№ 153
гр. София , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е в закрито заседание на седми юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Евелина Маринова
като разгледа докладваното от Евелина Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20211100508225 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 9697/31.05.2021 г. на взискателя „С.**“ ООД
срещу постановление от 23.04.2021 г. за прекратяване на изп. дело № 20188400400518
на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ. Излага съображения, че изпълнителното дело е
прекратено с оглед постановеното срещу взискателя неприсъствено решение по гр.д.
№ 32959/2020 г. на СРС, 177 състав, което последният е атакувал по реда на
извънредния способ на отмяната по чл.240, ал.1 ГПК. Излага подробни съображения за
липса на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение срещу него.
Моли съда да отмени обжалваното постановление. Същевременно, е отправено искане
за спиране на производството до приключване на производството по отмяна на
постановеното неприсъствено решение.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника „Б.“
ООД, в който са изложени доводи за неоснователност на заявените с жалбата
оплаквания. Твърди, че с решение от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. № 32959/2020
г. на СРС, е признато за установено по отношение на „С.**“ ООД, че „Б.“ ООД не му
дължи сумите, предмет на изпълнителния лист от 08.10.2013 г., издаден по ч.гр.д. №
13853/2013 г. на СРС, въз основа на който е образувано процесното изпълнително
дело. Отправено е искане за прилагане на гр.д. № 32959/2020 г. на СРС към настоящото
дело.
От страна на съдебния изпълнител са изготвени мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в
които се поддържа, че с молба на длъжника от 22.04.2021 г. по изпълнителното дело е
постъпило решение от 01.03.2021 г. на СРС, постановено по гр.д. № 32959/2020 г. на
СРС, 177 състав, с което е признато за установено, на основание чл.439 ГПК, че
длъжникът не дължи на взискателя сумата по изпълнителния лист, въз основа на който
1
е образувано изпълнителното дело. На основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила
решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. В случая се касае за неприсъствено
решение, което не подлежи на обжалване и е окончателно, поради което
изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Изложени са и мотиви, че по
същество оплакванията на жалбоподателя касаят редовността на уведомяването му в
развилото се исково производство, а не правилността на постановлението за
прекратяване. Изразено е становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата и доказателствата, приложени в
копието на изпълнителното дело, по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, приема
следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20188400400518 на ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ е
образувано по молба от 11.07.2018 г. на „С.**“ ООД въз основа на изпълнителен лист
от 08.10.2013 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 27.06.2013 г. по ч.гр.д. № 13853/2013 г. на СРС, II ГО, 59 състав, в полза на
„С.**“ ООД срещу „Б.“ ООД за сумата от 22 000 лв. главница, ведно със законната
лихва от 29.03.2013 г. до изплащането й, и 1 244 лв. разноски.
С молба на длъжника от 22.04.2021 г. е представено протоколно решение №
20058703 от 01.03.2021 г., постановено по гр.д. № 32959/2020 г. на СРС, ГО, 177
състав, с което е признато за установено по отношение на „С.**“ ООД, че „Б.“ ООД не
му дължи сумата от 22 000 лв. – главница, представляваща неплатена стойност по
силата на договор № 113197-1/25.10.2012 г., ведно със законната лихва от 29.03.2013 г.
до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 1 244 лв., представляващи
вземане по издаден в полза на „С.**“ ООД изпълнителен лист от 08.10.2013 г. по
ч.гр.д. № 13853/2013 г. на СРС, предмет на изп.дело № 20138590400313 на ЧСИ С. С. и
изп.дело № 20188400400518 на ЧСИ М. Ц., като погасени по давност. Решението е
постановено по реда на чл.238, ал.1 ГПК, с оглед на което е окончателно и не подлежи
на обжалване.
С постановление от 23.04.2021 г., позовавайки се на решение №
20058703/01.03.2021 г. по гр.д. № 32959/2020 г. на СРС, на основание чл.433, ал.1, т.3
ГПК съдебният изпълнител е прекратил производството по изпълнителното дело.
Постановлението е връчено на взискателя на 26.05.2021 г., видно от приложено
по изпълнителното дело съобщение изх. № 8757/23.04.2021 г.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – взискател по изпълнителното дело,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 1, т.3 ГПК – постановление за
прекратяване на изпълнителното производство, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство намират своята
правна уредна в нормата на чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК. Съгласно чл.433, ал.1, т.7
изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено
2
влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440. В случая с молба на
длъжника от 22.04.2021 г. по изпълнителното дело е представено неприсъствено
решение, с което е уважен предявеният от длъжника срещу взискателя отрицателен
установителен иск по чл.439 ГПК. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване
по арг. от нормата на чл.239, ал.4 ГПК, с оглед на което същото е окончателно, а
представянето му по изпълнителното дело съставлява основание за прекратяване на
последното по чл.433, ал.1, т.7 ГПК.
С обжалваното постановление изпълнителното производство е прекратено, като
видно от мотивите му, съдебният изпълнител е съобразил последиците именно на
представеното от страна на длъжника неподлежащо на обжалване неприсъствено
решение, с което се отрича съществуването в полза на взискателя на подлежащо на
принудително изпълнение вземане към длъжника, поради което и независимо от
посочването като цифров израз на нормата на чл.433, ал.1, т.3 ГПК, вместо на нормата
на чл.433, ал.1, т.7 ГПК, от текстовата част на мотивите на постановлението се налага
извод, че е била разгледана именно относимата хипотеза на влязло в сила решение по
чл.439 ГПК. В подкрепа на горното са и изложените по реда на чл.436, ал.3 ГПК
мотиви от страна на съдебния изпълнител.
Твърденията на жалбоподателя за инициирано производство по чл.240, ал.1 ГПК
за отмяна на постановеното срещу него неприсъствено решение не са от естество да
променят посочения извод. Отмяната на неприсъствено решение е извънинстанционен
способ за защита срещу влязло в сила неприсъствено решение, който законодателят по
изключение е възложил в компетентност на въззивния съд. Основанията за отмяна на
влязло в сила неприсъствено решение чрез извънредните средства за отмяна са
изчерпателно изброени в три точки на посочената разпоредба, като всички са свързани
с допуснати нарушения на процесуалните правила от първостепенния съд, довели до
лишаване на страната от възможност да участва в делото. Същността и уредбата на
това производство като извънреден, извънинстанционен способ за защита срещу
неприсъственото решение обуславят извод, че от гледна точка на основанието за
прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.7 при наличието на
неприсъствено решение, което не подлежи на обжалване, е осъществено изискването
да е налице влязло в сила решение по чл.439 ГПК. Защитата по чл.240, ал.1 ГПК няма
инстанционен характер, поради което предприемането на действия по реализирането й
не съставлява пречка за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1,
т.7 ГПК. За формиране на горните изводи не се явява необходимо прилагането на гр.д.
№ 32959/2020 г. на СРС към настоящото дело.
Не е налице и основание за спиране на настоящото производство, каквото искане
е отправено от страна на жалбоподателя по съображения за подадена от него молба за
отмяна на неприсъственото решение по чл.240, ал.1 ГПК.
Изложените от страна на жалбоподателя доводи относно лишаването му от
възможност да участва в производството по гр.д. № 32959/2020 г. на СРС, ГО, 177
състав, по което е било постановено неприсъственото решение срещу него, не
подлежат на изследване в настоящото производство, а в производството по чл.240, ал.1
ГПК, поради което същите не следва да бъдат обсъждани.
С оглед изложеното, жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Воден е гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 9697/31.05.2021 г. на „С.**“ ООД,
ЕИК ******* срещу постановление за прекратяване на изп. дело № 20188400400518 на
ЧСИ М. Ц., рег. № 840 на КЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4