№ 3362
гр. София, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509389 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9389/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С. Б. К. ЕГН
********** от гр.Пловдив срещу решение №20018641 от 04.03.2022 г постановено по гр.д.
№38453/20 г на СРС , 154-ти състав , поправено с решение №20050471 от 27.07.2022 г по
същото дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.124 ал.1
ГПК срещу М. А. П. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“****, В. Д. Д. ЕГН ********** и Н.
К. Д., ЕГН **********, и двамата от гр.София, ж.к.“**** да се признае за установено , че
К. е собственик по наследяване на ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда , който
обект е с идентификатор 68134.1376.2096.1.68 в сграда № 1, разположена в поземлен имот
идентификатор 68134.1376.2096, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ от
56,48 кв.м. с адрес на имота: гр.София, община- район „Надежда“, ж.к.“****, стар
идентификатор: 68134.1376.2010.1.68 , при съседи, имоти с идентификатори: на същия етаж
68134.1376.2096.1.67 и 68134.1376.2096.1.69, под обекта- 68134.1376.2096.1.65, над обекта
68134.1376.2096.1.71, заедно с мазе № 3 и 0,999 идеални части от общите части на сградата ,
който имот е идентичен с апартамент №68, находящ се на 5 етаж във вход „Г“ на жилищната
сграда- блок 19, находящ се в гр.София, Столична община- район „Надежда“, ж.к.
„Свобода“, със застроена площ от 56, 48 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения, без посочени съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 3, без
посочена площ съгласно документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ от 3,00
кв.м. без посочени съседи по документ за собственост, ведно с 0,999 % идеални части от
1
общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
върху което е построена сградата ; както и е отхвърлено искането за отмяна на
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение №177, том IV, рег.№ 28754, нотар.дело №700 от 11.09.2014г. на нотариус №274 Р.
Д. с район на действие СРС относно разликата над ¼ до ½ идеална част от имота .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като мотивите на
първоинстанционния съд са противоречиви . Ищецът не е длъжен да доказва , че е владял
чужди идеални части от имота , защото не се позовава на придобивна давност , а на
наследяване . „Преобръщане на владението“ би следвало да се докаже от М. П. , а не от
ищеца . В мотивите на СРС са обсъдени неправилно събраните свидетелски показания ,
които доказват близки отношения между ищеца и М. П. , а не преобръщане на владение и
придобиване на идеалните части по давност . Дядо Стоян , с който е живяла П. , е
представил на ищцата книга с автограф . П. е в напреднала възраст и не може /или не иска/
да си спомни за действителните отношения между ищцата и нея
Въззиваемите страни са подали писмен отговор , в който оспорват въззивната жалба . След
1989 г ищецът отсъства от живота на М. П. , не е плащала разноски за апартамента и е било
обективно невъзможно да се манифестира спрямо К. преобръщането на владението . В. и Н.
Д.и са добросъвестни владелци върху ¼ идеална част от имота от 2014 г и са я придобили в
5-годишен давностен срок предвид подаване на исковата молба през 2020 г . От
свидетелските показания и обясненията на М. П. е доказано , че ¼ идеална част от имота са
придобити по давност , а автограф върху книжка от 2007 г от „Дядо Стоян“ няма никакво
значение по делото .
Въззивната жалба е допустима. Процесното решение е връчено на въззивника на 25.03.2022
г и е обжалвано в срок на 05.04.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд е длъжен служебно да даде
законосъобразната правна квалификация на предявените искове .
От фактическа страна съдът приема следното :
Според договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.09.1970г. на СНС,
Коларовски районен съвет отдел „Държавни имоти“ процесния имот е придобит от М. П. ,
К.П. и В. А. /майка на ищеца/ . С решения по делба по гр. дело № 1107/1975г. по описа на
СРС имотът е придобит само от М. П. и К.П. .
С нотариален акт №8, том III, рег.№ 15633, дело № 372 от 27.05.2014г. на нотариус Р. Д. с
2
район на действие СРС М. П. е прехвърлила на В. Д. ½ идеална част от процесния имот
срещу задължение за издръжка и гледане .
С нотариален акт № 177, том IV, рег.№ 28754, дело № 700 от 11.09.2014г. на нотариус Р. Д. с
район на действие СРС ; /по обстоятелствена проверка / М. П. е призната за собственик по
давностно владение на ½ идеална част от процесния имот .
С нотариален акт № 30, том V, рег.№ 30589, дело №749 от 30.09.2014г. на нотариус Р. Д. с
район на действие СРС ; М. П. е продала на В. Д. ½ идеална част от процесния имот .
Според удостоверение за наследници изх. № УГ- 01-5744 от 09.07.2020 г. на Столична
община- район „Надежда“ М. П. е баба на ищеца С. К. .Бивш съпруг на М. П. е К.П. ,
починал 1982 г .
Според удостоверение за родствени връзки от 16.09.2020 г В. Д. е съпруга на Н. Д. .
В отговора на исковата молба ответниците твърдят , че М. П. е придобила имота по давност .
В. Д. е племенница на М. П. и се е грижила за последната , а ищецът е живял извън България
и без да остави адрес . Дори да се приеме , че М. П. не е била собственик на спорната ¼
идеална част , то тя е придобита от В. Д. и Н. Д. като добросъвестни владелци в 5-годишен
давностен срок по чл.70 ал.1 ЗС за периода 2014 г – 2019 г .
Според разпитания пред СРС свидетел Б.К. /син на ищеца/ баба му идвала на гости при него
и майка му , а те ходили при нея , последно лятото на 2013 г .Чували се по телефона , а след
2013 г баба му давала признаци , че не е много адекватна . Майка му С. К. изпращала пари
на баба му и винаги, когато си идвала , минавала през София.
Според разпитания пред СРС свидетел Л.Б. , М. П. й казвала , че ищецът много рядко й се
обажда. За ищеца се грижели В. и съпруга й Н.й , а тя живеела със С. .
Според разпитания пред СРС свидетел Б.З. , същата не е виждала ищеца от много години ,
защото бил в Германия . За ищеца се грижели В. и съпруга й Н.й . От 2020 г М. живеела в
Кричим .
Ответникът М. П. се е явила в съдебно заседание на 15.12.2021г„ за да даде обяснения по
реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК на следните въроси:
„Посещавала ли е в периода до 2007 г. дома на ищцата С. Б. К. в гр. Пловдив, на адрес: ул.
**** - къщата на Б.?“, „ Отговаря : „Не съм посещавала“ .
Била ли е гост на абитуриентската вечер на Б.К. - син на С. К., състояла се през м. май 2007
г.?“. Отговаря : „Не съм била „ .
„Била ли е през м. октомври 2007 г. гост на освещаването на новозакупения апартамент на
С. К. в гр. Пловдив, ж.к. ****, което тържество е било съчетано с празнуването на рождения
ден на Б.К.- син на С. К.?“. Отговаря „Не“.
„През лятото на 2013 г. била ли е посетена в дома си в район „Надежда“, ж.к. **** от
семейството на С. К.?“. Отговаря „Не“.
„На тази среща присъствал ли е С. - мъжът, с който последно е живяла?“, „Този С. подарил
3
ли е на С. К. своя издадена книга със скоропоговорки с личен автограф?“. Отговаря : „Не“.
„Ответницата знае ли,че е прехвърлила апартамента си на В. Д. Д. „ . Отговаря – „Да“ , но не
помни кога
Кога е разбрала, че има съдебно дело по този въпрос?“. Отговаря : „Не помня „.
От правна страна съдът приема следното :
За да отхвърли исковете СРС е приел , че трябва да се кредитират показанията на
свидетелите Б. и З. като последователни, житейски логични и най-вече кореспондиращи е
писмените доказателства по делото. От тях се установява , че владението на ответниците , и
най-вече това на ответника М. П. , е било необезпокоявано до момента, когато ищцата е
узнала за снабдяването им с нотариален акт за собственост на основание давностно
владение. Именно М. П. е владяла след 1989 година целия апартамент, като е живяла в него,
събирала таксите на етажната собственост и е поддържала добри отношения със съседите си
до 2020 година, когато заминала да живее при сестра си предвид пандемията. Показанията
на свидетеля К. не установяват конкретни факти и обстоятелства по делото , като той не
конкретизира нито мястото, където се е намирало жилището на баба му, което твърди, че е
посещавал заедно с майка си, нито времето когато е посещавал процесния апартамент. К. е
роден 1989 г. и твърди, че не знае къде живее баба му в последните години, но твърди, че си
спомня как последно през 2013 г. - лятото е посещавал апартамента на баба си в София. С
оглед наличието на родствена връзка между ищеца и свидетеля и пряката заинтересованост
от страна на последния относно изхода на делото , според СРС показанията на този свидетел
не следва да бъдат кредитирани относно обстоятелството, че майка му често е посещавала
баба му в гр.София и всеки път като се е прибирала в България я е посещавала .
Според СРС ответниците са придобили вещно право на собственост върху процесния имот.
От събраните по делото гласни доказателства се установява , че ищцата не е осъществявала
фактическа власт върху процесния имот. За да се приеме, че упражняваната фактическа
власт представлява владение обаче, упражняващото фактическата власт лице следва да
демонстрира промяна в намерението спрямо собственика на имота, тъй като, за да се
придобие по давност правото на собственост, фактическата власт с намерение за своене
следва да бъде упражнявана спокойно, явно и несъмнително (чл.81 от ЗС). При преценка на
събрания доказателствен материал в неговата съвкупност се установява, че ищцата не е
упражнявала фактическата власт върху имота. Не се установява по делото С. К. да е
демонстрирала намерението си за своене на процесния имот спрямо ответниците чрез
активни действия, т.е. да е осъществявала владението върху имота явно . От събраните
гласни доказателствени средства се установява именно обратното - ищцата не е посещавала
имота поне от 2013 г., живее в Германия, не е посещавала ответницата М. П., не е идвала, за
да й помага и да я вижда, не е плащала разноски по поддръжка на апартамента, не е живяла
в него, дори не е имала ключ от апартамента./л.ЮЗ по делото/. По делото липсват
доказателства, че давността е била прекъсната от страна на ищцата К.. Прекъсването на
давността се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота,
предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия
4
имот от трето лице. Владението на ответниците е било необезпокоявано до момента, в който
ищцата е узнала за снабдяването им с нотариален акт, предмет на настоящото исково
производство. Според обясненията на ответницата П. по делото, депозирани по реда на чл.
176 вр. с чл. 177, ал. 1, т. 2 от ГПК ; същата споделя, че не посещавала ищцата в период до
2007 г. в дома й в гр. Пловдив, на адрес . ул. **** къщата на Б., не е била гост на
абитуриентската вечер на сина на ищцата Б.К.. Обяснява още, че не е била през м. октомври
2007 г. гост на освещаването на новозакупения апартамент на ищцата в гр. Пловдив, което
тържество е било съчетано с празнуването на рождения ден на сина на ищцата Б.К., както и
че през лятото на 2013г. не е била посетена в дома си в район „Надежда“, ж.к.“Свобода“, от
семейството на ищцата. Категорично отговаря, че е прехвърлила апартамента си на В.
Д..Обясненията на ответницата по реда на чл. 176 от ГПК също следва да бъдат ценени
наред с останалия доказателствен материал по делото, а именно, че извършената нотариална
сделка кореспондира с представените по делото писмени доказателства - нотариален акт за
прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
8, том III, рег.№ 15633, дело № 372 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС,
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно
владение № 177, том IV, рег.№ 28754, дело № 700 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на
действие СРС и нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот №
30, том V, рег.№ 30589, дело № 749 от 2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС и
др. по непосредствен начини аргументира извода за съда, че ответниците са придобили
собствеността върху процесния имот.
Според СРС по настоящото дело ищецът не проведе пълно и главно доказване на правно
релевантните факти за спора, което безспорно налага извод за съда, че предявеният
положителен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на описания в
исковата молба недвижим имот е неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде
отхвърлен .
Решението на СРС е неправилно . Основателни са оплакванията във въззивната жалба , че
мотивите на първоинстанционния съд са противоречиви . Ищецът не е длъжен да доказва ,
че е владял чужди идеални части от имота , защото не се позовава на придобивна
давност , а на наследяване от К.П. , починал 1982 г . „Преобръщане на владението“ би
следвало да се докаже от М. П. , а не от ищеца . Евентуално , ответниците В. Д. и Н. Д. би
следвало да докажат добросъвестно владение върху имота , а не ищецът да доказва
владението си . Принципно , собственикът не е длъжен да владее имота и въпреки това
остава такъв докато друго лице не придобие собствеността .
Както е посочено в решение № 291/09.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г на ВКС
, II ГО , за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в
намерението / interversio possessionis / за своене на имота , която открито да демонстрира
спрямо собственика. Така и в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. №
1162/2009 г на ВКС , II ГО е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното
5
отношение на държателя , тази фактическа власт може да доведе до придобиване на
собственост по давност само ако държателят промени намерението си по недвусмислен
начин и превърне държането във владение. В решение № 145/14.06.2011 г., постановено по
гр. д. № 627/2010 г на ВКС , I ГО е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност /поради неведение/ да
се брани.
Според Тълкувателно решение №1 от 06.08.2012 г на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г.
когато съсобственик е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като
обща, той е държател на частите на останалите съсобственици и ако се позовава на
придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже, че е извършил действия,
с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си, т.е. да докаже, че промяната в намерението, с което упражнява
фактическата власт върху вещта е достигнала до знанието на невладеещите съсобственици.
Упражняващият фактическата власт съсобственик следователно е длъжен да манифестира
спрямо останалите завладяването на идеалните им части чрез действия, обективиращи
установяване на своене и отблъскващи владението им.
В случая съсобствеността между ищеца и М. П. е възникнала от наследяване и се прилагат
общото правило на посоченото тълкувателно решение . Показанията на разпитаните
свидетели в по-голямата си част са напълно неотносими , както и не съдържат доказателства
за „преобръщане на владението“ на М. П. спрямо ищцата , която е нейна внучка . Не може
да се приложи по настоящото дело цитираната в отговора на въззивната жалба трайна
практика на ВКС , според която изискването за манифестиране на промяна в намерението
/interversio possessionis/ не се прилага ако невладеещия съсобственик е с неизвестно
местоживеене . Наистина , по делото има данни , че ищцата не живее постоянно в България
, а във ФРГ . От друга страна се установява от показанията на св.К. , че ищцата си идва
периодично в България и с баба й са имали макар и редки контакти до 2013 г - както чрез
посещения , така и по телефона . И свидетелят на ответниците Б. признава , че ищцата и
баба й се чували по телефона , макар и рядко .
Следователно , М. П. е имала практическа възможност да демонстрира на ищцата
промяна в намерението си относно идеалната част от имота . Ищцата определено не е била
„в пълна неизвестност“ . Вместо това имаме класически случай на „скрито владение“ , което
не е обективирано и изявено спрямо ищцата и съответно не води до придобиване по
давност спрямо съсобственик по наследяване . След охладняване на отношенията между
ищцата и М. П. след 2013 г последната се е снабдила неправомерно с нотариален акт №177,
том IV, рег.№ 28754, дело № 700 от 11.09.2014г. на нотариус Р. Д. с район на действие СРС ;
/по обстоятелствена проверка / , че е собственик по давностно владение на ½ идеална част
от процесния имот , включително и на спорната ¼ част на ищцата . Почти веднага след това
с нотариален акт № 30, том V, рег.№ 30589, дело №749 от 30.09.2014г. на нотариус Р. Д. с
район на действие СРС ; М. П. е продала на ответницата В. Д. ½ идеална част от процесния
6
имот .
След като ответницата М. П. не е придобила по давност спорната ¼ част на ищцата , същата
не е била собственик не е могла да прехвърли /продаде/ на ответницата В. Д. респ.съпруга й
въпросната идеална част от процесния имот . Неоснователно е евентуалното възражение на
ответниците В. Д. и Н. Д. , че са придобили в СИО по давност процесната идеална част
/чл.70 ал.1 ЗС/ като добросъвестни владелци . По делото не са представени никакви
доказателства , че Д.и са владели имота . Напротив , има данни , че М. П. е продължила
да владее имота до 2020 г , след което е отишла да живее при сестра си в гр.Кричим , но не и
че Д.и някога са установявали владение върху имота . Очевидно сделките с имота са били
„скрити“ и „формални“ - с цел да се лиши ищцата от собственост в него , включително и
след евентуална смърт на М. П. , на която ищцата би била единствен наследник по закон .
Не е имало реално пълно владение и своене на имота и от М. П. , и от страна на ответниците
Д.и .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде отменено и исковете на ищцата да
се уважат . На основание чл.537 ал.2 ГПК трябва да се отмени нотариален акт № 177, том IV,
рег.№ 28754, дело № 700 от 11.09.2014 г на нотариус №274 Р. Д. с район на действие СРС ; в
частта , в която М. А. П. ЕГН ********** от гр.София е призната за собственик на разликата
над ¼ до ½ идеална част от процесния имот .
Разноски пред СРС и СГС се дължат от ответниците . Адвокатското възнаграждение на
ищеца пред СРС не е прекомерно . Делото е вещно , не е с ниска правна и фактическа
сложност , проведени са няколко заседания , както и исковете са срещу три лица .
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20018641 от 04.03.2022 г постановено по гр.д.№38453/20 г на СРС ,
154-ти състав , поправено с решение №20050471 от 27.07.2022 г по същото дело ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК на С. Б. К.
ЕГН ********** от гр.Пловдив срещу М. А. П. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“**** ; и
В. Д. Д. ЕГН ********** и Н. К. Д. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“**** , че С. Б. К. е
собственик по наследяване на ¼ идеална част от самостоятелен обект в сграда , който
обект е с идентификатор 68134.1376.2096.1.68 в сграда №1, разположена в поземлен имот
идентификатор 68134.1376.2096, брой нива на обекта 1, с посочена в документа площ от
56,48 кв.м. с адрес на имота: гр.София, община- район „Надежда“, ж.к.“****, стар
идентификатор: 68134.1376.2010.1.68 , при съседи, имоти с идентификатори: на същия етаж
68134.1376.2096.1.67 и 68134.1376.2096.1.69, под обекта- 68134.1376.2096.1.65, над обекта
68134.1376.2096.1.71, заедно с мазе № 3 и 0,999 идеални части от общите части на сградата ;
който апартамент е със застроена площ от 56,48 кв.м. и се състои от две стаи, кухня и
сервизни помещения, без посочени съседи по документ за собственост, заедно с мазе № 3,
без посочена площ съгласно документ за собственост, а съгласно данъчна оценка с площ от
7
3,00 кв.м. без посочени съседи по документ за собственост, ведно с 0,999 % идеални части
от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, върху което е построена сградата.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 ГПК нотариален акт № 177, том IV, рег.№ 28754, дело
№ 700 от 11.09.2014 г на нотариус №274 Р. Д. с район на действие СРС ; в частта , в която
М. А. П. ЕГН ********** от гр.София е призната за собственик на разликата над ¼ до ½
идеална част от описания по-горе недвижим имот с идентификатор 68134.1376.2096.1.68 ,
който имот в нотариалният акт е описан със стария си идентификатор 68134.1376.2010.1.68
и със съответните стари идентификатори са описани поземления имот , жилищната сграда и
съседните имоти .
ОСЪЖДА всеки от М. А. П. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“**** ; и В. Д. Д. ЕГН
********** и Н. К. Д. ЕГН ********** от гр.София, ж.к.“**** да заплати по 559,49 лева
разноски пред СРС ; и по 443,91 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8