Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2019г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на седемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 8449 по описа за 2017г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 от ГПК. Образувано е по иск на Д.Г.Т. ***“
АД, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016
г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба Д.Г.Т. твърди, че на 11,12,2016г., в гр.София, р-н „Панчарево“, на бул.
„Самоковско шосе“, на около 300м след ресторант „Лебеда“, И.С. Б. при
управление на л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА *****допуснал нарушение
на ЗДвП, като управлявал л.а. със скорост несъобразена със състоянието на пътя
– мокър асфалт, в резултат на което загубил контрол над автомобила, последният
се поднесъл и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Фолксваген
пасат“, в резултат на което ищецът, като пътник на предна дясна седалка в л.а.
марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА *****получил травматични увреждания: алиемична фрактура на С2 шиен прешлен, мозъчно сътресение,
контузия на главата челно, травма на нервни коренчета в шиен отдел.
Твърди, че в резултат на ПТП и получените травматични увреждания търпял и
търпи силни болки и дискомфорт и е в невъзможност да
спи в каквато и да е поза. Движението на шията било невъзможно в каквато и да е
поза. Получил затруднено дишане, загуба на чувствителност и мускулна слабост.
Наложило се носене на имобилизираща яка, което води
до постоянен дискомфорт. Появила се силна болка при
преглъщане, която довела до загуба на апетит и нежелание за редовно хранене.
Всичко това създало у него страх от възможността за непълно възстановяване.
Вследствие травмата загубил съзнание и не помнел случилото се. Около месец след
инцидента се оплаквал от постоянно главоболие и световъртеж, гадене, повръщане
и сънливост, повишена светлочувствителност и
раздразнителност, загуба на координация и шум в ушите. Получил белег на лицето,
който обективно го загрозява и по повод който получил комплекс за външният си
вид. Месеци наред изпитвал страх от возене в автомобил, намалил социалните си
контакти. Нуждата от постоянна помощ от близките му създало у него усещане за
малоценност.
За ПТП бил съставен КП № К-1155/11,12,2016г. на СДВР Отдел „Пътна полиция“,
съгласно който виновен за ПТП е водачът на л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег.
№ СА *****И.С. Б.. Към последният е съставен АУАН № 363940/11,12,2016г. и
издадено НП № 16-4332-025538/27,01,2017г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, за
установени санкционни разпоредби по чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП, който към момента не му е връчен, поради което не е влязъл в
сила.
Отговорността на водача И.С. Б. била застрахована със задължителна
застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116002551118,
валидна от 31,10,2016г. до 30,10,2017г.
Депозирал пред застрахователя претенция за обезщетение на неимуществени
вреди на 29,12,2016г., но по образуваната преписка по щета и към момента не му
било изплатено обезщетение.
Претендира присъждане на сумата 30000,00лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на завеждане на претенцията пред ответното дружество, до
окончателното изплащане на задължението.
В отговора на исковата молба ЗК „Б.И.“ АД не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно
правоотношение по отношение л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА ******.
Възразява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, т.к. е пътувал без поставен обезопасителен колан.
В отношение на евентуалност оспорва предявеният иск по размер
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въз основа неоспорения КП № К-1155/11,12,2016г. на СДВР Отдел „Пътна
полиция“, показанията на свидетеля С.М.В., които намира за дадени в резултат на
преки и непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с
останалите доказателства по делото, поради което и им дава вяра изцяло, и въз
основа заключението по приетата САТЕ, което намира за обективно и компетентно
дадено и като съответстващо на останалите доказателства кредитира изцяло, съдът
приема за установено следното: На 11,12,2016г., в гр.София, р-н „Панчарево“, на
бул. „Самоковско шосе“, на около 300м след ресторант „Лебеда“, И.С. Б. при
управление на л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА *****допуснал нарушение
на ЗДвП, като управлявал л.а. със скорост несъобразена със състоянието на пътя
– мокър асфалт, в резултат на което загубил контрол над автомобила, последният
се поднесъл и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Фолксваген
пасат“, в резултат на което ищецът, като пътник на предна дясна седалка в л.а.
марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА *****пострадал тежко. По време на инцидента
ищецът е бил с поставен колан на предна, дясна седалка. Л.а. марка „Фолксваген
голф“ с рег. № СА *****е фабрично заводски оборудван с обезопасителни
колани за всички места в автомобила, които са тип триточкови бедрено раменни
колани инерционен тип. Този тип колани са ефективни при челен удар до скорост
от 60км.ч., като в конкретния случай скоростта е била над 100км.ч. Автомобила е
снабден с предпазни възглавници /еърбег/ само за
двете предни места, като в случая няма данни да са отворени. Ударът за л.а. е
страничен, кос, при който предпазният колан е с вероятност да не се задейства.
При удара тялото на пътника на предна дясна седалка, под действието на
инерционните сили на собственото тегло, при посоката и скоростта на движение на
автомобила е провило стремеж да се задвижи в посоката
на удара, т.е. напред и надясно, към предната дясна колонка на автомобила, към
арматурното табло и предна дясна врата. Причина за ПТП съгласно заключението е
субективното поведение на водача И.С. Б. - допуснатото приплъзване
на автомобила и загуба на напречна устойчивост на пътен участък, който дава
възможност за преминаване по кривата на завой със скорост до 128км/ч в
конкретните пътно климатични условия.
Въз основа заключението по приетата СМЕ, което съдът кредитира изцяло като
обективно и компетентно дадено и съответстващо на останалите доказателства по
делото и показанията на свидетеля С.М.В. съдът приема за установено, че
вследствие ПТП, като пряка и непосредствена последица ищецът е получил следните
травматични увреждания: черепно мозъчна травма състояща се от компоненти –
мозъчно сътресение, контузия в челната болест на главата; гръбначна травма
състояща се от компоненти – счупване на тялото на втори шиен прешлен С2 в
зоната под зъба /денс аксис/,
без компютъртомографски данни за стеснение на
гръбначно мозъчния канал на нивото на счупването и без клинични данни за
увреждане на гръбначният мозък на нивото. Мозъчното сътресение е протекло със
степенна промяна в яснотата на съзнанието след травмата /зашеметяване,
объркване/, без медицински данни за настъпило безсъзнателно състояние /кома/, е
реализирало критерий разстройство на здравето временно неопасно за живота.
Контузията на главата в челната област е причинила на ищеца болки и страдания.
Счупването на тялото на втори шиен прешлен е реализирало критерий трайно
затруднение на движенията в шиен отдел за период по дълъг от тридесет дни от
датата на травмата само по себе си.
Съгласно заключението оздравителният процес за мозъчното сътресение е
продължи в рамките на 3-5 седмици. Лечението обикновено приключва успешно, като
в случая усложнения при ищеца не са настъпили. От счупването на тялото на втори
шиен прешлен възстановителния период е до една година. Твърда шийна яка се носи в продължение на 3-4 месеца.
Съгласно заключението ищеца е търпял болки и страдания за период от три
месеца, най интензивни първия. При мозъчно сътресение общо мозъчната
симптоматика е най изявена в първата седмица с последващо
затихване под въздействие на предписания лечебно охранителен режим и
обезболяващи медикаменти. Болевите усещания и
затруднението в движенията на врата от счупването на втория шиен прешлен са
били най силни в първия месец с постепенно затихване.
Съгласно заключението не са налице трайни последици за здравословното
състояние на ищеца, както и трайни белези по главата вследствие на ПТП.
Съгласно заключението ищеца е заемал предна дясна седалка с преместване на
тялото след удара на дясно. При страничен удар предпазния колан е по малко
ефективен и не може да предпази горната част на тялото от движение в странично
направление, като главата и шията са свободни от него. Най вероятно
травматичните увреждания за ищеца са настъпили при контакт на главата с дясна
предна врата /колона, стъкло/.
Не е спорно и съдът приема за установено, че отговорността на водача И.С. Б.
била застрахована със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“
АД, с ВG/02/116002551118, валидна от 31,10,2016г. до 30,10,2017г.
От показанията на свидетеля Г.Д.Т. се установява, че на 11,12,2016г. узнал
по телефона за претърпяното от синът му ПТП. На другият ден видял синът си,
защото бил в реанимация.Бил на носилка и с яка. Оплаквал се от главоболие,
болки във врата, повръщал, не можел да се храни. Санитарки и мед.сестри се
грижели за него. След това се прибрал в къщи и три месеца не ходел на училище.
Яката носил 6 месеца. Имал страх ото коли. Не искал
да се качва в кола. През трите месеца след изписването повече лежал. Пиел
обезболяващи – аулин, аналгин. Имал болки. Станал по
сприхав, по нервен. Преди играел футбол, но сега спрял.
При така установеното съдът намира
следното:
Предявеният иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., във
връзка с чл.45 от ЗЗД е допустим. На 29,12,2016г. ищецът е предявил
извънсъдебно претенцията си пред ответното дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ
ответникът не е заплатил застрахователно обезщетение, след което е предявен
настоящият иск.
Отговорността на застрахователят е функционално обусловена и по правило
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това в тежест на ищеца е да установи главно и пълно всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Въз основа събраните доказателства съдът приема за установено наличието на
кумулативно изискуемите елементи на непозволеното увреждане, а именно: деяние,
виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни увреждания на ищцата и извършени разходи за лечение на
тези увреждания.
Установява се, че с поведението си водачът И.С. Б. е нарушил разпоредбите
на чл. 179, ал. 2, пр. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е
управлявал л.а. с несъобразена скорост с климатичните условия и състоянието на
пътя и допуснал приплъзване на автомобила и загуба на
напречна устойчивост на пътен участък, който дава възможност за преминаване по
кривата на завой със скорост до 128км/ч в конкретните пътно климатични условия.
Възражението за наличие на принос от страна на ищеца е останало недоказано.
Установено е, че е пътувал с обезопасителен колан,
като дори да се възприеме обратното съпричиняване не
е налице, доколкото поради специфичността на удара и типа на предпазния колан
последният би бил неефикасен.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 15 000,00лв., поради което и предявения иск за сумата 15,000,00лв.,
която е разлика над присъдените 15 000,00лв. до пълния претендиран
размер от 30000,00лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж в млада
възраст – 18 години към датата на произшествието, претърпяла увреждания,
доказани съобразно заключението на СМЕ: черепно мозъчна травма състояща се от
компоненти – мозъчно сътресение, контузия в челната болест на главата;
гръбначна травма състояща се от компоненти – счупване на тялото на втори шиен
прешлен С2 в зоната под зъба /денс аксис/, без компютъртомографски
данни за стеснение на гръбначно мозъчния канал на нивото на счупването и без
клинични данни за увреждане на гръбначният мозък на нивото. Мозъчното
сътресение е протекло със степенна промяна в яснотата на съзнанието след
травмата /зашеметяване, объркване/, без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние /кома/, е реализирало критерий разстройство на здравето
временно неопасно за живота. Счупването на тялото на втори шиен прешлен е
реализирало критерий трайно затруднение на движенията в шиен отдел за период по
дълъг от тридесет дни от датата на травмата само по себе си. Оздравителният
процес за мозъчното сътресение е продължи в рамките на 3-5 седмици без
усложнения. Възстановителния период от счупването на тялото на втори шиен
прешлен възстановителния период е до една година, с носене на шийна яка в продължение на 3-4 месеца. Болки и страдания са
търпени от ищеца за период от три месеца, най интензивни първия. Болевите усещания и затруднението в движенията на врата от
счупването на втория шиен прешлен са били най силни в първия месец с постепенно
затихване. Следва да се съобрази и, че не са налице трайни последици за
здравословното състояние на ищеца, както и трайни белези по главата вследствие
на ПТП.
Предвид основателността и доказаността на главната
претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2,
т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ в застрахователното обезщетение се включват
пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане, и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е
предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие
по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – която от двете
дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е
приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между
страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил
ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва следва
да се присъди от датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която в случая е 28.06.2017 г., но доколкото ищцата претендира
лихва от датата на предявяване на исковата молба, то съдът присъжда лихва върху
главницата, считано от 29,12,2016г. до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат на двете страни съобразно
уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищеца е освободен от държавна такса и разноски в производството на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради което такива не му се присъждат.
Адв. Д. в качеството на
процесуален представител на ищеца претендира адвокатско възнаграждение
определено по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът е представил списък за извършени разноски, които са в претендиран размер от 2000,00лв., формирани от платен за
защита от адвокат хонорар.
Съобразно уважената част от исковете ответника следва да бъде осъден да
заплати в полза на Адв. Д. в качеството на
процесуален представител на ищеца сумата 715,00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата. Съобразно отхвърлената част от иска ищеца следва да
бъде осъден да заплати на ответника сумата 1000,00лв., представляваща
възнаграждение за защита от адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 600,00лв.,
съобразно уважената част от иска и сумата от 300,00лв. за заплатени
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от
иска.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.Т. ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, адв. К.М.Д., сумата 15000,00 /петнадесет хиляди/лв., които
са част от сумата общо претендираните 30000,00лв.,
представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 11,12,2016г., в гр.София, р-н „Панчерево“,
на бул. „Самоковско шосе“, на около 300м след ресторант „Лебеда“, където И.С. Б.
при управление на л.а. марка „Фолксваген голф“ с рег. № СА *****допуснал нарушение
на ЗДвП, като управлявал л.а. със скорост несъобразена със състоянието на пътя
– мокър асфалт, в резултат на което загубил контрол над него и последният се
поднесъл, и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. марка „Фолксваген
пасат“, чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка
Гражданска отговорност при ЗК „Б.И.“ АД, с ВG/02/116002551118, валидна от
31,10,2016г. до 30,10,2017г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 29,12,2016г. – датата на
предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното
и изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ искът за
заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 15000,00 /петнадесет хиляди/лв., която е горница над
присъдените 15000,00лв., които са част от общо претендираните в размер на 30000,00лв., ведно със законната
лихва върху главницата считано от 29,12,2016г.
– датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото
лице, до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /Обн.,
ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016г./
вр. с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр.с чл. 45 и чл. 86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.
К.М.Д. – САК, в качеството на процесуален представител на Д.Г.Т. ЕГН **********,
сумата 715,00 /седемстотин и петнадесет/лв.,
представляваща възнаграждение за защита от адвокат, определено по реда на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д.Г.Т. ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, адв.
К.М.Д. ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД,
дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с
ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** сумата 1000,00 /хиляда/лв.,
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД сумата 600,00 /шестотин/лв., представляваща държавна такса върху
уважения размер на иска, както и сумата
300,00 /триста/лв., представляваща заплатени възнаграждения на вещи лица от
бюджета на съда, съответна на уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: