Р Е Ш
Е Н И
Е № 167
гр.
Пловдив, 17.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пловдивският
апелативен съд, първи
търговски състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
С участието на секретаря Цветелина Диминова, като разгледа докладваното от съдията Костадинова в.т. дело № 127/2020
год. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по
чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 620 от
12.11.2019 година, постановено по т. дело № 1026/2018 година по описа на
Окръжен съд – Пловдив, е осъдено З. „Б.И.“АД, ЕИК …, със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.Б.С., ЕГН
**********,***, сума в размер на 500 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие на
телесни увреждания, включващи кома,
политравма – контузия на главата, счупване на черепните кости със счупване
на основата на черепа; контузия и травми на главния мозък; подкожен хематом на
черепа в дясно; наличие на кръвоизлив в подрехавата мозъчна обвивка и мозъчните
стомахчета; дифузен оток на мозъка; квадри пареза; десностранно наличие на
въздух в плевралната кухина; контузия на десен бял дроб; счупване на 1,5,7,8,9
ребро в дясно; счупване на дясна ключица; счупване и разместване на костите на
таза; счупване на крилото на хълбочната кост в дясно; счупване на тялото на
хълбочна, седалищна и срамна кост в дясно; счупване на дъното на ставната ямка
на дясна тазобедрена става; разкъсване на лявата кръстцово-хълбочна става с
разместване; счупване на горното рамо на лява седалищна кост, които увреждания
са причинени при ПТП на 19.03.2015г. в гр.П. в резултат на виновно
противоправно поведение на К. А. А. - водач на застраховано при ответника по
застраховка „гражданска отговорност” МПС
– лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ …, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
19.03.2015г. до окончателното изплащане.
С цитираното решение е осъдено З.
„Б.И.“ АД да заплати на Д.Б.С. следните
суми, представляващи имуществени вреди от гореописания деликт: 24 607,52 лева –
стойност на проведено лечение и закупени лекарства за периода от 31.03.2015 г.
до 12.07.2018г.; 53 000 лева – стойност на платени възнаграждения за
рехабилитация за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018г.
Отхвърлени са предявените от
Д.Б.С. против З. „Б.И.“АД искове за
обезщетение за имуществени вреди, както
следва: за сумата 44 530,00 лева, представляваща неполучено трудово
възнаграждение от ищцата за периода от м.юни 2015г. до м.декември 2018г. и за
сумата 6083,29 лева, представляваща неполучена в пълен размер заплата от
майката на ищцата за периода от 19.03.2015г. до 27.10.2016г.
Осъдена е Д.Б.С. да заплати на З.
„Б.И.“ АД сумата 1358,35 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Осъдено е
З. „Б.И.“ АД на основание чл.38,
ал.2 от ЗА да заплати на Ж. Д. Е. – адвокат при Адвокатска колегия – гр.С., със
служебен адрес: гр.С., ул. „Б.“ №…, ап…., адвокатско възнаграждение в размер на
13 082 лева, както и да заплати в полза
на Д., по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС сумите: 23 104,30 лева – държавна такса и 450 лева - разноски за експертизи, платени от
бюджета на съда.
Така постановеното решение е
обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство З. „Б.И.“ АД в следните осъдителни части: в частта, с която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 300 000 лева
до 500 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането 19.03.2015
година; в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер
на 24 607,52 лева, представляващи стойност на проведено лечение и закупени
лекарства за периода от 31.03.2015 г. до 12.07.2018г.; в частта, с която е присъдено обезщетение за
имуществени вреди в размер на 53 000 лева, представляващи стойност на платени възнаграждения за
рехабилитация за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018 година. Искането е за
отмяна на решението в посочените части и
постановяване на ново по същество, с което да се отхвърлят предявените искове в
посочените части и да се присъдят на жалбоподателя направените по делото разноски.
Оплакванията във въззивната жалба
са за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в посочените
части. Оспорени са изводите на съда, че
със събраните по делото доказателства били установени всички елементи от
фактическия състав за ангажиране на отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение.
Твърди се, че водачът на МПС, предизвикал процесното ПТП, е признат за виновен с влязла в сила присъда само за
нарушаване на правилата за движение по пътищата, в резултат на което са
причинени значителни имуществени вреди на
друг лек автомобил, но не и за причиняване на телесни увреждания на
Д.С., доколкото по искане пострадалите, включително на Д.С., наказателното
производство било прекратено на
основание чл. 243, ал. 1 т.1 от НПК.
Доводите на жалбоподателя са, че в случая разпоредбата на чл. 300 от ГПК за задължителната сила на
присъдата за съда, разглеждащ
гражданските последици от деянието е неприложима, респ. че в хода на
производството по настоящото дело следвало да се установи по безспорен начин
вината и противоправното поведение на сочения като извършител на деянието водач
на лек автомобил марка „Ф. П.“ с рег. № …. Според жалбоподателя събраните в
това производство доказателства сериозно разколебавали направения извод за
неговото противоправно поведение и вина. По делото не били събрани
доказателства за механизма на настъпване на ПТП. Това разколебавало изводите на автотехническата
експертиза, възприета от съда, тъй като не било ясно въз основа на какви
установени по делото факти и обстоятелства е изготвена тя.
Втората група доводи са свързани с допустимостта на предявените
искове. Поддържа се, че същите са недопустими
при заявено от ищцата искане за прекратяване на наказателното производство
срещу водача на МПС, което според жалбоподателя имало характер на отказ от иска
по реда на чл. 45 от ЗЗД срещу него. Искането по чл. 342 ал. 2 от НК по своя
характер съставлявало отказ на пострадалия и десезиране на съда за произнасяне
по въпроса за вината, която била задължителен елемент от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД и този отказ следвало да
бъде зачетен и от гражданския съд.
Твърди се освен това неправилно
приложение на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди от 500 000 лева. Поддържа се, че
предвид установената по делото фактическа обстановка определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди
е необоснован и прекомерно завишен и че
справедливият такъв би бил 300 000 лева. Определеният размер не бил съобразен
със стандарта на живот на пострадалата
към момента на настъпване на ПТП, за който липсвали доказателства, както и с обществено-икономическите условия в
страната. Липсвали конкретни мотиви за тежестта
и съотношението на критерия „конкретна социално икономическа обстановка
в страната към момента на ПТП“ спрямо останалите критерии, което водело до
необоснованост на извода за справедливия размер на обезщетението, поради което
според жалбоподателя водещ за съда бил
предвидения размер на застрахователните лимити към датата на ПТП.
По отношение на обезщетението за
имуществени вреди в размер на 24607,52 лева, представляващо направени разходи
за проведено лечение и закупени лекарства за периода от 31.03.2015 година до
12.07.2018 година доводите на жалбоподателя са за необоснованост на изводите на
първоинстанционния съд, тъй като с представените доказателства се установявало,
че тези разходи са направени за лечение и медикаменти, но не била установена
необходимостта от тези разходи в хода на лечението и оздравителния процес на
ищцата. Такива изводи не можели да бъдат направени поради липса на конкретизация. За голяма част от разходите не
били представени документи за извършено плащане, а от представените касови бележки
не ставало ясно, че са за закупени медикаменти и консумативи.
Досежно обезщетението за
имуществени вреди в размер на 53000 лева, представляващи направени разходи за
платени възнаграждения за рехабилитация за периода от 24.05.2015 година до
20.12.2018 година се твърди, че липсвали доказателства за действителния брой
проведени процедури и тяхното заплащане, поради
което решението било необосновано.
С въззивната жалба не са
направени нови доказателствени искания.
Срещу въззивната жалба е подаден
писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Д.С. с изразено
становище за нейната неоснователност.
Апелативният съд, като се запозна
със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:
Въззивната жалба е процесуално
допустима, подадена е в срока по чл. 259 от ГПК от лице, имащо право на
въззивно обжалване, а именно от
ответника в първоинстанционното производство срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част.
Разгледана по същество,
въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – Пловдив по т. дело № 1026/2018 година, е предявен иск с правно основание
чл. 226 ал. 1 от Кодекса за застраховането / отм./ – прекия иск на увредения
срещу застрахователя.
Исковата молба е подадена от Д.Б.С.
против З. „Б.И.“ АД. В нея се твърди, че ищцата е пострадала при
ПТП, станало на 19.03.2015 година в град
П., на бул. „Ц. Б. … О.“, в северната част на тунела. Изложени са
обстоятелства, че ищцата е пътувала на предната дясна седалка на лек автомобил
„Ф. П.“ с рег. № …, управляван от К. А. А. Твърди се, че ПТП е причинено от водача на този лек автомобил, който е предприел маневра по смяна на лентата за
движение и е завил от дясна към лява лента в
източното платно на тунела, в която се е движил друг автомобил, без да
се увери, че не създава опасност за участниците в движението. Това довело до
удар в лявата задна част на лекия
автомобил „Ф. П.“ от движещия се в лявата лента лек автомобил „Р. С.“. При този
удар К. А. загубил контрол върху
управлявания от него автомобил, който се завъртял в посока на часовниковата
стрелка, преминал в западното платно и бил ударен от насрещно движения се
автомобил „К. С.“, като ударът бил от
дясната страна на автомобила „Ф. П.“, където се возела пострадалата ищца. При
удара на ищцата били причинени множество
травматични увреждания, тя била в тежко състояние и била отведена в болница в
безсъзнание. Травматичните увреждания,
описани в исковата молба, причинили на ищцата болките и страданията, за които
претендира обезщетение за неимуществени вреди, са следните: политравма,
травматичен шок, контузия на главата, счупване на черепните кости със счупване
на базата, контузия и травма на мозъка, кома от четвърта степен по скалата на
Г., отговаряща на дълбока кома, десностранен кефалхематом, травматична
субарахноидна хемарогия и интравентикуларна хеморагия, мозъчен оток,
десностранен пневмоторакс, счупване на 1,5,7,8,9 ребра в дясно, счупване на
дясна ключица, контузия на десен бял дроб, счупване на таза, счупване на криста
илиака, счупване на илиячната кост, счупване на пубисната кост, счупване на
седалищната кост. Ищцата твърди, че
е претърпяла шест броя оперативни интервенции на 24.03.2015г., 25.03. 2015 г., 31.03.2015
г., 11.04.2015 г., 15.04.2015 г. и
19.04.2015г. След двумесечен престой, на 23.05.2015 година ищцата била
изписана с поставена трахеостома, гастростома, катетър и незатворени рани на
таза, белия дроб и коляното, с пареза на четирите крайника. След едномесечно интензивно лечение, през
което са правени стерилни превръзки от хирург и аспирации, раните били овладени, а конците – свалени. На
този етап от лечението си ищцата можела
единствено да следи с поглед близките си и с почукване с ръка да дава сигнали
за „да“ и „не“. На 09.07.2015г. тя успяла да проговори за първи път, но говорът
ѝ и досега бил тих и не ѝ
достигал въздух за цяло изречение.
Въпреки ежедневната рехабилитация
и до момента ищцата не можела да прави самостоятелни крачки. Сред
изложените в исковата молба обстоятелства са и тези за значително намаляване на
костната плътност на ищцата вследствие на лечението и залежаването след ПТП.
При ищцата се стигнало до счупване на лява тазобедрена кост при физиотерапия,
вкалцяване на меките тъкани и остеопороза на костите. Било проведено лечение и
операция на 19.04.2016г. за 10 дни в МБАЛ
„Е.“- гр.П., както и последващи оперативни интервенции в МБАЛ „С.“ за
периода от 27.06.2017г. до 03.07.2017г. и за периода от 20.02.2018г. до
01.03.2018г. Изложени са обстоятелства за провеждани рехабилитации от 02.07.2016г. в „С. б. за р. – Н. к.“ ЕАД,
филиал Б., С., както и през периода от
17.08.2016г. до 24.08.2016г. и от 05.07.2018г. до 15.07.2018г. С Експертни
решения на ТЕЛК на ищцата била определена 100% трайно намалена
работоспособност с потребност от чужда помощ, като последното решение било от
08.06.2018г. за срок от три години за
състояние след преживяна тежка черепномозъчна травма с контузия на мозъка,
интравентрикуларна хеморагия, квадрипирамиден и дискоординационен синдром от
тежка степен, състояние след оперативна интервенция по повод осифициращ
ектопичен миозит, аконтрактура на двете тазобедрени стави.
Твърди се в исковата молба, че
през времето, в което Д. С. не е била в
болница, в дома ѝ в гр.К. всеки ден и понякога по два пъти на ден без
неделните дни, от гр.П. е идвал рехабилитатор, който да я раздвижва, като за
тази услуга до момента е заплатена сума в размер на 53 000 лева.
Ищцата твърди, че за лечение и
лекарства, подробно описани в уточняващата
молба вх. № 1735 от 18.01.2019
година, е заплатила сума в общ размер на 24 607,52 лева, след намалението на
първоначално предявения иск от 24635,18 лева, извършено с молба на ищцата,
приложена на стр. 230 и допуснато от съда с определение в съдебно заседание на
10.10.2019 година.
При така изложените обстоятелства ищцата е
предявила срещу ответното дружество – застраховател преки искове за обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 500000 лева, ведно със законната лихва от
датата на ПТП – 19.03.2015 година до окончателното изплащане на сумата и за
имуществени вреди в размер на 53000 лева разходи за рехабилитация за периода от
24.05.2015 година до 20.12.2018 година, общо 1325 процедури по 40 лева всяка,
както и и 24607,52 лева разходи за
лекарства и лечение,. Тя се позовава на наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ за автомобила
„Ф. П.“, с който К. А. е причинил процесното ПТП в ответното дружество З. „ Б.И. “АД - полица № … със срок на действие от
20.10.2014г. до 20.10.2015г.
Ответното дружество е оспорило
предявените искове по основание и
размер, като с отговора на исковата молба е направило възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, което
не се поддържа пред въззивната инстанция.
Не е оспорено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил, управляван
от К. А.
С настоящото решение съдът ще се
произнесе по конкретните оплаквания, въведени с въззивната жалба, касаещи недопустимостта и незаконосъобразността на
първоинстанционното решение, подробно
посочени по-горе.
Първият спорен момент е свързан с
допустимостта на иска с оглед действията на ищцата в хода на образуваното
срещу водача на автомобила К. А.
наказателно производство. С постановление № 2642 от 22.12.2015 година на Районна прокуратура – П. е прекратено на основание чл. 199 във връзка с чл. 243 ал.
1 т.1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 9 от НПК
образуваното наказателно производство по досъдебно производство № 61/2015
година по описа на сектор „П. п.“
при ОДМВР – П. за престъплението по чл.
343 ал. 1 б. „б“, предложение второ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, при
което е пострадала ищцата Д.Б.С.. Прекратяването на наказателното производство срещу виновното
лице е по искане на пострадалата Д.С. на
основание чл. 343 ал. 2 от НК. Това обстоятелство е безспорно по делото и се
установява от писмените доказателства, съдържащи се в приложеното към
настоящото дело НОХ дело № 386/2016 година по описа на Районен съд – Пловдив и
ДП …/… година на ОДМВР – П.
Прекратяването на наказателното
производство по искане на пострадалия е
изрично уредено в закона в чл. 343 ал. 2 от НК . Последицата от такова искане
на пострадалия е свързана само с това,
че извършителят на деянието няма да носи наказателна отговорност. Искането за прекратяване на наказателното
производство не е равнозначно на отказ от иск за обезщетение за вредите от
деянието, предявен пред гражданския съд и не лишава пострадалото лице от
възможността да предяви такъв иск. Искането за прекратяване на наказателното
производство не представлява отказ от установяване на противоправността и
вината на извършителя по съдебен ред изобщо, каквито доводи се поддържат във
въззивната жалба, не се отразява на допустимостта на предявения граждански иск
на пострадалия срещу извършителя, респ. на застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“.
При прекратяване на наказателното
производство по искане на пострадалото лице, какъвто е настоящия случай, съдът,
разглеждащ гражданските последици от деянието не е обвързан от присъда относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца съгласно разпоредбата на чл.
300 от ГПК. Всички тези елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане следва да бъдат установени по
гражданското дело.
По НОХ дело № 386/2016 година по описа на
Районен съд – Пловдив водачът на автомобила К. А. А. е признат за виновен в
това, че на 19.03.2015 година в град Пловдив
при управление на лек автомобил
„Ф. П.“ с рег. № … е нарушил правилата
за движение – чл. 5, ал. 1 т. 1, чл. 25 ал. 1 и ал. 2 и чл. 21 ал. 1 от Закона
за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил значителни имуществени
вреди по лек автомобил „К. С.“ с рег. №
…, собственост на И. Г., като е
освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
на основание чл. 78 а от НК.
Тази присъда, макар и свързана със същото деяние, при което е
пострадала ищцата по настоящото дело, е
за престъпление по чл. 343 ал. 1 б. „а“ във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК - причиняване на значителни имуществени вреди
върху автомобила, а не за причинените телесни увреждания на ищцата, поради
което не е задължителна за съда по настоящото дело по смисъла на чл. 300 от ГПК.
Със събраните в хода на
гражданския процес доказателства обаче са установени по категоричен начин
противоправното поведение и вината на К. А., както и причинната връзка между
настъпилото по негова вина ПТП и нанесените увреждания на ищцата.
От приетата по делото и
неоспорена от страните в съдебното заседание при приемането ѝ/ 06.06.2019
година/ автотехническа експертиза се
установява описания в обстоятелствената част на исковата молба механизъм на
настъпване на ПТП. Установено е, че са
настъпили два последователни удара при процесното ПТП, станало на 19.03.2015
година. Първият удар е настъпил между управлявания от К. А. автомобил „Ф. П.“,
който се е движел със скорост 69 километра в час / над разрешената за населено място/ и лек автомобил „Р. М. С.“. До удара се е стигнало, след като А.
при движение в дясната лента на източната половина на платното за
движение на бул. „Ц. Б. Т. О.“ в посока от юг на север е предприел маневра „смяна на лентата“ и е навлязъл в лявата
лента, където в този момент се е намирал автомобила „Р. М. С.“. Това е довело
до първия удар в задната лява страна на
л.а.„Ф. П.“ и в предната дясна страна на л.а. „Р. М. С.“. След този удар лекият автомобил „Ф. П.“ се е
завъртял по посока на часовниковата стрелка, преминал е в западната половина на
платното за движение и там е последвал втория удар в дясната страна на л.а. „Ф.
П.“ и в предната част на л.а. „К. С.“.
Съдът не споделя поддържаните във
въззивната жалба доводи, че така очертания механизъм на настъпване на ПТП не
може да бъде възприет, тъй като експертизата не почива на установени в хода на
гражданския процес факти и обстоятелства.
На първо място, процесуалният
представител на застрахователното дружество не е изразил несъгласие и не е
оспорил автотехническата експертиза при нейното приемане.
Освен това, в самото заключение е
посочено, че то е изготвено въз основа на съдържащия се в досъдебното
производство протокол за оглед на местопроизшествие. Материалите от досъдебното
производство № 61/2015 година на ОДМВР П. са приобщени като доказателство по
настоящото дело. Протоколът за оглед на местопроизшествието и схемата към него
се намират на стр. 11-14. Те са изготвени от дознател при сектор „П. п.“ в ОД на МВР – П. и като такива представляват
официални свидетелстващи документи, ползващи се със задължителна материална
доказателствена сила, които не са оспорени от ответника и не се опровергават от
други доказателства, събрани в хода на процеса.
Установеният с посочените
доказателства механизъм на ПТП дава основание да се направи извод за виновно и
противоправно поведение на К. А. - водач на застрахования при ответника лек автомобил
„Ф. П.“. Противоправността на поведението му се изразява в нарушаване на
следните правила за движение по пътищата: чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗДП, установяващ
общо задължение за участниците в движението по пътищата да не създават с
поведението си опасности и пречки за движението и да не поставят в опасност
живота и здравето на хората и да не причиняват имуществени вреди; чл. 25 ал. 1
от ЗДП, задължаващ водачите на ППС преди започване на маневра да се убедят, че
няма да създадат опасност за участниците в движението, които се движат зад тях,
пред тях или преминават покрай тях и да извършат маневрата, като се съобразят с тяхното положение, посока и скорост на
движение; чл. 25 ал. 2 от ЗДП, установяващ задължение при извършване на
маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента да се
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея и чл. 21 ал. 1 от
ЗДП, който установява забрана за превишаване на максимално предвидената
скорост, която за населени места е 50 километра в час.
Именно тези нарушения на К. А. са
довели до двата последователни удара, описани по-горе, като при втория от тях,
който е бил от дясната страна, от която се е намирала ищцата, се е стигнало до
причиняване на множеството телесни
увреждания при нея. Този извод е направен в приетите по делото автотехническа и
медицинска експертиза, като и двете вещи лица дават категорично заключение, че
с оглед мястото на удара, а именно страничен отдясно, където се е намирала
ищцата, довел до деформация на купето, поставянето или не на предпазен колан не
би могло да намали уврежданията, т.е. не може да става дума за съпричиняване от
нейна страна.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че по делото са установени предвидените в закона предпоставки за
ангажиране на отговорността на застрахователя по предявения срещу него пряк иск
за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищцата, а именно виновното и противоправно поведение на водача на лек
автомобил с валидна застраховка „гражданска отговорност“ при ответника.
Видът на причинените вследствие
на описаното ПТП телесни увреждания при ищцата, интензитетът и
продължителността на болките и страданията, сегашното ѝ състояние и
прогнозите за в бъдеще, описани в исковата молба, не се оспорват от ответното
дружество. Те са установени и със събраните по делото доказателства,
по-конкретно със съдебно-медицинската експертиза и с разпита на двете
свидетелки С. С. и В. С. – П. При липса на изрично въведени оплаквания във
въззивната жалба по тези въпроси, настоящият съдебен състав няма да ги обсъжда
отново, а на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
Спорният въпрос, на който въззивната инстанция следва да
отговори при въведените с въззивната жалба оплаквания, е досежно размера на
обезщетението за неимуществените вреди
на ищцата с оглед установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, стандарта
на живот към момента на настъпване на вредите и обществено-икономическите
условия в страната.
Броят и видът на причинените
увреждания на ищцата, продължителността
на лечението и рехабилитациите, които не са приключили и до момента и болките и
страданията, свързани с тях и
неблагоприятните прогнози за състоянието на ищцата, както по отношение на
възможността да проходи, така и по отношение на възможността да износи и да
роди дете, налагат извода, че става дума
за изключително тежък случай. Към момента на ПТП ищцата е била осемнадесетгодишно
жизнерадостно момиче, на което е
предстоял абитуриентски бал, което е имало много приятели и мечти да продължи
образованието си. В тази насока са свидетелските показания. След ПТП на
19.03.2015 година животът ѝ се е променил коренно. Вече пет години
ищцата е напълно зависима от лекари и от
близките си хора, претърпяла е и продължава да търпи множество медицински
процедури и рехабилитации, свързани с много силни болки и страдания.
Първоначално след катастрофата тя е била
в будна кома, продължила няколко месеца, не е можела да говори, дишането
ѝ в продължение на пет месеца се е осъществявало чрез
трахеостома, а храненето е осъществявано
парентерално до осмия месец след
ПТП. И до момента ищцата е в увредено
състояние, не може да ходи , придвижва се с инвалидна количка, не може да се изправи сама, а само с
чужда помощ, с чужда помощ се придвижва с патерици на късо разстояние, с
подмятане на десния крак, тъй като дясното стъпало виси от увредения нервус
фибуларис и не може да изпъне дясното коляно. Мускулите и на четирите ѝ
крайника са хипотрофирали. Двете ѝ тазобедрени стави са деформирани
заради образувани посттравматични калцификати, каквито са се образували около
целия ѝ таз – вътрешно и външно, както и на лявото бедро, говорът ѝ
е бавен и муден, гласът ѝ е нисък и глух. По тялото на ищцата има
оперативни цикатрикси, включително в областта на гръкляна заради трахеостомата.
От съдебномедицинската експертиза, както
и от показанията на двете свидетелски е видно, че начинът на живот на ищцата е
напълно променен, тя почти не излиза и не се среща с хора, освен с няколко
приятели от миналото, които я посещават.
Ищцата била изнервена, имал периоди на психически сривове, в които
заявявала, че не ѝ се живее.
По въпроса за размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Принципът на справедливост,
въведен с чл. 52 от ЗЗД, е приложим при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди при предявен пряк иск срещу застрахователя
по застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно задължителните за съдилищата
указания, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 4/23.12.1968 година, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а
е свързано с преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи
при всеки отделен случай обстоятелства. За да се реализира справедливо
възмездяване на претърпените от деликта болки и страдания, е необходимо да се
отчете на първо място действителният размер на моралните вреди, с оглед вида, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на болките и страданията.
В случая е установено, че става
дума за многобройни, силни като
интензитет и продължителни болки и
страдания за ищцата в резултат на причинените й при ПТП травми, които не са отшумели и към настоящия момент /
пет години след ПТП/ и за неблагоприятна
прогнозата да настъпи подобряване
в състоянието ѝ.
При събраните доказателства
съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди от 500
000 лева е справедлив. Той е съобразен с
характера и интензитета на претърпените от ищцата болки и страдания, подробно описани по-горе.
Този размер отчита и възрастта на ищцата. Става дума за младо момиче, което
заради причинените му увреждания е лишено от нормалните за всеки човек
преживявания, свързани с общуване, образование, професионална и семейна
реализация и раждане на дете. Вместо
това тя вече пет години е подлагана на
медицинско лечение и рехабилитации, причиняващи ѝ интензивни болки и
страдания, няма никаква самостоятелност поради невъзможността да се придвижва,
а разчита на помощта на близки хора. Липсва възможност да настъпи подобряване
на състоянието ѝ, а напротив – според вещото лице тя и за в бъдеще ще
трябва да продължи ежедневните
рехабилитационни мероприятия в домашни условия, както и да провежда ежегодно санаториално и балнеолечение, да се
подлага на операции заради образуващите се в тялото ѝ калцификати и за
отстраняване на метални тела, като ще се наложи и смяна на двете тазобедрени
стави с изкуствени.
В съдебната практика се приема,
че при определяне размера на паричния евкивалент на неимуществените вреди освен
гореизложените обективни обстоятелства следва да бъдат взети предвид и съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот –
икономически растеж, стандарт на живот и средностатистическите показатели за
доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането. Съдът не споделя изложеното във въззивната
жалба, че в случая липсвали конкретни
доказателства за стандарта на живот на самата ищца. Определянето на размера на
обезщетението за неимуществени вреди е
съобразно стандарта на живот в страната,
за който може да се съди по обективните статически данни, като не е
необходимо да се установява какъв конкретно е бил стандарта на живот на
пострадалата. От данните на НСИ е видно, че през 2015 година средната брутна
работна заплата в страната е 10535 лева, като с всяка следваща година тя нараства.
При тези данни и като се има предвид, че уврежданията на ищцата няма да
отшумят, а причиняват и ще продължават
да причиняват негативни изживявания – физически и психически за
ищцата/ 18 годишна при ПТП и 23 годишна към настоящия момент/ през целия остатък от живота ѝ с оглед
неблагоприятните прогнози, не може да се приеме, че размерът на обезщетение от
500 000 лева не е съобразен с обществено- икономическите условия и
стандарта на живот в страната.
Съдът не споделя
оплакванията във въззивната жалба, че
при определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди водещ за Окръжен
съд – Пловдив критерий е бил предвидения размер на застрахователните
лимити към датата на ПТП. Видно от
мотивите на първоинстанционния съд, той не се е позовал на тези лимити. Освен това в съдебната практика се приема, че
нормативно определените лимити на
отговорност по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, макар и
не абсолютен критерий, са индиция за
икономическите условия в страната и в този смисъл следва да бъдат взети предвид
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост.
До 01.01.2010 година нормативно определените минимални размери на лимитите са
нараствали непрекъснато и почти ежегодно, като от 25 000 лева за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева – при две или повече лица. След тази дата са определени значително
по –високи размери. § 27 от ПЗР на Кодекса за застраховането / отм./ предвижда
лимит за едно събитие на имуществени и
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт от 1 000 000 лева
при едно пострадало лице и от 5 000 000 лева при две или повече пострадали лица. Съгласно чл. 266 от КЗ / отм./, в сила от
11.06.2012 година, приложим към
настоящия случай, задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите се сключва за следните минимални застрахователни суми: за
неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт
- 2 000 000 лв. за всяко събитие при
едно пострадало лице и 10 000 000 лв. за
всяко събитие при две или повече пострадали лица.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че първоинстанционното решение в частта, с която на
ищцата е определено обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 500000 лева, ведно със законната лихва от датата 19.03.2015
година е правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено в обжалваната
част / за разликата от 300000 лева до
500000 лева ведно със законната лихва от 19.03.2015 година/
По отношение на присъдените с
първоинстанционното решение обезщетения за имуществени вреди, съдът,
съобразявайки събраните доказателства и
направените с въззивната жалба оплаквания намира следното:
С исковата молба ищцата е претендирала сумата от 53000 лева
като обезщетение за имуществени вреди, представляващи стойността на проведени
рехабилитационни процедури с единична цена от 40 лева, включваща и транспортни
разходи на рехабилитатора от град П. до град К., където тя живее. Изложени са обстоятелства, че всеки ден, без
неделите, ищцата е посещавана в дома си в гр. К. от рехабилитатор, понякога и два
пъти дневно, който я е раздвижвал. С молба от 18.01.2019 година / стр.
151/ ищцата е уточнила, че претенцията
ѝ е за проведени 1325 процедури
през периода от 24.05.2015 година до 20.12.2018 година на стойност 40 лева за
всяка една от тях.
Сред материалите по делото не се
съдържат писмени доказателства, установяващи провеждането и заплащането на
рехабилитационни процедури, за които се отнася предявеният иск за имуществени
вреди. Не съществува обаче забрана установяването на броя, периода на
провеждане и стойността на рехабилитационните процедури да стане със
свидетелски показания по настоящото дело. Чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК в случая е
неприложим, доколкото не става дума за установяване на отношения между страни
по сделка, към които е адресирана цитираната разпоредба. В тази насока е и
съдебната практика / решение № 164 от 20.05.2014 година по гр. дело №
7672/2013 година на четвърто г.о. на
ВКС/.
От показанията на разпитаните по
делото свидетели С. С. и В. С. се установява, че рехабилитацията на ищцата е
започнала още докато е била в болницата след ПТП. След изписването й ежедневно
в дома ѝ я е посещавал рехабилитатор от град П. Заплащането на
рехабилитатора започнало още в болницата, 14-15 дни след катастрофата, за да
може той да провежда процедурите на ищцата и втори път на ден, а не само
веднъж, на колкото тя имала право
безплатно докато е на болнично лечение. Първоначално след изписването на
ищцата рехабилитаторът продължил да ходи при нея два пъти на ден в продължение
на година, а след това – по веднъж на ден, като му се заплащало на ръка. При
всяко посещение рехабилитаторът получавал на ръка по 40 лева.
Със свидетелските показания са установени повече на брой проведени платени рехабилитации на ищцата, отколкото тя
претендира за периода от 24.05.2015 година до 20.12.2018 година. Общият брой на
дните през този период е 1307. Към тях трябва да се прибавят още 365 броя
рехабилитации при данни, че през първата една година са провеждани по две
рехабилитации на ден. Налице е признание на ищцата, че в неделните дни не са
провеждани рехабилитации. Неделните дни през исковия период са общо 185. Т.е. общият брой на установените проведени
рехабилитационни процедури за исковия период е 1487. Претенцията е за по-малък
брой – 1325 и следва да бъде уважена в пълния предявен размер от 53 000
лева, доколкото и двете свидетелки установяват, че за всяка една процедура на
рехабилитатора са заплащани на ръка по
40 лева.
Първоинстанционното решение, с
което е присъдено обезщетение за имуществените вреди, представляващи заплатени
разходи за рехабилитатор в общ размер от 53000 лева за исковия период, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С исковата молба е
претендирано и с обжалваното съдебно
решение е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 24607,52 лева,
представляващи стойността на проведено лечение и закупени лекарства и консумативи за периода от 31.03.2015 година
до 12.07.2018 година.
С молбата вх. № 1735 от 18.01.2019 година и приложението към нея ищцата е конкретизирала
по вид и стойност всеки един от разходите, които са за медикаменти, санитарни
материали, реконструктивна плака, аспирационна помпа, ортеза за стъпалото,
хранителни добавки, колело за тренировки, терапии, медицински консумативи,
консултации с медицински специалисти, лабораторни и рентгенови изследвания,
имплант пирон, потребителски такси и
такси престой и избор на стая за проведено лечение. За всеки един от разходите
е посочен доставчика и има издадена фактура. Фактурите са приложени като
доказателство по делото още с исковата молба и не са оспорени от
ответника. Във всяка една фактура е описан конкретно вида на
разхода и стойността. Всички фактури са на името на ищцата Д.С.. При тези
доказателства съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
липсвала конкретизация на разходите на лечение и консумативи. Тези разходи са
конкретизирани с направения от ищцата опис и с представените и неоспорени
фактури. Тяхната обща стойност е установена с приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза, т. 4, и
тя е 24607,52 лева – толкова, колкото са присъдени с решението. Към по-голяма
част от фактурите са приложени и касови бележки за извършено плащане, като
сумите по касовата бележка и тези по
съответната фактура съвпадат. Съвпадат и датите на издаване на фактурите и
касовите бележки. Вярно е, че към част
от фактурите не са приложени касови бележки. Това обстоятелство обаче не налага
извод за недължимост на сумите по тези фактури.
Фактурата е доказателство, установяващо
сключването на договор за продажба
на движими вещи, когато съдържа всички необходими елементи - вид на
закупената стока, стойност, начин на плащане, имената на получателя и
доставчика и времето и мястото на съставянето. В представените към
исковата молба фактури тези реквизити са налице, във всички е посочено, че
заплащането е в брой и има подписи на доставчиците. Тези доказателства са
достатъчни, за да се приеме реалното извършване на разходите по фактурите,
необходими за лечението на ищцата, респ. да се направи извод, че тези разходи
представляват имуществени вреди, за които тя има право на обезщетение.
Що се отнася до необходимостта
разходите по фактурите, приложени към исковата молба, да бъдат извършени от ищцата и за тяхната
връзка с причинените ѝ при процесното ПТП увреждания, тези обстоятелства
безспорно са установени от приетата по
делото съдебно-медицинска експертиза. В заключението си, в т. 5, д-р Д. М. е
посочил, че посочените в исковата молба и в приложените към нея доказателства
разходи за медицински консумативи, лекарства, санитарни консумативи, услуги и
такси са били напълно необходими за
лечението на получените при ПТП травматични увреждания и усложненията им. Тази
експертиза не е оспорена от страните и не се опровергава от други доказателства
по делото.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира, че първоинстанционното решение и в частта, с която е
присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 24607,52 лева, е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред
въззивната инстанция жалбоподателят З.
„Б.И.“ АД дължи разноски за въззивното производство. С представения по делото списък по чл. 80 от ГПК са претендирани разноски
само разноски за адвокат на основание
чл. 38 ал. 2 във връзка с ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл. 38 ал. 2 във
връзка с чл. 38 ал. 1 т. 2 от Закона за адвокатурата „З. д. Б. И.“ АД дължи на
адвокат Г.Я.К. ***, възнаграждение
за осъществената безплатна правна помощ на ищцата Д.С.
пред въззивната инстанция. При обжалваем интерес от общо 277607,52 лева
дължимото възнаграждение, определено на основание чл. 7 ал. 2 т. 5 от Наредба №
1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 7082,15 лева.
По изложените съображения Пловдивският
апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 620 от 12.11.2019 година, постановено
по т. дело № 1026/2018 година по описа на Окръжен съд – Пловдив,
В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, С КОИТО:
- е осъдено
З. „Б.И.“АД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Д.Б.С., ЕГН **********,***, сума в
размера над 300 000 лева до 500 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на телесни увреждания, включващи
кома, политравма – контузия на
главата, счупване на черепните кости със счупване на основата на черепа;
контузия и травми на главния мозък; подкожен хематом на черепа в дясно; наличие
на кръвоизлив в подрехавата мозъчна обвивка и мозъчните стомахчета; дифузен
оток на мозъка; квадри пареза; десностранно наличие на въздух в плевралната
кухина; контузия на десен бял дроб; счупване на 1,5,7,8,9 ребро в дясно;
счупване на дясна ключица; счупване и разместване на костите на таза; счупване
на крилото на хълбочната кост в дясно; счупване на тялото на хълбочна,
седалищна и срамна кост в дясно; счупване на дъното на ставната ямка на дясна
тазобедрена става; разкъсване на лявата кръстцово-хълбочна става с разместване;
счупване на горното рамо на лява седалищна кост, които увреждания са причинени
при ПТП на 19.03.2015г. в гр.П. в резултат на виновно противоправно поведение
на К. А. А. - водач на застраховано при ответника по застраховка „гражданска отговорност” МПС – лек автомобил „Ф. П.“ с рег.№ …, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането –
19.03.2015г. до окончателното изплащане.
- е осъдено З. „Б.И.“ АД да
заплати на Д.Б.С. следните суми,
представляващи имуществени вреди от гореописания деликт: 24 607,52 лева –
стойност на проведено лечение и закупени лекарства за периода от 31.03.2015 г.
до 12.07.2018г.; 53 000 лева – стойност на платени възнаграждения за
рехабилитация за периода от 24.05.2015г. до 20.12.2018г.
ОСЪЖДА
З.
„Б.И.” АД, ЕИК …, да
заплати на адвокат Г.Я.К. ***, ЕГН **********,***8, сума в размер на 7082,15
лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ на Д. Б.С., ЕГН **********, пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1
2.