Решение по дело №12/2021 на Районен съд - Дряново

Номер на акта: 13
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 19 март 2021 г.)
Съдия: Емилия Дишева
Дело: 20214220200012
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Дряново , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на осемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Емилия Дишева
при участието на секретаря Кремена Димитрова
като разгледа докладваното от Емилия Дишева Административно
наказателно дело № 20214220200012 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ІІІ, раздел V от ЗАНН - Обжалване на наказателните
постановления. Образувано е по жалба от П.С.Ч. от гр. ***, ул. ***, против
наказателно постановление № 35-0001105/16.12.2020 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „***“ – Плевен, с което за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба №
33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 105, ал. 1
от ЗАП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно,
неправилно и не отговаря на фактическото правно положение. Излага се, че
жалбоподателят не е извършвал обществен превоз на товари, а превоз за собствена
сметка, при което не бил задължен да представя пътен лист, попълнен по образец
съгласно чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
Искането е обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват. В писмено
становище жалбоподателят поддържа жалбата.
В писмено становище административнонаказващият орган иска съдът да остави
1
жалбата без последствие и да потвърди наказателното постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че жалбата е подадена в
законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по
същество.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От съвкупната им преценка
съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
На 08.12.2020 г. около 14,40 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до Вагонен завод
Дряново, св. И.К., съвместно с колегата си св. М.Г., инспектори в РД „***“ – Плевен,
спрял за проверка жалбоподателя П.С.Ч., като водач на влекач Мерцедес Актрос с рег.
№ *** от кат. N3 и полуремарке с рег. № *** от кат.04, собственост на “***“ ООД, с
който извършвал превоз на фракция по маршрут с. Скалско - гр. Велико Търново.
При проверката жалбоподателят представил пътен лист, серия А, №
0025042/08.12.2020 г., попълнен по образец приложение № 11 към чл. 66, т. 7 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г., който не е заверен от механик. Представил и
товарителница серия М, № 298595 от 08.12.2020 г., в която като изпращач, превозвач и
получател на товара – фракция, по маршрут с. Скалско - гр. Велико Търново, е посочен
“***“ ООД.
На място св. И.К., в присъствието на св. М.Г., съставил против жалбоподателя
П.С.Ч. Акт за установяване на административно нарушение № 278660/08.12.2020 г. за
това, че на 08.12.2020 г. около 14,40 ч., на главен път I-5, км. 125 + 905, до Вагонен
завод Дряново, извършва обществен превоз на товар /фракция/ по маршрут с. Скалско
- гр. Велико Търново с влекач Мерцедес Актрос с рег. № *** и полуремарке с рег. №
***, собственост на “***“ ООД, с товарителница серия М № 298595/08.12.2020 г. и
пътен лист серия А № 0025042/08.12.2020 г., който няма заверка от механик -
нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на министъра на транспорта.
От показанията на свидетелите И.К. и М.Г. се установява, че след като актът бил
съставен жалбоподателят се обадил по телефона на роботодателя си, който му обяснил,
че не трябва да представя пътен лист, тъй като извършва превоз на товари за собствена
сметка. Жалбоподателят вписал това възражение в акта, като представил трудов
договор и заповед от 08.12.2020 г. на Управителя на “***“ ООД за извършване на
гореописания превоз за собствена сметка, издадена на основание чл. 18 от Наредба №
Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари
за собствена сметка. Св. М.Г. е категоричен, че жалбоподателят е представил
2
документите, но след съставянето на АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № 35-0001105/16.12.2020 г., издадено от Директора на Регионална
дирекция „***“ – Плевен, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло констатациите на актосъставителя, поради което за нарушение на чл. 89, т. 2 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България, издадена от министъра на транспорта, на основание чл. 105,
ал. 1 от ЗАП, е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер
на 200 лв.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно посочения за нарушен чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за
обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, по
време на работа водачът представя при поискване от контролните органи попълнен
пътен лист по образец (приложение № 11. Жалбоподателят е санкциониран на
основание чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, който текст гласи, че за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа
на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200
лв.
В конкретния случай при така установената фактическа обстановка, съдът счита,
че жалподотелят не е осъществил вмененото му нарушение, тъй като за да бъде
ангажирана отговорността на водач на превозно средство за нарушение на чл. 89, т. 2
от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. следва същият да извършваобществен превоз на
товари“, тъй като посочената за нарушена разпоредба на чл. 89, т. 2 се намира в Глава
четвърта, озаглавена "Документи за извършване на обществен превоз на товари" от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията
на Република България.
Съгласно легалните дефиниции в § 1, т. 1 и т. 4 от ЗАП, "Обществен превоз" е
превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага,
който се извършва с моторно превозно средство, а "Превоз за собствена сметка" е
превоз на товари без заплащане, предназначен единствено за собствена дейност или
произтичащ от собствена дейност, извършван със собствени или наети без водач пътни
3
превозни средства, управлявани от водачи, назначени по трудов договор с лицето, за
чиято сметка се извършва превозът, когато този превоз не е основна дейност за него и
превозът е предназначен да се доставят товари на лицето, за чиято сметка се извършва
превозът, да се експедират негови товари, товарите да се превозят в рамките на
предприятието му или за негови собствени нужди извън предприятието, а товарите
принадлежат на лицето, за чиято сметка се извършва превозът, или са били продадени,
закупени, дадени под наем или наети, произведени, добити, преработени или
поправени от него. Аналогична дефиниция на “Превоз на товари за собствена сметка“ е
дадена и в чл. 9 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване
на превоз на пътници и товари за собствена сметка, издадена от министъра на
транспорта.
В конкретния случай от представените по делото товарителница серия М №
298595/08.12.2020 г., заповед от 08.12.2020 г. на Управителя на “***“ ООД за
извършване на гореописания превоз за собствена сметка, издадена на основание чл. 18
от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка, както и от показанията на св. М.Г., който е
категоричен, че при проверката жалбоподателят е представил и трудов договор,
безспорно се установява, че жалбоподателят не е извършвал обществен превоз, а
превоз за собствена сметка на товари, поради което за него не е възникнало задължение
по чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. да представи попълнен пътен лист по
образец (приложение № 11) от същата Наредба, който да е заверен от механик.
Обстоятелството, че жалбоподателят е представил пътен лист, попълнен по образец
(приложение № 11) от Наредба № 33 от 03.11.1999 г., по никакъв начин не означава, че
е извършвал обществен превоз, а същият е бил необходим единствено за счетоводно-
финансовите нужди на работодателя при отчитане на изразходваното при превоза
гориво.
Тук следва да се посочи, че в чл. 18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 г. за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка,
регламентиращ документите, които водачът, извършващ превоз на товари за собствена
сметка, следва да представи при поискване от контролните органи, никъде не е посочен
пътен лист, поради което за него не е възникнало задължение да представи такъв и то
заверен от механик.
С оглед изложеното съдът счита, че жалбоподателят не е осъществил вмененото
му нарушение, за което е бил санкционирал, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
4


РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001105/16.12.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция „***“ – Плевен, издадено против П.С.Ч., с ЕГН **********,
от гр. ***, ул. ***, с което за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г.
за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България,
издадена от министъра на транспорта и на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАП, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв., като НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
5