Решение по дело №1395/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 юли 2018 г. (в сила от 15 септември 2018 г.)
Съдия: Христо Стефанов Томов
Дело: 20184430101395
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Плевен, 20. 07. 2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на дванадесети юли през двехиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ

 

при секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 1395 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД *** против М.Л. ***.               В молбата се твърди, че пред Плевенския районен съд е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение и е било образувано               ч. гр. д. № 7279/ 2017 год., по което е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че срещу така издадената заповед за изпълнение е било подадено възражение от ответницата, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Твърди се, че на 14. 03. 2017 год. ответницата е сключила с ищцовото дружество договор за потребителски кредит № **********. Твърди се, че ответницата е декларирала, че е запозната и с Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД, видно от декларации, неразделна част от приложеното към настоящия иск искане за отпускане на потребителски кредит, както и че е получил преддоговорна информация под формата на стандартен европейски формуляр с допълнителна преддоговорна информация. Твърди се, че ответницата е декларирала възможност и желание за закупуване на пакет от допълнителни услуги и е предоставила на ищцовото дружество данни за финансовото си състояние. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по сключения договор. Твърди се, че на 16. 06. 2016 год. същата е подала до ищеца заявление за частично предсрочно погасяване на договора за потребителски кредит, с което е изразено желание за погасяване на задълженията по договора със сумата от 1 000 лв. Твърди се, че горната сума е била заплатена и на ответницата е бил предоставен нов погасителен план. Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си и по новия погасителен план, поради което на 13. 09. 2016 год. е настъпила предсрочната им изискуемост. Твърди се, че оставащото неизплатено задължение за главница на ответницата по процесния договор за кредит е в размер на 1 765, 76 лв. В заключение ищецът моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за горната сума, като му бъдат присъдени всички направени деловодни разноски.

Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 7279/ 2017 год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

Разгледан по същество, искът е основателен. Вземането на ищеца „П.К.Б.“ ЕООД произтича от сключен договор за потребителски заем с номер ********** от 14. 03. 2016 год. По силата на този договор ответницата М.Л. М.като кредитополучател се е задължила да върне получения заем в размер на 1 500 лв. на 24 месечни вноски. Безспорно е, че на 14. 06. 2016 год. ответницата е погасила предсрочно 1 000 лв. от задължението си и на същата е бил съставен нов погасителен план- за 14 месечни вноски. Не се спори между страните, че ответницата не е погасила нито една от дължимите месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 12. 3 от Общите условия към сключения договор при просрочване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост. При съобразяване на цитираната по- горе разпоредба се налага изводът, че изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните, като кредиторът може да пристъпи към принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото имущество на кредитополучателя по установения от закона ред. В случая предсрочната изискуемост на вземането на кредитора е настъпила на 13. 09. 2016 год.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответницата в размер на сумата от                     1 765, 76 лв., представляващи неизплатена главница по процесния договор за потребителски кредит. Горното позволява да се обобщи, че предявеният положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в размер на 84, 18 лв. съобразно признатата част от вземането, както и направените в настоящото исково производство деловодни разноски в размер на 689, 30 лв.

По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата            М.Л. ***, ЕГН **********, че същата дължи на ищеца “П.К.Б.” ЕООД,                     ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и О.Л., сумата от 1 765, 76 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № **********/ 14. 03. 2016 год., ведно със законната лихва, считано от 15. 09. 2017 год. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА М.Л. ***, ЕГН **********, да заплати на “П.К.Б.” ЕООД,                     ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.Н.Н., Д.Х., И.Х.Г.и О.Л., сумата от 84, 18 лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 689, 30 лв., представляваща деловодни разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: