Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                         №

 

гр.Пирдоп, 17.08.2018 година.

 

 

В    И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

            Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание на деветнадесети юли през две хиляди и осемнадесета година  в състав:

                             Председател: Симеон Гюров

при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа докладваното от съдия Гюров А.Н.Д. № 63 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалбата на СВс ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. ....., област София, ул. КР 1, представлявано от управителя  Силвия Борисова Стоичкова-Коленцова, срещу наказателно постановление № 23-001878/19.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област”, с което,  на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева за нарушение чл. 63, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1 КТ.

В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, като се иска изцяло отмяната му. В съдебното заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено, представя писмена защита.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и депозирано писмено становище оспорва жалбата, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

РП Пирдоп не изразява становище по жалбата.

 

Съдът, след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

На 09.01.2018г. служителите на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, Б.Б. и В.Г.,  извършили проверка  по спазване на трудовото законодателство на СВс ЕИК *********, на обект: сечище до път II-37-обект 17011 и на 19.01.2018 г. за приключване на проверката по документи в ДИТ-Софийска област, установили, че „СВ"ЕООД, ЕИК:*********, в качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда вр.ал.1 на същата разпоредба, като е допуснал до работа лицето СЙМЕГН:********** преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Страните „СВ” ЕООД, ЕИК:********* и СЙМЕГН:********** на длъжност „секач”, сключват трудов договор №258 от 04.01.2018г., като в същия писмено е удостоверено, че Мирчев е постъпил на работа на 04.01.2018г. Лицето СЙМЕГН ********** е заварен на 09.01.2018г. около 12:30 часа да предоставя труд към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта на контрол - сечище до път П-37-обект 17011 и е попълнил декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ" ЕООД. В хода на инспектирането е представена Справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП с вх.№ 23388183000709/ 05.01.2018г. и с изх.№ 23388183000709 от ТД на НАП от 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути. Според посочената справка, уведомлението за сключване на трудов договор, с СЙМЕГН:********** по чл. 62, ал. 3 от КТ, е било заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите на 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути, тоест след датата и часа на проверката на място.  В НП се сочи, че нарушението е констатирано към момента на проверката по документи в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София на 19.01.2018г.  На жалбоподателя на 19.01.2018 г. бил връчен протокол за извършена проверка на 09.01.2018 г. и  19.01.2018 г., съдържащ констатирани нарушения и предписания, който е въразил срещу така съставения протокол.

На СВс ЕИК *********, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 23-001878 от 19.01.2018г., от от Б.А.Б., на длъжност старши инспектор в ДИТ-СО, за това, че в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда вр.ал.1 на същата разпоредба, като е допуснал до работа лицето СЙМЕГН:********** преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Страните „СВ” ЕООД, ЕИК:********* и СЙМЕГН:********** на длъжност „секач”, сключват трудов договор №258 от 04.01.2018г., като в същия писмено е удостоверено, че Мирчев е постъпил на работа на 04.01.2018г. Лицето СЙМЕГН ********** е заварен на 09.01.2018г. около 12:30 часа да предоставя труд към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта на контрол - сечище до път П-37-обект 17011 и е попълнил декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ" ЕООД. В хода на инспектирането е представена Справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП с вх.№ 23388183000709/ 05.01.2018г. и с изх.№ 23388183000709 от ТД на НАП от 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути. Според посочената справка, уведомлението за сключване на трудов договор, с СЙМЕГН:********** по чл. 62, ал. 3 от КТ, е било заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите на 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути, тоест след датата и часа на проверката на място.  В НП се сочи, че нарушението е констатирано към момента на проверката по документи в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със седалище гр. София на 19.01.2018г. Посочено е АУАН, че с това е нарушил чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 от Кодекса на труда. На 19.01.2018 г. актът бил подписан от актосъставителя  Б.Б., свидетелите В.Г. и Е.А. и управителя Силивя Стоичкова-Коленцова, като последната получила препис от него, като е посочила, че възразява и в депозирано възражение на  23.01.2018 г.  заявява, че не е работила информационната система на НАП от 02.01.2018 г. до 11.01.2018 г., като на 04.01.2018 г. не е имало достъп до ел.страницата на НАП, дружеството е подало уведомлението на 05.01.2018 г., което е потвърдено на 11.01.2018 г., като в конкретния случай не носи вина за това.

