Р
Е Ш Е
Н И Е
№………………….
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в публично заседание на двесет и шести март
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 2514
по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.
694, ал. 2, т. 1 ТЗ.
Производството е по предявен от Н.А.по
П. иск за признаване за установено по реда на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ,
съществуване на неприето вземане на ищеца в размер на 200 лева по влязло в сила
Наказателно постановление.
Ищецът твърди приложимост на
нормата на чл. 687, ал. 2 ТЗ и чл. 164, ал. 4 ДОПК, във връзка с която счита,
че вземането неправилно не е включено в списъка на приетите вземания, като
просрочено.
Синдикът оспорва иска, като
намира, че сроковете по чл. 685 и чл. 688 ТЗ са приложими за всички вземания,
вкл. и публичните такива. Твърди също така, че никога не е бил известяван за
вземането на ищеца.
Между страните няма спор относно
съществуване на вземането като такова и неговият размер, няма спор и че
вземането не е предявено по реда и сроковете на чл. 685 и чл. 688 ТЗ. Тези
факти, съответно, съдът приема за доказани в процеса.
Няма спор и че вземането е
публично и е установено с влязъл в сила акт по смисъла на чл. 687, ал. 2 ТЗ.
От вписването на
решението за откриване производство по несъстоятелност в търговския регистър
започва да тече едномесечен срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който
кредиторите следва да предявят вземанията си, възникнали до датата на
откриване производство по несъстоятелност, като представят съответни
доказателства, а при пропускането
му, е допустимо вземанията да се предявят допълнително и в срок от два
месеца от изтичане на срока за първоначално предявяване, съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ. След изтичане на двата срока се погасява правото на кредитора да
упражни вземането си в производството по несъстоятелност.
Няма спор, че вземането на ищеца е
възникнало и станало изискуемо /с влизане в сила на НП на 17.09.2014 година/
преди вписване на решението за откриване производство по несъстоятелност спрямо
ответника на 10.03.2015 година, както и че молбата, с която е предявено /на 16.05.2017
година/ е подадена пред съда по несъстоятелността след изтичане на горните
срокове.
Съгласно нормата на чл. 164, ал. 4 и
ал. 5 ДОПК, в случай, че публично вземане е установено с влязъл в сила акт, синдикът незабавно го включва в
списъка на приетите от него вземания така, както е предявено. Това вземане не
може да бъде оспорено по реда на част четвърта от Търговския закон или чрез
обжалване на определението на съда по несъстоятелността за одобряване на
списъка с приетите от синдика вземания. В случай, че вземането е
установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка на
приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл. 725, ал. 1 от
Търговския закон, освен ако в закон е предвидено друго. Следователно, тези разпоредби
въвеждат забрана за оспорване по реда на чл. 690 и сл. ТЗ на публично вземане
/вкл. и от третите лица, неучаствали в производството по издаването на акта за
установяването му/, установено с влязъл в сила акт и именно в този смисъл съдът
тълкува законовото задължение на синдика да го включи незабавно в списъка на
приетите вземания. Тоест, цитираните правни норми са относими към безспорността
на вземането и неговия размер /по отношение на които синдикът не може да прави
допълнителна преценка/, а не към сроковете за предявяване на вземанията. Безспорно,
ако вземането е възникнало след вписване на решението за откриване
производството по несъстоятелност /дори и все още да не е издаден акт за неговото
установяване/, същото може да бъде прието до прекратяване на производството по
несъстоятелност и законът, предвид уредбата на чл. 688, ал. 3 ТЗ, не е
ограничил със срок възможността за предявяването му. Но посоченото не важи и за
старите вземания, обхванати от хипотезите на чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ, тъй като няма основание за изключване на тяхното приложение по отношение на
публичните вземания.
В подкрепа на изложеното е и
разпоредбата на чл. 164, ал. 3 ДОПК, която предвижда, че публичните
вземания се предявяват от
Националната агенция за П. пред съда по несъстоятелността, освен ако в закон е
предвидено друго. Тоест,
законът не освобождава държавата от изискването вземанията да се предявят и не предвижда привилегировано
включване в списък на приетите вземания на неиздирени от синдика публични
вземания, възникнали преди вписване на решението за откриване производството по
несъстоятелност. Или, привилегията, предоставена
по отношение установените с влязъл в сила акт публични вземания се състои само
в ограничението за оспорване на претенцията и не въвежда за синдика задължение
служебно да установява въпросните вземания.
Действително, съгласно чл. 687, ал.
2 ТЗ, синдикът вписва служебно в списъка
на предявените вземания и установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Но, когато се касае за вземания,
възникнали преди вписване на решението за откриване на производството по
несъстоятелност, задължението на синдика за служебно вписване е при наличие на
информация и при узнаване за възникването на вземането и следва това да се е
случило преди изтичане на сроковете по чл. 685, ал. 1 и чл. 688, ал. 1 ТЗ. До
този извод води и анализът на нормата на чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ, съгласно която списъкът по чл. 687 ТЗ се изготвя в 7-дневен срок от изтичането на едномесечния срок по чл. 685,
ал. 1 от ТЗ. Тоест, законодателят не е предвидил, че преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 и
чл. 688, ал. 1 от ТЗ са неприложими по отношение вземания на държавата като
кредитор, а синдикът дължи служебно вписване на такива вземания на основание чл. 686,
ал. 1, т. 2 от ТЗ само, ако те са били установени с влязъл в сила акт и са му били известни до изтичане на
срока по чл. 686, ал. 1, т. 2 от ТЗ. По делото липсват доказателства
синдикът да е бил уведомен от кредитора за съществуване на вземанията преди
депозиране на молбата за предявяването им, въпреки, че последният е бил
известен за откритото производство по несъстоятелност и постановеното решение
по чл. 630 от ТЗ или пък да е
имал информация за тях и въпреки това да не ги е включил в списъка на приетите
вземания.
Предвид
горното, предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Така
мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.А.по П. иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за признаване за
установено съществуването на неприето от синдика на „Н.Х.г.“ ООД /н./, ЕИК: *******
и включено в списъка на неприетите вземания вземане в размер на 200 лева,
представляващо наложена имуществена санкция и установено с Наказателно
постановление № 42-0002107/06.11.2013 година, издадено от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“.
В съдебното производство е участвал на основание чл. 694, ал. 4 от ТЗ А.Г.М. - синдик на „Н.Х.г.“ ООД
/н./, ЕИК: *******.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: