Определение по дело №2568/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 2224
Дата: 20 септември 2019 г.
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330102568
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№2224/20.9.2019г.                                       20.09.2019   г.                                      Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД                                                      ХV граждански състав

На 20.09                                                                                                             2019 година

В закрито заседание в следния състав:

            Председател: Марина Христова

като разгледа докладваното от съдия Христова 

гр.д.№ 2568 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по искова молба предявена от “Кредитреформ България“ЕООД против А.А.К., с която се иска съдът да осъди ответника  да заплати на ищеца сумата от 350  лв. – главница, както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, включително разноски в производството.

            Към исковата молба  са приложени писмени доказателства.        

            В срока по чл. 131 от ГПК  не е постъпил отговор на исковата молба.

            Съдът, като прецени, че исковата молба е редовна и предявения иск  допустим, намира че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.Следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства.            

Предвид горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 19.11.2019 от 10,10  часа, за която дата и час да се призоват страните.

Приема приложените към исковата молба писмени доказателства под опис.

              СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:

              В исковата молба се твърди, че между праводателя на ищеца и ответника  е бил сключен договор за кредит  от 06.05.2015 год., оформен съгласно разпоредбите на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Кредит бил отпуснат за период от 30 дни  с падежна дата 05.06.2015 год., като сумата била получена  от ответника чрез Изипей на 06.05.2015 год. На 01.06.2015 год. ответникът подава заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на 240 лв. Сумата била отпусната отново посредством Изипей, като падежната дата останала непроменена. Кредитополучателят се възползвал от правото да удължи срока за връщане на кредита до 05.07.2015 год. В посочения срок ответникът отново подава заявка за отпускане на кредит в размер на 160 лв., като сумата била отпусната на 11.06.2015 год. чрез системата Изипей . Кредитополучателят се задължил да върне общата сума от 350 лв., като между страните не било уговорено начисляването на лихва.

На 01.02.2018 год. бил сключен договор за прехвърляне на вземанията, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника с всичките му привилегии и принадлежности. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 99,ал.3 от ЗЗД от страна на ищеца по силата на изрично пълномощно.Иска се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в производството.

В законоустановения срок не е депозиран отговор на исковата молба.

Предявеният иск е с правно основание чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79  от ЗЗД.

При разпределяне на доказателствената тежест съдът указва на ищеца, че в негова тежест е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че праводателят му  е бил във валидни облигационни отношения с ответника по повод сключения договор за кредит, със съществените му уговорки, както и че е бил изправна страна по договора, т.е. е предал реално на ответника сумата по кредита, уведомяване на ответника по реда на чл. 99 от ЗЗД, включително размера на претенциите си.

В тежест на ответника е да доказва извършено плащане, респ. наличието на правопогасяващи факти и обстоятелства.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

            НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

            Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Определението е окончателно.

          

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: