Решение по дело №81/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 166
Дата: 7 май 2019 г. (в сила от 21 юни 2019 г.)
Съдия: Наталия Денева Георгиева
Дело: 20194500500081
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                              166

 

                                      гр. Русе, 07.05.2019г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд                       гражданска колегия в открито заседание на 1 март две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                 АГЛИКА ГАВРАИЛОВА

                                                                        АНТОАНЕТА АТАНАСОВА

 

при секретаря МАРИЕТА ЦОНЕВА                                           и в присъствието на

прокурора                                                              като    разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева                                                          в.   гр. дело 81 по описа         за 2019год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

                   Агроив 2012“ООД-Русе е обжалвало решението на Русенския районен съд по гр.д.№5118/2018г., с което са уважени исковете на В.И.М. ***, по чл.344, ал.1, т.1,2 и 3 КТ и върху него са възложени направените по делото разноски. Излага оплаквания за неправилност на решението и моли то да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете да се отхвърлят и да му се присъдят направените по делото разноски.

                   Ответникът оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, да се потвърди обжалваното решение и да му се присъдят разноските за въззивното производство.

                   Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

                   В.И.М. е работил в дружеството жалбоподател по безсрочен трудов договор на длъжността „монтьор на земеделски машини“. Със заповед №28 от 22.06.2018г., връчена на същата дата, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 във връзка с чл.190, ал.1, т.3 и 7 КТ, докладни записки с вх.номера №5 и №6 от 18.06.2018г. и обяснение с вх.№7/19.06.2018г. поради системно нарушаване на трудовата дисциплина, употреба на алкохол през работно време, кражба на материали от фирмата и агресивно поведение към колегите, неспазване на работното време.

                   Районният съд е уважил исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ, тъй като е приел, че уволнителната заповед е издадена в нарушение на изискванията  за мотивиране по чл.195, ал.1 КТ, без да е посочено времето на извършване на нарушенията и без да са изискани обясненията на работника преди издаването й.

                   Районният съд е постановил решението си при правилно изяснена фактическа обстановка и при съблюдаване на императивните правила на КТ, отнасящи се до съдържанието на уволнителната заповед в случаите на дисциплинарно уволнение и задължението преди налагането му работодателят да вземи устните или писмени обяснения на наказания работник или служител. Затова и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

                   Уволнителната заповед не отговаря по съдържание на изискването по чл.195, ал.1 КТ, тъй като в нея не е посочено наказанието, което се налага на ищеца. Заповедта е озаглавена като заповед за прекратяване и съдържа изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Посочването на чл.330, ал.2, т.6 КТ като основание за издаването й не санира този пропуск, тъй като тя трябва да бъде ясно мотивирана и по начин работникът или служителят да има възможност да разбере същността на фактическото основание и причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява. Обстоятелството, че мотивите са изложени в друг писмен документ /цитираните докладни записки/ само по себе си не нарушава чл.195, ал.1 КТ, стига този документ да е станал достояние на работника или служителя, доказателства за което жалбоподателят не е ангажирал в процеса. Заповедта не съдържа данни за момента на извършване на трудовите нарушения, заради които е прекратен договора на ищеца, което съставлява пречка да се съобразят сроковете по чл.194 КТ и да се гарантира правото на наказания работник да се защити ефективно.

                   Съдът намира, че наказанието е наложено и в нарушение на изискването по чл.193, ал.1 КТ работодателят да изслуша работника или служителя или да вземе писмените му обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание. Събраните гласни доказателства категорично установяват неизпълнението на това задължение, в който случай и на основание чл.193, ал.2 КТ съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

                   Посочените нарушения на императивните правила досежно процедурата по налагане на дисциплинарното наказание и съдържанието на заповедта, с която то е наложено, съставляват основание за квалифицирането на процесното уволнение като незаконно и за отмяната му, в който смисъл е и произнасянето на първоинстанционния съд.

                   Предвид незаконността на уволнението, правилно районният съд е  уважил и акцесорните искове за възстановяването на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставането му без работа в периода 23.06.2018г.-03.09.2018г. Искът по чл.225, ал.1 КТ е доказан по своето основание и размер, поради което правилно в полза на ищеца е присъдено обезщетение ца процесния период, определено по правилата на чл.229 КТ в размер на 1927лв., ведно със законната лихва от предявяването му до окончателното плащане.

                    Обжалването решение като правилно следва да се потвърди, като в полза на ищеца се присъдят и направените за въззивното производство разноски за адв. възнаграждение в размер на 1020лв.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                               Р                  Е       Ш      И:

 

                   ПОТВЪРЖДАВА решение №1928 от 03.12.2018г. на Русенския районен съд по гр.д.№5118/2018г. в частта, с която са уважени исковете на В.И.М. по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и в частта за разноските.

                   ОСЪЖДА „Агроив 2012“ ООД-Русе да заплати на В.И.М. ***, сумата 1020лв. разноски за въззивното производство.                      

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.

                   В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

 

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: