О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.07.2020
г.
Софийски градски съд, ГО, II-Е
въззивен състав, в закрито
заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
съдия КОНСТАНТИНА Х.
като
разгледа докладваното от младши съдия Х. в. гр. д. № 5589 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците М.И.Х. и
И.Х.М. срещу решение № 152627/27.06.2019 г., постановено по гр. д. № 70921/2015
г. по описа на CPC, ГО, 119-ти състав.
При извършената проверка по реда на чл. 267 от ГПК
съдът намира производството за преждевременно образувано.
На първо място,
въззивният съд констатира ех officio наличието
на допусната очевидна фактическа грешка в обжалваното решение. Както в
мотивите, така и в диспозитива на последното първоинстанционният съдебен състав
е посочил, че „Т.С.“ ЕАД е претендирало вземане за доставена топлинна енергия,
ведно със законната лихва върху главницата за времето от 27.07.2017 г.,
когато ищецът е подал в съда заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите. Същевременно, видно от
поставения от СРС печат с входящ номер на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, същото е постъпило в съда на 27.07.2015 г.
Това несъответствие съставлява очевидна фактическа грешка, която не може да
бъде отстранена от настоящата въззивна инстанция. Производството за поправка на
очевидна фактическа грешка по реда на чл. 247 от ГПК се явява преюдициално
спрямо произнасянето по въззивната жалба, поради което делото следва да бъде
прекратено като преждевременно образувано и върнато на СРС, 119-ти състав, за
провеждане на производство по чл. 247 от ГПК.
На следващо
място, във въззивната жалба на ответниците изрично се навеждат доводи по
отношение правилността на първоинстанционното решение в частта му за разноските
като се поддържа, че възражението на ищеца за прекомерност на претендираното от
ответниците адвокатско възнаграждение е неоснователно, а определеното
адвокатско възнаграждение по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е
прекомерно. Така наведените във въззивната жалба доводи следва да бъдат
разгледани по реда на чл. 248 от ГПК. Компетентен да се произнесе по така
направеното искане по реда на чл. 248 от ГПК е първоинстанционният съд, като
разрешаването на въпроса за дължимите в производство пред СРС разноски
предхожда развитието на въззивното производство, поради което СРС дължи
произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
На последно
място, от представените по делото съобщения за връчване на първоинстанционното
съдебно решение се установява, същото е било връчено на М.И.Х. и И.Х.М., чрез
адв. З.В., на 08.07.2019 г. Постъпилата по делото въззивна жалба е подадена по
пощата на 23.07.2019 г. /видно от поставения печат на пощенско клеймо върху
плика/. Това налага СРС да направи преценка и относно допустимостта на
въззивната жалба с оглед подаването й в законоустановения двуседмичен срок от
получаване препис от първоинстанционното съдебно решение.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 267 от ГПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 5589/2020 г., по
описа на Софийски градски съд, II-Е
въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 119-ти състав, за изпълнение
на указанията, посочени в съобразителната част на настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.