ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1621
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502942 по описа за 2021 година
Производството е по реда на 274 във вр. с 410 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, чрез юрк. Х.А., против Разпореждане №
19661/30.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на
Районен съд –Пловдив, VI гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявление,
подадено от дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********. Моли да бъде отменено и вместо
това да се постанови друго, с което да се постанови връщане на делото за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН: **********, за следните суми: 447,40 лв.
– главница, дължима по Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г.,
сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл
1
България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г.,
като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило
вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44
лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79
лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; 218,16 лв.
– възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв. – разноски за
извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
09.08.2021 г. до окончателното й погасяване.
С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД се възразява срещу направените правни изводи.
Окръжен съд - Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че
частната жалба е частично основателна.
Районният съд, за да постанови атакуваното разпореждане, с
което е отхвърлил заявлението за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по
Договор за паричен заем № 3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор
за поръчителство № 3758859 от 04.02.2019 г., като суброгирания кредитор
"Файненшъл България" ЕООД е прехвърлило вземането на "Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва,
дължима за периода 13.02.2020 г. – 02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за
забава за периода 03.07.2020 г. – 23.07.2021 г.; ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
09.08.2021 г. до окончателното й погасяване, излага основни съображения, че
доколкото по делото били налице данни за извършени плащания от страна на
длъжника, то не може в случая да се присъди и чистата стойност на кредита,
тъй като съдът в настоящото производство не разполагал с възможността да
изследва какъв е дължимия остатък по договора.
Въззивната инстанция намира, че неправилно е отхвърлено
заявлението по чл.410 от ГПК само на това основание, тъй като заявителят е
изложил твърдения за неплащане на определени суми от длъжника и целта на
това производство е единствено да установи дали вземането е спорно или
безспорно. В случай, че длъжникът подаде възражение по чл.414 от ГПК и
вземането се окаже спорно откъм размер, то тогава в едно бъдещо исково
2
производство по чл.422 от ГПК ищецът ще разполага с процесуална
възможност да докаже претенцията си, респективно ответникът ще може да
въведе съответни правопогасяващи възражения, в случай, че са налице
такива.
Ето защо, обжалваното разпореждане ще бъде отменено в
частта, с което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********,
за сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем №
3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена
от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от
04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е
прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. –
02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. –
23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й
погасяване, и вместо това ще се постанови друго за връщане на делото на
Районния съд за издаване на заповед за изпълнение за тези описани.
По отношение на възраженията с частната жалба относно сумите
218,16 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв. –
разноски за извънсъдебно събиране на вземането, въззивната инстанция
намира, че следва да ги остави без уважение. В тази част разпореждането се
явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване. Районният съд е
посочил обосновано, че в случая длъжникът има качеството на потребител по
смисъла на пар. 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което същия се ползва и със
законоустановената потребителска закрила. В тази насока е аргументирал, че
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил 1
включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. С процесния
договор за паричен заем /чл. 4/ длъжникът е задължен да предостави едно от
три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да
не обезпечи кредита, поради което и предоставянето на едно от посечените
обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Районният
съд е наложил правилен извод, че разходите по обезпечението е трябвало да
3
се включат в ГПР по кредита, тъй като процесния договор за предоставяне на
поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор.
Констатирал е нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, които
водят до недействителност и на самия договор за заем по силата на чл. 22 от
ЗПК, а от това следва и че сключването на договора за поръчителство би се
явявало без основание. Относно сумата от 45 лв., представляващи разходи и
такси, дължими за извънсъдебно събиране на вземането, Районният съд
налага и следващия правилен извод, че е в противоречие с разпоредбата на
чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и клаузата има неустоечен характер, предполагайки
заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя Разпореждане № 19661/30.09.2021г., постановено по
ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VI гр.с., в частта, с
което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за
сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем №
3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена
от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от
04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е
прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. –
02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. –
23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й
погасяване.
Връща делото на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********, за
сумите 447,40 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем №
3758859 от 04.02.2020 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и заплатена
4
от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за поръчителство № 3758859 от
04.02.2019 г., като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е
прехвърлило вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения"
ЕООД; 32,44 лв. – договорна лихва, дължима за периода 13.02.2020 г. –
02.07.2020 г.; 44,79 лв. – обезщетение за забава за периода 03.07.2020 г. –
23.07.2021 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 09.08.2021 г. до окончателното й
погасяване.
Потвърждава Разпореждане № 19661/30.09.2021г., постановено
по ч.гр.д.№ 15304/2021г. по описа на Районен съд –Пловдив, VI гр.с., в
частта, с което е отхвърлено заявление, подадено от дружеството за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ЕМ. М. Ч., ЕГН- **********,
за сумите 218,16 лв. – възнаграждение по договора за поръчителство; и 45 лв.
– разноски за извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5