МОТИВИ
по НЧХД № 402/2017 г. по описа на РС-Бяла
Подсъдимата
Е.Я.А. ***.Т. е предадена на съд по реда на
чл.247,ал.1,т2 от НПК по обвинение за това, че:
1.
На 22.10.2017г. в с.Б., обл.Р. е
нанесла обида на публично място – на стената във Фейсбук на И.М.А. ***, като
написала по неин адрес „Дърта курва”, „Върви да ядеш на гърците п…“, „Теб никой
не те обича, курво“ - престъпление по
чл.148, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
2.
На 22.10.2017г. в с.Б., обл.Р. на
публично място – на стената във Фейсбук разгласила позорни обстоятелства за И.М.А.
***, като написала по неин адрес „Курва”, „Долна дъртачка“, „Свинска глава“,
„Да пукнеш с тази кола“, „Да си сложиш децата в черната земя“ - престъпление
по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
Ведно
с тъжбата са предявени срещу подсъдимата граждански искове за претърпените
неимуществени вреди от всяко едно от двете посочени престъпления - в размер 1000лв
за причинените неимуществени вреди от престъплението обида и в размер 500лв за причинените неимуществени вреди от
престъплението клевета. До започване на съдебното следствие, на основание
чл. 84 и сл. от НПК предявените граждански искове са приети за съвместно разглеждане в наказателния
процес, като тъжителят е конституирана
като граждански ищец в процеса. Същата не се явява в с.з., изпраща упълномощен
повереник адв. Л.Б. *** , който поддържа
изцяло обвинението като безспорно доказано, пледира за справедливо наказание и
пълно уважаване на гражданските искове. Представят с тъжбата писмени
доказателства – разпечатки от профил във Фейсбук. В с.з. чрез разпит на водени
свидетели се представят гласни доказателства.
Подсъдимата
Е.Я.А., редовно призована, не се явява в
първо с.з. С оглед разглеждане на делото в нейно отсъствие, съдът е поискал от
АК Русе определяне на сл.защитник, който да охранява интересите й на основание
чл.94, ал.1, т.8 НПК. Във второто съдебно заседание подсъдимата се явява и заявява, че желае да
има защитник, но няма средства, за да си упълномощи такъв, поради което на
основание чл. 94, ал.1, т.9 НПК, съдът й назначи
определения сл.защитник от АК Русе. В
с.з. подсъдимата дава подробни обяснения, отговаря на поставените въпроси. Твърди, че през инкриминирания период е
общувала по телефона с тъжителката – чрез разговори и съобщения. Отрича да е
извършила вменените и престъпления. Обяснява, че тъжителката е имала интимна
връзка с фактическия й съпруг и баща на децата й – св. И. А., че
искала да разбие семейството им и да остави децата им без баща. По тази причина
подсъдимата и тъжителката по телефона си разменили взаимно обиди и се псували
една друга. В подкрепа на твърденията си представя гласни доказателства. Подсъдимата
и назначеният сл.защитник пледират за оправдателна присъда.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата Е.Я.А. е родена на ***г***,
български гражданин, с основно образование, безработна, неомъжена, живее в с.О. м., обл.В.Т.,
ул.“А..К.“ № .
Подсъдимата живеела от десет години на семейни начала със
св.И. А. в с. О. м., обл.В.Т..
От съжителството си имали родени
две деца. През лятото и ранната есен на 2017г. подсъдимата живеела и
работила в Кралство Белгия. През времето от м.май до м. септември 2017г. св.И. А.бил нает от семейството на тъжителката
– пряко от дъщеря й – св.Д. М., да извърши ремонтни дейности в дома
им в с.Б.,
обл.Р. Докато работил там двамата с тъжителката имали интимна връзка. Един ден,
по време на връзката им, докато се
разхождали заедно в гр.Р.
срещнали случайно св. Ш. Х., семеен приятел на тъжителката. Тя
запознала двамата мъже и обяснила на св.Х., че св.А. е неин приятел. След известно време
св.Х.
видял в профила на тъжителката снимки на св.И.. А. в дома й в с.Б.. От позите на снимките разбрал, че са
любовници.
Междувременно за връзката между тъжителката и св.И.А. разбрала и подсъдимата, която през
м.октомври 2017г. се върнала от Кралство Белгия. След разговор със св.И.А. той признал пред нея за връзката си с
тъжителката, както и за това, че иска да я прекрати, но тъжителката настоятелно
го търсела и безпокояла по телефона въпреки неговото противопоставяне. Свидетел
на телефонните разговори станала и подсъдимата. Тя лично заявила на тъжителката
да престане да търси фактическия и съпруг. Двете жени провели няколко разговори,
в които взаимно се обиждали, наричали се една друга „курва“ и с други обидни
думи, псували се взаимно. Въпреки това тъжителката продължила да търси св.И.А.по телефона. Ходила и го търсила в с.Б., където той работил през м.август
2017г. и в с.О.м., където той живеел със семейството
си. Настоявала да продължат връзката си, предлагала му да избягат заедно в
Германия, говорела против подсъдимата.
На
22.10.2017г. на стената във Фейсбук,
където тъжителката И. М. А. имала регистриран профил, по неин адрес били написани от профила на Е.А. „Дърта курва”, „Върви да ядеш на гърците п…“,
„Теб никой не те обича, курво“ . Тъжителката
се намирала в дома си в с.Б.,
обл.Р.. По
телефона и се обадили нейни приятели, сред които св.М.А. и други приятели от страната и от РГърция,
където работила, които прочели
надписите. Тъжителката също лично ги видяла, почувствала се засегната от грозните
думи по неин адрес. Изпитвала срам, че много хора са прочели какво е написано
за нея. Тъжителката блокирала достъпа от този профил, но на 03.11.2017г. от
друг акаунт - „Краси играча“, по неин адрес на стената във Фейсбук отново били
написани нови неприятни за нея послания - изразите „Долна дъртачка“, „Свинска
глава“, „Да пукнеш с тази кола“, „Да си сложиш децата в черната земя“. След
тези надписи на тъжителката отново се обадили много нейни познати. По този
повод разговаряла и със св.Х., на
когото тъжителката обяснила, че тези неприлични изрази и думи са написани от
жената на св.И.А., с когото
имала връзка. След всичко написано за нея тъжителката се чувствала много
засегната, това се отразило негативно на здравето и на психическото и състояние.
Така възприетата фактическа обстановка
се доказва по несъмнен и категоричен начин
от събраните в с.з. доказателства,
посредством приложените по делото писмени доказателства - свидетелство за
съдимост; разпечатки от страници на стената във Фейсбук.
В
с.з. се събраха гласни доказателства чрез проведените разпити на две групи
свидетели – свидетелите на частното обвинение и свидетели на защитата. Съдът
приема и кредитира показанията на водените от тъжителя свидетели – М. А., Д.М., Ш. Х..
Всички те познават тъжителката, св.М. е
нейна дъщеря. Всички те са категорични, че лично са възприели от интернет
пространството и по-точно от социалната мрежа Фейсбук, че по адрес на
тъжителката на т.нар. „стена“ на профила й във Фейсбук са били написани от профила на
потребителя Е.А. и Краси играча неприличните думи и изрази. Няма данни
свидетелите А. и Х. да са пристрастни или заинтересовани
от изхода на делото, поради което съдът изцяло приема за отговарящи на
обективната истина показанията им относно възприетото от тях на стената на
Фейсбук. Св.М. е
дъщеря на тъжителката и в този смисъл е пристрастна към нейната страна, но
показанията й относно фактите, възприети от нея, са изцяло в съответствие с
показанията на останалите свидетели на частното обвинение и представените
писмени доказателства, поради което съдът също ги приема и кредитира.
От
страна на защитата са разпитани при режим на довеждане св.И.А. и
св.Г.
В. – съответно съпруг и леля на подсъдимата.
Показанията на св.В. не
допринасят съществено за изясняване на относими факти по делото. Показанията на
св.И.А.
съдът внимателно обсъди, тъй като чрез тях се установяват отношенията между
страните, които винаги при изясняване на фактическата обстановка при дела от
частен характер са от изключителна важност. Въпреки, че свидетелят е фактически
съпруг на подсъдимата и в този смисъл е заинтересован от изхода на делото,
съдът приема и кредитира неговите показания относно това, че същият е поддържал
няколко месеца интимна връзка с тъжителката, като това е причината за взаимната
неприязън между страните по делото, както и за взаимните обиди, които си
нанасят по телефона. Тези негови твърдения се подкрепят от показанията на
св.Хакъ, воден от страна на частното обвинение и от обясненията на подсъдимата.
Предвид изложеното, съдът приема за безспорно установен този факт, със който се
изясняват евентуалните мотиви за извършване на инкриминираните деяния. От друга
страна от разпита на посочения свидетел се установява какъв достъп до интернет
пространството има семейството им – това, че той и децата им имат собствени
профили, но подсъдимата не е разполагала с отделен профил.
Анализирайки
показанията на всички разпитани свидетели, съдът не намира противоречия между
тях, не са налице взаимно изключващи се твърдения. Показанията на всички
разпитани свидетели взаимно се допълват. Същевременно всички свидетели в
показанията си не изнасят преки данни относно предмета на доказване в настоящото
производство. Никой от разпитаните свидетели не заявява, че има преки
впечатления относно това, че цитираните обидни и клеветнически твърдения са
написани именно от подсъдимата. По тази причина показанията на всички разпитани
свидетели нямат характер на преки доказателства,
чрез тях не се потвърждават несъмнено повдигнатите обвинения.
По
отношение обясненията на подсъдимата А. изложени в с.з., които са насочени към
пълното й оневиняване, съдът отчете, че те принципно не противоречат и
кореспондират с установените по-горе фактически обстоятелства, както и с
правилата на формалната логика. Отчитайки принципното положение, че обясненията на подсъдимия, с които оспорва обвинението,
са както основно средство за защита, така и доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност се предопределя от тяхната последователност и
логичност и от съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал,
съдът прие, че обясненията на подсъдимата А. са убедителни и не се опровергават
от другите събрани доказателства. Подсъдимата потвърждава част от фактите, които
се посочват в тъжбата и се излагат в показанията на свидетелите от двете страни
– това, че от м.май до м.септември 2017г. фактическият и съпруг е работил в
дома на тъжителката. Признава неприятния за нея факт, че лично от съпруга си и
от непрекъснатите обаждания на тъжителката е разбрала за тяхната връзка.
Признава неизгодните за нея факти, че по телефона двете са си разменили взаимно
обидни думи – „курва“,“лъжкиня“ и други,
категорично отрича да е отправяла
обиди и клевети в социалната мрежа Фейсбук, като твърди, че там няма
регистриран собствен профил и ползва общия профил на семейството им, което е с
друго име. Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът приема и
кредитира изложеното в обясненията на подсъдимата, тъй като те се подкрепят от
другите събрани доказателства и тяхната достоверност не е оборена от тях.
При така изложеното от правна страна съдът намира следното: Съдът намира, че делото е подсъдно на РС Бяла,
предвид установената съдебна практика за определяне подсъдността на дела по
обвинения за извършени престъпления по чл. 148 от НК в Интернет –пространството
– Определение №113 от 28.09.2009г. на ВКС по ЧНД № 476/2009г. на 3-то н.о., НК,
докладчик пр.К. Х. : „… деянието следва да се счита за
довършено в момента и на мястото, където тъжителят се е запознал със
съдържанието на изявлението чрез изтеглянето му от информационната система, в
която то е постъпило…“ От допълнението към жалбата /л.9/ се установява, че
тъжителката се е запознала с написаното на личната и страница във Фейсбук в
дома си в с.Баниска, общ.Две могили, обл.Русе, попадащо в съдебния район на РС
Бяла, поради което делото е подсъдно на този съд.
С оглед очертаната по-горе фактическа
обстановка и след оценка на събраните по делото доказателства – всяко едно
отделно и всички в тяхната съвкупност, съдът счита, че частното обвинение
остава изцяло недоказано, за това че подсъдимата е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпленията, за които я обвинява тъжителката по
механизма, описан в тъжбата.
За съставомерността на престъплението Обида
авторът на деянието следва да е казал или извършил нещо унизително за честта и
достойнството на пострадалия, да е изразил отрицателна оценка за личното
достойнство на обидения в негово присъствие и отправените думи и изрази да са
годни да накърнят достойнството му, тъй като са неприлични, вулгарни, цинични. Престъплението
по чл. 14 НК – клевета се изразява в умишлено разгласяване на неистински
позорни обстоятелства за друго лице или приписването на неизвършено от него
престъпление. Прието е в трайно установената съдебна практика, че разгласяване
на позорно обстоятелство е твърдението за съществуването на определен факт,
свързан с личността на пострадалия, който е от такова естество, което да
накърни доброто му име в обществото. За да е съставомерно деянието е необходимо
това обстоятелство да е неистинско. В настоящия казус тъжителят е ангажирал
наказателната отговорност на подсъдимата за обида, отправена чрез Интернет
пространството, а именно чрез социалната мрежа Фейсбук. Няма спор, че
процесните изрази, посочени в двете обвинения са унизителни, неприлични,
засягащи грубо самооценката на отделния човек. В този смисъл, съдът намира, че
всички посочени изрази в двете обвинения са съставомерни по текста на чл.146 от НК. Същите представляват обидни думи и изрази, а не клеветнически, защото чрез
тях не се разгласява някакво позорно обстоятелство и не се приписва извършено от тъжителя
престъпление. Думите и изразите представляват негативното отношение
и отрицателната оценка за
личността и достойнството на обидения, изречени в негово присъствие, а в
хипотезата на чл.148, ал.1, т.3 от НК- когато той ги чуе, прочете или види,
след разпространението им чрез печатно издание или по друг начин. В
съвременното общество новите технологии позволяват бързина и мобилност на предаване
и получаване на електронни съобщения чрез изградените за това компютърни системи
и в частност чрез използване на глобалната компютърна мрежа Интернет за
комуникация – гласова, текстова и т.н. Интернет-пространството дава възможност
словесното изявление на даден автор, въведено в компютърната му система да се
преобразува в цифрова форма и като такова да се получава от съответния адресат
като електронно изявление, общодостъпно тогава, когато е публикувано в социалните
мрежи. В този смисъл отправянето на обиди по този механизъм и в този вид – чрез
интернетпространството и в частност
Фейсбук, е изцяло съставомерно. Предвид
изложеното за съда в процесния случай са налице съставомерните елементи от обективната страна на престъплението обида
на публично място.
Анализирайки събраните доказателства
съдът намира, че частното обвинение не е доказано, тъй като по делото не е
безспорно установено авторството на деянието. По делото не е категорично
доказано, че именно подсъдимата е написала от профила с име Е.А. обидните думи
и изрази. Същото се отнася и за написаното от профила с име Краси играча. По
делото не са представени никакви доказателства в тази посока, освен разпечатка
от стената на тъжителката, която предвид свободния достъп и естеството на
интернет общуването не доказва авторството на деянието. Фейсбук / Facebook/ е
уебсайт, най-голямата безплатна онлайн социална мрежа в света, предлагана на
над 70 езика. Създаването на личен акаунт
/профил/ или „влизането“ във Facebook
дава възможност на хората да се свързват
с приятели, роднини и други познати, да споделят снимки и видеоклипове, да
изпращат съобщения и други. Общуването в тази мрежа се осъществява само чрез свободно
регистрирани потребители, като регистрацията на потребители не се контролира за
достоверност на данните. Не е задължително и е напълно възможно регистрирания
профил с името на определен човек, да не отговаря на неговата личност. Общоизвестна
е порочната практика да се създават т.нар. фалшиви профили, през които има
възможност за изпращане на текстове и изображения. След направената регистрация
системата автоматично създава лична страница на потребителя/ т.нар. стена /, на
която могат да бъдат оставяни съобщения от други профили и препратки към външни
страници. Именно липсата на гаранции, че един профил отговаря само и единствено
на една личност и само тази личност има възможност да се изразява / да изпраща
текстови съобщения и да публикува изображения/
от този профил поставя под съмнение авторството на деянието. По делото
освен компютърна разпечатка, която няма самостоятелна доказателствена стойност,
не са представени никакви други доказателства, които да обвържат подсъдимата
като автор на изразите, изпратени от двата профила. При горепосочения начин на
регистрация и достъп до Фейсбук автор на текстовете, написани на т.нар. лична
страница /стена/ може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което от чужд
профил или регистриран от него т.нар. фалшив профил да отправи обидни думи. По
делото се установи, че подсъдимата принципно е имала мотив да извърши подобно
деяние, тъй като е изпитвала неприязън към тъжителката като към жена, която има връзка с фактическия
й съпруг и така застрашава целостта на семейството й. В обясненията си пред съда
подсъдимата дори призна, че по телефона с тъжителката са разменили взаимно
обиди и псувни. Съдът не обсъжда с тези нейни действия осъществен ли е състав
на престъпление, тъй като в тъжбата са изложени други обстоятелства, при които
е извършено престъплението, за което е повдигнато частно обвинение. Предвид
частния характер на производството съдът процесуално е ограничен в рамките на
частното обвинение и следва да се произнесе при обстоятелствата, посочени в
тъжбата налице ли е извършено престъпно деяние – т.е.
на стената във Фейсбук на
тъжителката подсъдимата отправила ли е към нея обидните думи, посочени в
тъжбата. От събраните по делото доказателства не се установи подсъдимата да е
извършила вменените престъпления. С оглед установена фактическа обстановка и
след нейния правен анализ съдът намира, че остава недоказано обвинението за
престъпления, описани в тъжбата. Авторството на деянието не е установено и при
тази доказателствена съвкупност за съда то не е свързано с личността на
подсъдимата. По изложените съображения, доколкото присъдата не може да се
основава само на предположения, съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимата за невиновна в извършването на процесните престъпления спрямо честта, достойнството и
доброто име на тъжителката А..
Относно
предявените за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, съдът съобрази : по делото
не се установи подсъдимата да е извършила престъпни деяния, от които да са
произлезли неимуществени вреди за тъжителката и поради това счита, че не следва
да се ангажира за такива вреди нейната гражданска отговорност. По тези
съображения гражданските искове срещу нея следва да бъдат изцяло отхвърлени
като неоснователни.
Водим от изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/