р
е ш е
н и е
№ 171
гр. Габрово,
05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 5 по описа за 2019 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от М.М.И., с ЕГН: **********,*** - чрез адв. Д.Ц. от ГАК, против
Наказателно постановление № **********/11.12.2018 година на зам. - Директора на
Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 266,
ал.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за
горите, както и на основание чл. 273, ал.1 от Закона за горите в полза на
държавата са отнети вещите, предмет на нарушението - 4 пространствени куб. метра дърва за горене от
дървесен вид цер с дължина 1 м.
В жалбата като мотиви за
претендираната отмяна на атакуваното Наказателно постановление се сочат необективност
на възприетата в него фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални
пороци, намерили израз в непълно, неясно и неточно описание на вмененото деяние,
липса на посочена форма на виновно поведение и на преценка защо вмененото
деяние не е квалифицирано като „маловажен” случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Ето защо се моли за отмяна на атакувания санкционен акт, или, при условията на
алтернативност, редуциране до законовия минимум на наложеното наказание.
Пред настоящия състав адв. Д.Ц. поддържа депозираната жалба и искането за
отмяна на обжалваното Наказателно постановление, поставяйки основен акцент
върху липсата на каквато и да е вина у своя подзащитен за конкретното
нарушение, свързано според него с противоправно бездействие на доставилия
процесната дървесина лицензиран лесовъд.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Светлана Иванова, която
моли за потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление с оглед категоричната
установеност на извършеното нарушение, неговия автор в лицето на М.И. и отсъствието
на доказателства за въвеждането му в заблуждение от трето лице.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА и съдът намира
за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните
дирекции по горите /в случая заместващо го лице/ са оправомощени да издават
наказателни постановления за извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
На 12.06.2018 г. по подаден сигнал служителите на РДГ – Велико Търново П.П.
и И.Н. извършили проверка в къща на „********” № 11 в с. Яворец, общ. Габрово,
обитавана от жалбоподателя, при която установили в двора 4 пространствени куб.
метра дърва за горене от дървесен вид цер с дължина 1 м., маркирани с контролна
горска марка. При надлежно поискване М.И. не показал превозен билет за
посочената дървесина, като обяснил на проверяващите, че продавачът –
лицензираният лесовъд Н.И., не му го е предоставил до този момент въпреки
многократните настоявания. Така установените факти П.П. и И.Н. описали в
Констативен протокол серия В, № 005253/12.06.2018 г., а процесната дървесина
била иззета и предадена на съхранение в ТП „ДГС Севлиево” с разписка за отговорно
пазене серия В, № 000781/13.06.2018 г. Ведно с това за съхраняването на
коментираната дървесина без надлежен превозен билет като нарушение по чл. 213,
ал.1, т.2 от Закона за горите П.П. и И.Н. изготвили против М.И. и АУАН № **********/12.06.2018
г.
Със сигнално писмо изх. № 3096/19.06.2018 г. материалите по случая били
изпратени на РП – Габрово с цел изследване на въпроса налице ли е извършено
престъпление от общ характер. Във връзка със сигнала е образувано досъдебно производство
№ 130/2018 г. по описа на ОД на МВР – Габрово за престъпление по чл. 235, ал.2 във вр. с ал. 1 от НК, като наказателна
отговорност спрямо жалбоподателя не била ангажирана. Впоследствие е издадено и атакуваното
Наказателно постановление, надлежно връчено на М.И. на 27.12.2018 г., като на същата
дата е подадена и жалбата, станала причина за образуване на настоящето дело.
Безспорно установено по делото е, че на 12.06.2018 г. М.И. е съхранявал в
двора на къщата си на ул. „********” № 11 в с. Яворец, общ. Габрово, 4
пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид цер с дължина 1 м.,
маркирани с контролна горска марка и непридружени с превозен билет, което е
пряко възприето от служителите на АНО П.П. и И.Н., които незабавно са го
отразили в изготвените на място Констативен протокол серия В, № 005253/12.06.2018
г. и АУАН № № **********/12.06.2018 г. Ведно с това съдът разглежда за доказани
въз основа показанията на свидетелите Г. П., П.С. и Н.И. и още две
обстоятелства – че процесната дървесина е доставена на жалбоподателя от страна
на последния свидетел в качеството му на лицензиран лесовъд, който също така не
му е предоставил изискуемия се по силата на чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за
горите превозен билет въпреки многократните настоявания, вкл. и при проведена
среща след 12.06.2018 г. в заведение в гр. Габрово.
При съпоставянето на тази фактология с приложимите правни норми съдът
констатира субективната несъставомерност на вмененото на М.И. нарушение.
Обективното обстоятелство, че същият на 12.06.2018 г. е съхранявал в двора на
къщата си дървесина, непридружена с превозен билет, категорично не влече след
себе си в случая и съзнателно желание или допускане от негова страна на това
противоправно състояние. Категорично установено бе, че жалбоподателят е сключил
правомерна правна сделка за закупуване на дървесина от оправомощено за това
лице – лицензираният лесовед Н.И.. Същият в изпълнение на договора е доставил 4
пространствени куб. метра дърва за горене от дървесен вид цер с дължина 1 м.,
маркирани с контролна горска, като М.И. е поискал още тогава да му бъде
предоставен и превозен билет, което обаче както първоначално, така и по-късно, му
е отказано с различни мотиви. И то от единственото лице, което по силата на чл.
211, ал.2, т.2 от Закона за горите може да издаде валиден подобен документ. Безусловно
жалбоподателят не е целял или допускал настъпването на общественоопасните
последици, характерни за вмененото му нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от Закона
за горите, поради което и категорично в поведението му липсва каквато и да е
проявна форма на вина. Установено бе негово изцяло добросъвестно поведение в
случая единствено да закупи определено количество дървесина от оправомощено за
това лице, както и извършване на обективно възможното за снабдяване с превозен
билет. Предоставянето му обаче е отнесено като дължимо поведение единствено
спрямо свидетеля Н.И., като неговото бездействие не може да се вмени във вина
на М.И. в качеството му на купувач. Нещо повече, дори самият Н.И. посочи в
разпита си пред настоящия състав, че превозен билет за доставената дървесина
все пак съществува, макар и съдът да не кредитира твърдението, че той не бил „поискан”
от правоимащото лице, доколкото са налице данни именно в противна насока.
По горните съображения съдът констатира категоричната липса на субективен
елемент в извършеното от страна на жалбоподателя, който изцяло добросъвестно и
по законоустановения ред е сключил правна сделка за закупуване на дървесина,
заплатил е уговорената цена и е направил всичко обективно достъпно, за да
получи от единствено възможния негов издател и превозен
билет. А доказаното бездействие на Н.И. не може да обуслови
извод, че М.И. по какъвто и да е начин е допускал или искал да извърши
нарушение именно по чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите. Ето защо процесното
деяние не може да му се вмени във вина, което прави атакуваното Наказателно
постановление в тази му част незаконосъобразно и предпоставя неговата отмяна. А
това влече след себе си отмяна на атакувания санкционен акт и в другата негова
акцесорна част, с която на основание чл. 273, ал.1 от ЗГ е постановено отнемане
в полза на държавата на предмета на нарушението - 4 пространствени куб. метра
дърва за горене от дървесен вид цер с дължина 1 м., доколкото по горните
съображения виновно извършено от страна на М.И. деяние категорично не е налице.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № **********/11.12.2018 година на зам. - Директора на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 266, ал.1
от Закона за горите на М.М.И., с ЕГН: **********,***, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение по
чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите, както и на основание чл. 273, ал.1 от
Закона за горите в полза на държавата са отнети вещите, предмет на нарушението
- 4 пространствени куб. метра дърва за
горене от дървесен вид цер с дължина 1 м.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: