№ 85
гр. Велико Търново , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и пети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно гражданско дело №
20214000500144 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК - въззивно
обжалване.
С Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч е поставена под ограничено запрещение Ц. Т. В., ЕГН **********, с
адрес в гр. Ловеч, *******, на основание чл. 5, ал. 2 във вр. с чл. 4, ал. 2 от ЗЛС.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Ц. Т. В., ЕГН ********** от гр.
Ловеч, *******, против Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
В същата се прави оплакване, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
необосновано. Излага се, че с оглед наведените в исковата молба твърдения и представените
доказателства в тяхна подкрепа е било налице съмнение за недееспособност на Ц. Т. В.,
предвид което същата не е могла да се защитава сама и съдът е следвало да назначи
процесуален представител. Според жалбоподателката, като не е направил това, Окръжен съд
– Ловеч е допуснал съществено процесуално нарушение. На следващо място се твърди, че
по отношение на ищцата В. Т. Т. – сестра на въззивната жалбоподателка, не е налице правен
1
интерес за иницииране на настоящото производство. Освен това се сочи, че доказателствата
по делото не са обсъдени в достатъчна степен, за да се достигне правилен краен извод, от
което се формулира оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение.
Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт и делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В. Т. Т.,
ЕГН ********** от гр. Ловеч, ж.к. „Младост“, *******, съд. адрес: гр. Ловеч, *******,
комплекс „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4, чрез адв. С.Л. от АК - Ловеч. Заема се становище за
неоснователност на въззивната жалба и правилност на обжалваното решение. Сочи се, че
оплакването за допуснато процесуално нарушение, изводимо от обстоятелството, че Ц. Т. В.
не е имала процесуален представител при първоинстанционното разглеждане на делото, не
намира опора в закона, който никъде не поставя такова изискване. Обосновава се
неоснователност и на възражението за липса на правен интерес, като се излага, че като
сестра на въззивната жалбоподателка и съгласно разпоредбата на чл. 336 от ГПК В. Т. Т.
попада в кръга на близките роднини, които са легитимирани да инициират поставяне под
запрещение. Излага се, че обжалваното решение не страда от необоснованост, като в
подкрепа на това твърдение са развити подробни съображения за здравословното състояние
на Ц. Т. В..
Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на
противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията
си, приема за установено следното:
Производството по гражданско дело № 535/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч е
образувано въз основа на предявен от В. Т. Т. против Ц. Т. В. иск за поставяне под пълно
запрещение и в условията на евентуалност иск за поставяне под ограничено запрещение, с
посочено правно основание чл. 5 от ЗЛС. В исковата молба се излага следното:
Твърди се, че Ц. Т. В. не е омъжена и има две дъщери – В. С. Г. и К. В. Т., първата от
които е малолетна. Освен тях и ищцата, която е нейна сестра, ответницата няма други
близки роднини. Изложено е, че Ц. Т. В. страда от шизофрения – параноидна форма –
пристъпно-прогресивен ход с промяна на личността. Душевното й заболяване е с давност
над 25 години, с многократни психотични пристъпи и последвали хоспитализации. Поради
това заболяване по отношение на Ц. Т. В. има издадено експертно решение на ТЕЛК с
призната 80 % трайно намалена работоспособност. Твърди се, че до края на 2019 г. тя е
приемала редовно предписаните медикаменти и състоянието й е било относително добро.
От началото на 2020 г. обаче ответницата заживяла с лицето Илия Моянов, като от този
момент спряла да приема необходимите медикаменти и състоянието й се влошило. Излага
се, че през месец април 2020 г. Ц. Т. В. изпаднала в тежко състояние, като не разпознавала
малолетната си дъщеря и я изгонила от дома си. Освен това отказвала на сестра си В. Т. Т.
2
да я допусне в съсобствения им имот на ул. ,,Акация“ № 3 в гр. Ловеч. Твърди се, че
състоянието на ответницата се влошава. Излага се, че в резултат на заболяването тя не може
да се грижи сама за себе си и своите работи, не разбира значението на това, което върши,
както и не разбира свойството и значението на постъпките си.
Прави се искане ответницата да бъде поставена под пълно запрещение, а в условията
на евентуалност под ограничено такова.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните по делото, че Ц. Т. В. страда от психично заболяване.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-психиатрична експертиза,
неоспорена от страните и приета като доказателство по делото, се установява, че Ц. Т. В.
страда от „Параноидна шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит” –
тежко ендогенно заболяване с дългогодишна давност, което е засегнало всички сфери на
психичния живот. Посочено е, че характерни за заболяването са дълги и пълноценни
ремисии в началото, траещи с години, а впоследствие се наблюдават по-чести обостряния, с
наличие на параноидни налудности и сетивни измами, които определят поведението на
лицето. Изложено е, че липсата на съзнание за психично заболяване и некритичното
отношение към болестта са причина за прекъсване на редовната поддържаща терапия в
домашни условия, поради което се е наложило Ц. Т. В. да бъде контролирана от близки.
Експертът счита, че при нея заболяването е довело до изразен дефицит, който е засегнал
емоциите, волята, мисленето и когницията. Мисловният процес се ръководи от
параноидни налудности за отношение и злонамереност, като тя не умее да се възползва от
оказана помощ и да се самокоригира. Отчетено е занижение на фиксационната,
ретенционната и репродукционната памет и бързо изчерпване на активното внимание.
Вещото лице описва Ц. Т. В. като общителна, приказлива, енергична, но повърхностно
ангажираща се и емоционално лабилна. Сочи, че същата не съумява да изрази емоциите си
по адаптивен и модулиран начин и макар да има високо ниво на мотивация и желание за
активност, липсват ясни цели. Изложено е, че у Ц. Т. В. не е налице критичност към
заболяването, поведението й и мотивиращите го фактори. Вещото лице счита, че
разстроеният волеви процес не позволява на ответницата адекватно и разумно да взема
решения, тъй като страдат всички елементи на волята й – вземане на решение, анализ на
мотиви и контрамотиви и изпълнение на решението. В резултат на това волевият процес е
непоследователен и нецеленасочен, подчинен е на психотичната симптоматика. Въпреки
това вещото лице сочи, че към момента ответницата успява да се справя с ежедневните си
задължения като пазаруване, готвене и хигиената в жилището.
Според заключението на изготвената експертиза тежкото психично страдание на Ц. Т.
В., протичащо с изразена психотична симптоматика – налудности и халюцинации, е довело
3
до изразен когнитивен и емоционално-волеви дефицит, както и до промяна в поведението,
което й позволява да разбира до известна степен свойството и значението на постъпките си,
както и да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Посочено е, че Ц. Т. В.
може да се грижи за ежедневните си битови и социални потребности, но заболяването е
увредило годността й да прави сложни асоциации, настъпила е негативна промяна в
мисловно-логическата й дейност, тя е силно внушаема и не е в състояние при по-големи
сделки да защитава своите интереси. Проследяването на заболяването сочи епизодично
протичане и въпреки провежданото стационарно и амбулаторно лечение, е налице
тенденция към прогресиране, все по-непълноценни ремисии с остатъчна параноидна
симптоматика – страхове и силна параноидна фиксация в близкото обкръжение. Изложено
е, че вероятността да настъпи подобрение в състоянието на лицето е малка.
В съдебно заседание пред първата инстанция вещото лице допълва изложените в
експертизата констатации за лесна внушаемост на Ц. Т. В. поради обремененост на
мисловния ѝ процес от остатъчни параноидни налудности.
От приложеното по делото писмо от Държавната психиатрична болница – Ловеч се
установява, че Ц. Т. В. не се води на диспансерен учет към болничното заведение, но е
лекувана многократно: през 2007 год., в края на същата година и началото на 2008 год.,
отново през 2008 год., през 2013 год., през 2016 год. и през 2019 год.
Представено е и Експертно решение № 2255/127/27.09.2017 год. на ТЕЛК при МБАЛ
„Проф. д-р Параскев Стоянов“ АД, гр. Ловеч, в което за Ц. Т. В. е вписана водеща диагноза
„Трайна промяна на личността след прекарано психично заболяване“ с посочено заболяване
,,Шизофрения – параноидна форма – пристъпно-прогредиентен ход – изразена промяна на
личността“. Определена е 80 % инвалидизация поради общо заболяване за срок от 2 години.
Приложената към решението констатация от медицинските изследвания, представените
документи и мотиви за експертно решение посочва, че заболяването е установено през 1995
год., но същото датира от 1990 год., когато Ц. Т. В. станала мнителна, подозрителна,
изказвала мисли, че я увреждат, усамотявала се, ставала гневна и изпитвала необоснован
страх. Лекувана е за първи път през 1991 год. поради неадекватно поведение и възбуда.
От Заповед № ЗД/Д-ОВ-032/10.07.2020 г. на Дирекция ,,Социално подпомагане“, гр.
Ловеч се установява, че през 2020 год. се е наложило малолетната дъщеря на Ц. Т. В. – В. С.
Г. да бъде настанена временно за срок от една година в семейството на сестра ѝ К. В. Т..
В съответствие с експертното заключение за актуалното здравословно състояние на
ответницата, при непосредственото й изслушване в съдебно заседание пред първата
инстанция, Ц. Т. В. отговаря на конкретни въпроси и излага, че може да се грижи за себе си
и да посреща ежедневните си нужди. Не отрича заболяването си и изразява готовност да
приема предписаните й медикаменти. Заявява, че няма нужда да бъде поставяна под
запрещение. Твърди, че се интересува от децата си, но не ги е търсила. Въпреки това
демонстрира негативно отношение към малолетната си дъщеря и заявява, че не може да се
4
грижи за нея. Разказва за лицето, с което живее в условията на фактическо съжителство, но
прави впечатление, че не знае трите му имена. Излага, че искането на сестра й е
продиктувано от завист и желание да я лиши от собствеността върху имота, в който живее.
Св. К. В. Т., която е дъщеря на ответницата, потвърждава наличието на психично
заболяване у Ц. Т. В.. Запозната е с хода на същото, като посочва, че от 1996 год. майка й
многократно е настанявана в болнично заведение, а последната хоспитализация е била
преди две години. К. В. Т. посочва, че ответницата не желае контакт с нея и сестра , като
потвърждава обстоятелството, че Ц. Т. В. е изгонила малолетната си дъщеря и понастоящем
не се грижи за нея. Разказва за случай на проявена агресия от страна на ответницата, която
счупила стъклата на два леки автомобила. Освен това тя не допускала сестра си – В. Т. Т. в
наследствения им съсобствен имот, в който Ц. Т. В. живее.
Св. И. Б. М. твърди, че от 11 месеца и половина живее с ответницата в условията на
фактическо съжителство в нейния дом. Запознат е, че Ц. Т. В. страда от шизофрения и
посочва, че същата приема предписаните медикаменти всеки ден след закуска. Приема
поведението на същата за нормално. Потвърждава случая, в който малолетното дете на
ответницата е било само навън, но отрича да е било изгонено.
Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт:
Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020 г. по описа на
Окръжен съд – Ловеч, е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно
обжалваният съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК.
При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения,
които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира,
че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят
нищожност или недопустимост на същото.
След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към
проверка на правилността на същото.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за
установено следното от правна страна:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и петитума на същата, съдът
счита, че предявеният иск е с правно основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС във вр. с чл. 336 и сл. от
ГПК.
Ищцата е сезирала съда с искане за поставяне на ответницата под запрещение и с
оглед на разпоредбата на чл. 336 от ГПК, която предвижда, че поставяне под пълно или
ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруг, от близък
5
роднина, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това, ищецът – В. Т. Т. –
сестрата на Ц. Т. В., попада в кръга на лицата, които могат да инициират настоящото
производство, образувано по иск с правно основание чл. 5 от ЗЛС.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна
болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение. Ако
състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят
под ограничено запрещение. Предмет на иска по чл. 5 от ЗЛС е дееспособността на лицето,
а основанието - наличието на душевна болест или слабоумие (медицински критерий) и
невъзможността на страдащия от такава болест да се грижи за своите работи (юридически
критерий). Двете изисквания трябва да са налице, за да се постанови ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
Разпоредбата обвързва юридическия критерий за поставянето на едно лице под
запрещение с наличието на медицинския критерий – слабоумие или душевна болест, тъй
като сочи, че под запрещение се поставя лице, което не може да се грижи за своите работи,
поради посочените страдания. Затова по делата за поставяне под запрещение експерти
изясняват медицинските предпоставки, т.е. дали обследвания ответник страда от ментален
дефицит, психични болести или слабоумие, каквито законът има предвид, както и да
определи степента на страданието, а също с оглед здравословното състояние на лицето, дали
то може фактически да се грижи за своите работи и интереси (вж. в тази вр. т. 5 от ППВС №
5/1979 от 13.02.1980 г.). Юридическият критерий се обосновава от съда, който не е длъжен
да възприеме безкритично заключението на вещото лице (чл. 202 от ГПК), а следва да го
обсъди съвместно с останалия доказателствен материал по делото и да обоснове крайния си
извод след анализ на конкретните факти.
За ответницата Ц. Т. В. се установи, че страда от душевна болест – „Параноидна
шизофрения. Епизодично протичане с прогресиращ дефицит”, т.е. налице е изискуемият от
закона медицински критерий за поставяне под запрещение. Не всяко лице обаче, което
страда от психическо заболяване, подлежи на ограничаване в неговата дееспособност.
Необходимо е още да се установят действия на лицето, които да сочат на неговата
неспособност да се грижи за своите работи. Именно в посока на този втори юридически
критерий е основният въпрос в настоящия казус. За да се разреши този въпрос, съдът следва
да прецени дали ответницата разбира свойството и значението на постъпките си и може ли
да ги ръководи. В случая от заключението на вещото лице се установява, че настъпването на
подобрение в състоянието на ответницата е много слабо вероятно. На фона на типични
шизофренни симптоми не се провежда постоянно лечение и не се наблюдава необходимата
активност и вътрешна организираност, за да може ответницата да се грижи пълноценно за
себе си. Вещото лице дава заключение че, у Ц. Т. В. се установява изразен когнитивен и
емоционално-волеви дефицит, както и промяна в поведението, което й позволява да разбира
само до известна степен свойството и значението на постъпките си, както и да се грижи за
своите работи и да защитава интересите си. Посочено е, че тя може да се грижи за
6
ежедневните си битови и социални потребности, но заболяването е увредило годността й да
прави сложни асоциации, настъпила е негативна промяна в мисловно-логическата й дейност,
тя е силно внушаема и не е в състояние във всички ситуации да защитава своите интереси.
В изпълнение на специалната процедура, уредена в глава 28 от ГПК за
производството за поставяне под запрещение, първоинстанционният съд е придобил лично
впечатление от състоянието на ответницата, която е изслушана в съдебно заседание и е дала
отговори на въпросите на съда. От същите се установява, че тя е ориентирана за време и
място, в ясно съзнание, спокойна е, осъществява нормален словесен контакт, може да
възпроизведе ежедневните си преживявания и може да се справя с ежедневните си
задължения по пазаруване, готвене, хигиената в жилището, но е без адекватна преценка за
психичното си заболяване.
В случая всички изложени по-горе доказателства, както и обясненията на
ответницата в процеса, сочат на поведенчески и социални дефицити и отклонения,
предизвикани от психично разстройство, които обосновават невъзможността й да се грижи
пълноценно за собствените си права и интереси. Въпреки това предвид съхранената
умствена и интелектуална дейност на ответницата съдът приема, че състоянието й не е
толкова тежко, че да изисква прилагането на крайната, предвидена в чл. 5, ал. 1 от ЗЛС
мярка за чужда помощ и намеса в правната сфера, респективно да ограничи дееспособността
й чрез поставяне под пълно запрещение, поради пълна недееспособност. Пълното
ограничение на дееспособността на Ц. Т. В., предвид психичното й заболяване и неговите
прояви в момента, би превишило конституционното изискване за даване на „особена
закрила” на хората с увреждания, би засегнало необосновано правната й сфера и би
изпаднало в противоречие с установения в страната ни правов ред, включая с предписанието
на чл. 12 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, ратифицирана от Република
България със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12/10.02.2012 г., издадена
от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила
от 21.04.2012 г., който акцентира върху оказването на помощ за самостоятелно упражняване
на правата на хората с увреждания при прилагането на пропорционални и пригодени към
състоянието им мерки.
При съвкупната преценка на доказателствата, включително при преценка на съдебно-
психиатричната експертиза с извод, че е налице медицинският критерий за поставяне на
ответницата под ограничено запрещение, и при обсъждане заедно с другите доказателства
по делото, включително и с непосредственото състояние на ответницата и преценката от
отговорите и поведението на същата, дадени в съдебно заседание пред първоинстанционния
съд, в изпълнение на изричната процедура за разглеждане на исковете с правно основание
чл. 5 от ЗЛС и задължителните указания, дадени в ППВС № 5/1979 г., както и на
свидетелските показания, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че
ответницата, която страда от параноидна шизофрения, без ясно съзнание за психичното
заболяване, изискващо непрекъсната нужда от лечение, и при преценка и на юридическия
7
критерий – да не може и в каква степен да се грижи за своите работи, намира, че следва да
бъде приложен чл. 5, ал. 2 от ЗЛС, като ответницата следва да бъде поставена под
ограничено запрещение, в какъвто смисъл се е произнесъл и първостепенният съд,
същевременно отхвърляйки претенциите за поставянето на ответницата под пълно
запрещение. Институтът на попечителството според настоящата инстанция в пълна мяра
отговаря на необходимата от гарантиране интересите на ответницата. Основното, което
мотивира настоящият съд да направи този извод е обстоятелството, че поведението на
същата е опасно преди всичко за самата нея – тя не провежда постоянно лечение, липсва
самокритично мислене, нещо повече – има налудни мисли и по никакъв начин не се вгражда
в заобикалящата я среда в семейството и извън него. Не е в състояние да се грижи адекватно
нито за себе си, нито за своята малолетна дъщеря. Това ясно се личи от обстоятелството, че
детето е настанено в семейството на другата й дъщеря К. В. Т..
Както споменахме по-горе, не е налице обаче такова състояние при ответницата,
което да се определи като толкова тежко, че да обоснове пълна неспособност у нея да може
да се грижи за своите работи и да ръководи действията си. Във всеки случай в
производството за поставяне под запрещение се държи сметка и следва да е определящ
интересът на този, който трябва да бъде поставен под запрещение, още повече, че се касае за
ограничение на дееспособността на ответницата да действа самостоятелно като правен
субект и при които случаи следва да е налице пълна неспособност да се грижи за работите
си, в която съдът следва да е убеден по безспорен и категоричен начин, а изводи за наличие
на такава неспособност на ответницата не се обосновават при цялостната, съвкупна и
конкретна преценка на всички обстоятелства по делото за състоянието й. Здравословното
състояние на Ц. Т. В. позволява тя да взема решения при обикновени житейски ситуации, да
се справя с ежедневните си нужди и да се самообслужва, да сключва обикновени дребни
сделки за задоволяване на текущите си нужди, но се нуждае от подкрепа и съдействие от
своите близки при извършване на правни сделки с разпореждане с имущество, както и
непосредствен контрол и съдействие на близък, за да може да се следи посещението при
лекар, включително и при психиатър, и провеждане на медикаментозно лечение, за да се
предотврати появата на кризи в поведението и поддържаща терапия, за да не се влоши
състоянието й, поради което необходимо е за опазване на интересите на ответницата да се
постави под ограничено запрещение и да се учреди попечителство по отношение на нея.
В отговор на наведеното с въззивна жалба възражение, че Ц. Т. В. не е могла да се
защитава сама и съдът е следвало да й назначи процесуален представител, следва да се
посочи, че защитата на правата на страните по спора е уредена в действащия ГПК чрез
редица мерки, като целта е изясняването на относимите въпроси, по които ще се осъществи
произнасянето на съда, да стане с равнопоставеното участие на страните. Гарантираните от
закона възможности за страните да посочват фактите, на които основават исканията си, да
представят доказателства за тях, да се запознаят с исканията и доводите на насрещната
страна, да изразяват становище в тази връзка, да имат равни възможности да упражняват
предоставените им права, и предвид необходимостта съответните действия да бъдат
8
предприети своевременно, в интерес на страните и на правосъдието е да бъде използвана
квалифицирана адвокатска помощ. Законът предоставя на страните, които не разполагат с
имущество и доходи за заплащане на такава квалифицирана помощ, възможност да ползват
помощ от адвокат, чието възнаграждение не се поема от тях. Съдът по силата на чл. 99 от
ГПК информира страните за техните законни права и задължения във връзка с правната
помощ, както и за правните последици при неизпълнение на задълженията им, като това
указание се съдържа в образците документи за връчване. Инициативата за използване на
правна помощ обаче е изцяло предоставена на преценката на съответната страна по делото,
доколкото организацията на защитата и стратегията в процеса следва да бъде решена от
страните, а не служебно от съда. Ето защо чл. 95 от ГПК урежда предоставяне на правна
помощ винаги след изрична молба от съответната страна, като евентуално поставяне под
запрещение на самостоятелно основание не може да доведе до промяна в посочената
процедура. В случая такава молба липсва, с оглед на което, като не е назначил процесуален
представител на Ц. Т. В., първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на
процесуалните правила.
Неоснователно се явява и възражението за липса на процесуална легитимация по
отношение на ищцата В. Т. Т., която е сестра на ответницата. В случая следва да се има
предвид, че чл. 336, ал. 1 от ГПК урежда изключително широк кръг субекти, които могат да
инициират началото на производството по поставяне под запрещение. Това може да бъде
съпругът на лицето, неговите близки роднини, съответният прокурор, както и всяко друго
лице, което има правен интерес от това. Няма спор в съдебната практика, че братята и
сестрите попадат в кръга на близките роднини, визиран в чл. 336, ал. 1 от ГПК, от което
следва и неоснователността на наведеното възражение. Ищцата надлежно е доказала
процесуалната си легитимация с представеното по делото удостоверение за съпруг/а и
родствени връзки, издадено на 02.09.2020 г. от Община Ловеч, с което се установява, че В.
Т. Т. е сестра на Ц. Т. В.. В този смисъл искането е подадено от легитимирано лице, изрично
овластено от процесуалния закон да инициира началото на настоящото производство.
Проверяваното решение не страда от необоснованост, в какъвто смисъл е наведеното
във въззивна жалба бланкетно оплакване. В мотивите на обжалвания съдебен акт детайлно
са обсъдени всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях
първоинстанционният съд е изложил обосновани и пълни фактически констатации и правни
изводи.
Последните съвпадат с тези на въззивната инстанция, поради което Решение №
260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020 г. по описа на Окръжен съд – Ловеч,
следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК,
Апелативен съд – Велико Търново
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260042/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 535/2020
г. по описа на Окръжен съд – Ловеч.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при
наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10