№ 149
гр. Бургас, 12.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Светла М. Цолова
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря Марина Д. Димова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ив. И. Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600173 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
Апелативна прокуратура - Бургас, редовно призована, се представлява
от зам. апелативен прокурор И. К..
Осъденото лице Б. Е. Х., се явява лично, конвоирана от органите на РД
„Охрана“ - Бургас.
Явява се упълномощеният защитник на осъденото лице - адвокат К. А.
от Адвокатска колегия - София.
Началникът на Затвора- Сливен, редовно призован, се представлява от
старши юрк. П.П.С., надлежно упълномощена.
Свидетелите З.К. И. – инспектор социална дейност и възпитателна
работа в Затвора - Сливен и Д.Д. И. – психолог, се явяват лично.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВОКАТ А.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Моля да се даде ход на делото.
ЮРК.С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните, намери че не са
налице процесуални пречки за разглеждане на делото в днешно съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията-докладчик ДОКЛАДВА делото.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА представени по ел.поща от защитника на
осъденото лице, изследване на слуха на осъдената от доктор М. и 2 броя
амбулаторни листи.
Съдът ДАВА ХОД на съдебното следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства.
АДВОКАТ А.: Няма да сочим нови доказателства.
ЮРК.С.: Представям справка за изтърпяната част от наказанието на
осъдената към днешна дата.
ПРОКУРОРЪТ : Не възразявам да се приеме това доказателство.
АДВОКАТ А.: Не възразявам да приемете това доказателство.
СЪДЪТ, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената справка за изтърпяната част от наказанието
на осъдената Х., както и представените от адвокат А. писмени документи,
касаещи осъдената, а именно изследване на слуха на същата и 2 бр.
амбулаторни листи.
ПРИСТЪПВА към снемане самоличност на явилите се свидетели,
както следва:
З.К. И. – ******
Д.Д. И. - ******
Свидетелите ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл.
290, ал. 1 от НК, обещаха да говорят истината пред съда.
Свидетелката И. ОТВЕДЕНА от съдебната зала до приключване
разпита на свидетелката И..
СВИДЕТЕЛКАТА И., на въпроси на съда: Аз работя като психолог в
Затвора Сливен. Аз написах първоначалното експертно психологическо
2
изследване за осъдената П..
В началото на постъпване в затвора на г-жа П. е изготвено експертно
психологическо заключение, което съдържа данни за нейното актуално
емоционално състояние към онзи момент. Обикновено всички новопостъпили
в затвора жени изпитват силна тревога и стрес, което е характерно без
значение от личността и нейното образование, статута и т.н. Това е нормално
емоционално състояние. В резултат на моето изследване и заключение, бяха
насочени интервенции по отношение на госпожа Б. П. и съответно тя беше
подкрепена, за да се справи с първоначалните адаптивни трудности, както е и
с голяма част от останалите осъдени жени.
Имам периодични наблюдения за г-жа П.. Определено при нея има
промяна и тя е в позитивен аспект, тъй като с течение на времето и
различните рехабилитационни намеси, които се осъществяват от експертния
персонал в Затвора, емоционалното състояние на лишената от свобода
значително се стабилизира. Започна да приема факта на самото осъждане и да
се включва към ежедневните дейности, които се осъществяват и
поправителните активности.
Считаме, че в резултат на реализираната дейност с лишената от
свобода се постигна напредък по отношение на целите, които са заложени, а
именно сътрудническо по отношение изпълняване целите на плана, който е
заложен по отношение на нейната присъда, сътрудническо в редица културно-
информационни дейности, има едно високо ниво на активност и инициатива
от нейна страна по отношение на тези дейности и съответно стремеж,
използвайки наличните си ресурси да оказва положително влияние на част от
останалите осъдени.
Като психолог бих могла да кажа, че осмислянето на извършеното
престъпление и противоправният му характер е най-трудната част за
поправяне в една личност. Нагласите и към момента на г-жа П. все остават във
високите стойност от оценката, която ние правим и биха могли да се повлияят
положително с още намеси от наша страна и още работа с нея.
Считам, че г-жа П. притежава достатъчно обективни фактори, които
биха защитили лицето от едно ново противоправно поведение в живата й на
свобода, т.е. тя има такива защитни механизми, които са стабилни и според
изследванията би могла да се предпази от извършване на нови криминални
прояви и би могла със собствения си ресурс, който притежава да успее да се
справи с това. Това са комплекс от фактори, като семейна подкрепа, липса на
криминално обкръжение, изградени трудови навици, достатъчно
квалификация. Това са все възможности, които помагат на човека да се
ресоциализира в обществото.
На въпроси на прокурора, СВИДЕТЕЛКАТА И.: Целите, които са
заложени в индивидуалния план не са изпълнени в пълния обем, в който те са
заложени, защото плана е заложен в едногодишен срок, както е по
3
законодателството и в момента оценката на плана и оценката на нарушителя
се разглеждат по средата на тази една година, затова не можем да кажем, че
целите са изпълнени в обема, в който са заложени. След тази дата от месец
декември няма изготвен нов план на присъдата. Това е плана в едногодишният
срок.
Мисля, че няма включени нови цели в сравнение с плана от 2022
година.
Когато се изготвя нов план на присъдата, обикновено се преразглеждат
целите от предходния план, който отново е заложен в рамките на една година и
ако са изпълнени всички цели, тогава се залага нов план с нови цели. Той се
изготвя въз основа на работата с лицето през тази изминала една година от
предходното планиране. Обикновено се планират всички проблемни зони,
които се идентифицират в самата оценка.
На въпроси на адв. А., СВИДЕТЕЛКАТА И.: Режимът на
изтърпяване на наказанието на осъдената е променен в „лек“ на база
цялостното й поведение, като са отчетени редица положителни промени в
поведението на същата. Той е променен през месец декември.
Конкретно промяната в режима не е заложена като цел в плана. Залагат
се различни дейности, които биха могли да доведат до промяна на режима.
Към онзи момент може да се говори, че тя е изпълнила целите на този заложен
план.
Осъдената се движи съгласно стъпките, които са предвидени за
постигане на тези цели, заложени в новия план от м. януари 2024г.
На въпрос на съда, СВИДЕТЕЛКАТА И.: Да, тя изпълнява стриктно
инструкциите по заложените цели на плана, мероприятията, така както са
посочени, формата на въздействие индивидуално с инспектор СДВР.
ЮРК.С.: Нямам въпроси към свидетелката.
Поради изчерпване въпроси към свидетелката, съдът приключи с
нейния разпит и същата бе освободена, но остана в съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката И.:
СВИДЕТЕЛКАТА И., на въпроси на съда: Работя като инспектор
социална дейност и възпитателна работа в Затвора Сливен и съм пряк
ръководител на осъдената П.. От месец януари 2024 година отговарям за нея.
С мен е съгласуван настоящият план на присъдата, който тя трябва да
изпълнява. Той се съгласува между мен и нея на 13.01.2024 година, мисля че
4
беше.
Дейностите ги разглеждаме в няколко аспекта – трудова дейност,
позитивна дейност по отношение на взаимоотношенията между лишените от
свобода и със служителите. Б. П. съдейства в положително в тези дейности,
инициативна е. По нейна инициатива са направени множество проекти, по
които работи групата. Избрана е за отговорник по културно-масовата дейност.
В периода, в който постъпи молбата за УПО, тя отиде на лечение и не можа да
покаже изцяло своето отношение към тази си дейност, но когато се върна от
лечението си през месец юни тази година и към момента, тя показва една
устойчивост в тази посока. С нея отново работим по един проект, в който тя е
основно движещата сила.
Относно завишението в показателите на риска на последната оценка на
осъдената по повод молбата й за УПО, искам само да уточня, че оценката не е
завишена, а е стигнала до стойностите, които са били първоначално.
Първоначалната оценка е изготвена въз основа на информацията с колегата, с
който лишената от свобода е работила първоначално, а впоследствие колегата,
който е работил за оценката за смяна на режима е установил, че има
намаление на някои от разглежданите стойности и то във връзка с това, че тя
погасява задълженията си и че в момента е на работа. За съжаление, обаче,
когато трябваше да се изготви оценката на риска за условното предсрочно
освобождаване /УПО/, тя не беше на работа, а нашият инструмент е направен
така, че трябва да се отчете и това и затова се повишиха точките й. Другият
критерий, заради който се повишиха точките е взаимоотношенията й с
другите лишени от свобода, тъй като има регистрирани конфликти с други
лишени от свобода по местоживеене. Тези конфликти произтичаха във
взаимоотношенията между Б. и другите лишени от свобода. В случая Б. П.
съжителстваше с други три момичета, с които имаха проблеми относно
хигиената, а едното момиче имаше подадена молба за предсрочно
освобождаване малко преди Б.. След това Б. се премести в друго жилище с
други жени и към този момент няма конфликти по местоживеене. Хората са
различни, с различни характери и понякога възникват конфликти. Аз съм
разговаряла много пъти с тях, докато се стигне до момента, в който Б. П., по
нейно желание и по мое предписание, се премести в друго местоживеене.
Относно написаното, че г-жа П. има конфликти със здравните
специалисти в затвора не мога да кажа точно за какво са били, може би те
знаят по-добре, но това ми е казано от тях. Тя пред мен е изразявала
несъгласие с диагностиката, които правят нашите медицински служители в
Затвора. Тя ми е казвала, че изследванията, които са й правени не били точни.
Тя също ни обвини в наше присъствие, че не искаме да й дадем полагащият й
се като награда домашен отпуск и с това я дискриминираме. Ние трудно я
убедихме, но не знам доколко успяхме, че това е награда, а не нещо, което се
следва като задължително, а е преценка. Тя би следвало да има оценка от
прекия си ръководител, за да получи такава награда, а тя към онзи момент не
работеше и няма как прекият й ръководител да й даде такава оценка за
5
награда.
На въпроси на прокурора, СВИДЕТЕЛКАТА И.: Да, запозната съм
със становището на управата на затвора. В част от становището съм участвала
и аЗ.
Относно мисловните умения и поведение на осъденото лице П. е
завишена за това, че не умее да намира решение на проблемите, които излизат
пред нея и прехвърля вината върху други служители – например върху мен,
върху другата госпожа, върху медицинските служители. До момента няма
индикации тя да признава вина.
На въпроси на адвокат А., СВИДЕТЕЛКАТА И.: Относно проблема
с хигиената, тя беше в основата на този конфликт, защото тя имаше проблем с
хигиената. Тя събираше продукти под леглото си, не почистваше стаята, не
переше дрехите си, неизхвърляне на боклука. Когато си с други хора в една
стая, те имат общи отговорности, като да почистват стаята си например. За
всяко нещо, за което говорим в момента Б. П. е запозната и срещу подпис се е
запознавала с всичко. Това беше в началото на месец март 2024 година.
Останалите недоволстваха, че тя държи неща под леглото си, не поддържа
добра хигиена и не участва в почистването на помещението, в което живеят.
Но този проблем не е започнал тогава, то си го е имало и преди това. Тя е
имала проблеми отпреди аз да бъда на тази позиция като инспектор. Предният
колега при предаването на поста ме беше запознал с проблемите. Б. П. е
изразявала желание и преди това да се премести в друго жилищно помещение
и аз съм удовлетворила това нейно желание. Сега нещата се нормализираха с
другите лишени от свобода.
Точките няма как да се повлияят от това, защото в края на месец април
2024 година лишената от свобода П. отиде на лечение в град София и се върна
през месец юни и всъщност нямаше как да наблюдаваме нейното поведение и
отношенията й с другите лишени от свобода, защото тя отсъстваше. Тези
наблюдения изискват време. Аз не мога да кажа, дали до края на престоя си в
това жилищно помещение тя няма да има същите проблеми като преди, но
към момента ги няма, откакто се е върнала от лечението си през юни месец.
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Знаете ли специалността на доктор И., който е в
затвора? Това е зъболекарят на затвора, който ме лекуваше известно време.
СВИДЕТЕЛКАТА И.: Доктор И. е стоматологът на Затвора – Сливен.
На въпроси на съда, СВИДЕТЕЛКАТА И.: Ние нямаме данни Б. П.
да е извършвала престъпления на територията на затвора. Позитивните
дейности, според мен, дават превес върху оценката, която е завишена.
Инструментариумът, с който работим е изключително прецизен и затова
6
извлича до известна степен повишение от занижение. Смятам, че при Б. П.
може да се получи и обратният ефект за влошаване на показателите, ако
остане в затвора, защото има и много такива случаи, които след отказ на съда
за предсрочно условно освобождаване, нещата тръгват надолу и при тях има
регрес, защото те се демотивират.
ЮРК.С.: Нямам въпроси към свидетелката.
Поради изчерпване въпроси към свидетелката, съдът приключи с
нейния разпит и същата бе освободена, но остана в съдебната зала.
Страните заявиха, че нямат други доказателствени искания.
СЪДЪТ, по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ХОД на съдебните прения:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, поддържам подадения
частен протест, като съображенията си за това съм изложила подробно в
приложеното по делото писмено становище, което моля да вземете предвиД.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по частен
протест, подаден от прокурор от Окръжна прокуратура - Сливен против
Определение № 280 от 03.07.2024 г., постановено по ЧНД № 348/2024г. по
описа на Окръжен съд -Сливен, с което на основание чл. 440, ал. 1 от НПК е
допуснато условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода Б. Е. Х.
от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното с Присъда от
06.07.2020г. по ВНОХД № 314/2019 г. по описа на Апелативен специализиран
наказателен съд - София, изменена с Решение № 49/04.11.2022 г. по
наказателно дело № 340/2021г. на ВКС, наказание „ЛОС“ в размер на 5
години, което да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
Наказанието се изтърпява в Затвора гр. Сливен с начална дата
10.11.2022г. На основание чл. 59, ал.1 т. 1 и т.2 и ал. 2 от НК от изтърпяване на
наказанието е приспаднато времето, през което осъденото лице е било
задържано и спрямо него е била взета МНО „домашен арест“ в размер общо
на 2 години и 29 дни.
7
В случая безспорно е установено наличието на една от кумулативно
дадените в чл. 70, ал. 1 от НК предпоставки за УПО, а именно изискването
лицето да е изтърпяло фактически не по-малко от една втора от наложеното
му наказание, като за прецизност само ще посоча, че съдът неправилно е зачел
като фактически изтърпяно наказание времето на положен труд, по смисъла на
чл. 41, ал. 3 от НК, в размер на 2 месеца и 29 дни, т.е. реалният неизтърпян
остатък от наказанието към момента на постановяване на съдебния акт е бил 1
година 3 месеца и 23 дни.
Прокуратурата е оспорила изводите в съдебния акт относно
поведението на осъденото лице Б. Е. Х., настъпилите промени в това
поведение по време на изтърпяване на наложеното й наказание „лишаване от
свобода“ и извода, че е дала доказателства за своето поправяне, като
предпоставка за УПО.
В тази насока за преценката са от значение две принципни положения
установени в съдебната практика, а именно:
Законовите разпоредби изискват всяко осъдено лице да е дало
доказателства за своето поправяне по време на изтърпяване на наказанието,
т.е. от значение са единствено доказателствата за настъпили трайни,
категорични и положителни промени в неговото поведение и действия, като
доводите свързани със здравословно и семейно състояние, както и такива
взети при индивидуализация на наложеното наказание са неотносими към
въпроса за УПО.
Второто принципно положение е, че доброто поведение в затвора,
спазването на режимните изисквания, липсата на нарушения и наложени
дисциплинарни наказания, участието в спортни, социални и културно-масови
мероприятия и дейности във връзка с ресоциализацията на осъдените лица, би
следвало да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение
водещо задължително до предсрочно условно освобождаване. За допускане на
УПО, обаче, се изисква поведение надхвърлящо обичайното и дължимо добро
поведение при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“. Съдебната
практика е единна във виждането си, че прилагането на института не е
придобито право, а е изключение от общия принцип, че наказанията следва да
се изтърпяват изцяло. Поради това становището на защитата, че по силата на
законовите разпоредби УПО би следвало да бъде правило е несъстоятелно,
защото това виждане означава, че при формално изтърпяване на изискуемата
част от наказанието всяко осъдено лице има право на УПО, без да се
преценява неговото поведение, какъвто не е смисъла на този институт. Както
посочих законът изисква наличието на конкретни и убедителни доказателства
за установяване на настъпила трайна, последователна, категорична и
необратима положителна промяна в поведението на осъденото лице, поради
която по нататъшен престой в Затвора не се налага.
В този смисъл прокуратурата не оспорва факта, че процесът на
промяна е започнал, като в достатъчна степен са отчетени положителните
8
промени настъпили в поведението на Б. Е. Х. в условията на контролирана
потенциална среда, които са дали основание за промяна на режима на
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ от „общ“ на „лек“ със
Заповед № РД-20/18.12.2023г. на Началника на Затвора гр. Сливен, но това не
е достатъчно за да бъде направен доказателствено обоснован извод, че
промените са трайни и необратими. Поправянето по смисъла на чл. 70, ал.1 от
НК, предполага личностна промяна, базирана на преосмисляне на нагласите
със съответната самокритичност, които да гарантират бъдещо напълно
социално приемливо и безопасно поведение.
Видно от периодично изготвяните оценки на риска от рецидив по
време на изтърпяване на наказанието, не е налице трайно установена
тенденция към намаляване на същия, като стойностите на този показател са
били променливи, включително и с установен актуален период на покачване
т.е. налице е колебание в стойностите. Първоначалната оценка за риска от
рецидив е 50 точки, т.е. среден риск от рецидив, като при последващата
оценка този риск от е занижен на 43 точки, но при последната трета актуална
оценка рискът от рецидив е завишен и се връща в първоначалните си
стойности от 50 точки, т.е. налице е повишаване на определени показатели,
формиращи общата оценка на риска от рецидив. Очевидно корекционната
дейност в потенциалното заведение не е дала резултат и няма данни за
промяната в личността и поведението на осъденото лице.
Констатира се увеличение на стойностите в раздела „начин на живот и
обкръжение“, поради дисбаланс в отношенията с останалите осъдени лица,
както и в раздела „мисловни умения и поведение“, поради липса на умения да
търси причините за проблемите в собственото си поведение, прехвърляне на
вина и отговорност върху други лица, неприемане на чуждо мнение, ниска
степен на толерантност към хора с различни виждания и гледни точки и др.
Констатирана е необходимост от продължаване на корекционната дейност и в
раздел „нагласи“, свързана с преосмисляне на факторите довели до
осъждането, доколкото П. все още прехвърля значителна част от
отговорността за деянието на външни фактори и лица, т.е. настъпилите
промени не са устойчиви, поради което следва да продължи корекционната
дейност за преодоляване на проблеми от поведенчески характер, за което в
изготвения втори индивидуален план за изпълнение на наказанието за
преодоляване на проблемните зони са заложени съответните цели и задачи,
които все още не са изпълнени.
В мотивите към съдебния акт са посочени факти и обстоятелства,
изведени от приложените по делото доказателства и конкретно посочени в
становището на затворническата администрация, от които е видно, че
противоречивото поведение на осъденото лице е продължило по време на
изтърпяване на наказанието, като се е изразило във възникване на периодични
конфликти между П. и други осъдени лица, в изразено недоверие, мнителност
и негативно отношение към медицинския персонал и останалите служители
на затворническата администрация, съобразяване единствено със своите
9
виждания и цели. Дори отношението й към трудовата дейност е избирателно и
противоречиво. Едновременно с това същите тези факти са игнорирани при
преценката, дали са настъпили трайни положителни промени в поведението
на осъденото лице, които следва да бъдат водещи при мотивиране на извода,
че то е дало доказателства за своето поправяне като изискуема предпоставка
за УПО.
Видно е, че понастоящем остават непроменени установените при нея
конкретни проблемни зони, посочени в мотивите към съдебния акт, които се
нуждаят от допълнително корекционно третиране.
Предвид гореизложеното, моля да уважите подадения частен протест и
да отмените Определение № 280 от 03.07.2024 г., постановено по ЧНД №
348/2024 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което на основание чл.440,
ал.1 от НПК е допуснато условно предсрочно освобождаване на лишената от
свобода Б. Е. Х. от изтърпяване на неизтърпяната част от наложеното й
наказание, като оставите молбата за УПО без уважение.
ЮРК.С.: Уважаеми апелативни съдии, при разглеждане на
доказателствения материал в целостта е видно, че са налице доказателства за
започнала промяна, осъзната положителна промяна в насока поправяне
превъзпитанието на лишената от свобода, поради което първонистанционният
съд правилно е взел решение лишената от свобода Б. П. да бъде предсрочно
освободена от остатъка на изтърпяване на наложеното й наказание.
Моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Сливен.
АДВОКАТ А.: Уважаеми апелативни съдии, в своето възражение
срещу протеста на Окръжна прокуратура - Сливен, както и впоследствие в
отговора, който съм дал към становището на Апелативна прокуратура –
Бургас, съм изразил подробно своето становище и съм развил аргументите си,
защо протеста следва да бъде оставен без уважение, а определението на
Окръжен съд - Сливен да се потвърди.
От събраните днес доказателства, най-вече разпитаните свидетели не
навеждат на друг възможен извоД. Стана ясно, че тези точки, на които толкова
много набляга прокуратурата, които в крайна сметка са много неясни откъде
идват, как се формират и т.н. , но стана ясно, че част от нейните точки са
свързани съвсем обективно с нейното здравословно състояние, защото тя
просто не може да работи и затова й се повишават точки. Стана ясно, че тези
конфликти с останалите лишени от свобода са били инцидентни, свързани със
здравословното й състояние и свързани към онзи момент с невъзможността тя
сама да се обслужва и в момента виждаме, че тя ходи с бастун. Стана ясно, че
поставения въпрос по отношение на медицинската компетентност на доктора
в затвора е заради това, че той всъщност е стоматолог и това трябва да бъде
отчетено.
10
Оспореният по делото въпрос за наличието на втората предпоставка
по чл. 70, ал. 1 от НК, а именно дали Б. П. е дала доказателства за своето
поправяне, считам че цялото затворническо досие и събраните до този момент
доказателства водят до извода, че осъдената е дала достатъчно доказателства
за поправянето си.
В мотивите си Окръжен съд - Сливен е изброил тези доказателства,
като е посочил изрядното поведение на осъдената. Тя е преминала изцяло
т.нар. прогресивна система за изпълнение на наказанията, като е стигнала до
лек режим. Същата е поощрявана с награди, излизала е седем пъти в отпуска,
вземала е участие в квалификационни курсове, полагала е труд, била е
инициативна, създавала е проекти, помагала е на другите лишени от свобода,
избрана е в отрядния съвет като отговорник на културно-масовата дейност и
няма допуснато нито едно допуснато дисциплинарно нарушение през целия
период на изтърпяване на наказанието си „лишаването си от свобода“ в
затвора. Не е била санкционирана за лошо отношение към администрацията
на Затвора или към другите лишени от свобода, както и за лошо изпълнение на
трудовите си задължения или за неуместно поведение от нейна страна, докато
е била в отпуска или извън затвора. Считам, че всичко това е отчетено
правилно от Окръжен съд - Сливен и следва да се отчете и от Вас.
Прокуратурата, обаче, набляга най-много на тази точкова система, но
не е ясно какво точно представлява тя и какво е нейното значение.
Прокуратурата също така сочи задължителната съдебна практика, но според
мен тълкува много превратно. Изводът, който се извежда от Постановление
на ПВС №7/75г., изменено от Постановление № 7/87г., потвърдено от т. 29 на
Тълкувателно решение №1/22 година на Общо събрание на НК на ВКС, като
изводът е за лица, които влизат за първи път в затвора /такива като Б. П./, УПО
следва да бъде постановено своевременно и именно тогава се постига
стимулиращото и възпитателно значение на този институт. Това беше казано и
от свидетелката И.. Не постановим ли сега това своевременно, изпускаме това
стимулиращо значение и по скоро ще има опасност от регрес в поведението на
Б. П..
Ето защо, моля да потвърдите Определение № 280/03.07.2024г. на
Окръжен съд - Сливен.
Съдът ДАВА ПРАВО на лична защита на осъденото лице:
ОСЪДЕНАТА ****: Уважаеми апелативни съдии, може да бъда малко
по-дълга в обясненията си, но от това зависи следващата ми година в затвора.
Поддържам това, което адвоката ми каза, но аз искам да чуете и моето мнение.
Категорично заявявам, че не бих допуснала да повторя грешките си.
През целия ми престой в затвора съм осмислила поведението си. Работих
основно върху себе си, помагах и на другите лишени от свобода. Изпълнявах
трудова дейност, докато ми беше възможно, изпълнявах всякакви задачи, но
след счупването на таза и на гръбначния ми стълб, не мога да работя и с
11
помощта на администрацията на затвора подадох през месец юни молба за
ТЕЛК и сега очаквам решението им.
Участвах в множество инициативи, както вече казах. Осъзнах
последствията на стореното от мен, научих се на ред и дисциплина.
Моля Почитаемият съд да се съобрази с положителното становище на
затвора по няколко причини:
Първо, те са хората, които работят с мен и имат поглед над моето
поведение, а не прокуратурата и могат да преценят разликата в поведението
ми и дали това е достатъчно за УПО.
Второ, затворът наистина е взискателен и трудно дават положителни
становища и високи оценки и трето, моля да отчетете становището на Затвора
– Сливен, защото то е балансирано, то отчита и положителните ми страни и
отрицателните, но след като претеглят двете везни, крайното мнение е да ме
освободите предсрочно.
Относно аргументите на прокуратурата за конфликтите ми с другите
лишени от свобода, искам да кажа, че днес се изясни защо са били те. Ако
обърнете внимание на написаното, това са главно словесни конфликти,
спорове. Не е имало заплахи, обиди или насилие помежду ни, конфликтите
са били от друго естество. Не съм представлява риск за другите лишени от
свобода или за служителите. Това да споря е част от моето образование и 25-
годишния ми трудов стаж в маркетинга. Бъдещият ми работодател търси и
цени точно тези умения и търговски опит в маркетинга и рекламата. Самите
спорове стана ясно, че са били през м. март и тогава наистина бях много зле.
Настойчиво търсих помощ за правилна диагностика. Към днешна дата тези
въпроси са изяснени и са предоставени по делото доказателства от
компетентни специалисти.
Относно здравословното ми състояние - минала съм през много
специалисти и много прегледи съм имала. Лежала съм в болница над 60 дни.
Основно е становището на болницата към Централния софийски затвор. През
месец март към двете ми хронични болести, бяха ми диагностицирани още 6
болести – счупен таз и гръбначен стълб, много тежка остеопороза, като
лечението ми ще продължи с години. Имах жлъчна криза и криза на
стомашно-чревният трак. Не можех дълго време да се храня. Имах няколко
инфекции на зъбите, които приключиха с един изваден и два лекувани зъба,
които правих по време на домашният ми отпуск в София. Имам и възпаление
на ушите и намален слух. Заради силните болки, които изпитвах и
възпаленият слух явно съм говорила много силно, с променен тон и начин и
това явно е оставило впечатление за лошо отношение. Съжалявам, че така се
е случило, но просто ме болеше много.
Вторият аргумент на двете прокуратури е риска от рецидив. Разбирам
част точките, по които ме оценят, но останалите 43 не ги разбирам.
Посочените са само цифрови критерии и аз не знам точно кое на кои точки
отговаря, но аз се доверявам на затвора и щом те са преценили, че това не е
12
пречка за предсрочното ми освобождаване, аз им вярвам. Така или иначе,
както казва и прокуратурата, тези точки са оценка на поведението ми в
затвора, а какво ще е навън трябват други доказателства. Такива
доказателства има през последните две години при престоя ми в затвора.
Първо пет месеца работих на външен обект. Излизаме сутрин с други хора от
затвора, работим в свободна среда и се връщаме сами вечер в Затвора, без
нарушения. Вече 8 месеца и няколко дни съм с „лек режим“, без да имам
нарушения. Аналогично се наложиха три прекъсвания за общо 15 дни. Това са
над 6 месеца и половина през последната година и нещо, в които се разхождам
навън в свободна среда ходя с лична карта, без нарушения. Това също е оценка
за поведението ми.
Последно, на което искам да обърна внимание е плана на присъдата и
изпълнение на целите. Прокуратурата твърди, че от 6 заложени цели съм
изпълнила само две, но това не е така. Просто прокуратурата не е обърнала
внимание, че те са записали в т.7 от плана – изпълнение на целите от предния
план, т.е. аз съм си изпълнила целите от стария план, а новите цели на база
новото поведение са три и към настоящия момент до голяма степен са
изпълнени.
Първата цел е да участвам активно в живота на общността в затвора, а
това го правя. Чухте и свидетелките. Второ – преосмисляне на позицията си
по повод факта на моето осъждане. Това е изпълнено. Не само, защото го
заявявам, а защото основният критерий в самия план е намаляване на
стойностите на цел 12.3., а той към момента е нула. Последно - изграждане на
реалистични житейски планове за живата ми на свобода. Имам семейство,
приятели и нито един от тях не е криминално проявен, имам образование,
трудов стаж и най-вече това, че имам осигурена работа, която мога да започна
веднага като изляза от затвора. Планирам да работя в областта на маркетинга
и биоземеделието, да се грижа за здравето си и семейството си. Смятам, че
това се обикновени реалистични човешки планове.
СЪДЪТ ПРИКЛЮЧВА съдебните прения и ДАВА ПОСЛЕДНА
ДУМА на осъденото лице:
ОСЪДЕНАТА ****: Моля да потвърдите решението на Окръжен съд –
Сливен.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че се оттегля на тайно
съвещание за постановяване на определението си, което ще съобщи на
страните в 13.00 ч.
13
В съдебното заседание на 12.08.2024г. година, в 13.00 ч. СЪДЪТ
ОБЯВИ определението си, в присъствието на зам.апелативен прокурор К.,
осъдената Х., защитникът адвокат А. и юрк. С..
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Заседанието приключи в 13.10 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14