха видими, ползвателя си
каза, че са били така, имало ги е тези щети и аз тях не съм вземал предвид.
Другите увреждания на автомобила, които бяха станали преди инцидента съм ги
посочил в обстоятелствената част на заключението, но не съм ги оценявал, тъй
като не са причинени от деянието. Категорично повредата на двигателя е станала
по времето когато подсъдимия е управлявал автомобила, както и скъсания тампон,
което със сигурност се е случило по време на управление на автомобила от
подсъдимия, както и повредата на рейката. Не би могло автомобила да се
управлява, ако същата е била повредена преди това, защото беше изкривена и
имаше трудно управление…”. Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената автотехническа експертиза, като
компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област. Съдът
намира, че приложеното по делото експертно заключение, е добросъвестно и
компетентно изготвено, и непротиворечи на останалия събран доказателствен
материал. В този смисъл, прие са неоснователни направените от страна на
защитата искания за назначаване на повторна автотехническа
експертиза.
Предвид на изложеното, съдът квалифицира деянието,
призна подсъдимия за виновен и го осъди.
Фактическата
обстановка приета за установена се изяснява от писмените доказателства по
делото, показанията на разпитаните свидетели, включително и тези приобщени по реда
на чл.281, ал.5 от НПК, заключението на в.л. по изготвената в хода на ДП
експертиза и вещественото доказателство по делото.
Причини за извършване на
престъплението, се явява ниската правна култура на подсъдимият и трайно
изградените престъпни навици.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия А., съдът взе в
предвид обществената опасност на дееца и деянието, съдебното минало на същия,
който към момента на извършване на деянието е бил осъждан, процесуалното му
поведение, както и начина на извършване на деянието.
Ето защо настоящия
състав на основание чл.346,
ал.2 , т.1, пр.1 и пр.2 и т.3, във вр. с ал.1
във вр. с чл.195, ал.1, т.2 и чл. 54 от НК, го осъди на
1 /една/ година лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
Състава наложи именно такова наказание
“Лишаване от свобода“ в посочения размер вземайки предвид всички
смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът намира така наложеното
наказание на подсъдимия А. за справедливо, и че съответства на обществената
опасност на деянието и на автора му, като чрез него ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК.
Съдът не намери многобройни или
изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието на които и
най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното престъпление да се
явява несъразмерно тежко, поради което и не приложи разпоредбата на чл.55 от НК. Наличните смекчаващи обстоятелства мотивираха
съдът да наложи на подс. А. определеното по - горе
наказание.
При този изход на процеса съдът
осъди подс. А. *** сумата от 90.00 лв. представляваща
разноски за автотехническа експертиза.
При този изход на процеса съдът
осъди подс. А. да заплати на ЛРС сумата от 30,00 лв., представляваща
разноски за в.л.
При този изход на процеса
Вещественото доказателства по делото: Обект №1, представляващ 1 брой
пластмасово шише от 2 литра
с червен надпис „Ябълка”, отворено, без капачка, празно, съдът отне в полза на
държавата, като определи след влизане на присъдата в сила да бъде унищожено.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в
този смисъл.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: