РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
1930
Град
Пловдив, 01 октомври 2018 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав в
публично заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретар Диана Караиванова, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1638 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на Р.А.Г.,
ЕГН **********, с регистрацията като ЕТ „Р.Г.“, *****, против ревизионен акт
/РА/ № Р-16001317006757-091-001 от 20.02.2018 г., издаден от Й.Т.М.на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, и двамата при ТД на НАП Пловдив, който РА
с решение № 252 от 14.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ Пловдив е потвърден в частта на
допълнително установените задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2
от ЗДДФЛ и лихви за просрочие от дейността му като ЗП, както следва: за 2012 г.
в размер на 29 997,00 лв. и лихви 14 658,76 лв. и за 2014 г. в размер на 21 029,48
лв. и лихви 6003,19 лв.
Според жалбоподателя ревизионният акт е неправилен,
незаконосъобразен и необоснован. Твърди, че неправилно органите по приходите са
отказали да му признаят правото на данъчно облекчение за 2012 г., като са
счели, че същият не е регистриран като ЕТ, а за 2014 г., че има непогасени
задължения към 31.12.2014 г. Отделно от това, неправилно според жалбоподателя,
при определяне на данъчната печалба са включени получени субсидии, които според
него са за периода 2009 г. и не следва да бъдат отразявани през 2012 г. и 2014
г. Моли РА да бъде отменен изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Ответният административен орган - Директор на
Дирекция “ОДОП” гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е
подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалването,
тъй като с оспорения ревизионен акт за жалбоподателя се създават нови публични
задължения. Ревизионният акт е обжалван в срок пред горестоящия в йерархията на
приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната
част. Изпълнението на изискването за изчерпване на административното оспорване
и подаването на жалба до административния съд в рамките на предвидения в чл.
156, ал. 1 от ДОПК срок, налагат извод, че същата е допустима, а разгледана по
същество, тя е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Ревизията е възложена със заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001317006757-020-001 от 09.10.2017 г. с
обхват – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2012 г. и от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г. Въз основа на събраните
доказателства е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16001317006757-092-001 от 25.01.2018
г. Въз основа на ревизионния доклад е издаден и обжалваният в настоящото
производство РА № Р-16001317006757-091-001 от 20.02.2018 г.
РД и РА са издадени в
сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 3 от ДОПК и от компетентните органи
по смисъла на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП,
в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ
материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт,
и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията /определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция/ и ръководителя на ревизията
/определен със заповедта за възлагане на ревизия/. От приобщените по делото
доказателства се установява, също така и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани
с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния
документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните
документи. Изложеното налага извод, че в хода на ревизионното производство не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които
да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това
основание.
По отношение на
установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и прилежащите лихви
за забава, съдът намира следното от фактическа страна:
Р.Г. е регистриран като
земеделски производител, считано от 13.02.2012 г., регистриран е по ЗДДС на 12.09.2012
г., а на 28.05.2014 г. се е регистрирал и като ЕТ „Р.Г.“. Основна дейност през
ревизирания период - отглеждане на тютюн, като доходите се формират от продажба
на тютюн и получени субсидии от ДФ „Земеделие“.
Констатирано е от органите
по приходите, че през ревизирания период земеделският производител с подадените
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ е ползвал по реда на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване
до 60 % от дължимия данък по ЗДДФЛ - за 2012 г. в размер на 25 769,42 лв.
и за 2014 г. в размер на 14 485,24 лв.
По отношение 2012 г. е
установено, че жалбоподателят не е бил регистриран като ЕТ, поради което е
прието, че не отговаря на условията за ползване на данъчни облекчения, тъй като
не е изпълнил условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 4 и чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО.
По отношение 2014 г. пък е
установено, че към 31.12.2014 г. има декларирани непогасени задължения –
главница в размер на 789,40 лв. и лихви 3,74 лв., поради което е прието, че не
отговаря на изискванията за преотстъпване на данък, регламентирани в чл. 167,
ал. 1 от ЗКПО.
Констатирано е също така,
че в подадените ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. и 2014 г. при определяне на
данъчната печалба жалбоподателят не е включил в приходите получените субсидии
за 2012 г. в размер на 33 508,41 лв. и за 2014 г. в размер на 34 091,16 лв.,
които според ревизиращите са облагаеми по ЗДДФЛ и следва да участват при
определяне на годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Въз основа на така
установеното, е извършена корекция на декларираните данни на счетоводния финансов
резултат по реда на чл. 28, ал. 1 от ЗКПО и на дължимия данък по ЗДДФЛ и с обжалвания ревизионен акт са определени
допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Определени са и
прилежащите лихви за забава.
В хода на съдебното производство за оборване констатациите на органите по
приходите по искане на жалбоподателя е допуснато извършването на
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно, безпристрастно и кореспондиращо със събраните по делото
доказателства.
Вещото лице И.С., след запознаване с приложените по делото документи и
извършени справки в ДФ „Земеделие“, е проследила получените субсидии, както и за
каква дейност и за кои години се отнасят. Установила е закупените ДМА – с какви
документи е сторено и на каква стойност, както и съотношението на преотстъпения
данък към стойността на закупените активи, като е дала заключение, че размерът
на преотстъпения данък за 2012 г. е 25 769,42 лв. и не надвишава 50/100 от
стойността на закупените активи (56 425 лв.). По идентичен начин преотстъпеният
данък за 2014 г., който е в размер на 14 485,24 лв. не надвишава 50/100 от
стойността на закупените активи (107 200,80 лв.). Отделно от това, вещото лице
е дало заключение, че при извършена аритметична проверка на данните по РА,
математическите изчисления на стойностите по РА, са правилни. Констатирани са
несъответствия в приходите за 2012 г. в размер на 5328 лв. и за 2014 г. в
размер на 9537,07 лв., които съгласно писмени обяснения, дадени от
жалбоподателя, вещото лице посочва, че се дължат – първото на погрешно
осчетоводена сума, а второто – на неосчетоводени банкови преводи от ДФЗ.
Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника.
По искане на жалбоподателя от ответния административен орган е представено
копие от съобщение за доброволно изпълнение, касаещо задълженията, определени с
процесния РА.
От така
събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна.
Относно административноправния
спор досежно преотстъпения данък за 2012 г. в размер на 25 769,42 лв.
За да откажат правото на ползване на данъчни облекчения от страна на Г.,
органите по приходите са приели, че същият не е бил регистриран като ЕТ през
2012 г., поради което не отговаря на условията на чл. 189б, ал. 2, т. 1 и т. 4
и чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО. Според ревизиращите органи, след като физическите лица по чл. 29а от ЗДДФЛ,
които не са еднолични търговци, не са посочени в текста на цитираната
разпоредба, то независимо от факта, че се облагат с данък върху годишната
данъчна основа и са регистрирани като земеделски производители, не могат да
ползват преотстъпване на дължимия годишен данък и в този смисъл не отговарят на
условията по чл. 189б от ЗКПО, следователно не следва да ползват преотстъпване
на годишния данък по ЗДДФЛ.
Спор по отношение факта, че към 2012 г. жалбоподателят не е бил регистриран
като ЕТ, не се формира между страните. Спорът е правен и се свежда до тълкуването и приложението на материалния закон, т.е. дали са
налице предпоставките за преотстъпване на данък по чл. 48, ал.6 от ЗДДФЛ в
приложимите редакции и без земеделският производител Г. да е регистриран като
ЕТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, в приложимата към 2012 г.
редакция (ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), данъкът върху
годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен
търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като
земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по
производство на непреработена растителна и животинска продукция, при условията
за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО.
Съгласно чл.189б от ЗКПО, в приложимата редакция (ДВ, бр.19 от 08.03.2011
г.), корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно
задължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им
печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска
продукция (ал.1), (ал.2) когато са изпълнени едновременно следните условия: 1)
преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника,
необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност в срок до края на годината,
следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2) активите по т. 1 са
придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3)
дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три
години след годината на преотстъпване и това обстоятелство се декларира всяка
година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4)
преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите
по т. 1.; 5) активите по т. 1 не заместват съществуващи активи; 6) за активите
по т. 1 земеделският производител не е получател (бенефициент) по някоя от
следните помощи: а) помощ по смисъла на чл. 107, § 1 ДФЕС; б) минимална помощ
по смисъла на Регламент (ЕО) № 1535/2007 на Комисията от 20 декември 2007 г. за
прилагане на членове 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност
към помощите de minimis в сектора на производството на селскостопански продукти
(OB, L 337/35 от 21 декември 2007 г.); в) финансова помощ по Програмата за развитие
на селските райони; г) всяка друга публична финансова помощ от националния
бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз.
Съгласно § 26 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.)
преотстъпването на данъка по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ се прилага след
постановяване на положително решение от Европейската комисия за съвместимост с
правилата за държавните помощи. Такова положително е Решение № С/2011/863 от
11.02.2011 г. относно държавна помощ – България, Помощ № 546/2010 за инвестиции
в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък. Съгласно § 10
от цитираното решение, помощта ще бъде предоставена под формата на данъчно
облекчение, изразяващо се в преотстъпване до 60 % от корпоративния данък върху
данъчната печалба, възникнала в резултат на земеделските дейности на
данъчнозадължени субекти, регистрирани като земеделски производители;
бенефициери на помощта са земеделските стопанства, осъществяващи първично
производство на селскостопански продукти и подлежащи на облагане с корпоративен
данък в България, а целта на помощта е да се подкрепят инвестициите в
земеделските стопанства.
Мотивите на решението на ЕК, съпоставени с нормата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ налагат извод, че към 2012 г. право на данъчно облекчение имат
земеделските производители, осъществяващи първично производство на
селскостопански продукти, доходите от което се облагат с корпоративен данък,
независимо от правноорганизационната форма, под която се осъществява
селскостопанската дейност. Поради това, неправилен е изводът на органите по
приходите, че ревизираното лице няма право на преотстъпване на данъка.
Вярно е, че данъчната основа се определя по реда на чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ,
но размерът на данъка се определя по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ. При
съществуващата към 2012 г. редакция на чл. 48 от ЗДДФЛ, субект на държавната
помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са всички лица, регистрирани като земеделски
производители и по ЗДДС, независимо, че не са регистрирани като еднолични
търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото
тълкуване на правната норма, че именно лицата, регистрирани като земеделски
производители, са субекти на държавната помощ, изразяваща се в преотстъпване на
част от данъка, независимо дали са регистрирани като еднолични търговци. След
като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски
производител по ЗДДС, се определя по чл. 26 и чл. 28 от ЗДДФЛ, т.е., по
правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, то това лице
следва да е субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В този смисъл
е и константната практика на Върховен административен съд – решение № 12330 от
06.11.2017 г. по адм. дело № 14151/2016 г. на ВАС, I о., решение № 12088 от
11.10.2017 г. по адм. дело № 8463/2016 г. на ВАС, І о., решение № 12075 от
11.10.2017 г. по адм. дело № 7737/2016 г. на ВАС, VІІІ о.
Правото на преотстъпване, обаче, е възможно само в хипотезата, когато в
условията на кумулативност се изпълняват общите и специфичните изисквания на
закона, като тези изисквания за данъчен период 2012 г. в случая са изпълнени.
Констатации в тази насока са изложени в РД, потвърждават се и от приетото
аключение по ССЕ.
Предвид изложеното, съдът намира, че неправилно декларираният финансов
резултат е преобразуван с преотстъпения данък в размер на 25 769,42 лв.,
или иначе казано, доказано е възражението на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон от страна на приходната администрация.
Относно
административноправния спор досежно преотстъпения данък за 2014 г. в размер на 14 485,24
лв.
Спор по отношение факта, че през 2014 г. жалбоподателят вече е бил
регистриран като ЕТ и относно изпълнението на материалните предпоставки на
данъчното облекчение по чл. 189б от ЗКПО, не се формира между страните. В конкретния
случай е спорно осъществяването на предпоставката за признаване правото за
преотстъпване на данък, посочена в чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО.
Съгласно разпоредбата на чл. 166 от ЗКПО, преотстъпване на корпоративен
данък е правото на данъчно задълженото лице да не внася в републиканския бюджет
определените по реда на ЗКПО суми за корпоративен данък, които остават в
патримониума на задълженото лице и се разходват за целите, определени със
закон.
Нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗКПО е категорична, че по реда на тази глава
се преотстъпва или намалява корпоративен данък, съответно се намалява
счетоводният финансов резултат при определяне на данъчния финансов резултат при
условие, че към 31 декември на съответната година данъчнозадълженото лице няма:
1 подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; 2. задължения за
санкции по влезли в сила наказателни постановления, свързани с нарушаване на
нормативните актове относно публичните задължения; 3. Лихви, свързани с
невнасянето в срок на задълженията по т. 1 и т. 2. С други думи казано, логиката
на законодателя е, че имат право на съответната държавна помощ изрядните
данъчно задължени лица.
По делото няма спор, че към 31.12.2014 г. жалбоподателят има неплатени
задължения – главница в размер на 789,40 лв. и лихви 3,74 лв., декларирани с Декларация
обр. 6 № 130021410483530/16.12.2014 г. и с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с вх. №
134391400163550/24.03.2014 г. Спорът по делото е дали същите представляват
подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по смисъла на закона.
Съдът намира, че същите са такива, тъй като нормата на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК разпорежда, че принудително изпълнение се предприема въз основа на
декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски. Казано по друг начин, задължение,
установено с подадена по силата на закон декларация, подлежи на принудително
изпълнение. Наличието на такова задължение към 31.12.2014 г. елиминира
възможността за преотстъпване на корпоративен данък, тъй като не е налице
изискването на чл. 167, ал. 1, т. 1 и т.
3 от ЗКПО. Разпоредбата не поставя изискване да са предприети действия по
принудително изпълнение на дължимата по декларация сума. Достатъчно е
задължението само да е определено по размер, което в случая е станало с
подаването на декларациите, като не е необходимо издаването на нарочен акт на
приходния орган. След като разпоредбата на
чл. 167, ал. 1 от ЗКПО не поставя изискване да са предприети действия по
принудително изпълнение на съществуващите задължения, то е безпредметно да се
обсъжда въпроса за връчване на покана за доброволно изпълнение по чл. 182 от ДОПК. Дали ще се предприеме или не действие по принудителното събиране на
задължението по декларацията е въпрос, който е неотносим по приложението на чл.
167 от ЗКПО. Същата само поставя изискване да не е налице подлежащо на
принудително изпълнение публично задължение. Определящото обстоятелство в
случая е, че ревизираното лице е имало данъчни задължения към 31.12.2014 г.,
което попада в хипотезата на чл. 167,
ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗКПО и това изключва преотстъпването на корпоративния
данък за тази година само на това основание.
Ето защо, съдът намира, че правилно органите по приходите са приели, че е
налице основание за отказ да бъде преотстъпен корпоративен данък за 2014 г.
Относно
административноправния спор досежно неотчетени субсидии, получени за 2012 г. в
размер на 33 508,41 лв. и за 2014 г. в размер на 34 091,16 лв., съдът намира
следното:
По делото не съществува спор относно установената в ревизията фактическа
обстановка. Спорът отново се свежда до приложението на материалния закон и
по-конкретно на нормите на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от
15.04.2011 г., в сила от 01.01.2011 г.), § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн. ДВ,
бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), § 58 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн.
ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) и § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ
(обн. ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) по отношение на
получените от жалбоподателя субсидии през 2012 г. и 2014 г., изплатени по схема
за национални доплащания на тютюн, необвързани с производството, съгласно чл.
1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специалните изисквания за
участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично
подпомагане, за изкупено и премирано количество тютюн през референтен период
2007-2009 г.
Безспорно е обстоятелството, че държавни помощи, субсидии и друго
подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския
фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет, се включват в
облагаемия доход по чл. 26 и чл. 29 от ЗДДФЛ и подлежат на облагане с данък,
стига да не се отнасят за 2009 г. или за предходни години. Този режим на
облагане е въведен, считано от 01.01.2010 г. с отмяната на чл. 13, ал. 3 от
закона (според която не са се облагали с данък доходите от дейността на
физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски
производители, включително извършващите дейност като еднолични търговци, за
производство на непреработена растителна и животинска продукция, с изключение
на доходите от производство на декоративна растителност).
Не се спори, че коментираните тук субсидии са
отпуснати на Г. именно по схема за национални доплащания за тютюн, необвързана
с производството, предвидена в чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011
г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания
и за специфично подпомагане. Фактическият състав, от който се поражда правото
на конкретно лице за получаване на субсидии от категорията на процесните, е
възведен в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от цитираната наредба. Според същата,
право на подпомагане по схемата за национални доплащания за тютюн имат
земеделски стопани, които са отглеждали тютюн, през която и да е година на
референтния период 2007-2009 г., който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ, и
продължават да извършват земеделска дейност. Т.е., за да е изпълнен
фактическият състав на цитираната правна норма, следва да са изпълнени следните
кумулативни условия: 1. кандидатът да е земеделски стопанин, който да е
отглеждал тютюн през която и да е година на референтния период 2007-2009 г.,
който е изкупен и премиран по реда на ЗТТИ и 2. да продължава да извършва
земеделска дейност. Съгласно чл. 3, ал. 2 от посочената наредба, помощта по
схемата за национални доплащания за тютюн се изплаща на килограм въз основа на
средногодишното количество изкупен качествен (1-3 клас) тютюн по сортови групи
през референтния период по ал. 1. Когато земеделският стопанин не е отглеждал
тютюн през всичките три години от референтния период, помощта се определя въз
основа на средногодишното количество изкупен тютюн по сортови групи за
годините, през които е отглеждал тютюн.
Езиковото тълкуването на цитираните разпоредби
във връзка с характера на схемата за национални доплащания (която е необвързана
с производството - чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г.) налага
да се приеме, че тези субсидии не са обвързани нито с производството на тютюн
за 2009 г. и предходни години, нито с производство през годината, за която се
отпускат. За да се определи размерът на коментираната субсидия обаче, е
необходимо да се използват данни от конкретен базисен период, който в случая е
2007-2009 г., наречен не случайно от законодателя „референтен", което
означава опорен, базов. Целта на езиковото тълкуване е да се изясни
действителният смисъл и съдържание на правния акт като на първо място следва да
се разкрие смисловото съдържание на отделните думи, използвани в този текст.
Именно, изяснявайки смисловото съдържание на отделните думи, използвани в
обсъжданите подзаконови текстове, се налага изводът, че подпомагането по
схемите за доплащане, необвързани с производството, не е „за" 2007-2009 г.
по смисъла на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (ДВ, бр. 31 от 15.04.2011 г., в сила
от 01.01.2011 г.), § 18 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 99 от 2011 г., в
сила от 01.01.2012 г.), § 58 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 94 от 2012 г.,
в сила от 01.01.2013 г.) и § 12 от ПЗР на ЗИД на ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр. 100 от
2013 г., в сила от 01.01.2014 г.), а е за кампанията, за която са отпуснати.
Този извод се подкрепя и от съдържанието на
следните разпоредби:
Според чл. 16, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.02.2011 г., за получаване на национални доплащания по схемите, предвидени в
чл. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 6 и ал. 3, земеделските стопани
подават общо заявление, съгласно Наредба № 5 от 2009 г. В чл. 4, ал. 1,
изречение първо от Наредба № 5/2009 г., изрично е предвидено, че заявленията се
подават през периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства
за подпомагане. Следователно, процесните субсидии, макар и отпускани въз основа
на данните от референтния период, не се отнасят за него, а се отпускат за всяка
година, за която има подадено заявление.
В горния смисъл е и съдържанието на приложеното
по преписката писмо на ДФЗ /л. 92/, видно от което субсидирането по схемата се
извършва на база на подадено заявление за подпомагане за всяка една от
кампаниите за директни плащания след 2009 г., като размерът на финансовото
подпомагане се определя за всяка от посочените години въз основа на изкупен и
премиран тютюн през референтния период 2007-2009 г., но отпуснатото подпомагане
е за годината, за която ревизираното лице е кандидатствало. /В този смисъл
Решение № 11815 от 08.10.2014 г. по адм. д. № 16469/2013 на Върховния
административен съд./. Или иначе казано, правилен и законосъобразен е изводът
на органите по приходите, че получените суми /субсидии/ - през 2012 г. в размер
на 33 508,41 лв. и през 2014 г. в размер на 34 091,16 лв. са
облагаеми.
От всичко изложено до тук, съдът намира, че дължимият
от жалбоподателя данък за 2012 г., ще следва да бъдат преизчислен, след
приспадане на преотстъпения данък върху годишната данъчна основа на основание
чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 25 769,42 лв. Така, данъкът върху
годишната данъчна основа след намалението, се явява в размер на 21 406,67
лв. (47 176,09 лв. – 25 769,42 лв.), от който внесен в размер на
17 179,00 лв. и съответно дължим в размер на 4227,67 лв.
Или като краен резултат, РА следва да се отмени
частично за разликата от 4227,67 лева до пълния установен размер на данъка от 29 997,00
лева за 2012 г., ведно със съответните прилежащи лихви за забава, като
незаконосъобразен. В останалата част жалбата като неоснователна подлежи на
отхвърляне.
При посочения изход на спора на страните на
основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят разноски съобразно
уважената, респективно отхвърлена част от жалбата.
Жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 3000 лева в т.ч. за
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатски хонорар, съгласно
представен списък с разноските на л. 282. Съобразно уважената част на жалбата следва да бъде присъдена сумата от 1355,57
лв.
На ответника следва да бъде присъдена равностойността на осъществената
юрисконсултска защита, съобразно отхвърлената част на жалбата. Съгласно разпоредбата
на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размерът на възнаграждението за осъществената
юрисконсултска защита възлиза на 1228,33 лв.
Мотивиран от гореизложеното, и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Пловдив, XIV състав,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ ревизионен
акт № Р-16001317006757-091-001 от 20.02.2018 г., издаден от Й.Т.М.на длъжност
Началник сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията, и двамата при ТД на НАП Пловдив, потвърден
с решение № 252 от 14.05.2018 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Пловдив в
частта, в която спрямо Р.Г. са определени допълнително задължения за годишен
и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и лихви за просрочие от дейността му
като ЗП за 2012 г. в размер на 29 997,00 лв. и лихви 14 658,76 лв., КАТО НАМАЛЯВА данъчното
задължение по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2012 г. от 29 997,00 лв. на 4227,67
лв., ведно със съответните прилежащи лихви за забава.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.А.Г., ЕГН **********,***
Г.“, против ревизионен акт № Р-16001317006757-091-001 от 20.02.2018 г., издаден
от Й.Т.М.на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Е.С.Ц.на длъжност
главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и двамата при ТД на
НАП Пловдив, потвърден с решение № 252 от 14.05.2018 г. на Директора на
Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” Пловдив в частта на допълнително установените
задължения за годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ и лихви за
просрочие от дейността му като ЗП за 2014 г. в размер на 21 029,48 лв. и лихви
6003,19 лв.
ОСЪЖДА Р.А.Г., с
ЕТ „Р.Г.“, ЕГН **********,***, да заплати на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр.
Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 1228,33 лв. (хиляда двеста двадесет и осем
лева и тридесет и три стотинки), представляващи възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на Р.А.Г., с
ЕТ „Р.Г.“, ЕГН **********,***,
сумата от
1355,57 лв. (хиляда триста петдесет и пет лева и петдесет
и седем стотинки), представляващи направени разноски.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването за неговото изготвяне с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :/П/