Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
06.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №14166/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Е.Е.Г.
срещу З.Л.И. АД, с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
сумата от 200000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за неимуществени вреди от произшествие,
осъществено на 03.09.2016 г., вследствие на което е пострадал ищецът.
Претендира лихва за забава от изтичане на срока за произнасяне на
застрахователя, считано от предявяване на претенцията – 13.04.2017 г. и направените
по делото разноски.
Ищцата твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило
се на 03.09.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на което е
застрахована при ответника, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди
– болки и страдания. След разглеждане на претенцията застрахователят е
определил обезщетение, което не я удовлетворява.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва
застрахованият водач да е нарушил правилата за движение, с което да е причинил
произшествието, оспорва твърдените от ищцата вреди и претендирания размер. Позовава
се на съпричиняване. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява се от писмените доказателства (констативен
протокол от 03.09.2016 г. – л.8 , и скица – л.10) и авто-техническата
експертиза, че на 03.09.2016 г. на главен път 6204 гр. Дупница – гр. Сапарева
баня, се е осъществило пътнотранспортно произшествие при следния механизъм: лек
автомобил „БМВ” с рег.№ *******, управляван от Б.Х., се е движил с посока на
движение – гр. Сапарева баня със скорост не по-малка от 50 км/ч и в района на
ляв завой по неустановени причини се е отклонил вдясно, при което автомобилът е
достигнал мантинелата, преминал е над нея и се е установил по таван в
непълноводна река встрани от пътя. Причина за произшествието са субективните
действия на водача на автомобила, който не е следвал посоката на платното за
движение, напуснал е платното и се е преобърнал по таван. Съдът приема, че
водачът е извършил нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, като не е упражнил
непрекъснат контрол върху превозното средство, което е управлявал.
От заключението на съдебно-медицИ.ката експертиза по
делото се установява, че в резултат на произшествието пострадалата е получила
следните травматични увреждания: травматичен
шок, контузия на главата, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание,
охлузвания в дясното рамо, синина и оток под лявото око, охлузвания по
крайниците, контузия на корема без увреждане на коремните органи, контузия на
дясната половина на гръдния кош, контузия на десния бял дроб, излив на кръв и
навлизане на въздух в дясното плеврално пространство, фрактура на 9то и 10то
ребро в близост до гръбначния стълб с разместване и остри фрагменти, фрактура
на десен страничен израстък на 1ви поясен прешлен и на десен страничен израстък
на втори поясен прешлен, фрактура на долната дискална повърхност на 4ти поясен
прешлен, коаголирал хематом и остър плеврален емпием (събиране на гной),
консолидирани фрактури на 3то, 4то и 5то ребро по дясната мишнична линия и
фиброзни повлекла в дясната белодробна основа. След инцидента пострадалата е постъпила в УМБАЛ „Свети И. Рилски“, гр.
Дупница, извършена й е десностенна торакоцентеза (евакуиран газ ии кръвниста
течност), проведено й е комплексно медикаментозно и инфузионно лечение.
Изписана е след тридневно лечение. След няколко дни е приета за лечение в
Болница Токуда – гр. София и е оперирана – торакоцентеза с евакуация на
хеморагичен плеврален излив и фибринови налепи, промивка с антисептици.
Изписана е след четиридневно лечение. Освен двете проведени операции, лечението
на белодробните усложнения е продължило в домашни условия до м. октомври 2017
г. В резултат на получените травматични увреждания и свързаните с тях
оперативни интервенции и медицИ.ки процедури, ищцата е претърпяла интензивни болки
и страдания за срок от около 60 дни, умерени болки до 3 месеца и продължаващи в
лека степен до 12 месеца. По делото липсват данни за остатъчни деформации или
усложнения след м. октомври 2017 г.
От показанията на свидетеля Б.Х., съпруг на ищеца, се
установява, че през
възстановителния период ищцата е била през първите 2-3 на легло – поради болки
в тялото и при дишане, продължително време е била на рехабилитационни
процедури, а на работа се е върнала около година след произшествието. Към
момента не е напълно възстановена – не може да вдига тежко и има оплаквания от
болки във врата.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия
автомобил „БМВ” с рег.№ *******, което съдът намира за противоправно – в
нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства,
съставени от органите на административно-наказателното производство, от медицИ.ките
документи, съдебно-медицинската експертиза, както и показанията на свидетеля Х.безпротиворечиво
се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищцата. Поради това
следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Б.Х. при управление
на лек автомобил „БМВ” с рег.№ *******.
Безспорно е по делото, че към момента на процесното
ПТП за лек автомобил „БМВ” с рег.№ ******* е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите между собственика на автомобила и ответника.
Поради това съдът приема, че към момента на произшествието между тях е било
налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по
силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента
вреди на трети лица.
По изложените съображения съдът приема, че в полза на
ищеца е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – характер и
естество на телесните увреждания, интензитет и продължителност на болката,
период на възстановяване, наличието на остатъчни последици за здравето на
пострадалата – болков синдром. Следва да се съобрази, че ищцата е претърпяла
две операции, част от уврежданията й са били сериозни и животозастрашаващи,
макар да няма счупвания на крайници, а само на ребра, по тялото й е имало
множество контузии и охлузвания, които са й причинили интензивни болки през
първите дни след катастрофата. В същото време следва да се отчете, че към
момента ищцата е възстановила трудовата си дейност и липсват данни за
усложнения, извън описаните по-горе, от които е възстановена, с изключение на
болките във врата, описани от свидетеля. Поради което съдът, при преценка на
събраните доказателства за характера, вида и броя на уврежданията, периода на
лечение и отнасяйки ги към възрастта и начина й на живот, както и съобразявайки
начина на настъпване на произшествието, намира, че справедливото обезщетение е
в размер на 65000 лв. До посочения размер искът следва да се уважи и да се
отхвърли до размера от 200000 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на
ответника за съпричиняване. От заключенията на съдебно-медицинската и съдебно-техническата
експертиза се установява, че поради естеството на удара – страничен и превъртане
на автомобила по таван, коланът не е ефективен и не може да задържи тялото към
седалката - травмите могат да се получат както при правилно поставен предпазен
колан, така и при пътуване без колан. Ето защо съдът приема, че по делото е
доказано, че наличието или липсата на поставен предпазен колан не влияе на
обема на настъпилите вреди. Възражението за съпричиняване е неоснователно.
Ищцата
има право на законната лихва от датата на предявяване на застрахователната
претенция. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като
началото на периода на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на
застрахователя от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Видно от представения с исковата молба отговор на претенция до застрахователя, претенцията
е постъпила и щетата е образувана на 19.12.2016 г. Съдът приема, че това е
най-ранната дата на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното
събитие, поради което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава. С
оглед диспозитивното начало, претенцията за мораторна лихва е основателна и
следва да се присъди от претендираната дата – 19.03.2017 г.
По разноските:
На ответника следва да се присъди,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 340,88 лв.
разноски по делото за експертиза, юрисконсултско възнаграждение и такса за
удостоверение, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да
плати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2100 лв. –
държавна такса до пълния дължим размер, извън събраната от ищеца.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати на Е.Е.Г., ЕГН:**********, на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от 65000 лв.,
представляваща обезщетение за
неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за вреди от ПТП, осъществено на 03.09.2016 г., заедно със законната лихва от 19.03.2017 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди
разликата до пълния предявен размери от 200000 лв.
ОСЪЖДА Е.Е.Г., ЕГН:**********, да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:*******, на основание
чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК, сумата от 340,88
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:*******, да заплати по сметка
на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 2100 лв., представляваща дължима
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: