№ 40105
гр. София, 09.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110146601 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Образувано е по молба от 25.09.2023г. на ищцата М. А. Г. за освобождаване от
внасяне на дължимата по делото държавна такса и молба от 06.11.2023г. на ищцата за
освобождаване от внасяне на определената от съда гаранция по допуснатото обезпечение на
предявения иск.
Молбите са подадени от легитимирано лице – ищец в производството и е представена
декларация за семейно и имуществено състояние, поради което същите са редовни и
процесуално допустими.
Молбата от 25.09.2023г. за освобождаване от държавна такса следва да бъде уважена,
тъй като видно от представената от ищцата декларация, както и от служебно изготвените от
съда справки от ТРРЮЛНЦ, Службата по вписванията, Регистъра на ЧСИ и НОИ, ищцата
вече не упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, не притежава недвижимо
имущество, нито дялове или акции в търговски дружества /участва единствено в сдружение
с нестопанска цел/, не е управител или член на управителен орган на търговско дружество,
не е регистрирана като едноличен търговец, няма данни за осигурителен доход, получава
единствено пенсия, и е декларирала под страх от наказателна отговорност, че не получава
доходи от други източници. С оглед на така събраните доказателства следва да се приеме, че
ищцата не разполага с необходимите средства за внасяне на дължимата държавна такса по
предявения иск, поради което следва да бъде освободена.
Молбата от 06.11.2023г. за освобождаване от внасяне на определената от съда
гаранция по допуснатото обезпечение на иска поради липса на средства, е неоснователна.
Това е така, защото нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване от внасяне
единствено на такси и разноски в производството, а гаранцията в пари съгласно чл. 391, ал.
1, т. 2 ГПК не попада в която и да било от тези категории. Както е изяснено с Тълкувателно
решение № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, функцията на гаранцията е да замести липсата на
убедителни писмени доказателства за основателността на иска, както и да обезпечи
евентуалните преки и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако
обезпечението е неоснователно. Нормата на чл. 391, ал. 3 ГПК изрично предвижда, че при
определяне размера на гаранцията съдът се ръководи от размера на преките и
непосредствени вреди, възникващи за ответника в случай на неоснователност на
обезпечената претенция, а не от имущественото състояние на ищеца. Ето защо, предвид
неприложимостта на освобождаването по чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на гаранцията и
нейната функция на обезпечение за вреди, искането на ищцата за освобождаване от нейното
внасяне следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищцата М. А. Гарибова –
Добрева от внасяне на държавна такса по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. А. Гарибова – Добрева от 06.11.2023г. за
освобождаване от внасяне на определната от съда с определението от 29.09.2023г. гаранция
по допуснатото обезпечение на предявения иск.
Определението в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване
от внасяне на гаранция, подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищцата.
В останалата си част определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2