№ 187
гр. Шумен, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500184 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №172 от 16.03.2022г. по гр.дело №2054/2021г., Районен съд-гр.Шумен е
осъдил „ТВМ“ООД-гр.Шумен, да заплати на Ж. С.С., на основание чл.121а, ал.4 от КТ,
сумата от 92428.22лв., представляващи разлика между получено и дължимо трудово
възнаграждение при командироване, в рамките на предоставянето на услуги, за периода
07.08.2018г.-07.02.2020г., ведно със законната лихва върху глравницата, считано от
16.03.2021г. до окончателното й изплащане. Със същото решение е отхвърлен предявения от
дружеството срещу С. насрещен иск с правно осонвание чл.55 ал.1 от ЗЗД, за заплащане на
сумата от 15000лв., представляващи надплатени суми по трудово правоотношение в периода
07.08.2018г.-07.02.2020г., като неоснователен. Присъдени са и следващите се държавна
такса и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна. Излага, че същото било неправилно,
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Съдът неправилно приложил
материалния закон, като приел, че на ищеца се дължи трудово възнаграждение по чл.121а,
ал.4 от КТ. Командироването на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на
товари не представлявало командировка по смисъла на чл.121а от КТ. В приложното поле
на сочената разпоредба не попадало командироване на служители, които осъществявали в
редица други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази
работа да се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя
на услуггата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор
между работодателя и неговия контрагент. В конкретния случай предмет на договора между
1
работодателя и получателя на услугата не е работната сила на командированото лице, а
превозната услуга, поради което отношенията между работодателя и командирования
следвало да протекат на общо основание съобразно разпоредбите на чл.121 от КТ и НСКСЧ.
Необоснован се явявал и изводът на съда, че на ищеца се следва минимална работна заплата
установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото доказателства,
ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции на територията на тази държава.
Ползването на паркинг в дадена държава не обосновавало извода, че
това е приемащата страна, чиято минимална заплата се дължи от работодателя.
Мотивирането на дължима белгийска заплата с приложението на чл.131 от ЗЗД също било
необосновано. Евентуалната претенция за заплащане на белгийска минимална заплата за по-
малко от 30 дни работа би могло да има някакво основание, но не и заплащането на
белгийска заплата за целия период на работа в различни държави от ЕС. Моли решението да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената от ищцовата страна
претенция бъде изцяло отхвърлена, насрещната му претенция-уважена. Претендира и
присъждане на направените деловодни разноски.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на въззиввната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от надлежна страни, при
наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Ответникът работил при ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен
автомобил-12 и повече тона”, по силата на трудов договор №405/07.08.2018г.. Не се спори,
че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 07.02.2020г.
По делото са представени и 4бр. заповеди, касаещи правнорелевантния период -
№№389/10.08.2018г., 24/18.01.2019г., №165/07.06.2019г. и №320/18.10.2019г., по силата на
които ищецат е бил командирован със задача-извършване на транспортна услуга, в страните
от Европейския съюз , Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия, за периодите от
10.08.2018г.-29.11.2018г., 18.01.2019г.-02.05.2019г., 07.06.2019г.-08.09.2019г., от
18.10.2019г.-24.12.2019г..
Пред първоинстанционния съд са разпитани свид.Б.П. и А.П./работили като шофьори
на тежкотоварни амтомобили при ответното дружество/, които разясняват реда и начина на
полагания труд през правнорелевантния период. Сочат, че ищецът работил като шофьор на
полуремарке над 15т., стандратно, при ответното дружество и превозвал опасни товари.
Дружество ползвало база в Кралство Белгия, където се правели почивки и се обслужвали
камионите, съответно където предимно започвали курсовете на ищеца и другите шофьори.
Сервиз, ремонт на камиона и смяна на маслата се правели само в базата в Б., никъде другаде,
а ако камионът претърпи повреда в друга държава и не може да се предвижи, се викала
пътна помощ и се ослужвал в базата. Фирмата, която осигурявала товарите за камионите
2
била „Райден“, чието седалище се намирало в Кралство Белгия. Ищецът превозвал товари
единствено предоставени от тази фирма. Средно един цикъл, по време на който ищецът
прекарвал постоянно в камиона бил около три месеца. Последният карал товари из цяла
Европа, но главно в Белгия и съседните на нея-Франция, Италия и др., но се качвал на
камиона, за да почне многомесечния цикъл предимно от гр.Б., Кралство Белгия и там слизал
след приключването му, като имало единични случаи, когато е започвал от друга държава..
Ответното дружество било подизпълнител на сочената фирма, като тя наемала дружеството
и му давала товарите.
Съгласно показанията на свид.Ж.Ж./на длъжността специалист логистика при ответника/,
базата на дружеството се намирала в гр.Ш.,като включвала паркинг на „Райден“, който
имал и сервиз. Сервизите на камионите се извършвали в държави, в които се намирали. В
базата на дружеството в гр.Ш., доколкото знаел, имало един механик. Камионите правели
курсове в различни европейски държави Според свидетеля ищецът не бил карал камион над
15т, но заявява, че следвало де се прегледат конкретните му курсове. Заявява също, че било
възможно да е карал опасни товари. Не може да отговори на въпроса къде се е качвал и
слизал ищецът, като сочи, че основното тръгване ставало от РБългария със служебен бус. За
2018г. и 2019г. ищецът бил в Белгия под месец., като най-много престоявал в Италия,
Франция и Германия. Свидетелят сочи, че ищецът не е карал товари, които да са осигурени
на дружеството от другия спедитор /“Фуентис/“, а само такива, предоставени от спедиция
„Райден“ Заявява също, че дружеството нямало база в Кралство Белгия, като камионите
пътували из цяла Европа и се обслужвали в различни лицензирани сервизи на ДАФ.
Завявява също, че шофьорите имали в Европа гаражи, където понякога си оставяли коли,
камиони и когато камионите се концентрирани на един адрес, на който се правят повече
курсове, камионите и шофьорите почивали там.
В отговор на въпроси по реда на чл.176 от ГПК , управителят на ответното дружество
П.Т. сочи, че базата на дружеството се намира в гр.Ш. и е наета площ от фирма“
Райфен“ООД. Заявява, че управляваният от ищеца камион е бил под 15т, но твърди, че не й
е известно да е превозвал опасни товари. Разходите на шофьорите за транспорт от България
до Белгия при започване командировките на ищеца и колегите му, както и тези от Белгия до
Блъгария, при приклячването им, се покривали от ответното дружество. След започване на
комнадировките, паркинга за тировете по принцип бил заплащан от фирмата, но шофьорите
нощували в камионите. Ищецът шофирал из целия ЕС, включително и в България.
Дружеството нямало база в гр.Б., Кралство Белгия и не било подизпълнител на белгийското
дружество „Райден“.
Съгласно заключението на назначената по делото САТЕ, общият брой на
престираните от ищеца часове през периода 07.08.2018г.-07.02.2020г. в режим
„управление“, „друга работа“ и „на разположени“са 2576.94часа. В приложените по делото
разпечатки от паметта на тахографа и картата на водача С. , не се открили данни за
държавите, в които е престирал труд ищеца. Информацията от предоставените електронни
носители не била манипулирана.
3
Съгласно заключението на ССЕ, на Ж. С.С., за периода м.08.2018г.-м.02.2020г., са
изплатени от работодателя суми общо в размер на 55986.02лв., а съгласно заключението на
допълнителната ССЕ, за престирания от ищеца труд в полза на ответника, последният през
претендирания период би получил възнаграждение по минимални ставки за заплащане в
Кралство Белгия в размер на 75882.99евро , или 148414.24лв.. От инвентарните книги за
2018г. и 2019г. на ответното дружество било видно, че единственият недвижим актив на
дружеството е офис, който по информация на ответника се намирал на територията на
РБългария. От предодставените справки-хрнологичен регистър на разчетите на „ТВМ“ООД-
гр.Шумен с доставчик Райфен ООД, не е видно да е плащан наем през периодите 2018г. и
2019г., към този контрагент. Към „Райфен“ ООД са плащани фактури за паркинг. По
делото е приложено и трудовото досие на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на настоящото производство е претенция с правно основание чл.121а, ал.4,
вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б.а от КТ за заплащане на сумата от 92428.22лв., представляващи
разлика между получено и дължимо трудово възнаграждение, при командироване, в
рамките на предоставянето на услуги, за периода 07.08.2018г.-07.02.2020г..
Сочените разпоредби гласят, че в случай, че български работодател командирова
работник или служител на територията на друга държава-членка на ЕС , държава-страна по
споразумението за ЕИП, или на Конфедерация Швейцария, за своя сметка и под свое
ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите.,
за срока на командироването или изпращането, на работника или служителя се осигуряват
най-малко същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или
служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава.
Според § 13 от ДР на ЗИДКТ /ДВ,бр.105/2016г./, със закона се въвеждат изискванията
на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г.
относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ, L 18/1
от 21 януари 1997 г.) и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно
командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги..
В случая не е налице спор между страните, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че ищецът през периода 07.08.2018г.-07.02.2020г., е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество на длъжността “шофьор, тежкотоварен автомобил-
12 и повече тона”. Не е спорно и че през сочения период работодателят е командировал
ищеца за общо 369 дни със задача-извършване на транспортна услуга, в страните от
Европейския съюз, Швейцария, Великобритания, Исландия и Норвегия.
Не е спорно между страните и че по време на командировките си, ищецът е
извършвал транспорт на чужди за ответника товари, както и че всички товари, които
превозвал били предоставяни на ответното дружество от „Райден“, чието седалище е в
Кралство Белгия/Кортенберг /показанията на свидетелите и на двете страни, представените
4
ЧМР и транспортен лист на шофьора/. Ответникът не оспорва, че е в договорни отношения
със спедиторът „Райден“ със седалище в Кралство Белгия, който е посредничил между
товародателите и ответното дружество, като е осигурявал на ответното дружество товарите
за превоза извършван от ищеца.
Това води до промяна на мястото на изпълнение на работата на С., за сметка на
работодателя си и под негово ръководство, въз основа на договор сключен между
работодателя и ползвателя на услугите, поради което и му се следва трудовото
възнаграждение предвидено за същата или сходна работа, установено в приемащата
държава.
Съдът намира за несонователно възражението на жалбоподателя, че командироването
на ищеца в редица държави от ЕС за международен превоз на товари не представлявало
командировка по смисъла на чл.121а, ал.1 от КТ, тъй като в приложното поле на сочената
разпоредлба не попадало командироването на служители, които осъществявали в редица
други държави само и единствено работа за своя работодател, без по повод на тази работа да
се налага да пребивават и работят на територията на предприятието на получателя на
услугата, предоставяна в рамките на търговската дейност на работодателя и по договор
между работодателя и неговия контрагент.
Както бе посочено по-горе, в рамките на процесния период от година и половина,
ищецът е бил командирован общо 369 дни да осъществява международен превоз на товари в
държави от ЕС, включително и Кралство Белгия, като целият извършван от него превоз е
изцяло на товари, осигурявани от белгийското дружество „Райден“, между което дружество
и ответното е налице договор за предоставяне на услуги. Действително, предмет на този
договор е превозна услуга, за която обаче изцяло е престирания във връзка с
командировъчната заповед труд от страна на С.. Съобразявайки целта на сочената
разпоредба-да се избегне възможността работниците полагащи на практика труд в държава,
различна от държавата на работодателя им, да бъдат третирани при по-неблагоприятни
условия от работниците, изпълняваща същата или сходна работа в приемащата държава,
съответно тълкувайки мотивите /т.4/ и постановките на директива 97/71/ЕО, счита, че от
приложното поле на директивата/чл.1/, съответно от разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1 от
КТ, не следва да бъде изключен разглеждания случай. През процесния период,
командироването на ищеца е изцяло с оглед осъществяване транспортните услуги за
белгийското дружество, не и ответното такова.
Настоящата инстанция не споделя и оплакването на жалбоподателя, че нямало
приемаща държава, тъй като ищецът не извършвал каботаж и понякога командироването
било за срок, по-кратък от 30 дни. Срок на командироване, като предпоставка за прилагане,
не съдържа нито разпоредбата на чл. 121а от КТ, нито посочената директива. Видно и от
Предложение на ЕК за Директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на
Директива 96/71/ЕО и от Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета
за изменение на Директива 2006/22/ЕО по отношение на изискванията за изпълнение и за
определяне на специфични правила за командироването на водачи в сектора на
5
автомобилния транспорт във връзка с Директива 96/71/ЕО и Директива 2014/67/ЕС,
Директива 96/71/ЕО намира приложение за международните превози, а не само за каботажни
превози, определени в Регламент /ЕО/ №1072/2009г. и регламент /ЕО/ №1073/2009г., при
които превозът се извършва изцяло в една приемаща държава-членка.
Неоснователно е и възражението, че на ищеца не се следва минималната ставка за
работна заплата, установена в Кралство Белгия, тъй като видно от събраните по делото
доказателрства, ищецът изпълнявал най-малко трудовите си функции в Белгия.
Разпоредбата на чл.121а, ал.4 от КТ не поставя изискване за осигуряване на
минимални условия на работа, каквито са установени за работниците или служителите,
изпълняващи същата или сходна работа в държавата, където лицето най-дълго изпълнява
трудовите си функции, а в приемащата държава.
В случая се установи, че дружеството за което се извършва превоза на товари от
ищеца е „Райден“ със седалище в Кралство Белгия.. В база от тази държава са започвали
изходящите превози осъществявани от ищеца, съответно там е слизал при приключване на
курсовете, с малки изключения/няма пречка да се кредитират показанията на свид.А.П. и
Б.П. в тази насока също изпълнявали длъжността „шофьор“ при ответното дружество-
показанията им са непосредствени, непротиворечиви,категорични, същите са били
предупредени за наказателната отговорност при лъжесвидетелстване; същевременно
показанията на свид.Ж.Ж./служител при ответното дружество не са конкретни и
непосредствени/, поради което и му се следва за исковия период трудово възнаграждение в
минималният размер за неговата длъжност на основание КТД за Кралство Белгия, което
съобразно заключението на вещото лице по ССЕ възлиза на 75882.99евро-левова
равностойност 148414.24лв., от която сума след приспадане на изплатените на ищеца от
работодателя 55986.02лв., се явява дължим остатък от 92428.22лв.. ./определение
№610805.07.2022г. по гр.д.№4269/2021г., ІІІг.о./.
Предвид изложеното, и съдът намира заявената претенция за основателна и доказана
в пълния й предявен размер.
По насрещния иск: „ТВМ“ООД-гр.Шумен е предявило срещу Ж. С.С. иск за
заплащане на сумата 15956.70лв., представляваща авансово изплатено му
възнаграждение/заплати и командировъчни за периода 07.08.2018г.-07.02..2020г. за работа в
чужбина, която той не бил извършил/ иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД/.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд досежно
неоснователността на претенцията и на основание чл.272 от ГПК препраща към същите.
Установи се по делото, че С. е получил сочената сума от работодателя, като
основанието й за заплащане е вид възнаграждение за труд/аванс, работна заплата,
командировъчни/. Предвид това и не би могло да се приеме, че същата е заплатена без
основание. Още повече, че сочената сума е съобразена при присъждане на дължимото
възнаграждение на ищеца по чл.121а, ал.4 от КТ и приспадната от него. Ето защо и даването
й не е без основание.
6
Заявената претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Първоинстанционният съд е разгледал и отхвърлил насрещна претенция в размер на
15000лв., но не е било депозирано искане за допълване на решението в тази част до
предявения размер от 15956.70лв..
Предвид изложеното, първоинстанционното решение се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски за настоящата
инстанция, а въззиваемият не е ангажирал доказателства за направата на такива.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №172 от 16.03.2022г. по гр.дело №2054/2021г. на
Районен съд-гр.Шумен.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен сорк от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7