Р Е Ш Е Н И Е
№ 910
град Бургас, 12.03.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд,
49
– ти граждански състав
на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година
в публично заседание, в състав
Съдия: Пламен Дойков
при секретаря Кина Киркова,
като разгледа докладваното от съдията Дойков гражданско дело № 8505 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Делото е образувано по исковата
молба на К.В.В., ЕГН **********,*** чрез адв. Л.С.,***. Ищецът претендира, че в
периода 03.01.2017г. до 30.09.2019г. е полагал труд като „п“ в РСПБЗН гр.
Несебър към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР. Сочи се, че за периода В. работел на
24- часови работни смени, които се отчитали сумарно на тримесечие. Твърди се,
че положеният труд не бил заплатен по съответния начин на ищеца- чрез преобразуването
му с коефициент 1.143 съобразно НСОРЗ. Месечно бил положил 7 или 8 нощни смени.
Претендира се, че за периода бил положил общо 1320часа нощен труд, който след
преизчисляване с коефициент 1.143 възлизал на 1508часа. Последното водело до
извънреден труд в размер на 188часа, който не бил надлежно заплатен. Претендира
се за сумата от 1128.00лева главница. Претендира се и за законна лихва за
забава върху посочените отделни суми, съобразно всеки месец до датата на
депозиране на исковата молба- 03.10.2019г. Сумата претендирана като лихва за
забава е в размер на 193.00лева. Претендира се законна лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В
исковата молба са изложени и подробни правни съображения. Направени са
доказателствени искания. В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адв. Л.С.,***, като исковата молба се поддържа. По реда на чл. 214, ал. 1
от ГПК се прави изменение размера на иска, като се претендира за главница от 1345.77лева,
а претенцията за мораторна лихва се намалява до 144.72лева, като се иска
присъждане на законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
исковата молба. За разликата от 144.72лева до претендирания размер от 193.00лева
за мораторна лихва се прави отказ от иска.
Ответникът
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР е депозирал писмен отговор чрез
процесуалния си представител ст. юрисконсулт Т.С.. Исковата молба се счита за
допустима, но неоснователна. Ответникът не спори наличието на служебно
правоотношение между него и ищеца, който заемал длъжността „п“ в РСПБЗН гр.
Несебър към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР. Ответникът счита претенцията за
неоснователна и недоказана. Оспорва се твърдението на ищеца, че следва да се
приложи НСОРЗ и по – специално твърдяната трансформация на нощен в дневен труд,
съобразно претендирания коефициент. Ответникът сочи, че нормативният акт, от
който ищецът извлича основанието на иска си, се прилага само за работници по
КТ. Сочи се, че ищецът е служител на МВР и за изчисляване на трудовото му
възнаграждение се прилага ЗМВР. Сочи се приложимостта и на две наредби ,
издадени на осн. чл. 187 от ЗМВР : Наредба № 8121з- 776/ 29.07.2016г. за реда
за организацията, разпределението на работното време , за неговото отчитане ,
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба №
8121з-908/ 02.09.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни
възнаграждения на държавните служители в МВР за научна степен, за полагане на труд
през нощта от 22.00ч. до 06.00ч. , за полагане на труд на официални празници ,
за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности.
Извежда се виждането, че според приложимата правна уредба съотношението между
дневен и нощен труд на служителите на МВР е 8:8часа или равно на коефициент 1,
а не на твърдения 1,143. Цитира се също и заповед на министъра на вътрешните
работи, в която е указано нощният труд да се заплаща по 0,25лева. Излага се, че
за определен период , когато е действала Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г. за
реда за организацията, разпределението на работното време , за неговото
отчитане , компенсирането на работата извън редовното работно време , режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, се е
извършвало такова компенсиране с прилагането на коефициент 0,143, но според
ответника това е било в разрез с ЗМВР и е било поправено с последвалите
издадени наредби. Излагат се подробни съображение за разликата между нощен и
извънреден труд, както и за приложимата в тази насока правна уредба. Цитира се
и писмо на МТСП. Отрича се и основателността на претенцията за лихва. Приложени
са писмени доказателства. Взема се становище по доказателствата и
доказателствените искания на ищеца. Претендира се, че исковата молба е неоснователна, като се иска
нейното отхвърляне. Претендират се разноски и възнаграждение за
юрисконсулт.
Предявен е иск с правно основание чл. 179,
ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр.
ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото е назначена и изготвена
съдебно – счетоводна експертиза. Вещото лице Г.Г. е посочил, че за периода 01.01.2017г.
до 30.09.2019г. ищецът е отработил 1344часа нощен труд, който при
преизчисляване на часовете с коефициент 1.143 води до резултат от 1536часа
дневен труд. Вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 192часа
извънреден труд на стойност 1345.77лева. Изчислена е и дължимата лихва върху
главницата за процесния период, като вещото лице е посочило, че това е сумата
от 144.72лева.
Съдът, след като обсъди представените с исковата молба
и отговора писмени материали, становището на ответната страна по делото и
заключението на вещото лице, счита за установено следното.
По делото не се спори, че между ищецa К.В.В.,
ЕГН **********,*** и ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР е било налице служебно
правоотношение по ЗМВР. Ищецът е заемал длъжността „п“ в РСПБЗН гр. Несебър към
РД „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас при ГД “Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР, което не се оспорва от ответника.
Съгласно
чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 24- часови смени и е следвало да му бъде заплатено
трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези
от ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и
организацията на работната заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.
176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста
на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба
следва да се посочи и това, че през процесния исков период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда
възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00
и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на
работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с
определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до
01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г.
разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на
такива изрични норми в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР,
която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата
Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно
прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от
ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от
работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен
труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в
по- неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и
организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така
да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР , касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат , не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че „е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“. Съгласно чл.140,
ал.1 КТ: „Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при
5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното
време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа“. Може да се изведе
заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа,
отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова
дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага
коефициент от 1.143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид
заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза,
според което от 01.01.2017г. до 30.09.2019г.
ищецът
е положил общо 1344часа нощен труд,
които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1536часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 192часа, за които на ищеца не е било платено допълнително
възнаграждение, а по изчисления на вещото лице то е в размер на 1345.77лева и при липса на
доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника
на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се
уважи в предявения след увеличението размер. При извод за
основателност на предявения главен иск, следва да се приеме, че е основателна и
претенцията за мораторна лихва в размер на 144.72лева за периода 30.04.2017г.
до 03.10.2019г.
С оглед основателността на претенцията, на основание
чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираното от
ищеца обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска на 03.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 300.00лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника.
Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в
рамките на размерите посочени по чл.7, ал. 2, т. 2 . В случая е заплатена
сумата от 300.00лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата, а следва
да се отчете , че са проведени и четири заседания по делото.
Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен
от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна такса за
разглеждането на иск и изплатеното
възнаграждение на вещото лице- дължимата държавна такса е в размер на 103.83лева
и на вещото лице е изплатено възнаграждение в размер на 200.00лева.
Не следва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение на ответника. В действителност по
делото е извършено изменение на иска и за част от претендираната сума –
мораторната лихва за забава претенцията е намалена и производството е
прекратено частично. Въпреки това съвкупната сума на уважените искове надвишава
първоначалната претенция, поради което не следва да се определя възнаграждение
на процесуалния представител на ответника.
Не следва
да се допуска предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1,
предл. 2 от ГПК - на
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК подобно предварително изпълнение не се допуска.
Воден от
изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита
на населението“ МВР, гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от
Директора Николай Николов, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.В., ЕГН **********,*** със съдебен
адрес *** - адв. Л.С.,***, сумата от 1345.77лева /хиляда триста четиридесет и
пет лева и седемдесет и седем стотинки/ представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 03.01.2017г. до 30.09.2019г.
- разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1.143, както и сумата от 144.72лева /сто четиридесет и четири лева и
седемдесет и две стотинки/, представляваща сборна лихва за забава върху
дължимите суми от момента на настъпване на падежа на всяко плащане до датата на
депозиране на исковата молба- от 30.04.2017г. до 03.10.2019г., ведно със
законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 03.10.2019г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на К.В.В., ЕГН **********,*** със
съдебен адрес *** - адв. Л.С.,***, сумата от 300.00лева /триста лева/ разноски по водене на производството за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, гр. София,
ул. „Пиротска“ № 171А, представлявана от Директора Николай Николов, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС гр. Бургас сумите от
200.00лева/ двеста лева/ за изготвената експертиза и 103.83лева /сто и три лева
и осемдесет и три стотинки/ държавна такса.
На
основание чл. 243, ал. 2 от ГПК не допуска предварително изпълнение на
решението.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в двуседмичен срок считано от
постановяването му на 12.03.2020г.
Съдия:
Пл. Дойков
Вярно с оригинала!
С. Добрева