РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Пловдив, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело
№ 20235300503288 по описа за 2023 година
Обжалвано е решение № 4022/09.10.2023г. по описа на Пловдивския районен съд,
ІІ бр. с., постановено по гр. д. № 8697/22г., с което отхвърля молбата на З. Р. Н., ЕГН
********** лично и като майка и законен представител на малолетното дете С. М. В.,
ЕГН **********, двамата от ***, адв. М. К. срещу М. В. В., ЕГН ********** от
*** за налагане на мерки по чл. 5, ал.1, т.1,т.2, т.3, т.4 и т.5 от ЗЗДН за извършено
домашно насилие на 04.06.2022г. и на 05.06.2022г.
Жалбоподателите З. Р. Н., ЕГН ********** лично и като майка и законен
представител на малолетното дете С. М. В., ЕГН ********** моли съда да отмени
решението на районния съд по съображения подробно изложени в жалбата и в хода на
устните състезания.
Въззиваемата страна М. В. В., ЕГН ********** счита въззивната жалба за
повърхностна и немотивирана като моли съда да я отхвърли и потвърди решението на
районния съд. Претендира разноски.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, че З. Р. Н. и М. В. В. от 2014г. живеят във фактическо съпружеско
съжителство, а роденият през ***г. С. М. В. е тяхно дете.
В молбата за защита от домашно насилие и в декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН
1
З. Р. Н. твърди, че на 04.06.22г. трябвало да се поставят радиатори в дома им. Тя
трябвало да заведе детето в дома на родителите ú и тогава М. ú се развикал „***!“ След
това излезли на разходка. На следващия ден – 05.06.22г. З. Н. видяла сутринта, че М.
вадел кашони и го питала дали ще сменя радиаторите, за да изведе С. от къщи.
Възникнал скандал между тях, като повод за това било отиването на З. при родителите
си. Заради високия тон на М. В. В. детето плачело и пищяло. Отново излезли на
разходка. След като М. казал на З., че е боклук и нямало при кого да отиде, тя му
заявила, че ще си вземе багажа и детето и ще го напусне. Когато З. си събирала багажа
се обадила на тел. 112 и дошъл полицейски патрул. Върнала ключовете от жилището
на М. и отишли с детето при родителите й.
По изложеното в молбата за защита от домашно насилие М. В. счита, че в сблучая
става дума за семейна разправия, ескалирала до скандал между двамата.
За установяване изложеното в молбата по чл. 8 от ЗЗДН и декларацията по чл. 9,
ал. 3 от ЗЗДН са изслушани показанията на трима свидетели.
Свидетелката Н.Н., която е майка на молителката, установява че на 04.06.22г.
дъщеря ú се обадила по телефона и ú казала, че ще се сменят радиатори в жилището
им и затова е по – добре детето да е извън апартамента докато трае ремонта. Понеже З.
не довела детето, свидетелката се обадила отново по телефона и чула как М. крещял на
дъщеря ú, че тя и детето не можели да напускат жилището без него. След това
родителите с детето излезли за окол два – три чáса на разходка.
На 05.06.22г. поради продължаващия ремонт на радиаторите З. и М. се скарали,
като М. крещял на З., че при жив баща не можела да изкара детето от апартамента.
След това З., М. и С. отново излезли заедно на разходка. Свидетелката Н. в края на
разпита ú изрично споменава, че за случилото се на 04.06.22г. и 05.06.22г. повечето
информация е получила от дъщеря си.
От показанията на свидетеля Т.В., който е брат на М. В. се установява, че няма
наблюдения какво се е случило на дати четвърти и пети юни две хиляди двадесет и
втора година в дома на брат му.
Свидетелят А.Д. също няма впечатления за отношенията между страните на
посочените дати. На 04.06.22г. една съседка вечерта му казала, че е имало полиция при
дома на З. и М., но не разбрал защо. За 05.06.22г. го информирала друга съседка, че
пак е идвала полиция, имало е разправии, но друго не е чул.
От представените информационна карта на наряда и дневник за получени и
предадени сигнали и разпореждания на Трето районно управление на МВР гр.
Пловдив се установява, че при посещенията се полицейските патрули са констатирали
разногласие (неуточнено по какъв повод е породено) между страните и З. Н. си е
тръгнала с детето.
2
В представеното постановление от 20.09.2022г. на Районна прокуратура –
Пловдив, с което се отказва да се образува досъдебно производство също не се
съдържат доказателства за осъществено домашно насилие.
Относно представеното съдебномедицинско удостоверение № 313/27.03.22г. от
лекар при УМБАЛ „Св. Г.“ – гр. Пловдив следва да се посочи, че не може да се
преценява към момента, за който се твърди да е осъществен акт на домашно насилие,
понеже според нормата на чл. 10, ал.1 (ред. Д. В. бр. 102) във връзка с § 30 от ПЗР към
ЗЗДН, молбата по чл. 8, ал.1 от ЗЗДН се подава в срок до един месец от акта на
домашно насилие, а настоящата молба е подадена на 14.06.2022г., т.е. след повече от
два месеца от дните, в които се твърди да е осъществен акт на домашно насилие.
Установеното дотук налага извода, че между страните по делото на процесните
две дати са възникнали противоречия и разногласия по повод протичане на
ежедневието при извършването на ремонт на радиатори в жилището им. Безспорните
пререкания и плача на детето обаче не биха могли да се квалифицират като акт на
домашно насилие, тъй като не се установи скандалите да са оставили значим отпечатък
в психиката на молителката и нейното дете, понеже и в двата случая, веднага след
тяхното приключване цялото семейство е излизало на разходка, както самата
жалбоподателката признава, което е свидетелство за сравнително ниската степен на
засягане на достойнството на молителката и затова тези караници не са нещо, което е
изключително необичайно, поради което остават извън обхвата на нормата на чл. 2 от
ЗЗДН.
Ето защо молбата за налагане на мерки по чл. 5 от ЗЗДН за защита на З. Н. и
детето С. е неоснователна и ще се отхвърли.
Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил молбата за защита от
домашно насилие районният съд е постановил правилно решение, което следва да се
потвърди.
С оглед изхода на делото жалбоподателката следва да заплати на насрещната
страна разноски в размер на 800лв, а по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна
такса в размер на 15лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4022/09.10.2023г. по описа на Пловдивския
районен съд, ІІ бр. с., постановено по гр. д. № 8697/22г.
ОСЪЖДА З. Р. Н., ЕГН ********** със съдебен адрес – ***, адв. М. К. да
заплати на М. В. В., ЕГН ********** от ***** сумата 800 (осемстотин) лева
3
разноски, направени във въззивното разглеждане на делото, а по сметка на
Пловдивския окръжен съд в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса по
делото в размер на 15 (петнадесет) лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4