М О
Т И В И
към присъда по НОХД №267/2019г.
по описа на БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Н.А.А., роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:***04,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК за това, че на 04.03.2018г. около
00.10ч. в с.В., обл.Софийска, ул.”***.” №52, като
непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си, причинил на К.Ц.К. чрез блъскане с ръце в гърдите и
последващо падане на земята на пострадалия средна телесна повреда, изразяваща
се в закрито счупване на диафазите на костите на лявата подбедрица, което
увреждане наложило оперативно лечение, като е причинило на пострадалия „трайно
затруднение на движението на левия долен крайник” за срок от около 7-8месеца.
Съдът е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното
производство предявения граждански иск от К.Ц.К., срещу подсъдимия Н. А.А., за причинените му неимуществени вреди от
престъплението в размер на 6000.00 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното им
изплащане, като е конституирал К.Ц.К. като частен обвинител и
граждански ищец.
В съдебно заседание, представителя на
Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението спрямо подсъдимия Н.А.А., така както е предявено с обвинителния акт и внесено в
БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице достатъчно доказателства,
сочещи, че Н.А.А. е извършил престъплението, за което
е привлечен към наказателна отговорност и че за същото следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година, чието изтърпяване да
бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за срок от
три години.
В
съдебно заседание, повереника на частния ищец и частен обвинител - адвокат С.Ц. от САК пледира за това, подс.А. да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение и да му се наложи наказание, като не го конкретизира по вид и размер. По отношение на предявения
граждански иск адв.Ц.
твърди, че той е основателен и доказан. Частният обвинител и граждански
ищец К.Ц.К. в съдебно
заседания не желае да вземе отношение.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат С.С.
от САК и подсъдимият Н. в А. не признават
обвинението, пледират за
оправдателна присъда. Адв.С. излага доводи, че не са
налице доказателства, подкрепящи обвинителната теза, както и че в съдебното
производство не е направено изменение
на обвинението и съдът следва да се
произнесе единствено по фактите, посочени в обвинителния акт.
След поотделна
и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 03.03.2018г. между 21.00ч и 22.00ч.
свидетелите К.Ц.К., Д.И.Н. и Д.М.Н. отишли на гости у дома на св.И.П. Дашовнски, находящ се в с.В., оБл.Софийска, ул."***.“ №52. Тримата били приятели и
същият ден следобяда прекарали заедно. Св.И.Д. е братовчед на св.К.К. и тогава го бил поканил на организираното от него
празненство. Същото се провеждало в пристройка, тип барбекю
в двора на горепосочения адрес. При пристигането на свидетелите К., Н. и Н. на
празненството, освен домакина – св.И.Д.,
присъствали и неговите приятели св.Д.Г.Д.
и подс.Н.А.А., който видимо
бил употребил алкохол. Последният и св.К.
се намирали в недобри отношения, като
често влизали в спорове и конфликти. Малко
след това св.К.К. отишъл в къщата, където живеел
неговият дядо – св.И.П.Д., находяща се в същия двор.
След около два часа, около полунощ св.К. се върнал при другите празнуващи, като
с неговата приятелка – св.Д.Н. излезли в двора, в близост до външната порта,
където разговаряли помежду си. Няколко
минути след това подс.А. излязъл пред барбекюто и започнал да уринира в близост до същото. Това
било възприето от свидетелите Н. и К., при което послединят
направил на подсъдимия забележка за непристойното му поведение и тръгнал към
него. Св.К. хванал за тениската подс.А. и го дръпнал,
при което тя се скъсала. След това двамата започнали да се дърпат и да се
бутат. Тогава св.Д.Н. излязъл от барбекюто и издърпал
настрани подсъдимият като го съборил на земята, а св.Д.Д.
и св.Д.Н. държали св.К., за да се преустанови конфликта между него и
подсъдимия. В следващия момент св.И.Д. издърпал св.Н. от подс.А.
и последният станал и тръгнал бързо към св.К., който стоял изправен, на около
2метра от него. Подсъдимият бутнал св.К.
силно с двете си ръце в областта на
гърдите му, вследствие на което той паднал назад, по гръб на тревната площ, която
била кална и с киша по нея. Междувременно другите свидетели продължили да се
бутат и дърпат взаимно с цел да преустановят разрастването на конфликта. В
следващия момент, намирайки се още на земята св.К. извикал, че крака му е
счупен. Левият крак на св.К. стоял в
неестествено положение в областта на подбедрицата. Св.
Н. вдигнал св.К. и го пренесъл до колата на св.Н.. Същата нощ бащата на св.К. –
св.Ц.К.Ц. го транспортирал до УМБАЛ „Пирогов“ където, постъпил за лечение с
оглед установена фрактура на лявата подбедрица.
От заключението на извършената и приета по делото съдебно – медицинска експертиза, е видно, че на 04.03.2018г. у К.К.Ц. са били
налице следните травматични увреждания: закрито счупване на диафизите
на костите на лявата подбедрица/доказано клинично и рентгенологично/, което увреждане е наложило оперативно
лечение, като е причинило на пострадалия тройно затруднение движението на левия
долен крайник за срок от 7-8 месеца, като увреждането се дължи на грубо
механично въздействие, упражнено в областта на подбедрицата.
От заключението на изготвената
и приета по делото и допълнителна съдебно-медицинска е видно, че полученото
травматичното увреждане у К.К. е закрито счупване на диафизите на костити на лявата подбедрица, като фрактурата на тибията
е в долната й трета, а тази на фибулата в горната
трета на костта. В заключението се сочи, че констатираните счупвания предвид
тяхната морфологияи анатомична локализация изключват
възможността да са получени в резултат на падане и контакт с терена, а също
така и че констатираното увреждане се
дължи на удари със значителна сила, нанесени в областта на подбедрицата,
като анатомичната локализация и морфологията на фрактурите дава основание да се
твърди, че са нанесени най малко два отделни такива удара.
При разпита на вещото лице
в съдебно заседание, вещото лице уточнява, че с оглед на това, че по делото са
налице данни, че терена, където е паднал
пострадалия е бил равен и мек изключва възможността да бъде получена такава
фрактура при този вид терен. Вещото лице уточнява, че дори и да е имало някаква
неравност на терена, то фрактурата на костите ще бъде на едно ниво, а не както
е в случая на две. Експертът допълва и че за да се получи от падане такава
фрактура на подбедрицата, трябва тя да е попаднала в
някакъв жлеб и да се счупи от огъването й, а
доказателства за наличие на такава особеност на терена в случая не
било налице по делото.
От заключението на
назначената и приобщена по делото съдебно
– психологична експертиза е видно, че подс.Н.А., като непълнолетен, на 15тодини към датата на
деянието не страда от писихично заболяване и няма
данни за същия за физическа и психическа зависимост към алкохол, наркотични
вещества или техни аналози. Същият е разбирал свойството и значението на
извършеното от него и е могъл да ръководи постъпките си въпреки непълнолетната
си възраст, както и че е с правилно физическо и психическо развитие и
интелектуални възможности, съответстващи на образованието му и социални му
опит. Подсъдимият е в състояние правилно
да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, както и че към 04.03.2018г. същият е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване – лека степен, като е бил улеснен в поведението си
от него.
Така приетата от съда фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото доказателства – частично от показанията на св.К.Ц.К.,
както и част от показанията му, дадени
по същото дело на досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 от НПК, показанията на св.Ц.К.Ц., част
от показанията на св.Д.И.Н. и тези, дадени от него по същото дело на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК, показанията
на св.Д.М.Н., част от показанията на И.П.Д., и част от показанията, дадени от него по същото дело на досъдебното производство и
приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК,
част от показанията на Д.Г.Д., показанията на св.Ц. Н.В., показанията на св.И.П.Д.,
от съдебно-медицинска експертиза, от допълнителната съдебно-медицинска
експертиза, от съдебно – психологичната експертиза както и от приетите в съдебно заседание
писмени доказателства - епикриза на К.Ц.К.-2 бр.; копие от амбулаторна
книга на 108 к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна
книга на вътрешен к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; лист за преглед на
пациент; епикриза на К.Ц.К.; справка за съдимост № 988/05.12.2018г. на Н.А.А.; копие от амбулаторна книга на І-ІІ-ІІІ-ІV травм. ЛАО к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна книга на І-ІІ-ІІІ-ІV травм. 110 к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна книга на І-ІІ-ІІІ-ІV травм. ЛАО к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна книга на 108 к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна
книга на вътрешен к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; копие от амбулаторна книга на 108 к-т при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“;ИЗ №
8193/6317 на К.Ц.К.
ІV-та Травматология при УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“; история на заболяването
№ 18008/0207677 на К.Ц.К., както
и актуална справка за съдимост № 506/13.05.2020г. на Н.А.А..
Съдът кредитира показанията, дадени от
св.К. св.Н. и св.Н. в частта им, в която
се сочи, че на 04.03.2018г. подс.А. е бутнал с двете
си ръце св.К., вследствие на което последният е паднал назад на земята, с оглед на това че същите
показания в тази им част са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.
Тези свидетели са били очевидци на поведението на подс.А.
и са възприели именно това негово действие. Показанията си в тази им част се подкрепят
и косвено от показанията на св.Ц.Ц., който е чул
непосредствено след деянието думите на присъствалите тогава. Съдът не даде вяра
на показанията на св.И.Д. и св.Д. в
частта им относно какви действия е бил извършил подсъдимия спрямо св.К., а
именно, че двамата са лежали на земята и
не знаят какво е станало между тях. Съдът не кредитира тези им показания с
оглед на това, че същите са непълни и
противоречат напълно с тези, св.К. св.Н.
и св.Н., които описват подробно действията на подсъдимия и св.К. преди
падането на последния. От друга страна съдът отчита и че св.И.Д. и св.Д. като приятели на подсъдимия са
заинтересовани от
изхода на делото.
Съдът
кредитира частично показанията, дадени
пред съда от св.К.Ц.К., като не дава вяра в частта им относно вида на терена, където е паднал след бутането му от
подсъдимия, а именно че е паднал на циментовата пътека, с оглед на това, че
това не се подкрепя от други доказателства, но и противоречи на показанията, дадени от
останалите свидетели в тази насока, а именно св.Н., св.Н., св.И.Д. и св.Д.. В показанията си, дадени по реда на чл.223 от НПК, които съдът кредитира изцяло св.Н. сочи, че настилката върху, която е
паднал св.К. е била трева и че тя е била мокра, кална и с киша. Същото по отношение на терена, на
който е паднал св.К. след бутането от
подсъдимия сочи в показанията си и св.Н.,
а именно, че той паднал върху трева. В своите показания пред съда св.И.Д. и св.Д.,
сочат че са видели св.К. да седи на земята върху кален и кишав участък и съдът
ги кредитира в тази им част с оглед кореспондирането им с показанията на св.Н. и св.Н..
На следващо място съдът не
кредитира, показанията на св.К., дадени в съдебно заседание по отношение на
това в какво положение е паднал, както и положението на краката му при самото
падане, с оглед на това, че в тази му част показанията са му вътрешно
противоречиви, не са категорични и не се подкрепят от други доказателства. Първо
в показанията си св.К. сочи, че при падането си краката са му били напред, в
нормално положение, а непосредствено след това заявява, че единият му крак е
бил свит, а другият пред него, а в следващото си изречение твърди, че не си
спомня, положението на краката си при падането. В тези си показания св.К. сочи,
също веднъж че е паднал по дупе, а след това, че е паднал извит. Тук следва да
се отбележи, че съдът не кредитира показанията на св.Н., в частта им, в която
сочи, че е видял положението на краката на
св.К. по време на падането, с
оглед на това, че същите противоречат на тези, дадени от него на досъдебното произовдство, по реда на чл.223 от НПК в които заявява, че
не е видял в какво положение са били краката на св.К. при падането му на
тревата и които показания съдът кредитира с оглед на това, че са били дадени
пред съд, преди около една година, когато и споменът за това е бил много
по-ясен.
Съдът не кредитира и
показанията на св.К.Ц.К., дадени по
същото дело на досъдебното производство, в частта им относно това в какво
положение са били краката му по време на падането му, с оглед на това, че тези
обстоятелства не се подкрепят от показанията на нито един друг свидетел, още
повече, че същият тогава сочи като причина за предизвиканата фрактура на левия му крак именно това падане,
а вещото лице по назначената съдебно-медицинска и допълнителна такава
експертиза е категоричен, че при този характер на терена, на който е паднал св.К.
не е възможно от самото падане да се получи този вид фрактура на подбедрените кости.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, като приема, че същите
представляват негова защитна теза, която обаче не е подкрепена от други
доказателства.
Съдът счита, че
наличните противоречия в показанията на
свидетелите, извън коментираните по – горе са несъществени, т.е не се отнасят
до факти и обстоятелства, имащи отношение към предмета на делото или
определящи ги изцяло като неверни и в
този смисъл счита, че не следва да ги анализира.
Съдът кредитира
заключението на вещите лица по приетите съдебно-медицинска и допълнителна
такава експертиза и съдебно-
психологична експертизи като конкретни, обосновани, точни и изготвени от лица,
които притежават съответните специални знания.
С изключение на показанията на св.И.Д.
и св.Д., от показанията на другите
разпитани свидетели, както и от приетите
съдебно-медицински експертизи се
установява, че в действителност на 04.03.2018г.. в с.В., обл.Софийска,
ул.”***.” №52 подсъдимият е блъснал с ръце в гърдите св.К., от което е
последвало падане, но не се доказа причинно- следствена връзка между това
деяние на подс.А. с причиненото телесно увреждане у св.К., а именно закрито счупване на диафазите
на костите на лявата подбедрица. Експертът по съдебно-медицинска и допълнителна такава
експертиза е категоричен, че в случая е невъзможно от медицинска страна да се
получи такава фрактура у св.К. от бутането и последващо падане с оглед на това,
че терена, върху който е станало падането е мек, като това е възможно
единствено при попадане на крака в жлеб,
находящ се на самата настилка, при което крака е следвало да се огъне. По
делото обаче са налице доказателства в обратна насока, а именно, че терена
върху който е паднал св.К. е бил затревен, мек, кален и не се доказа по същия
да е имало наличие на жлеб - тясна
вдлъбнатина, в който при падането да е попаднал крака на пострадалия и да се е
огънал. От друга страна, по делото не са налице доказателства, сочещи по
безспорен начин в какво положение спрямо тялото му е бил левия крак на св.К.
при падането му на земята. Друга
възможност, която вещото лице сочи като вероятна причина за получаване
на подобна фрактура е силни удари с твърд предмет по подбедрените
кости или скачане и последващ удар с крака с цялата тежест по тези кости, като крака трябва да е в
определено положение – със странично положение на подбедрицата
– с външната част на част към терена.
Съдът намира, че с оглед на това, че не е
налице изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК, по фактите, не следва
да се обсъждат доказателствата с оглед причиняването на телесната увреда на св.К. с действия, различни от посочените в обвинителния
акт, а именно бутането му с ръце от
страна на подс.А. и последвалото падане.
При така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че обвинението остана изцяло недоказано. Внесеното срещу подсъдимия
обвинение е за престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63,
ал.1 т.3 от НК. С оглед изложеното, съдът приема, че
действително св.К. е получил гореописаните наранявания, т.е средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК, но
не е доказано по категоричен и безсъмнен начин,
че същата е причинена именно
в резултат на бутането с ръце от страна на подс.А..
Разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК
задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва когато събраните гласни и
писмени доказателства, предварително пресеяни и претеглени през вътрешното му
убеждение доказват извършването на престъплението от него по несъмнен начин. В конкретния казус това не
е налице - т.е. не се доказват твърдяното обвинени
срешу подсъдимия по несъмнен начин.
Следователно по делото по
категоричен начин липсват доказателства, водещи до извод, още по-малко несъмнен
за участие на подсъдимия в престъплението, предмет на повдигнатото обвинение. По
тези съображения съдът намира, че деянието, за което подсъдимия е предаден на
съд не е осъществено от него, нито от обективна, нито от субективна страна,
поради което го оправда по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1 т.3 от НК.
В
тази връзка приетият за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
иск за имуществени и неимуществени вреди
с правно основание в чл.45 от ЗЗД, съдът намира за изцяло неоснователен и
недоказан, тъй като в случая, видно от изложената по-горе фактическа
обстановка, не са налице елементите от състава на непозволеното увреждане, а
именно виновно поведение от страна на подсъдимия, претърпени от гражданския
ищец неимуществени вреди и причинна връзка между тях. Затова и след като не е
доказано авторството на деянието претенцията на К.ц.К. срещу подсъдимия Н.А.А., за причинените му неимуществени вреди от
престъплението в размер на 6000.00 лева, ведно
със законната лихва от деня
на увреждането до окончателното им изплащане, бе
отхвърлена от съда като неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдебно-деловодните
разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си по НОХД №267/2019г. по описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :