Р
Е Ш Е
Н И Е № 547
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Пловдивският окръжен съд, гражданско
въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на осемнадесети март
две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Тоско
Ангелов след
като разгледа докладваното от председателя гр.д. № 566 по описа на съда за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 437 във вр. с чл. 435
ал. 2 от ГПК.
Постъпила е чрез ЧСИ М. К., рег. № /*,
район на действие ОС-Пловдив, с вх. № 00042/02.01.2014г. ЖАЛБА до
Окръжен съд – Пловдив с вх. № 4982/19.02.2014г., от Х.Д.К., ЕГН **********,
длъжник по изп. дело № 00757/2013г. по описа на ЧСИ М.К., чрез пълномощник адв.
В.К.,***, против Отказ на ЧСИ М. К.постановен по нейно изпълнително дело №
00757/2013г., с който е оставена без уважение молбата на длъжника Х.Д.К. за
вдигане на наложен запор върху трудовото й възнаграждение.
Жалбоподателката твърди, че със запорно
съобщение с изх. № 5394/27.06.2013г. до третото задължено лице-ЕТ”***” гр. ***,
ел.”***, е наложен запор на начисленото месечно трудово възнаграждение
на длъжника, което видно от приложеното към молбата удостоверение изх. №
11/22.11.2013г., издадено от работодателя й, след приспадане на дължимите
данъци и задължителни осигурителни вноски, е под размера на минималната работна
заплата за страната. Поради което и на основание чл. 446 от ГПК твърди, че
трудовото възнаграждение до размера на минималната работна заплата за страна е
несеквестируемо имущество, и в конкретния случай ЧСИ е насочила изпълнението
върху имущество, което е несеквестируемо. Поради което и длъжницата сезирала
ЧСИ М. К. с искане да вдигне запора върху това имущество, като приложила като
доказателство и за размера на получаваната заплата. Въпреки това, съдебният
изпълнител отказал да вдигне запора, наложен върху трудовото възнаграждение на
длъжника, което е несеквестируемо имущество.
Поради което и моли да бъде отменен като
незаконосъобразен отказът на ЧСИ М. К., постановен по нейно изпълнително дело,
с който отказ е оставена без уважение молбата на длъжника за вдигане на наложен
запор върху трудовото й възнаграждение. Претендира направени съдебно-деловодни
разноски. Налице е и особено искане: на основание чл. 438 от ГПК да бъде спряно
изпълнението по отношение на трудовото възнаграждение. Прилага: удостоверение
изх. № 11/22.11.2013г. издадено от ЕТ „***” гр. **; адв. пълномощно.
Не са подадени писмени възражения по
жалбата от страна на ответниците, съгласно чл. 436 ал. 3 от ГПК. Постъпило е
писмено становище /мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК/ от страна на ЧСИ М. К., с
което жалбата се счита за неоснователна.
ПОС след като констатира, че жалбата е
подадена от надлежна страна по делото, длъжник по изп.дело № 00757/2013г. по
описа на ЧСИ М. К., в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване действие на съдия-изпълнителя, съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 2
предложение второ от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От приложено копие на изп. дело №
00757/2013г. по описа на ЧСИ М. К., с рег. № 823, с район на действие –
ОС-Пловдив, както и от приложено към жалбата Удостоверение с изх. №
11/22.11.2013г. издадено от страна на ЕТ „***” със седалище и адрес на
управление гр. ***, ул.”** № **, /трето задължено лице, работодател на длъжника
Х.Д.К./, се установява, че длъжникът Х.Д.К., с ЕГН **********, получава нетно
месечно възнаграждение по трудово правоотношение, за периода от м.11.2012г. до
м.10.2013г., в размер на суми в считано от 223.73 лв до 241.73 лв. При което
към датата на извършения запор на трудовото й възнаграждение с изпращане на
запорно съобщение до третото задължено лице, с изх. № 5394/27.06.2013г. /лист
199 по изп.дело/, размерът на нетното възнаграждение е от 241.73 лв, /за м.06.2013г./. При което и този размер,
който е такъв по смисъла на чл. 446,ал. 2 от ГПК е под размера на минималната
работна заплата за страната съгласно ПМС №250/11.10.2012г., считано от
01.01.2013г., от 310 лв; така както твърди и жалбоподателя.
ПОС
приема, че ограничението от размера на „минималната работна заплата” касае,
само, получаваната от длъжника „пенсия”, но не се отнася до случаи, в които
длъжникът получава трудово възнаграждение, както е понастоящем. Този извод
следва от буквалното, систематическо и логическо тълкуване на разпоредбата на
чл. 446 ал. 1, във вр. с точки 1, 2 и 3 към нея, от ГПК. Пояснението за
„размер-над минималната работна заплата” е по отношение, само, на пенсия
получавана от длъжника, а не и -на друго възнаграждение. Практически, третото
задължено лице при определяне размера на месечната удръжка следва да се съобразява
с разпоредбите на т.т.1, 2 и 3 от ГПК, като изчислява отделните месечни удръжки
съобразно постановеното в горепосочените разпоредби, като остатъкът след
изчисляване и превеждане на сумите на удръжките, следва да бъде оставен на разположение на длъжника. Последният
извод не означава, че запорът следва да бъде вдигнат, тъй като същият е
законосъобразно наложен, съгласно гореизложени съображения.
Предвид изложените съображения ПОС
приема, че жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Решението на окръжния съд е окончателно и
не подлежи на обжалване съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ постъпила чрез ЧСИ М.К., рег. № *,
район на действие ОС-Пловдив, с вх. № 00042/02.01.2014г. ЖАЛБА до Окръжен съд – Пловдив с вх. №
4982/19.02.2014г., от Х.Д.К., ЕГН **********, длъжник по изп. дело №
00757/2013г. по описа на ЧСИ М.К., чрез пълномощник адв. В.К.,***, против Отказ
на ЧСИ М. К. постановен по нейно изпълнително дело № 00757/2013г., с който е
оставена без уважение молбата на длъжника Х.Д.К. за вдигане на наложен запор
върху трудовото й възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/