№ 134
гр. София, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Н. Младенов
Любомир Игнатов
при участието на секретаря Светослава Хр. Матеева
в присъствието на прокурора М. М. М.
като разгледа докладваното от Н. Младенов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211100604749 по описа за 2021 година
Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила са : Въззивна Жалба/ВЖ/от защитника на подс.С. В. Г. /адв. М.Д./заедно
Допълнение към нея /от друг защитник на подс.Г. - адв.Л.В./,както и ВЖ на частния обвинител и
граждански ищец Ю.Б. Ч./чрез повереника Юл. Н./ срещу Присъда от 16.09.2020 г. на СРС,НО,6
- ти състав по НОХД№ 20474/18 г. с която подсъдимият Г. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, като по реда на чл.54 от НК му било
наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 месеца, като изпълнението му било
отложено за срок от 3 години.“Частично е уважен гр. иск на гр.ищец до размер от 3000 лв , като е
отхвърлен за разликата до 20 000 лв като недоказан и неоснователен.
Във ВЖ на защитника обжалваната Присъда на СРС се определя като неправилна и
незаконосъобразна,като се формулира искане за нейната отмяна.
В допълнението към ВЖ вторият защитник релевира конкретни аргументи против
първоинстанционния съдебен акт на СРС,доколкото не е съгласен с приетата от първата
инстанция доказаност на обвинението.Излага се тезата ,че не е установено има ли нанесени удари
на пострадалия , кой е нанесъл тези удари и от какво е причинено нараняването на
пострадалия.Наистина пострадалия твърди да са му нанесени такива удари ,но никой от
очевидците не е възприел да са му нанесени такива удари.Кой е нанесъл удари на пострадалия Ч. е
останало неизяснено,се счита още в Допълнението към ВЖ, тъй като само той сам твърди това , а е
възможно травматичните увреждания да са причинени от падането му на земята.Свид.Ч.а и св.Б.
не заявяват да са видели кой нанася удар на пострадалия.Такава липса на възприятия е характерна
и за показанията на свидетелите Л.,В.Г.,А.П.,Цв.П. и М.П..Не е установена и причинна връзка
между нанесен от подс.удар и настъпилата телесна повреда , тъй като там имало меле,при което
“летели лопати,бухалки и други предмети”.Наистина пострадалия е паднал на земята , но не е
1
сигурно от какво е станало това.Неправилно съдът кредитира показанията на св.Б. ,при положение
че този свидетел не е последователен при даване на показания на двете фази от процеса, още
повече на фона на признанията му ,че преди да стане очевидец бил получил два удара с “плътно
желязо” по главата.Поради горното ,се иска от въззивната инстанция да отмени осъдителната
присъда и да постанови оправдателна такава.Алтернативно-ако се прецени ,че подс. е виновен,то
индивидуализацията да се извърши по реда на чл.55 от НК , като се замени наказанието
“Лишаване от свобода” с “Пробация”.Гражданският иск е уважен ,но за друго увреждане, а не за
това по обв.акт, а последното е недопустимо предвид акцесорния характер на този иск в
наказателното производство.Няма данни и за продължителни болки и страдания на
пострадалия,тъй като при разпита си самият той заявява ,че не употребява медикаменти,не прилага
лечение,няма данни психически да е затормозен,не са засегнати честта и достойнството му.Поради
всичко гореизложено се иска оставяне на гр.иск блез уважение или да се приеме като недоказан по
размер.
Прокурорът ,подсъдимият и защитникът се явяват лично в СЗ пред въззивния съд.
Защитникът поддържа ВЖ и пледира СГС да я уважи,докато прокурорът оспорва
първата и предлага на съда да я остави без уважение.Страните нямат доказателствени искания.
Съдът прие и прочете писмените доказателства ,като при липсата на искания от страните
,намери фактическата обстановка за изяснена и приключи събирането на доказателства.Бе даден
ход на делото по същество.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира съда да уважи ВЖ
,като счита че първата инстанция неправилно е индивидуализирала размера на наказанието и по
отношение на гр.иск.Неправилно съдът е счел ,че е смекчаващо обстоятелство деянието да е
извършено при евентуален умисъл.Напротив , установено е подс. да е отишъл не да търси
словесна отговорност , а се е подготвил с метален предмет , с бухалка, за да търси саморазправа и
такива действия именно са предприети.При това ударите са насочвани към жизненоважни органи
на пострадалия , а именно към главата.Затова ,ако пострадалият не се е пазел с ръка, е било
възможно да настъпи летален изход.Затова и наказанието в този минимален размер следва да се
завиши.По отношение на гражданската претенция, обезщетението е занижено и не държи сметка
на обикновената практика да се присъждат обезщетения около 15 000 лв за подобни
увреждания.Има данни за мозъчно сътресение, тъй като пострадалият е получавал гадене
,повръщане,но това не било отчетено от СРС.Ето защо повереникът предлага пълно уважаване на
гражданската претенция.
Частният обвинител и граждански ищец поддържа казаното от повереника си по
същество.
Защитникът заявява ,че поддържа ВЖ , като намира ,че следва СГС да отмени
обжалваната осъдителна Присъда.Вместо нея се иска от въззивния съд да постанови нова
оправдателна Присъда.Доказателствата са противоречиви,тъй като съмнението дали подс. е автор
на деянието, не е отстранено.Това сочи една безпристрастна преценка на доказателствата и при
отчитане на презумпцията за невиновност.Прокурорът не е успял да понесе тежестта на доказване
и да докаже по безспорен начин обвинението. Гореизложеното сочи на извод,че обвинението не е
доказано по категоричен начин,въобще не е установено кой е авторът на това деяние.По
отношение на гр. Иск,същият се явява недопустим,тъй като с него се претендира обезщетение за
вреди , които не са предмет на обвинението.
Прокурорът намира за частично основателна ВЖ на ч.обв. и гр.ищец в частта за
наказанието.Последното се счита и от прокурора за занижено , поради което намира че следва то
да се увеличи.Деянието не е извършено при условия на евентуален , а при пряк
умисъл.Авторството и вината в извършеното престъпление са доказА.П. безспорен и категоричен
начин.В частта за гражданския иск Присъдата е правилна и законосъобразна и няма основания за
корекция.
При последна дума подсъдимия заявява ,че се придържа към защитника и моли да бъде
оправдан.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият С.В. Г. и свид.Й.Б. Ч.а имали връзка , но след приключването й се
разделили.Подс.не бил доволен от това развитие на нещата и търсел начини “да напомня” на
свидетелката за себе си,като преследвал същата на различни места.Същевременно Ч.а имала нов
2
приятел - свид.Н. Л..
Така , на 21.04.2018 г. късно вечер в центъра на с.Световрачене били подс.Г.,свид.Й. Ч.а,
нейния брат Ю. Ч. , като подс. отправил закани за саморазправа към бившата си приятелка и новия
й приятел,който тогава не бил там.Неудовлетворен от факта ,че св.Н.Л. се явява нов приятел на
неговата бивша приятелка , подс. се обадил по телефона на баща си/св.В. Г./.Така двамата -
подсъдимия и баща му решили да поискат “обяснение” от св.Л. и се отправили с МПС към адреса
,на който живеели св.Л.,свидетелите Й.Ч.а и Ю.Ч./ул.”****/.Това намерение станало достояние на
св.Ч.а,св.Ю.Ч. и св.П.Б., като те тръгнали с друг авмтомобил след тях с идеята да предотвратят
евентуална саморазправа.След горните два автомобила тръгнал и трети такъв , в който били
свидетелите Ц. П. и съпрузите М. и А.П.и.
Около 00,10 ч. на 22.04.2018 г. подс. и баща му пристигнали в с.Световрачене,на ул.”****,
като спрели автомобила пред входа на къщата на адреса.Свидетелят Н. Л., възприемайки че спира
МПС пред къщата , излязъл навън.В този момент от автомобила излязъл подс.Г., ядосан и с дървен
предмет/подобен на прът/.До него застанал и баща му - св.В. Г..Междувременно дошъл и свид.М.
П./от третия автомобил,визиран по-горе/ , който като роднина на подсъдимия се приближил с
желанието да помогне на роднината си в отстояване на тезата му.Дошъл и втория
автомобил/посочен по-горе/ , от който излязла св.Й. Ч.а и влязла в къщата на адреса.Нейният брат
обаче ,св.Ю. Ч. излязъл от същия автомобил и се насочил ,за да предотврати евентуален скандал
или ескалация на евентуален физически конфликт.Между подсъдимия ,баща му и св.М.П.
възникнал скандал, който прераснал във физическа разправа.С носеният дървен прът подс.Г.
нанесъл удар в областта на лявата китка на св.Ю. Ч., като от удара последвало счупване на
шиловидния израстък на лява лакътна кост на пострадалия.Ч. също така получил и удар в
областта на главата.Св.Б. застанал между спорещите ,за да предотврати конфликта.Пострадалият
сигнализирал на тел.112 за инцидента.подс.,баща му и роднината им - св.П. избягали от
местопроизшествието.На място били изпратени служители на МВР-свидетелите Р.М. и
А.А..Дошъл е екип на Бърза помощ ,като постр. и св.Б. били транспортирани до ВМА-МБАЛ-
София. Ч. имал счупване на шиловидния израстък на лявата лакътна кост,разкъсно-контузна рана
вдясно челно на главата с неправилни размачкани ръбове,достигащи до периоста/обвивката на
костта/.Счупването на шиловидния израстък довело до трайно затруднение движенията на
пострадалия с ляв горен крайник за срок от 40 дни
Въззивната инстанция възприема изцяло доказателствения анализ на
първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като същият е протекъл в
съответствие в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Разгледани са
поотделно и анализирани отделните признаци на състава на престъплението, по обвинението за
което подс.Г. е бил признат за виновен.Към този доказателствен анализ въззивната инстанция се
присъединява изцяло.Правилно са отчетени роднинските връзки на свидетелите с подсъдимия и
частния обвинител и граждански ищец ,като при доказателствения анализ на гласните
доказателствени средства е преценено коректно кои доказателствени източници се подкрепят и от
независими свидетели.
В този смисъл неоснователно във ВЖ на защитата се отправят упреци към показанията
на св.Б.,при положение че неговите показания не се явяват нито единствен , нито основен
източник на гласни доказателствени средства касателно това кой е автора на деянието и какви са
неговите характеристики.СРС в Мотивите си подробно и детайлно сочи защо дава вяра на
заявеното от този свидетел , както и че то се подкрепя от показанията на свидетелите А.,М. и
Ч.а.Извън това , показанията на самия пострадал Ч. касателно кой му е нанесъл удара,който е
причинил инкриминираното в този обв.акт съставомерно увреждане, са последователни и
логични.Това е така въпреки обстоятелството ,че той се явява пострадал/което би могло да е
причина за негова тенденциозност/, като в тази посока достатъчно доводи са изтъкнати в мотивите
на първоинстанционната присъда.
Касателно това ,че преди инцидента е имало провокации ,както от страна на подсъдимия
, така и от ч.обвинител , има противоречиви доказателствени източници по делото.Няма спор
обаче , че появяването на подсъдимия , с баща му и особено св.М.П. пред дома на св.Л. сочи на
безспорния извод ,че за конкретния инцидент инициатор е именно подсъдимия.С.Г. се е бил
снабдил предварително с дървен прът и водел със себе си “съмишленици”, тоест не може и да
става дума за случайно стечение на ескалация на напрежението.Явно е било ,че не се търси
цивилизована дискусия, а физически сблъсък.Последното е съзнателно целено и провокирано ,
3
като дотолкова е било ясно дори за околните/още в центъра на с.Световрачене/ , че са тръгнали
хора специално с цел да “разтървават” и да предотвратят почти сигурен физически
сблъсък.Поради това въззивната инстанция намира ,че деянието е извършено от подс. не с
евентуален умисъл , а с пряк умисъл. Правилно и законосъобразно първоинстанцият СРС
в обжалваната Присъда е приел,че с горното подсъдимия С. В. Г. е осъществила състава на
престъплението по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, както от обективна,така от субективна
страна. Отделните елементи на състава на престъплението от обективна и субективна
страна са детайлно коментирани от първоинстанционния съд в Мотивите на обжалвания съд.акт ,
като въззивната инстанция се присъединява към този анализ .Ето защо ,поради съображения от
процесуална икономия не следва да се излагат нови аргументи от въззивния съд в това отношение.
Наказанието е индивидуализирано по реда на чл.54 от НК , като съответно е отчетена
липсата на предпоставки за индивидуализация по реда на чл.55 от НК.Същевременно при
определяне на точния размер на наказанието обаче е подценена обществената опасност на
извършеното и предварителната организация , която е извършена от самия подсъдим-
предварително подсигуряване на средство за извършване на деянието ,независимо че телесната
повреда е причинена на друго лице, а не на св.Л..
Приложен е резонно чл.66,ал.1 от НК ,доколкото Г. е бил неосъждан към момента на
извършване на деянието и с оглед младата възраст на подс. ,чистото му съдебно минало, макар и
същия да е бил освобождаван от наказателна отговорност по чл.78А от НК.
С оглед горните си доводи въззивната инстанция намери ВЖ на защитата за
неоснователна.Налице са доказателства ,чийто анализ води до безспорния извод ,че подс.С.Г. е
осъществил виновно при форма на вина пряк умисъл деянието ,за което му е повдигнато
обвинение във внесения обв.акт.Поради това не са налице основанията за отмяна на осъдителната
Присъда и постановяването на нова оправдателна такава.На следващо място, при алтернативното
искане за индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК, не се установи наличие нито
на изключителни , нито на многобройни смекчаващи обстоятелства, а дори в самата ВЖ и
Допълнението към нея не се визират конкретни такива,за да бъдат обсъждани от въззивната
инстанция. На последно място, не са основателни и оплакванията на защитата ,че гр. иск бил
уважен за увреждане , за което няма обвинение, а именно за причинено мозъчно сътресение на
ч.обв. и гр. ищец Ч..В тази посока следва да се посочи ,че никъде в обв.акт няма израз “мозъчно
сътресение”, а ако има данни за травма по главата ,то тя не е съставомерна и не е в
диспозитива.Съставомерно като телесна повреда по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК е увреждането по
лявата ръка на гр. ищец , като това е и травмата , която е описана в диспозитива на Присъдата и
Мотивите към нея.Тоест , нито е приеман гр. иск за мозъчно сътресение , нито съдът се е
произнасял по такъв иск.Вероятната причина за оплакването на защитата е обстоятелството ,че в
Молбата на повереника до СРС/л.24-25 от съд.произв. ,приложена преди откритото
Разпоредително заседание/сигурно погрешно е посочено ,че средната телесна повреда се изразява
в Мозъчно сътресение и психично разстройство , както и засягане на честта и достойнството на
ищеца.Това е вероятното обяснение, още повече че на л.24 в първите два абзаца на същата Молба
повереникът правилно сочи ,че средната телесна повреда се изразява в трайно затрудняване
движенията на ляв горен крайник на клиента му.В крайна сметка ,ирелевантно е какви грешки е
допуснал повереника, тъй като въззивната инстанция осъществява инстанционна проверка и
контрол на първоинстанционния съдебен акт, а там подобна грешка няма.
ВЖ на повереника на ч.обвинител и граждански ищец обаче се явява частично
основателна , както предвид оплакванията в наказателната , така и в гражданската част на
контролирания съдебен акт на СРС.Депозираната ВЖ на повереника на ч.обвинител дава
възможността на въззивната инстанция по реда на чл.337,ал.2 и 3 от НПК да дерогира забраната
за влошаване на положението на подсъдимия /Reformatio in Pejus/, тъй като е налице ,както искане
за увеличаване на наказанието , така и за отпадане на института “Условно осъждане”, а така също
се иска и увеличаване на размера на обезщетението по гр. иск.Съобразявайки особената роля на
подсъдимия като инициатор на инцидента ,предварителната подготовка с набавяне на средство за
извършване на престъплението и подсигуряване на други лица, които да оказват подкрепа при
нужда,предварителното даване на израз на намеренията /което е станало ясно на други лица ,
които са последвали подс. при придвижването му до дома на св.Л. ,за да предотвратят или намалят
тежестта на бъдещия инцидент/ ,въззивният съд намери ,че в обжалваната Присъда е подценена
обществената опасност на извършеното,което е довело до определяне на едно занижено наказание
4
, което не е съответно на извършеното престъпление.Поради това следва наложеното наказание да
бъде увеличено с оглед наличието на “съответна Жалба” от частния обвинител и предвид
разпоредбата на чл.337,ал.2,т.1 от НПК.Затова въззивната инстанция намира ,че справедливото
по размер наказание се явява 1 година и 6 месеца “Лишаване от свобода” Касателно второто
искане във ВЖ на повереника обаче ,за отмяна на института “Условно осъждане” по чл.66,ал.1 от
НК съдът намира това оплакване за неоснователно.Правилно е приложен този правен институт
,тъй като продължават да са налице материалноправните предпоставки за това.
По отношение на размера на гражданския иск ,въззивната инстанция намира ,че
присъденото обезщетение също е занижено,като по справедливост следва да се увеличи размера
му от 3000 лв ,на 6000 лв.Не са налице предпоставките за уважаване на иска в пълния претендиран
размер от 20 000 лв.Всички основания за реализиране на деликтната отговорност на подсъдимия ,
както са коментирани от първата инстанция ,са налице и не следва отново да бъдат
повтаряни.Увреждането ,за което е присъденото обезщетение е описаното в обв.акт, а именно
счупването на лявата ръка.Данните за друго увреждане ,за което няма обвинение,не са били
предмет на преценка при обсъждане предпоставките и основанията за ангажиране на гражданската
отговорност на подсъдимия за причинените вреди с правно основание чл.45-52 от ЗЗД.
Въз основа на гореизложеното СГС намира ,че са налице основания за изменение на
обжалваната Присъда,то следва в последната следва да бъде увеличен размера на наказанието ,
както и размера на присъденото обезщетение по гражданския иск.В останалите компоненти
контролирания съдебен акт подлежи на потвърждаване.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъдата на СРС,НО,6-ти състав по НОХД№ 20474/18 г. по следния начин :
УВЕЛИЧАВА размера на наложеното на подс.С. В. Г. наказание от 6 месеца на 1 година и
6 месеца “Лиаване от свобода”, изпълнението на което отлага на основание чл.66,ал.1 от НК за
срок от 3 години.
УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението по приетия за съвместно разглеждане
граждански иск за неимуществени вреди от 3000 лв на 6000 лв, като осъжда подс.С. В. Г. да
заплати държавна такса в размер на 240 лв/4% от уважения размер на иска/.
Потвърждава Присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5