РЕШЕНИЕ
№ 157
гр. Перник, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
Михаил Ал. Малчев
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20221700500160 по описа за 2022 година
Предмет на настоящето производство е въззивна жалба от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, чрез В.Ц., срещу решение № 261218 от 20. 12. 2022г.,
постановено по гр. д. № 05268/ 2021г. описа на Пернишкия районен съд, с
което са отхвърлени предявените установителни искове на дружеството
срещу С. М. К., както и в частта му, с която то е осъдено да заплати разноски.
В жалбата се моли решението да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявените установителни искове да бъдат уважени.
Моли да му се присъдят направените разноски в заповедното производство, в
производството пред Пернишкия районен съд и в производството пред
Пернишкия окръжен съд. Доводите във въззивната жалба са, че договорът
съдържа всички параметри, които трябва да се съдържат в погасителния план,
поради което не противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК и
следователно не е нищожен.
Особеният представител на ответника С. М. К. – адвокат Н.Б., e подала
писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна.
1
Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в обжалваната му
част се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 03387 / 2020г. по описа на
Пернишкия районен съд. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника,който в срок е подал писмено възражение. На взискателя е дадена
възможност в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви
установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата
молба. Следователно налице са били положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице
отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
С формуляр, подписан на -*** С.М. К. е кандидатствал пред
"Провидент Файненшъл България" ООД за отпускане на кредит в размер на
500лв., необходими му за ремонт, като следва да възстанови сумата за срок
от 45.
Видно от договор за потребителски кредит № ***, сключен между
"Провидент Файненшъл България" ООД като кредитор и ответника С. М. К.
като кредитополучател, на последния е предоставен кредит в общ размер от
2
500 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ
размер от 884,70 лв. на 45 седмични вноски от 19,66 лева, с падеж на първата
вноска на 29.03.2015 г., ден на плащане - сряда, при фиксиран годишен
лихвен процент по заема от 29,73 % и годишен процент на разходите от 49 %.
Видно от договора, кредитополучателят е избрал и допълнителна услуга
- "Кредит у дома" срещу такса в размер на 291,40 лева, която се изразява в
домашна доставка на заемната сума в брой по местоживеенето му. Договорът
се съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил пълния размер на
кредита.
Договорът за кредит е подписан от ответника, като на последната
страница собственоръчно са изписани и трите му имена, поради което
договорът в тази част служи и за разписка. При липса на възражения и
доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една
страна договорът е доказателство, че изявлението е направено от страните по
него, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него факти –
реалното предоставяне от кредитора и получаване от ответника -
кредитополучател изцяло и в брой на договорения кредит от 500 лева.
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е придобил вземания от "Провидент
Файненшъл България" ООД по силата на представения договор за
прехвърляне на вземания от 28. 07.2016 г., в т. ч. на вземането към ответника
С. М. К. като кредитополучател по договор за потребителски кредит № ***,
което е описано в представено удостоверение, издадено на *** от цедента
„Файненшъл България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България“ ООД).
Видно от представеното пълномощно от 19. 06. 2019г. „Файненшъл
България“ ЕООД (с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България“ ООД) е упълномощил цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД
да уведоми длъжниците за извършената цесия, поради което с уведомление от
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до С. М. К., същият е уведомен за това
обстоятелство /извършеното прехвърляне на вземания/.
От заключението на вещото лице Н.С.И., по приетата по делото съдебно
- икономическа експертиза, неоспорена от страните се установява, че за
периода от 25.03.2015 г. до 26.09.2015 г. ответникът С.К. и извършил
плащания по процесния договор за кредит в общ размер от 390 лева.
3
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни
искове, предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.
чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното
наличие на следните три елементи: действителен договор за потребителски
кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на
задължението за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В
тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил
процесните вземания по силата на валиден договор за цесия, сключен с
първоначалния кредитор.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата
и задълженията, следва изводът, че е налице сключен от разстояние договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит.
Представеното по делото удостоверение за сключената цесия по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД от "Файненшъл България" ЕООД относно вземане към ответника С.
М. К., по договор за потребителски кредит № *** има необходимото
съдържание, касаещо индивидуализирането на прехвърлените по този
договор вземания, а именно- съдържа трите имена и ЕГН на клиента, сключил
договор за паричен заем, номера, датата и вида на договора и общия размер
на задълженията, като същото е подписано от представител на цедента -
"Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България"/ и е представено по делото от цесионера - „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Оттук се налага изводът, че този документ обективира
съвпадането на насрещните волеизявления между цедента и цесионера
вземането към ответника С. М. К., по договор за потребителски кредит № ***
да бъде прехвърлено по силата на договор за цесия от 28.07.2016 г. на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД / в този смисъл- решение № 249 от
16.11.2020 г. по в.гр. д. № 475/2020 г. на Пернишкия окръжен съд/.
Няма законова пречка първоначалният кредитор по договора да
4
упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава
трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания
по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение №
137/02.06.2015 г. по дело № 5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за
цесия е произвел действието си и към датата на подаване на заявлението от
ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на цедента на цесионера
/ищецът по делото/ не е необходимо съгласие или уведомяване на длъжника.
Доколкото длъжникът не е страна по договора за цесия, за да произведе
действие същият /т. е. вземанията на цедента да преминат в патримониума на
цесионера/ не е необходимо уведомяването на длъжника. Разпоредбата на чл.
99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не отговаря спрямо цесионера, в
случай, че не е бил уведомен от цедента за прехвърлянето на вземането
/включително чрез пълномощник/, но само ако е платил на цедента, вместо на
цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл. 75 ЗЗД/ - така
решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това
съобщаването на извършеното прехвърляне на вземането спрямо цедирания
длъжник е направено с връчването на препис от исковата молба на ответника
по настоящото дело, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, и приложенията към тях, включително препис от гореописания
договор за цесия, пълномощно, дадени от законния представител на цедента
„Файненшъл България" ЕООД /с предишно наименование „Провидент
Файненшъл България"/, удостоверение и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с
което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани. По тези
съображения следва, че материалноправен носител на процесните вземания
по процесния договор за кредит срещу ответника е именно ищецът Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД.
Процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Видно от приетия по делото договор, в него или към него
липсва погасителен план, тъй като не са посочени датите на плащане на
погасителните вноски, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК
сключеният договор за потребителски паричен кредит е недействителен.
Доводите във въззивната жалба, че тези параметри, които следвало да се
съдържат в погасителния план, се съдържали в самия договор, а за датите на
догасяване пък кредитополучателят можел сам да си направи извод кога са,
5
не се възприемат от съда, тъй като разпоредбата на чл. 22 от ГПК е
императивна. Следователно, на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен
да върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е получил – само
главницата, без обаче да се дължат лихва или други разходи по него. От
заключението на вещото лице Н.И. по приетата съдебно - счетоводна
експертиза се установява, че ответникът е погасил до момента по кредита
сума в размер на 390 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата
главница от 500 лева – чистата сума на кредита, като ответникът остава да
дължи 110 лева главница.
При това положение следва да бъде разгледано и направеното от
ответника с възражението по чл. 414 ГПК възражение за погасяване на
вземанията на ищеца по давност. По отношение на главницата по договора за
кредит е приложима общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД.
С оглед извода за недействителност на договора за кредит и съобразявайки
разясненията на т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленума на ВС,
съдът приема, че задължението за връщане на главницата е възникнало на
датата на сключване на договора, т. е. погасителната давност е започнала да
тече, считано от 22.03.2015 г. Следователно давността е изтекла на 22.03.2020
г. - преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10. 07. 2020г. Поради
това искът за заплащане на главницата се явява неоснователен като погасен
по давност.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и
обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за забава
върху главницата.
С оглед гореизложеното и при съвпадение на мотивите на Пернишкия
окръжен съд, с тези на Пернишкия районен съд, обжалваното решение следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивният съд
изцяло възприема по реда на чл. 272 от ГПК, обстойните и аргументирани
мотиви на първоинстанционния съд.
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи
на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
6
Потвърждава решение № 261218 от 20. 12. 2022г., постановено по гр. д.
№ 05268/ 2021г. описа на Пернишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7