№ 149478
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Частно гражданско
дело № 20231110146283 по описа за 2023 година
РАЗПОРЕДИ:
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 27.11.2023 година град София
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и трета година
в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова
гражданско дело № 46283 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено
от Е.М., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
1
**************************************, сграда М.Т.*****, представлявано от
управителя Р.И.М.Т., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против
П. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************, за сумата от 500 лв. - главница,
дължима по договор за кредит от 26.02.2020 г., сключен между П. Д. Д. и „Б.Д., и договор за
цесия от 26.05.2023 г., сключен между „Б.Д. и Е.М., сумата от 130,71 лв. – лихва за забава за
периода от 26.02.2021 г. до 15.08.2023 г., със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски.
След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С разпореждане от 27.11.2023 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 500 лв. - главница, дължима по договор за кредит от
26.02.2020 г., сключен между П. Д. Д. и „Б.Д., и договор за цесия от 26.05.2023 г., сключен
между „Б.Д. и Е.М., със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за направените по делото разноски в размер
на 19,82 лв.
По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от
130,71 лв. – лихва за забава за периода от 26.02.2021 г. до 15.08.2023 г., съдът намира
следното:
В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на
документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил
определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.
Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението
договор за потребителски кредит от 26.02.2020 г., който намира правното си основание в чл.
9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г.,
закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда
да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното
производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът
намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на
страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в
договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на
Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на
потребителите. Претенциите за присъждане на лихва за забава след прехвърляне на
вземането без наличие на данни за прехвърляне на подобно вземане с договора за цесия,
съдът намира, че е в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност
на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.
410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.
2
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, съдът намира така направеното искане за частично основателно,
но недоказано по следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК на заявителя следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството и възнаграждението за един адвокат, ако е имал такъв,
съответно за юрисконсулт, съразмерно с уважената част на иска. В действителност
заявителят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат. В конкретния случай по делото е представено доказателство за представителна
власт, но не и конкретен договор за правна помощ и съдействие, въз основа на който за
заявителя е възникнало задължение за заплащане на определено възнаграждение в
съответствие с договореното между него и адвоката, който го е представлявал по делото. По
делото не е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между заявителя и
адвокат, от който да се установи договореното възнаграждение по конкретното дело и
начина на плащането му. От приложеното преводно нареждане не може да се установи
конкретно договореното възнаграждение за защита именно по това производство. Ето защо
съдът намира, че на заявителя не следва да се присъжда възнаграждение за адвокат в
размера, посочен в заявлението с оглед липсата на възможност за преценка стойността на
договореното възнаграждение и начина на плащането му, които са част от сключения между
страните договор за правна защита и съдействие. За пълнота следва да се посочи, че няма
пречка при представяне на нужното доказателство разпореждането в частта за присъдените
на страните разноски да бъде изменено по надлежния ред.
Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива
съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение на Е.М., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
**************************************, сграда М.Т.*****, представлявано от
управителя Р.И.М.Т., против П. Д. Д., с ЕГН **********, от гр. *****************, за
сумата от сумата от 130,71 лв. /сто и тридесет лева и седемдесет и една стотинки/ – лихва за
забава за периода от 26.02.2021 г. до 15.08.2023 г., както и на разноски за адвокат.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от
разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.
3
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4