Решение по дело №58547/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1255
Дата: 18 февруари 2022 г. (в сила от 18 март 2022 г.)
Съдия: Стефан Исаков Шекерджийски
Дело: 20211110158547
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1255
гр. София, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110158547 по описа за 2021 година
иск с пр. осн. чл. 411, ал. 1 от КЗ:
Ищецът - “Д” АД, моли да се осъди ответникът да му заплати сумата от 1 951,26 лева,
обезщетение по щета *********, ведно със законната лихва.
Претендира и разноски.
Ответникът - "Б" АД, оспорва иска:
- прави възражение за давност;
- евентуално оспорва иска по размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа и правна страна:
Съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
"Гражданска отговорност". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно
средство, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
1
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата
на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на
причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за
задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното
превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494.
Увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи
към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 освен в случаите,
когато застрахователят по имуществена застраховка на увреденото лице е встъпил в
неговите права и той предявява претенция на основание на чл. 411 (чл. 498, ал. 1 от КЗ – по
арг. да обратното от ал. 3). Именно и такава е настоящата хипотеза.
Инцидентът се е случил на 16.09.2016г.
Искът е предявен на 12.10.2021г.
От страна на ищеца е платено на 14.10.2016г. (л. 45).
Според Решение № 173 от 30.10.2009г. по т.д. № 455/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС:
Следователно, вземането на суброгиралия се застраховател се погасява с 5-годишен срок и
този срок започва да тече от момента на изплащането на застрахователното обезщетение. В
посочения по-горе смисъл е и разрешението, дадено в т. 14 от Постановление № 7 от
04.10.1978 г. на Върховен съд - задължителна съдебна практика, която е запазила своето
значение и при действието на чл. 392 (отм.) ТЗ. В същия смисъл е и постановеното по новия
процесуален ред решение № 53 от 16.07.2009 г. по т. д. № 356/2008 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение (също Решение № 53 от 16.07.2009г.
по т.д. № 356/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 48 от 30.04.2009г. по т.д. № 677/2008г.,
т.к., І т.о. на ВКС).
От датата на ПТП до момента на плащането не са изтекли 5 години, като същото се отнася
от момента на пращане до депозирането на иска. Възражението за давност е неоснователно.
Съгласно нормата на чл. 412 от КЗ, Застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага
доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" удостоверява
всяка претенция, заведена по изречение първо.
Когато застрахователят по имуществената застраховка не е представил всички
доказателства или когато са необходими допълнителни доказателства за установяване на
основанието или размера на вредата, необходимостта от които не е могла да бъде
предвидена към датата на завеждане на претенцията, застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане
2
на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106, ал. 5.
В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:
1. да определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или
2. мотивирано да откаже плащането.
Уредба за предварителен извънсъдебен опит за уреждане на спора не е налице. Т.е., искът е
допустим, а ответникът безпроблемно възприе и защитна позиция.
Мораторна лихва не се претендира.
Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от старинте и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че увреденият л.а. е бил на под 3 години към
момента на удара. Това означава, че е гаранционен, а следователно и че следва да се
ремонтира в официален сервиз. Така „средната пазарна цена“ е 1 936,26 лева + 15 лева = 1
951,26 лева. Именно и толкова се претндира.
по разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ищеца се дължат разноски – 578,05 лева.


Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ, "Б." АД, да заплати на “Д. З.” АД, , следното:
- сумата от 1 951,26 (хиляда деветстотин петдесет и един лева и двадесет и шест
стотинки) лева, обезщетение по щета *********, ведно със законната лихва, считано от
13.10.2021г. до окончателното ù изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от
ГПК,
- сумата от 578,05 (петстотин седемдесет и осем лева и пет една стотинки) лева, сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3