Въз основа на АУАН е съставено наказателно постановление № 23-001878 от 19.02.2018 г., от Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” - София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ на СВс ЕИК ********* е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева за това, че в качеството му на работодател, по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби от Кодекса на труда, е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал.2 от Кодекса на труда вр.ал.1 на същата разпоредба, като е допуснал до работа лицето СЙМЕГН:********** преди да му предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Страните „СВ” ЕООД, ЕИК:********* и СЙМЕГН:********** на длъжност „секач”, сключват трудов договор №258 от 04.01.2018г., като в същия писмено е удостоверено, че Мирчев е постъпил на работа на 04.01.2018г. Лицето СЙМЕГН ********** е заварен на 09.01.2018г. около 12:30 часа да предоставя труд към момента на проверката на 09.01.2018г. на място в обекта на контрол - сечище до път П-37-обект 17011 и е попълнил декларация, с която посочва, че е общ работник на „СВ” ЕООД. В хода на инспектирането е представена Справка за приети и отхвърлени уведомления от ТД на НАП с вх.№ 23388183000709/ 05.01.2018г. и с изх.№ 23388183000709 от ТД на НАП от 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути. Според посочената справка, уведомлението за сключване на трудов договор, с СЙМЕГН:********** по чл. 62, ал. 3 от КТ, е било заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите на 10.01.2018г. в 01 часа и 37 минути, тоест след датата и часа на проверката на място.  В НП се сочи, че нарушението е констатирано към момента на проверката по документи в Дирекция "Инспекция по труда Софийска област” със седалище гр. София на 19.01.2018г. – нарушение на чл. 63, ал. 3 във връзка с чл. 63, ал. 1 от КТ. Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.  Наказателното постановление е издадено от оправомощен за това орган.  В този смисъл по делото е приложена Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., с която се удостоверява, че Директорите на Дирекции „Инспекция по труда” са упълномощени да издават наказателни постановления, като от заповеди № 3-0011/03.01.2018 г. и №3-0012/03.01.2018 г. е видно, че е спазена и установената териториална компетентност на този орган.

От показанията на св.Б.Б. се установява, че е съставил АУАН и поддържа отразените в него констатации Към момента на извършване на проверката извършил справка в електронния регистър на НАП дали има сключен договор с лицето. Констатациите били описани в акта. Договорът бил сключен на 4-ти януари, а свидетеля заварил работника на 9-ти януари. На лицето му било връчено уведомление по чл. 63, ал. 2. Нарушението – на 10-ти януари /в акта било записано/ за това, че лицето е започнало да работи преди да му се връчи уведомлението.Свидетелят не е наясно, че между 1-ви януари и 15-ти януари се извършвала годишна профилактика на електронния сайт на НАП и подадените по електронен път документи се обработвали със закъснение по причини, независещи от работодателите. Този член, по който е написал акта е, че му било връчено уведомлението няколко дни … един ден след проверката, но работодателя нямал право да го допуска до работа. Кога е било подадено уведомлението по чл. 62 от КТ към НАП от работодателя, свидетеля не може да каже. Те имали електронен достъп до системата на НАП и виждали кога е регистрирано.Съставили акта за това, че лицето работи преди връчване на уведомлението. Не може да коментира кога е бил връчен трудов договор. Представен му бил договор, който е връчен към момента на приключване на проверката.

От показанията на св.В.Г. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението, съставяне и връчване на акта. Към момента на извършване на проверката колегата бил длъжен да направи справка в електронния регистър на НАП дали имало надлежно подадено уведомление от работодателя за лицето. Свидетелят бил втори инспектор. При тях втори инспектор била антикорупционна мярка. Вторият инспектор помагал, но предимно главно работата извършвал колегата, а свидетеля само му помагал в самата проверка. Свидетелят лично не е направил проверка в НА, не било негова работа.

От показанията на св.Е.А. се установява, че е свидетел при установяване на нарушението по документи, съставяне и връчване на акта. Според представените документи договорът бил сключен на 4-ти януари, колегите и са били на проверка на 9-ти януари, а справката за приети и отхвърлени уведомления била заверена на 10-ти януари в ТД на НАП. Не може да каже кога работодателят е подал уведомлението по чл. 62 от КТ към НАП. Не си спомня за входящия номер на уведомлението. Спомня си, че било заверено след датата на проверката, но не помни кога било подадено.

