№ 2622
гр. София, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100512347 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 20159826 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело № 20299/2021 г., по
описа на СРС, 71-ви състав, са уважени предявените от А. И. З. срещу „Т.С.“ ЕАД
кумулативно обективно съединени конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1,
т. 1 КТ – за отмяна на дисциплинарно наказание „уволнение“, извършено със Заповед № 2 от
09.03.2021 г., издадена от изпълнителния директор на „Т.С.“ ЕАД и с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност –
„Технически ръководител, звено „Аварйно възстановяване и ремонт, ТР „София Изток“ при
„Т.С.“ ЕАД.
Със същото решение, предвид изхода на спора, ответникът е осъден да заплати на
ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 650,00 лв., както и на основание чл.78,ал.6 ГПК да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 120,00 лв.- представляваща дължимата държавна такса за
уважените искове.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „Т.С.“
ЕАД, чрез юрк. Д.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за
неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че заповедта е мотивирана,
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 195, ал. 1 КТ реквизити, като са посочени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, като от събраните по делото
доказателства това се установявало безспорно. Изтъква, че при налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“ са взети предвид критериите по чл. 189 КТ и
1
същото е съобразено с тежестта на извършените нарушения на трудовата дисциплина. Сочи,
че е невярно поддържаното от ищеца в исковата молба, че през целия си трудов стаж
стриктно е спазвал изискванията на КТ и инструкциите за безопасност, тъй като със Заповед
№ 12 от 10.11.2020 г. му е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ Предвид
изложеното моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и да отхвърли
предявените от ищеца искове, като присъди направените по делото разноски.
Въззиваемият - ищец А. И. З., чрез процесуалния си представител адв. Е.И., с
надлежно учредена представителна власт по делото, е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло същата по подробно изложените
съображения. Поддържа, че не е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина,
а и същите не би доказани в производството по делото. Моли съда да остави без уважение
жалбата и потвърди обжалваното решение и присъди направените по делото разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна, като
настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като
по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно
наведени доводи във въззивната жалба, съдът намира следното:
В конкретния случай, за да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание
работодателят е посочил в заповедта за уволнение, че при извършване на изкопни работи на
25.02.2021г. по време на авариен ремонт З. не е съобразил разпоредбите на т. 7 от
Инструкция за здраве и безопасност при работа при извършване на СМР в изкоп, Заповед №
3-РД-268/03.12.2019г. на изпълнителния директор на ответното дружество, както и т. 2.3 и
т.2.3.4 от Процедура за преустройство на тръбопроводи за водна пара и гореща вода,
вследствие на което гражданка е претърпяла инцидент - паднала е в изкопа, което й
причинило травматични увреждания. Цитирани са части от длъжностната характеристика на
ищеца, а именно - задължението му да ръководи, организира и отговаря за цялостната
дейност по изпълнение на аварийните ремонти от звено АВР; да организира и ръководи
отстраняването на възникнали аварии със собствени сили; да организира контрола по
спазването на изискванията за безопасност на труда; да упражнява контрол по работата на
персонала в звеното; да спазва правилника за вътрешния трудов ред; да спазва други
вътрешни актове на дружеството; да оказва съдействие по контрола и спазването на мерките
за укрепване на трудовата дисциплинана персонала.
Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа
отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици,
заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Работодателят е
дисциплинарнонаказващия орган и притежава дисциплинарна власт, която представлява
неразделна част от неговата работодателска власт. Дисциплинараната отговорност се
2
реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на
сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни
действия, насочени към установяване на правонарушението, определяне и налагане на
дисциплинарното наказание. Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване
законността на уволнението, носи ответникът по настоящото дело – „Т.С.“ ЕАД, а в
конкретния случай законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ,
във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяване факта на
нарушението на трудовата дисциплина, нарушителят, времето и мястото на извършване на
противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да
субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл.
195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето
потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния работник.
Настоящият състав на съда намира за обоснован извода на първоинстанционния съд,
че
от събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.
Димитър Киранов, които са преки и отразяват неговите непосредствени възприятия за
инцидента и извършените по изкопа дейност, и които преценени по реда на чл. 172 ГПК
съдът намира обективи, последователни, непротиворечиви и кредитира с доверие, се
установява безспорно, че на сочената в заповедта за уволнение дата обектът, на който на
ищеца е бил възложен авариен ремонт е бил надлежно обезопасен. Същият дава сведения, че
са били налични стандартните предпазни мерки - прегради, малки оградки, конуси и лента
за безопасност. Всички тези мерки за безопасност и съответните материали за осигуряването
им били доставени от ищеца, в чийто ресор било това задължение. Дава показания, че З. се е
появявал на обекта въпросния ден около три пъти, но не стоял постоянно, т.к. отговарял и за
още 6 обекта, през които минавал. Съгласно показанията на свидетеля е имало определено
конкретно лице, което да отговаря за обекта - П., който бил отговорник на аварийния екип
на място. Свидетелят сочи още, че всяка сутрин на всяка група са провеждани инструктажи
за безопасност, вкл. и в деня на инцидент, както и че техническите ръководители всеки
следобед имат оперативка, вкл. и този ден са имали, като на тази оперативка е бил и ищеца.
Показанията на свидетеля се подкрепят и от представените пред работодателя по реда на чл.
193 КТ писмени обяснения на ищеца А. З..
Нещо повече, по делото не са събрани никакви доказателства, за механизма на
инцидента от 25.02.2021 г., когато гражданин е паднал в изкопа, респективно дали не се
касае за проявена груба небрежност от страна на пострадалия. Наличието като резултат на
претърпени от гражданин травматични увреждания не са достатъчни, за да обоснован
виновно поведение на ищеца, тъй като в тежест на ответника е било да установи, че
поставените заграждения не са били в съответствие с т. 7 от Инструкция за здраве и
безопасност при работа при извършване на СМР в изкоп, Заповед № 3-РД-268/03.12.2019г.
на изпълнителния директор на ответното дружество, както и т. 2.3 и т.2.3.4 от Процедура за
преустройство на тръбопроводи за водна пара и гореща вода.
Имайки предвид, че съгласно чл. 186 КТ нарушение на трудовата дисциплина е само
виновното неизпълнение на трудовите задължения, то законосъобразен е извода на СРС, че
ответникът, комуто принадлежи доказателствената тежест, не е установил при условията на
пълно и главно доказване, че З. е извършил действия, респективно бездействия, вменени му
с уволнителната заповед, които да съставляват тежки нарушения на трудовата дисциплина
3
по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ, респективно неизпълнение на възложената работа,
неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труда; неизпълнение на
законните нареждания на работодателя; неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение по смисъла на чл. 187, т.т. 3, 5, 7 и 10 КТ.
Ето защо настоящият състав приема, че ищецът не е извършил вменените му в
уволнителната заповед нарушения на трудовата дисциплина. В този смисъл е и
безпредметно обсъждането на останалите оплаквания в жалбата, както и за тежестта на
наложеното наказанието и съответността му, съобразно критериите по чл. 189 КТ.
С оглед изложеното и поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, то и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло, а въззивната жалба оставена без уважение.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на основание чл. 78,
ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, в полза на въззиваемия следва да бъде присъдена сумата от 500,00 лв.,
представляващи реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС по представени Договор за правна защита и съдействие от 24.03.2022 г., като
възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като същото е определено под
минимума по чл. 7, ал. 1, т. 1 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ
РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, доколкото минималната работна
заплата към момента на сключване на договора за правна защита е 650,00 лв. съгласно ПМС
№ 331/26.11.2020 г.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК
въззивното решение може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20159826 от 19.07.2021 г., постановено по гр. дело №
20299/2021 г., по описа на СРС, 71-ви състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„****, да заплати на А. И. З. с ЕГН ********** и съдебен адрес гр. София, ул. **** - чрез
адв. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500,00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4