Р
Е Ш Е Н И Е
№ 27.03.2023г. гр.
Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети март, две хиляди двадесет и трета
година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИН ЕНЧЕВ
2.НЕЛИ СТОЯНОВА
секретар: Й.
Б.
прокурор: Дарин
Христов
Като
разгледа докладваното от съдия Хр. Христов
КАН дело № 197 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Бургас, против Решение № 1201/23.12.2022 г. по НАХД №
2354/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас. С оспореното решение е отменено Наказателно
постановление № 251а-259/05.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР
Бургас, с което на Л.М.К., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 209а,
ал. 1от Закона за здравето, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗЗ, вр. т. І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ,
допълнена със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е наложена глоба в размер
на 300.00 лв.
С
касационната жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и потвърждаване на НП.
Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и
за липса на маловажност на нарушението. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на
издаденото наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока.
В случай, че съдът не уважи жалбата, прави възражение за прекомерност на
размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно
заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.
Ответникът
по касация – Л.М.К., редовно и своевременно призован, се явява лично и оспорва
жалбата като неоснователна.
Представителят
на Прокуратурата на РБ поддържа становище за неоснователност на оспорването,
счита че решението е правилно и законосъобразно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание,
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение
съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията
на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно
чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съобразявайки
нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
С
обжалваното решение Районен съд – Бургас е отменил Наказателно постановление №
251а-259/05.10.2020 г., издадено от директора на ОД на МВР Бургас, с което на Л.М.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 209а, ал. 1от Закона за здравето, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
вр. т. І, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със
Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, е наложена глоба в размер на 300.00 лв.
По делото е установено, че на 16.04.2020 г., около 19:20 часа,
в гр.Царево, в района на магазин „Лидл“, Л.К. се е намирал на открито
обществено място, като се придвижвал без поставена защитна маска за лице или
друго средство, покриващо носа и устата, с което нарушил въведената в т. I,
подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със Заповед РД
-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, с
което виновно нарушил чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗЗ,
вр. т. I, подточка 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена
със Заповед РД-01-197/11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването. За извършеното нарушение му е съставен АУАН. Въз
основа на акта е издадено процесното НП.
За да
постанови решението, въз основа на доказателствата по делото, съдът е приел за
установена описаната в НП фактическа обстановка. След анализ на доказателствата
съдът е приел, че дадената правна квалификация кореспондира на установените
факти. Извел е довод, че в случая е приложим института на „маловажния случай“
по смисъла на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН. Мотивиран от гореизложеното районният съд
е отменил НП.
Обжалваното
съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда
от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При
постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на
административното нарушение и налагане на санкцията. В хода на съдебното
следствие са събрани доказателства, които заедно с възраженията на
жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което
на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, настоящият състав препраща към
тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Настоящият съдебен
състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и
направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е приел,
че в случая е налице института на маловажен случай по ЗАНН.
Касационната
инстанция намира, че от събраните по делото доказателства извършването на
нарушението от К. от обективна и субективна страна е безспорно доказано. В
случая обаче, от данните по делото се установи, че към момента на установяване
на нарушението същият се е движел сам, като в близост не е имало други хора. Тези
факти се подкрепят и от доказателствата съдържащи се в
административнонаказателната преписка, а именно свидетелските показания на
актосъставителя. Именно тези обстоятелства, при които е извършено нарушението,
мотивират районния съд да обоснове извода, че то се отличава с по-ниска степен
на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид, поради което нарушението се явява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Преценявайки фактите РС-Бургас е анализирал правилно
фактическата обстановка и е достигнал до верните юридически изводи, поради
което неговото решение е правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното, не се установиха наведените
касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да
бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.
І-во АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд - Бургас, ХІХ – ти
състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1201/23.12.2022г. по НАХД №
2354/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
от съдия Веселин Енчев
по н.а.х.д. № 197/2023
година на АдмС – Бургас
Не споделям мотивите на мнозинството от
касационния състав за законосъобразността на решението на Районен съд – Бургас,
с което е отменено издаденото наказателно постановление – относно приложението
на чл. 28 от ЗАНН.
Деянието на наказания К. по нищо не се
отличава от типичния случай на извършване на конкретното нарушение – той е бил
на паркинг (открито обществено място) без задължителната маска, покриваща носа
и устата, нарушавайки наложена противоепидемична мярка, съдържаща се в заповед
№ РД – 01 – 124/13.03.2020 година на министъра на здравеопазването, многократно
изменяна и допълвана. Дали К. е вложил умисъл при махането на задължителната
маска или я е свалил по непредпазливост, дали е пазарувал, влизал в или излизал
от магазин, бутал количка, ритал футболна топка или пък празна консерва по
паркинга, са все обстоятелства, които нямат никаква връзка с наложената от
министъра ограничителна мярка, изискваща императивно носенето на маски от
гражданите на открити обществени места към датата на извършване на нарушението.
Затова, неотносим към степента на
обществена опасност на дееца е и доводът на РС, че деянието не е извършено с
умисъл. Деянието по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето не изисква конкретна
форма на вината, а е достатъчно да е извършено виновно. Виновното извършване, в
случая, е доказано и лицето законосъобразно е било санкционирано с НП.
съдия Енчев: