№ 473
гр. Варна, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500245 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 303403/06.12.2021 г. , подадена
от АНГ. К. П. ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. С.Д.,
срещу Решение № 262707/28.10.2021 г., постановено по гр.д. № 209/2021 г. на
РС – Варна, 14-ти състав, с което е отхвърлен иска на АНГ. К. П. за приемане
за установено, че същата не дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД гр.Варна сумата от 1 082.27 лева, начислена за абонатен № ******* за
периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. по фактура № **********/05.06.2020
г.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон. Въззивникът оспорва реалното доставяне
на процесното количество питейна вода и твърди, че вземанията са погасени
по давност. Навежда доводи, че не е установено от ответника как е
формирана сумата по процесната фактура по основание и размер и посочва,
че се касае за отделни суми за предходни периоди, които са погасени по
давност, чиито общ сбор от 1 082.27 лева е фактуриран с една фактура. Счита,
че първостепенният съд неправилно е уважил направените от ответната
страна възражения, като е приел, че начисленото количество за ВИК услуги
за абонатен № ******* за периода 13.05.2020 г. – 06.06.2020 г. представлява
1
разликата между 814 куб.м. /ново показание/ до 319 куб.м. /старо показание/.
В тази връзка излага доводи за липса на доказателства кога е извършено
предходно отчитане на 319 куб.м. от процесния водомер, като твърди, че това
означава липса на реален отчет през периода между монтажа на водомера
през 2015 г. и проверката, извършена през месец юни 2020 г., а месечните
суми са начислявани произволно. Посочва, че имотът не се обитава
постоянно и единственият реален отчет за периода от 2015 г. до юни 2016 г. е
този от 05.06.2020 г., като е възможно отчетените при проверката от
05.06.2020г. 814 куб.м. да са натрупани за периода 2015 г.- 2016 г., които към
момента на образуване на делото са погасени по давност. Излага доводи за
недоказаност на обстоятелството, че това количество вода е преминало през
водомера за периода, за който е издадена процесната фактура /13.05.2020 г. -
06.06.2020 г./. Счита, че основание за плащане е реалната доставка на питейна
вода, а не издадената фактура. Излага, че погасителната давност тече
различно за всеки отделен месечен период на доставка, а не започва от
издаването на процесната фактура. Посочва, че сумата е недължима, тъй като
е начислена в несъответствие с нормативните изисквания и клаузите в
Общите условия за предоставяне на ВИК услуги. Твърди, че ответникът не е
доказал, че количествата от 495 куб.м. са доставени в тригодишния период
преди образуване на делото, поради което е следвало ВРС да приеме, че
същите се отнасят за предходен период и за тях е изтекла погасителна
давност. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация-Варна“
ООД, с който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че в
приложената като доказателство Сметка към фактура №
**********/05.06.2020 г. е ясно посочено, че старото показание от 319 куб.м.
е от 13.05.2020 г., а новото от 814 куб.м. е от 05.06.2020 г., което се
потвърждава и от представената Справка за облога и плащанията на частен
абонат *******. В тази връзка твърди, че периодът на потребление е от
13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. Посочва, че фактурата за консумация на вода до
319 куб.м. е издадена на 14.05.2020 г. и платена на 22.05.2020 г. без да е
оспорена. Сочи, че отчетът на водомера от 05.06.2020 г., при който е отчетено
показание от 814 куб.м., се потвърждава от извършения отчет на същия
водомер, отразен в КП № 386635 от 07.08.2020 г. – 864 куб.м., удостоверен с
подписа на съпруга на ищцата. Излага, че с подписването на карнет, протокол
и друг документ, обективиращ показанието на водомера на потребителя,
лицето присъствало на отчета му се съгласява с това показание и с всички
предходно извършени отчети на този водомер. Посочва, че ищцата е
заплатила консумираната вода от 814 куб.м. до 864 куб.м. на 26.08.2020 г.
Изяснява, че процесното количество вода от 495 куб.м. представлява
изравняване на показанието на водомера след извършен реален отчет на
средството за измерване на 05.06.2020 г. чрез използване на електронен
2
карнет, което е потвърдено с последващ реален отчет на 07.08.2020 г.,
удостоверен без възражения с подпис на П.П. /съпруг/. Посочва, че давността
за процесното задължение следва да тече от датата на фактурирането му –
05.06.2020 г., като към датата на подаване на иска – 08.01.2021 г. тя не е
изтекла. Моли за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Претендира съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД разгледа съдържащите се в жалбите
оплаквания, становищата на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК
проверява обжалваното решение и основателността на иска, като приема за
установено следното :
Гражданско дело № 209/2021г. по описа на ВРС е образувано по искова
молба на АНГ. К. П. с ЕГН **********, с която срещу „ВиК-Варна“ ООД
ЕИК ********* гр.Варна е предявен отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 1082.27 лева, начислена по фактура № **********
от 05.06.2020г. и представляваща стойност на доставена и консумирана вода
на клиент с абонатен номер ******* за периода 13.05.2020г. – 05.06.2020г.
В исковата молба са изложени твърдения за липса на действително
правоотношение между страните, съотв. ищцата, че не е потребител на ВиК
услуги. Счита, че начисленото количество вода не е възможно да бъде
потребено през процесния период, а стойността е неправилно изчислена.
Като се позовава на Решение от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВК по тълк.дело
№3/2011г. и разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД счита, че задълженията на
водоснабдителното дружество като „периодични плащания“ се погасяват с
кратката погасителна давност. Твърди се, че задължението по фактурираната
сума е погасено давност, доколкото са фактурирани стари задължения поради
нередовно отчитане на средството за търговско измерване, като в тази насока
се настоява, че вземанията за ВиК услуги стават изискуеми не от момента на
фактурирането им, а от момента на възникване на месечните задължения за
плащане на доставката.
В писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
от ГПК, ответникът възразява срещу иска по основание и размер. Сочи, че
ищцата като собственик на имот още през 2011г. е подала молба за
прехвърляне на партидата на нейно име. През 2015г. водомерът е сменен с
нов, сертифициран от същата година като към момента на реалния отчет
срокът за последваща метрологична проверка (10г.) не е изтекъл. Изрично се
сочи, че процесната фактура за фактурирано количество вода от 495
куб.метра представлява изравняване на показанието на водомера за извършен
реален отчет на СТИ на 05.06.2020г. Сочи се, че съгласно разпоредбата на
чл.23, ал.1, т.3 от Наредба 4 от 2004г. на МРРБ, показанията на водомер,
изискващ зазимяване се отчита два пъти годишно. През останалото време се
начисляват прогнозни количества вода, които се изравняват при реалния
3
отчет на водомера като именно такъв отчет е извършен на 05.06.2020г., когато
е отчетено ново показание – 814 куб.метра. Сочи се, че показанието не е
оспорено и с подписването на протокола от 07.08.2020г. за смяна на СТИ.
При предявен отрицателен установителен иск, липсата на основание
подлежи на установяване от ищеца, но доколкото се касае за отрицателен
факти с оглед невъзможността да се изчерпят всички възможни основания за
недължимост на сумата, тежестта на доказване се свежда до оборване на
въведените от ответника основания. Проверката, която съдът извършва, е
относно основателността на положителните твърдения за съществуване на
претендиранато право на ответника. Затова и съгласно правилото на чл.154,
ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно че е налице договорно отношение между страните, че е изправната
страна по договора, че е използвана правилната съобразно одобрените и
приети Общи условия методика за отчитане и изготвяне на сметката,
съответстваща на доставената и потребена вода; периода на доставката, както
и цената на извършената услуга.
Видно от ангажираните от ответника по делото и неоспорени от
несрещната страна писмени доказателства : нот.акт от 01.06.2011г. за
покупко-продажба на недвижим имот, с който ищцата е легитимирана в
качеството й на собственик на водоснабдения имот; молба от ищцата за
прехвърляне на партидата на СТИ с абонатен номер ******* на адрес в
с.Кап.Раднево; констативен двустранен протокол от 18.04.2015г. за смяна на
водомер на обект в с. Раднево, аб. № *******; констативен двустранен
протокол от 07.08.2020г. за смяна на водомер на обект в с. Раднево, аб. №
******* се установява по безспорен начин, че „В и К – Варна“ ООД ЕИК
********* в качеството си на ВиК оператор доставя питейна вода и извършва
услуга по пречистване и отвеждане на отпадни води за обект, собственост на
АНГ. К. П. в с.Капитан Раднево като ползваните ВиК услуги на адреса се
отчитат по партида на платец с абонатен номер *******. Установено, че с
присъединяване на имота към ВиК мрежи, съответно след откриване на
индивидуална партида, между страните е възникнала облигационна връзка. С
влизане в сила на ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор „ВиК-Варна“ ООД гр.Варна и предвид липсата на твърдения и
доказателства, че ответникът се е възползвал от правата си по чл.71, ал.2 от
ОУ (2014г.), същите са станали част от договорните им отношения. Същите
се регулират от договор от категорията на неформалните, доколкото за
действителността му не е необходимо той да се сключва при спазване на
определена форма.
От приетата справка за облога и плащанията за частен абонат №
******* се установява твърдението на ответника, че към 14.05.2020г. по
партидата на ищцата е вписано старо показание 314 куб.м. и ново показание
319 куб.м. В същия документ е отразена констатация към 05.06.2020г. за
4
старо показание – 319 куб.м. и ново показание – 814 куб.м., или консумирана
вода от 495 куб.м.
Както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната
жалба ответното дружество твърди, че процесното количество вода от 495
куб.м. представлява изравняване на показанието на СТИ след извършен
реален отчет на 05.06.2020г. чрез използване на ел.карнет при условията на
чл.23, ал.4, изр. последно от ОУ.
С оглед характера на водоснабдения имот при отчитане на доставеното
количество вода се прилага разпоредбата на чл.23, ал.1, т.3 от ОУ –
11.08.2014г., раздел Втори Отчитане на количествата питейна вода, съгласно
която показанията на водомерите на водопроводни отклонения се отчитат с
точност до 1 куб.метър за период не по-дълъг от два пъти годишно – за
водомери на сградни водопроводни отклонения на имоти с водомерен възел,
изискващ зазимяване и и за обекти, имащи сезонен характер на ползване. В
междинните периоди между двата отчета В и К операторът ежемесечно
начислява количество изразходвана вода, определено въз основа на средния
ежемесечен разход от предходните два отчета. След отчитане на показанията
на водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление (чл.23, ал.3 от ОУ).
Безспорно е, че с подписването на констативния протокол за смяна на
водомера от 07.08.2020г. представител на ищеца, полагайки подпис, се е
съгласил с показанията на СТИ към момента на съставянето му,
удостоверяващ данни за 864 куб.м. вода, т.е. включително и относно
количеството предмет на доставка по процесната фактура.
Но този единствен факт не е достатъчен, за да наложи извод за
дължимост на процесната сума. На първо място ответникът не е ангажирал
доказателства относно момента на извършване на последен реален отчет на
СТИ в обекта преди този от 05.06.2020г., съотв. не е опровергано твърдението
на ищеца, че считано от 18.04.2015г. (на която дата е монтиран водомера с
първоначално показание 0000) единственият реален отчет на консумацията на
вода е осъществен на дата 05.06.2020г. Това налага извода, че част от
отчетеното количество е доставено през периода 2015-2016г., като
задължението за плащане на услугата като периодично плащане е погасено по
давност по арг. от ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк.дело № 3/2011г. на
ОСГТК, ВКС, доколкото исковата молба е заведена на 08.01.2021г.
Следва да се отчете, че давността тече от всеки отделен месечен период
на доставка (доколкото в съгласие с чл.35 от Наредба №4/14.09.2004г.
стойността на потребената вода се плаща ежемесечно), а не от датата на
издаване на фактурата, още по-малко от датата на издаване на фактура,
отразяваща реален отчет, без наличие на данните относно последен предходен
реален отчет – дата, консумация и др., при което се препятства възможността
за защита на потребителя чрез преценка за основателност на въведеното
твърдение за погасяване на задължението по давност.
5
Ответникът не е доказал по надлежния ред за какъв период счита, че се
дължи от ищеца сумата от 1082.27 лева, начислена по фактура №
**********/05.06.2020г. Твърдението, че количеството от 495 куб.метра вода
представлява реален отчет, не е достатъчно, за да се приеме, че сумата е
действително дължима, съотв.предявеният иск – неоснователен. Поради
липсата на доказателства за наличието на всички предпоставки за
възникването и съществуването на претендираното право, поставеният на
разглеждане иск следва да бъде уважен.
С оглед различните правни изводи, които формулират двете инстанции,
обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, като вместо него се
постанови решение, с които искът като основателен и доказан се уважи
изцяло.
По разноските: Предвид резултата от спора, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на въззивника следва да се присъдят сторените разноски за държавна
такса в исковото и въззивното производство общо в размер на 75 лева
Ответното дружество дължи на ищеца и разноски, които се свеждат до
определяне на възнаграждение на пълномощника, съобразно уважената
искова претенция и доколкото същото е договорено при условията на чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗАдв. и на осн. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 306 лева за всяка
инстанция, при липса на фактическа и правна сложност на поставения за
разглеждане иск.
По изложените съображения, ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 262707/28.10.2021 г., постановено по
гр.д. № 209/2021 г. на РС – Варна, 14-ти състав, с което е отхвърлен иска на
АНГ. К. П. за приемане за установено, че същата не дължи на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД гр.Варна сумата от 1 082.27
лева, начислена за абонатен № ******* за периода от 13.05.2020 г. до
05.06.2020 г. по фактура № **********/05.06.2020 г., както и в частта за
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
АНГ. К. П. с ЕГН ********** не дължи на „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД гр.Варна ЕИК сумата от 1 082.27 лева, начислена за абонатен №
******* за периода от 13.05.2020 г. до 05.06.2020 г. по фактура №
**********/05.06.2020 г.
ОСЪЖДА „В и К – Варна “ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33 да заплати на АНГ. К. П. с ЕГН
********** направените съдебно– деловодни разноскиза държавна такса в
исковото и въззивното производство в размер на общо 75 лева.
6
ОСЪЖДА „В и К – Варна “ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33 да заплати на адв. К.И.Б. с ЕГН
********** сумата от 306 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. №
209/2021г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „В и К – Варна “ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул.Прилеп 33 да заплати на адв. С.Й. Д. с ЕГН
**********адвокатско възнаграждение по в.гр.д. № 245/2022г. по описа на
ВРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7