 

Фактическата обстановка съдът приема за безспорно установена от горепосочените писмени доказателства – Жалба с вх. № 18023091/07.03.2018г. от „СВ” ЕООД; Наказателно постановление № 23-001878/19.02.2018г.; Акт    за    установяване     на     административно     нарушение     №     23-001878/19.01.2018г. и Възражение срещу АУАН;; Протокол за извършена проверка № ПР1801978/19.01.2018г.; Известие    за    доставяне    на   Наказателно    постановление    №    23-001878/19.02.2018г.; Декларация от ПМ; Длъжностна характеристика;  Книга за инструктаж по БЗР (начален); Трудов договор № 258/04.01.2018г.; Служебна бележка за проведен инструктаж по БЗР; Присъствена форма за периода септември 2017г. - януари 2018г.; Личен   картон  за  отчитане  на  специално  облекло,   работно  облекло  и инструменти на ПМ; Свидетелство за правоспособност; Лична карта; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ; Уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; Придружително писмо към уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ; Застрахователна полица; Справка по ЕГН; Заповед 3-0012/03.01.2018г.; Заповед 3-0011/03.01.2018г.; Заповед 3-0058/11.02.2014г.,  както и от гласните доказателства, като съдът кредитира изцяло показания на свидетелите Б.Б.В.Г. и Е.А., възприемайки ги като безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

 

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване, като наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 27.02.2018 г. и е обжалвано на 06.03.2018 г., входирано в деловодството на въззиваемата страна с вх.№18023091/07.03.2018 г., за което не се спори от страните по делото.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с тази на наказателното постановление. Констатираните административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени. Срокът по чл. 52, ал. 1 ЗАНН е инструктивен, а не преклузивен и с изтичането му не се прекратява възможността административно-наказващият орган да постанови акта. Наказателното постановление е съставено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, следователно, не са налице основанията за прекратяване на административно-наказателното производство.

Относно нарушението, съдът намира, че по делото безспорно е установено извършеното нарушение. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон, които да налагат отмяната на НП като незаконосъобразно. Установените по делото факти обуславят извода, че жалбоподателят в качеството му на работодател е извършил административното нарушение, за които е наказан, като е нарушил разпоредбата на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 КТ, което нарушение е санкционирано от нормата на чл. 414, ал. 3 КТ.   В случая тази забрана е била нарушена от жалбоподателя. Когато работодателят назначава, освобождава или изменя по определен начин трудовия договор на служител, той е длъжен да уведоми за това и Националната агенция по приходите (НАП). Процедурата за това е подробно разписана в Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлениетопо чл. 62, ал. 5 от КТ. Срокът за уведомяване на НАП при сключване на трудов договор е три дни, а при прекратяване - седем. В първия случай тридневният срок започва да тече от датата на подписване на договора от двете страни, а не от датата, определена за начало на изпълнението по него. При уведомяването за прекратяване срокът започва да тече от датата на прекратяване. Подаването на уведомление за сключване на трудов договор е обвързано с важен елемент от трудовото правоотношение – началото на фактическото изпълнение на трудовите функции по него. Съгласно чл. 63 от Кодекса на труда работодателят е длъжен преди постъпване на работа на служителя да му връчи освен екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението за сключване на договора, заверено от съответната териториална дирекция на НАП. Нещо повече - работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави подписания трудов договор и завереното уведомление. На практика това означава, че страните по трудовото правоотношение не могат да се уговорят за дата на започване на работа, предхождаща датата на връщане на завереното уведомление от НАП. Тази дата е важна и от друга гледна точка. Ако работодателят и служителят не са се разбрали за конкретна дата на започване на работа, служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на договора и уведомлението. Ако работникът или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини, за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока. Подаването на уведомление поражда и последващи задължения за работодателя. Той трябва да връчи на хартиен носител на служителя срещу подпис справката от НАП за заверените уведомления и да съхранява копия от тези справки и да ги предоставя при поискване на контролните органи. Към момента на проверката на обект, ПМ не е имал възможността да получи именно това копие, като  е изпълнявал там трудови функциите на работник в ответното  дружество-жалбоподател

Съдът не счита възраженията на жалбоподателя  за основателни, тъй като в чл.2 от цитираната Наредба №5/29.12.2002 г., е разписан ясно начина на подаване на уведомленията по ал.5 на чл.62 КТ, а именно, че уведомлението се изпраща на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис по предварително утвърден формат на записа. Уведомленията се изпращат с придружително писмо (приложение № 2), което в случаите по чл. 1, ал. 3, т. 1 и 3 е в два екземпляра, като в ал.3 на чл.1 от същата Наредба е посочено, че изпращането се извършва: 1. чрез подаване в компетентната или във всяка една ТД на НАП; 2. по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис; 3. чрез препоръчано писмо с обратна разписка. От конкретния случай не се доказа и не беше установено по делото, че е налице хипотезата на ал.2, чл.2 от цитираната Наредба№5/29.12.2002 г., като от представената справка на л.50 от делото се установява, че е налице  само един бр. подадено и заверено уведомление за посочения период, като настоящия въззивен състав намира, че ответното дружество е имало възможността да подаде уведомлението на хартиен носител съгласно Наредба №5/29.12.2002 г. след което да връчи завереното такова на работника преди да го допусне да полага труд по сключеното между тях трудово правотношение. Настоящият съдебен състав не намира за основателни и възраженията за непосочване на конкретната дата на нарушението, същата е посочена както в АУАН, така и в издадения въз основа на него НП, конкретизирана и в приложения протокол за извършена проверка, посочено е и мястото на извършване на нарушението-обект на ответното дружество, изрично е отбелязано, че това е обект №17011, което не се оспорва и в дадените обяснения от управителя на дружеството в депозираните пред административнонаказващия орган възражения.

Съдът не счита възраженията на жалбоподателя относно допуснати материалноправни и процесуалноправни закононарушения при установяване на административното нарушение за основателни, както и намира, че в процесния случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и на привилегирования състав на чл. 415в от КТ. С измененията на КТ /ДВ бр. 7 от 24.01.12 година/ в разпоредбата на чл. 415в от КТ е въведена нова ал. 2, в която са изведени изключения от общата правило по ал. 1, а именно: „Не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ”. Посочената нормативна разпоредба е в сила към момента на извършване на деянието. Предвид обаче защита на обществените отношения по престиране на работната сила от страна на работника, законодателят изрично е изключил приложението на маловажността по отношение на нарушенията на чл. 61 и чл. 62 от КТ. Наред с това, следва да бъде отбелязано, че КТ е специален по отношение на ЗАНН и по общо правило специалният закон изключва приложението на общия, при което безспорно изключването на този вид нарушение от маловажен случай следва да намери приложение, независимо от това дали са настъпили или не вредни последици за работника, защото само фактът на престиране на работната сила от страна на работника без това престиране да бъде облечено в съответната форма е достатъчно основание да се приеме, че не е налице маловажност на нарушението.

Предвид гореизложеното, съдът намира съставът на административното нарушение за осъществен и счита, че жалбата е неоснователна, като  административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на нарушителя. В същото време съдът намери, че наказващият орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Санкционната норма на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда за извършване на визираното административно нарушение да бъде наложена имуществена санкция от 1 500,00 до 15 000,00 лева. Административнонаказващият орган в конкретния случай е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 2 000,00 лв. – така наложената санкция е над минималния размер спрямо предвиденото. Не се обосноваха от въззиваемата страна обстоятелствата, взети предвид от административно-наказващия орган при индивидуализацията на наказанието. При индивидуализиране на наказанието съдът взе предвид, че така наложеното наказание се явява завишено с оглед на факта, че извършеното от жалбоподателя административно нарушение е за пръв път (противното не бе установено от административно наказващия орган) и горното съставлява смекчаващо отговорността обстоятелство. Настоящият въззивен съд, след като съобрази разпоредбите на чл. 12 от ЗАНН и чл. 27 от ЗАНН и като прецени всички обстоятелства по делото приема, че справедливото наказание в настоящия случай е в размер на 1 500,00 лв., който е минимумът, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, като съдът следва да вземе предвид, че в административно-наказателната процедура не е установено имотното състояние на жалбоподателя. Горното поражда необходимостта административното наказание да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразено с неустановеното имотно състояние на жалбоподателя, като определената от въззиваемата страна имуществена санкция в размера от 2 000,00 (две хиляди)лева, настоящия въззивен съд следва да определи в минималния и размер от 1 500,00(хиляда и петстотин) лева, в какъвто смисъл следва да измени обжалваното наказателно постановление.

 

Мотивиран от изложеното съдът и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-001878 от 19.02.2018 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда Софийска област” - София, с което на СВс ЕИК *********, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на основание чл. 416, ал. 5 от КТ във връзка с чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 във връзка с чл. 63, ал. 1 КТ, е наложено административно наказание – имуществена санкция от 2000,00 лв., като намалява размера на наложената имуществена санкция от 2 000,00 (две хиляди) лева на 1 500 (хиляда и петстотин) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: