№ 865
гр. София, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Маргарита Апостолова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело №
20211100107148 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявен от П. БЛ. П. срещу Агенция „П.и.“ иск с правна кв.чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), вр. чл. 36 от ЗАдв., за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца заплащане на сумата от
44143,04лв. – дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представително по т.д. №1576/2015г. по описа на ВКС, 1 ТО, определено по реда на чл. 36,
ал. 3 от ЗАдв. с решение от 27,11,2020г. на Висш адвокатски съвет, ведно със законната
лихва от датата на заявлението -18,01,2021год. до окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че ответникът е възложил на ищеца да осъществи процесуално
представителство по т.д. №1576/2015г. по описа на ВКС, 1 ТО в производство по чл.47 от
ЗМТА. Поддържа се възложеното процесуално представителство да е било осъществено с
дължимата грижа като е постигнат благоприятен резултат – искът срещу ответника е бил
отхвърлен. Между страните сочи да не е подписан писмен договор поради съществуващото
между тях доверие и неотложната необходимост за осъществяване на правна защита по
делото. Въз основа на подадено от ищеца заявление, от страна на Висшия адвокатски съвет,
по реда на чл. 36, ал. 3 от ЗАдв. е определено възнаграждение за адв.П. в размер на 44143,04
лв., което до момента не е заплатено.
От страна на ищеца е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2746/2021 г. на СРС, I Г.О., 87 с-в. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е упражнил
правото си на възражение, обстоятелство, обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция. Същата е депозирана в срока по чл. 415 от ГПК, поради което е
1
процесуално допустима.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира
разноски.
Ответникът-Агенция П.и. в указания законоустановен срок по чл. 131 от ГПК излага
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че процесуалната защита
по т.д. №1576/2015 г. по описа на ВКС е осъществена от страна на адвокатско дружество
„П. и Г.“, а не от всеки от адвокатите самостоятелно и поотделно, предвид което,
възнаграждение се дължи на адвокатското дружество, а не на отделните адвокати. Излагат
се съображения, че между Агенция „П.и.“ и адвокатско дружество „П. и Г.“ е подписан
Договор № Д-22/19.06.2013г., съгласно който е възложено на довереника да извършва
процесуално представителство в полза на АПИ по ВАД № 292/2012 г., ВАД № 324/2012 и
ВАД № 503/2012 образувани пред Арбитражния съд на БТПП, като адвокатите от
дружеството са били снабдени с пълномощни за това. Срещу арбитражно решение от
05,01,2015г. по ВАД № 292/2012 г. по описа на АС към БТПП е подадено искане за отмяна
пред ВКС. В тази връзка на адв.Г. и адв.П. са издадени нови пълномощни за осъществяване
на процесуално представителство пред ВКС. Независимо, че в пълномощните не се
упоменава наименованието на адвокатското дружество, волята на страните била именно то
да осъществява възложената адвокатска помощ. Твърди, че правната защита по процесното
т.д. № 1576/2015 г. по описа на ВКС е естествено продължение на защитата по ВАД №
292/2012 по описа на АС към БТПП. Навежда доводи, че не се дължи индивидуално
възнаграждение за представителството пред ВКС, отделно от вече заплатеното за
осъщественото по арбитражното дело. При условията на евентуалност счита определеното
от ВАС възнаграждение за неправилно определено. Посочва, че същото следва да се
определи по реда на чл. 9, ал. 4 от Наредба № от 09,07,2004г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения в размер на 500,00лв., а не по реда на чл.7, ал.2, т.6 от
НМРАВ.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията
на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните на ищеца да е надлежно учредена представителна власт с
пълномощно изх.№П-263/13,07,2015год. за осъществяване на процесуално
представителство на АПИ по т.д.№1576/2015год. по описа на ВКС.
Не се спори да е извършено представителство по делото добросъвестно и съобразно
учредената представителна власт.
Спорно по делото е дали адвокатското възнаграждението за процесуално
представителство по т.д.№1576/2015год., за което няма спор да не е писмено договорено, е
част от договореното възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с №Д-
22/19,06,2013год.
2
По силата на този договор Агенция П.и., в качеството на доверител възлага на АД
„П. и Г.“ извършването на процесуално представителство и защита на доверителя по ВАД
№292/2012год. ВАД №324/2012год. и ВАД №503/2012год. образувани пред Арбитражен
съд към Българската търговско промишлена палата-чл.1 от договора. Срокът на договора е
до приключване на горепосочените производства, образувани пред АС на БТПП с влязло в
сила решение, постановено по всяко от тях.-чл.2. Възнаграждението е определено в размер
на 127400лв. без ДДС. Във връзка с изпълнение на договора на адв. П. е издадено
пълномощно №П-365/07,11,2012год. Приложени са и доказателства за трайни отношения по
възлагане от страна на ответника на АД П. и Г. на процесуално представителство защита и
съдействие пред АС БТПП.
От мотивната част на решение на ВАдвС изх.№1269/08,12,2020год., както и от
приложените писмени доказателства се установява т.д.№1576/2015год. по описа на ВКС 1
ТО, да е образувано по иск за отмяна на арбитражно решение от 05,01,2015год. по а.д.
№292/2012год. предявен от П. ООД срещу Агенция П.и. на осн.чл.47 от ЗМТА. Ответникът
е представляван от ищеца-адв.П.-депозиран е отговор на исковата молба на 15,07,2015год.,
адв. П. се е явявал в открито съдебно заседание на 24,09,2015год. и 26,11,2015год.,
представена е писмена защита по делото на 03,12,2015год. Постановено е съдебно решение
№195/30,05,2016год., с което ВКС е отхвърлил предявените искове с пр.осн.чл.47, т.3, пр.2,
т.4, т.5, пр.2 и т.6 от ЗМТА.
Предвид липсата на писмено договорено възнаграждение е подадено искане вх.
№2223/28,04,2020год. и вх.№2224/28,04,2020год. пред адвокатски съвет за определяне на
възнаграждение по реда на чл.36, ал.3 от ЗАдв. С решение изх.№1269/08,12,2020год. е
отменено решение обективирано в протокол №26/01,09,2020год., с което искането е
оставено без уважение и е определено адв. възнаграждение на адв.П.П. в размер на
44143,04лв.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр.кв. чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл.37 от ЗАдв. за сума в размер на
44143,04лв., представляваща неизплатен адвокатски хонорар по сключен договор за
предоставяне на адвокатски услуги от 13,07,2015г., по д.№1576/2015год. по описа на ВКС,
ТО.
Предпоставки за основателността на исковата претенция са 1.валидно възникнало
мандатно правоотношение, по силата на което ответникът е възложил на адв.П.
процесуално представителство за цитираното делото, 2.изпълнение на задълженията по
същото от страна ищеца, 3.липса на договорено адв. възнаграждение и 4. неизпълнение на
задължението за плащане на адв. възнаграждение.
В тежест на ответната страна е установяване процесното възнаграждение да е част от
договорено и платено на АД П. и Г. за защита по № ВАД №292/2012год. ВАД
№324/2012год. и ВАД №503/2012год. по описа на Арбитражен съд към Българската
3
търговско промишлена палата.
За установено по делото съдът намира да е възникнало договорно правоотношение за
процесуално представителство на Агенция П.и. по дело №1576/2015год. по описа на ВКС,
ТК, чрез адв.П.П.. Посоченото от една страна не е спорно между страните, а от друга е
видно от приложените протоколи от съдебно заседание проведено на 24,09,2015год. и
26,11,2015год. Неоснователни са възраженията на ответника възнаграждението за
представителство пред ВКС да е част от договореното възнаграждение по договор изх.№Д-
22/19,06,2013год. между АД П. и Г. и Агенция П.и.. Видно от предмета на договора
Доверителят възлага, а довереникът приема да извършва процесуално представителство и
защита на доверителя по ВАД №292/2012год., ВАД 324/2012год. и ВАД №503/2012год.
образувани пред Арбитражен съд към БТПП. Аргумент за обстоятелството предмет на
договора да е процесуално представителство само пред АС на БТПП е и чл.2 от договора,
съгласно който срокът на договора е до приключване на делата с влязло в сила решение
постановено по всяко от тях/ по арг. На чл.41, ал.3 от ЗМТА/, а учредената представителна
власт е до приключване на описаните дела пред Арбитражен съд. Ето защо и с оглед
обстоятелството адв.П. да е надлежно упълномощен да осъществява правна помощ за
ответника, то съдът приема да е възникнало мандатно правоотношение за предоставяне на
правни услуги на ответника пред ВКС съобразно чл.280 ЗЗД, вр.чл.36 от ЗАдв., в който
случай възнаграждение се дължи дори да не е договорено/чл.36, ал.3 ЗАдв./.
Въпреки разбирането на Конституционен съд дадено с т.3 на решение
№9/24,10,2002год. по конст. дело №15/2002год., а именно производството по чл.47 от
ЗМТА да е своеобразен стадии на арбитражното производство за защита пред държавен съд
на основанията предвидени в чл.47 от ЗМТА, съдът намира за процесуалното
представителство пред ВКС, в случай, че страната е представлявана от адвокат да е
дължимо адвокатско възнаграждение, доколкото производството е факултативно и се
провежда пред различен орган. Такава е и установената съдебна практика за присъждане на
адв.възнаграждение на страна или определянето му по реда на чл.38 от Задв. в случай, че е
уговорено по реда на чл.38, ал.1, т.1-т.3 от ЗАдв.
Не се спори между страните да е осъществен втория елемент от фактическия състав,
а именно ищецът да е изпълнил възложената му работа по предоставяне на правна защита
и съдействие.
Спорно между страните е какъв е размера на дължимото възнаграждение в случай,
че същото не е договорено между страните. С оглед нормата на чл.36, ал.3 от ЗАдв. при
липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента
адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски
съвет. Съдът намира решението АС София, респективно висш адвокатски съвет да не е
обвързващо за ответника относно приложимия размер на адвокатско възнаграждение,
доколкото предвидената процедура е едностранна, без участие на ответника възложител и
по арг. на чл.17 от ГПК. С оглед изложеното съдът е компетентен да прецени доколко
определеното адвокатско възнаграждение е съобразено с Наредбата за минималните
4
размери на адвокатски възнаграждение и принципите заложени в чл.36, ал.2, изр.2 от
НМРАВ за справедливост и обоснованост на възнаграждението.
Не е спорно производството по гр.д.№1576/2015год. на ВКС да е образувано от П.
ООД срещу Агенция П.и. по искове с пр.осн.чл.47, т.3, пр.2, т.4, т.5, пр.2 и т.6 от ЗМТА за
отмяна на арбитражно решение от 05,01,2015год. по арб.дело №292/2012год. на АС при
БТПП, в частта, с която с арбитражното решение са отхвърлени исковете на ищеца по
делото и е уважен иск на Агенция П.и. срещу него, както и в частта за разноските.
Относно определяне на възнаграждението следва да бъде съобразен характера на
производството по чл.47 от ЗМТА, което е специфично и самостоятелно производство.
Макар и да наподобява производството по отмяна по реда на чл.303 от ГПК,съдът намира
да е неприложима по аналогия нормата на чл.9, ал.4 от НМРАВ. Производството е исково и
едноинстанционно, представляващо втори етап на арбитражното производство, за разлика
от производството по отмяна, което е извънинстанционен способ за отмяна. Ето защо и
доколкото в НМРАВ липсва норма сочеща на минимален размер на адв. възнаграждение за
процесуално представителство в производство по чл.47 от ЗМТА, съдебната практика
приема адв. възнаграждение да е определяемо съобразно материалния интерес по делото.
От приложеното по делото решение на №195/30,05,2016год. на ВКС по дело
№1576/2015год., ТК, 1 отделение, е установим материален интерес в размер на 159714,20лв.,
/ обжалване на решение на АС, в частта с която са уважени искове на АПИ АД срещу П.
ООД за сума 159714,20лв./ Решението е обжалвано и в частта, с която са отхвърлени
исковете на П. ООД срещу АПИ. От мотивната част на решение на ВКС не се установява
защитим от ищеца материален интерес по предявените искове с пр.осн.чл.47, т.3, пр.2, т.4, и
т.6, а доколкото атакуваното решение на АС при БТПП от 05,01,2015год. по арб.дело
№292/2012год. не е представено, този интерес не се установява и от доказателствата по
делото. Съдът намира в тази част посоченото в мотивите на решение на ВАС от
08,12,2020год. за сума в размер на 3216314,02лв./ материален интерес по дело
№1576/2015год. ВКС/, да не е обвързващо за съда, с оглед спора между страните и е факт
подлежащ на установяване съобразно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, което съобразно чл.154 от ГПК е неустановено по делото.
С оглед горните мотиви адв. възнаграждение за процесуално представителство за
адв.П. е определяемо върху сумата от 159714,20лв. или съобразно чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ,
в редакцията към датата на възникване на мандатното правоотношение в размер на
5321,42лв., в който размер исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за
разликата отхвърлена като неоснователна.
Върху дължимата главница се дължи законна лихва за забава за периода от датата на
заявлението -18,01,2021год. до изплащане на вземането.
По разноските:
Съобразно уважената част от иска на осн.чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски, които съдът намира за доказани в размер на 105,94лв., от общо 882,86лв.-д.т. /По
5
делото няма данни за договорено и платено адв. възнаграждение за адв.В. в размер на
5500,00лв., както се твърди в писмени бележки по делото, поради което не се съобразява
при определяне на разноските./
Съобразно уважената част от исковата претенция на осн.чл.78, ал.1, вр.т.12 от ТР
4/2013 ВКС разноските по гр.д.№2746/2021год. са в размер на 417,94лв.от общо 3482,86лв.,
от които 882,86лв.-д.т. и 2600,00лв.-адв. хонорар.
С оглед отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски в размер на 87,00лв. от общо 100,00лв.-юрк.възнаграждение.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. БЛ. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ****, срещу Агенция П.и., ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул „**** иск с
пр.кв.чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗАдв., вр.чл.36 от ЗАдв., че Агенция П.и. дължи
на П. БЛ. П., сума в размер на 5321,42лева, представляваща възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие за представителство по дело №1576/2015год. по описа на ВКС,
1 ТО, ведно със законната лихва от датата на заявлението-18,01,2021год. до изплащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 5321,42лв. до пълния
предявен размер от 44143,04лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция П.и., ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул „**** да заплати на П. БЛ.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на
105,94лв.-разноски.
ОСЪЖДА Агенция П.и., ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул „**** да заплати на П. БЛ.
П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** на осн.чл.78, ал.1 от ГПК, вр.т.12 от ТР №4/2013,
ВКС сума в размер на 417,94лв. -разноски по гр.д.№2746/2021год., СРС, 87състав.
ОСЪЖДА П. БЛ. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. **** да заплати на Агенция П.и.,
ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул „**** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на
87,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6