Р Е Ш
Е Н И Е
№ 266
гр.Кюстендил, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен
съд, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
секретар И. С. и с участието на
прокурор Марияна Сиракова от ОП - Кюстендил, като разгледа докладваното от
съдия Карамфилова КАНД №261/2020г., за
да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.63
от ЗАНН във вр.с чл.208 и сл. от АПК.
С.С.К. ***, съдебен адрес ***
адвокат К.Р. обжалва решение №260005/26.08.2020г. на ДРС, постановено по АНД
№433/2020г. Развиват се съображения за незаконосъобразност на съдебния акт,
представляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Иска се отмяна
на решението, респ. отмяна на НП.
Ответникът чрез процесуалния
представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение.
Заключението на прокурора от ОП
Кюстендил е за неоснователност на касационната жалба.
Предмет
на касационно оспорване е решение №260005/26.08.2020г. на ДРС, постановено по
АНД №433/2020г. С него е изменено НП №6746/17.03.2020г.
на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, санкциониращо С.С.К. с
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. на основание чл.53,
ал.1, т.2 във вр.с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.
ДРС е изменил НП, приемайки, че
нарушението е доказано от обективна и субективна страна, но че наложеното
наказание не е съобразено с личността на нарушителя, неговата вина,
смегчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В този смисъл е
намалил наказанието „глоба“ до минимума, предвиден от закона, а именно 1000
лв., като е приел че и чрез този размер се постигат целите по чл.12 от ЗАНН.
Касационната жалба е допустима –
подадена е от процесуално легитимен субект на касационно оспорване, срещу
съдебен акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
В пределите на служебната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК не се установяват основания за нищожност и недопустимост
на оспореното решение на ДРС.
Производството
пред въззивния съд е образувано по жалба на
С.С.К. ***/17.03.2020г. на началник отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София. Прието е
от фактическа страна, че на 02.03.2020г. в 16.16ч. на път ІІ-62, км 52 в посока
гр.Дупница, нарушителят е управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси
марка И. Т. с рег.№**** с надвишени норми по Наредба №11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел ІV на Наредба
№11/03.07.2001г. от администрацията управляваща пътя за дейност от специално
ползване на пътищата. При измерено разстояние между осите 1.38м, сумата от
натоварването на ос на двойната такава на МПС-то е била 28 550 т, при
максимално допустимо натоварване от 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредбата. Формиран е извод, че МПС-то е тежко по см. на чл.3, т.2 от
Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство ел.везна PW-10 №К0200009 и ролетка 1307/18/5м/. За констатирано нарушение
по чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП е съставен АУАН
№0007492/02.03.2019г., а въз основа на него е издадено наказателното
постановление.
Административнонаказателната отговорност на
нарушителя е за неизпълнение на задължението движението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства и товари да се извършва само с разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя. От анализът на доказателства
по делото касационният съд приема за правилни изводите на въззивния съд за
доказано управление от нарушителя на извънгабаритно по см. на §1, т.1 от ДР на
Наредбата, респ. на тежко МПС по см. на чл.3, т.2 от Наредба №11/03.07.2001г.,
доколкото чрез направените измервания е установена хипотезата на чл.7, ал.1,
т.5, б.“в“ от Наредбата – при допустимо натоварване на осите от 19 т е измерено
разстояние между осите от 1.38м, а сумата на натоварване е определена на
28 500 т. Натоварването на оста на двойната такава на ППС, разстоянието
между осите и сумата на натоварването на двойната ос са установени след
извършено измерване от проверяващите органи посредством две технически средства
– ел.везна и ролетка. От представените официални писмени
документи, неоспорени от страните, се установява, че везната е средство от
одобрен тип със срок на валидност към датата на измерването по см. на чл.30,
ал.5 от ЗИ и преминало периодична проверка. Измерванията са осъществени от
обучен служител, а резултатите са обективирани в Протокол за измерване на
превозно средство №0000014/2020г., който е подписан без възражения от водача. При горните
стойности на натоварване за процесното МПС е било дължимо разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни
такси/, издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11/03.07.2001г. от
администрацията управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата.
Безспорно такова не е представено при проверката.
Разграничението на ППС като
извънгабаритни и тежки е направено в чл.2 и чл.3 от Наредба №11/03.07.2001г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съответно
доразвити за тежките в чл.6 и чл.7 от същата. Същевременно в §1, т.1 от ДР на
Наредбата е посочено, че „извънгабаритни ППС“ се наричат извънгабаритните ППС
по чл.2 и/или тежките ППС по чл.3. Следователно с оглед на всичко посочено от
КАС за двата вида ППС, се налага извода, че не е налице релевираното основание
за незаконосъобразност в касационната жалба в този аспект.
В наказателното постановление са посочени
основните реквизити – дата на извършване на нарушението - 02.03.2020г., място -
км 52 на път ІІ-62 в посока гр.Дупница, посочено е ясно и безпротиворечиво
изпълнителното деяние – С.К. е осъществявал движение на извънгабаритно ППС по
см. на §1, т.1 от ДР на Наредбата, без разрешение /разрешително или квитанция/,
издадено по реда на раздел ІV на Наредба №11/03.07.2001г. от администрацията,
управляваща пътя за дейност от специално ползване на пътищата, както и
нарушената материалноправна норма – чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП.
По отношение размера на наложеното
административно наказание КАС намира изводите на ДРС за съобразени с
разпоредбата на чл.27, ал.1 и 2 от ЗАНН във вр.с чл.12 от ЗАНН. Т.е. АНО и съда
/в случай, че измени НП досежно размера на санкцията/ е обвързан от нормативно определените граници на
наказанията при съблюдаване тежестта на нарушението, подбудите за неговото
извършване, другите смегчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
имотното състояние на нарушителя, като наказанието следва да бъде определено
така, че да постигне целите на административнонаказателната репресия по чл.12
от ЗАНН. В случая законодателят е предвидил наказание „глоба“ от 1000 лв. до
5000 лв. Съобразявайки липсата на доказани отегчаващи отговорността
обстоятелства, на установена по-висока степен на обществена опасност на
деянието е дееца, на недоказани предходни нарушения на правилата на ЗП от
жалбоподателя, въззивният съд правилно е приел, че административно наказание в
минимален размер от 1000лв. би осъществило функциите на
административнонаказателната репресия, свързана със специалната и генерална
превенция.
Като е достигнал до правен извод за изменение на НП, въззивният съд е
постановил правилно решение. Същото ще бъде оставено в сила, поради отсъствие
на касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК.
С оглед изхода от правния спор и на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН
/редакцията на правната норма ДВ бр.94/29.11.2019г./ във вр.с чл.27е от Наредба
за заплащането на правната помощ съдът присъжда в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв., платимо от касатора.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260005/26.08.2020г. на Дупнишкия районен съд,
постановено по АНД №433/2020г.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН ********** *** да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София,
бул.Македония №3 разноски по делото в размер на 80 лв. /осемдесет/.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: