Р Е Ш Е Н И Е
№ 260030
гр.Нови пазар, 30.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на двадесет
и пети септември две хиляди и двадесета година, в следният състав:
Районен съдия: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
Съдебен секретар: Бойка Ангелова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 330
по описа на НПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 2204,05лв.- главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 706,28лв възнаградителна лихва
за периода от 01.08.2016 г. до 10.06.2019 г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 116,79 лв. мораторна лихва
за периода от 10.06.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При
условие на евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове за всяко
от вземанията си.
Ищецът сочи, че съгласно договор за револвиращ
потребителски кредит № ***г. ищецът е
предоставил на ответника паричен кредит, както и кредитна карта № ***. Максималният кредитен лимит по кредитната карта е до
10 000лв.
Първата транзакция на ответника по делото с
предоставената му кредитна карта е на ***г., поради което от тази дата се счита
договорът за сключен. Съгласно договора, с усвояването на сумата по кредитната
карта за ответникът е възникнало задължението да заплаща минимална месечна
погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената
сума до пълното погасяване на задължението. Месечните погасителни вноски се
правят до 1-во число на месеца, съгласно усвоения кредитен лимит.
Посочено е, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 01.08.2018 г., като на 10.06.2019 г.
кредиторът е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на
длъжника.
Ищецът сочи, че на ответника е бил отпуснат кредит в
общ размер от 3 027,12лв., като на 01.08.2018 г. е преустановено
плащането.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 2204,05лв., 706,28лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 10.06.2019 г.; 116,79 лв.
мораторна лихва за периода от 10.06.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
Предвид на горното, ищецът моли съда да признае за
установено спрямо ответника, че вземанията му за сумите по издадената заповед
за изпълнение съществуват - 1 2204,05лв.- главница; 706,28лв възнаградителна
лихва за периода от 01.08.2016 г. до 10.06.2019 г.; 116,79 лв. мораторна лихва
за периода от 10.06.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. При условие на
евентуалност, в случай на отхвърляне на исковете поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземането преди депозиране на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителни искове за всяко от
вземанията си.
Ищецът претендира направените по делото разноски и
тези по заповедното производство.
От името на особеният
представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок. В него се сочи, че искът е допустим, но е
неоснователен. Твърди се, че ответникът не е бил уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, а единствено за размер на дължимия остатък.
Особеният представител
сочи, че сключеният договор съдържа клаузи, които нарушават ЗЗП, т.к клаузите в
него не са уговорени индивидуално и не са ясни и недвусмислени. Сочи, че според
него размерът на шрифта на договора не отговаря на изискванията на чл. 9 от ЗПК
(разпоредбата е в чл. 10, ал.1); условията на договора не са ясни и
недвусмислени; в договора са налице несъотвествия в посочените суми като „цена
на услугата“ и „размер на кредита“ и не ставало ясно на какво се дължи това.
Ответникът сочи, че не е посочена банкова сметка ***, по която следва да се
погасява кредита. Ответникът сочи, че в изпратената до него покана не е
посочено, че цялата сума по кредита се обявява за предсрочно изискуема.
Особеният представител
сочи, че ответницата не е получила поканата за доброволно изпълнение, поради
което кредитът не е обявен за предсрочно изискуем.
Предвид на горното особеният
представител моли исковете да се отхвърлят като неоснователни. Моли да се
отхвърлят със същите основания и предявените евентуални осъдителни искове.
В съдебно заседание,
особеният представител на ответника поддържа отговора си и посоченото относно
неравноправните клаузи по договора.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. № ***г. по описа на РС Нови
пазар, по което е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която ответникът е задължен
да заплати на ищеца да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец
сумите от 2204,05лв.- главница; 706,28лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 01.08.2018 г. до 06.01.2019 г.; 116,79лв. мораторна лихва за периода от 10.06.2019
г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК, с оглед на което на основание чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя, че може да предяви иск за установяване
на вземането си по заповедта за изпълнение срещу посочения длъжник в
едномесечен срок от съобщението, като довнесе и дължимата държавна такса.
От представените по настоящето дело
доказателства се установява, че ответникът по делото е сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД договор № ***г., за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ***г.,
съгласно който ищецът е предоставил на ответника паричен кредит в размер на 279,72лв.
Съгласно договора ответникът е следвало с 12
месечни вноски, всяка от по 28,54в. да погаси кредита, които съставляват
главница по заема, ведно с оскъпяването й, съгл.годишния процент на разходите –
39,91% и ГЛП – 34,05% посочени в договора.
С договора, съгласно посоченото в него е
финансирано закупуването на смартфон ***на
стойност 279,00лв. Приложена е касова бележка за закупената стока, както и
уведомително писмо за стойността на кредита.
Съгласно посоченото в договора, крайната му
дата за изплащане на предоставения кредит е 05.03.2017 г., което прави
предявеното от ищеца вземане по заповедта за изпълнение падежирано.
Към посочените в договора Условия, след
т.11 е посочено „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта“, като в т. 12 от него е посочено, че кредитният
лимит по тази карта е до 10 000лв.
Договорът е подписан от страните на
08.02.2016 г.
Към материалите по делото се намира и
приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***с посочена карта
CARD –
***г. Съгласно това приложение на
ответницата се предоставя кредит в размер от 2000лв., което тя да ползва при
посочените в него условия- лихвен процент, ГПР, такси и пр.
Приложението не е подписано от ответницата,
а само от представител на кредитора. Същото има самостоятелен характер,
нескрепен с основния договор.
Съобразно
приетото по делото съдебно техническо заключение на ВЛ, инж. Д., договорът за паричен заем № ***г.е изписан на шрифт с
формат Garamond с размер от 11 pt, което е по-малка стойност от минималната, указана
по чл. 10, ал. 1 от ЗПК от 12pt и с това не отговаря на изискванията на закона.
От това съдът намира, че сключения между
страните договор ***г., е недействителен.
Ищецът се позовава на сключен между
страните договор CARD – ***г., който макар да е
посочен, че е приложение към договор ***има самостоятелен характер. Самото
уговаряне на предоставянето за ползване на кредитната карта, съгласно
посоченото от недействителния договор в т. 12 е една възможност, която за
разлика от другите условия, относно погасяването на реалния кредит от 279 лв.,
за който има доказателства за предоставянето му, зависи изцяло от волята на
страните. Реализирането на посоченото в този договор, като възможност за
предоставяне и получаване на кредитна карта, става факт, едва с надлежното подписване
на договора относно предоставянето й, респ. приложението. Съгласно приложеното
по делото „приложение“ се установява, че същото не е подписано, поради което не
поражда обвързваща за страните сила. По аргумент на по – силното основание от
разпоредбата на чл. 11, ал.2 от ЗПК, която изисква всяка страница от общите
условия по договора да се подписва от страните по договора, то неподписването
на приложение с характер на самостоятелен договор, каквото е приложението за
издаване на кредитната карта, не обвързва страните по делото и не поражда
задължение за ответника да плаща претендираните на това основание суми.
Изискването за подписване на това „приложение“ следва от императивната
разпоредба на чл. 11, ал.1, т. 27 от ЗПК. Това прави това приложение
изцяло нищожно, съгл. чл. 26, ал.1 от ЗЗД, т.к то противоречи на закона - чл. 11, ал. 2,
вр. ал. 1, т. 27 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя. Освен тази обща формулировка,
напълно съответстваща на посоченото „приложение“, същото е нищожно съгл. чл.
146, ал.1 от ЗЗП вр. чл. 143, ал.2, т.10, 19 и 20 от ЗЗП, поради това, че налага на потребителя приемането на клаузи, с
които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора,
както и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Съгласно чл.
146, ал.2 от ЗЗП, разпоредбите на това приложение са нищожни, т.к не са не са
индивидуално уговорени, очевидно е, че са били изготвени предварително,
едностранно и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Претендирането на вземанията, произтичащи от сключения основен, но
недействителен договор ***, съгл. изискванията на чл. 10, ал.1 от ЗПК е
неоснователно.
Единственото, което кредитополучателя е
потвърдил, сключвайки договора е, че е получил екземпляр от договора за кредит
и преддоговорната информация по ЗПК. Неподписването на приложението, с характер
на самостоятелен договор не поражда задължение за ответницата да плаща,
претендираното по него.
От посоченото в писмо до ответницата
„последна покана“, ищецът сочи, че тя е преустановила плащанията на 01.08.2018
г., което е след крайната дата на падежиране на основния договор за кредит -
05.03.2017 г., от което съдът прави извод, че вземането на ищеца по договора за
кредит ***г., е погасено, а посочените в поканата суми се претендират въз
основа на неподписания от ответницата договор за CARD № ***г. което
прави предявеното от ищеца вземане по заповедта за изпълнение падежирано.
Съгласно чл. 146, ал.5 от ЗЗП, наличието
на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата
нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи. В настоящия
случай обаче е немислимо прилагането на договора, без спазване на изискванията
за неговата действителност, на първо място от които е изискването за
подписването му, съгл. чл. 11, ал.1, т. 27 от ЗПК.
Предвид на горепосоченото, съдът намира,
че претендираните суми са недължими, поради това, че договорът, сключен между
страните № ***г е недействителен, а „приложението“, с което се предоставя
кредитна карта CARD № 13608807 е нищожно, съгл. чл. 146 от ЗПК вр. чл. 143, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, както и на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. чл. 11, ал.1, т.
27 от ЗПК.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът намира, че исковете на ищеца за признаване за установено спрямо ответницата, че вземанията на ищеца за 2204,05лв.- главница; 706,28лв възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 10.06.2019 г.; 116,79 лв. мораторна лихва за периода от 10.06.2019 г. до 18.12.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съществуват, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът по делото е направил разноски в
размер на 127,64лв. за ДТ.
Освен разноски за ДТ ищецът е заплатил и
направил разноски за особен представител на ответника в размер на 321,63лв. и
200лв. за съдебно-техническа експертиза.
Ищецът претендира още, разноски за
юрисконсулт в размер на 100лв.
Общо се претендират разноски в размер на
749,27лв.
На основание аргумент на противното от чл.
78, ал. 1 от ГПК, поради липсата на уважени претенции, то на ищеца разноски не
следва да се присъждат и искането за тях следва да се отхвърли изцяло.
Ответницата не е направила разноски по
делото.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство. По
заповедното са направени разноски общо 60,52лв.
С оглед на това, че отхвърлят предявените
искове, то следва да се отхвърли и искането за присъждане на разноски по
заповедното производство.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., против Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 2204,05лв. (две хиляди двеста и четири лева и пет стотинки) главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК 23.12.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., против Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в размер на 706,28лв (седемстотин и шест лева двадесет и осем ст.), възнаградителна лихва за периода от 01.08.2016 г. до 10.06.2019 г., за което вземане е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ
иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д. Д., против Ю.Г.Б.
с ЕГН ********** ***, за установяване
съществуването на вземане в размер
на 116,79 лв. (сто и шестнадесет лева седемдесет и девет ст.), мораторна лихва
за периода от 10.06.2019 г. до 18.12.2019г., за което вземане е издадена
Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл.
78, ал.1 от ГПК на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, клон България, ЕАД
с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.
14, представлявано от Д. Д., за заплащане от Ю.Г.Б. с ЕГН **********
***, на направените по делото разноски в размер на 749,27лв.
(седемстотин четиридесет и девет лева двадесет и седем стотинки).
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А, клон
България, ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., за заплащане
от Ю.Г.Б. с ЕГН ********** ***, на
направените по заповедното производство
разноски в размер на 60,52лв. (шестдесет лева петдесет и две ст.) по ч.гр.д.
№ ***. на НПРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
След влизане в законна сила на решението
по делото, да се върнат на ищеца приложения в оригинал договор и приложените
към него документи.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 1746/2019 г. на НПРС г.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова