Р Е Ш Е Н И Е
№ 109 14.07.2022г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на
двадесети юни две хиляди двадесет и втора година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Антоанета Масларска
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
административно дело № 390 по описа
на съда за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба от адв.М. С. като пълномощник на „ОРИНДЖ ЕДЮКЕЙШЪН“ ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** със законен представител управителя И.
Г. Б. и съдебен адрес: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №38, ет.1, офис
2, уточнена с молба вх.№5076/09.12.2021г. /вж. л.60/, срещу писмо
изх.№1013-09-21-9/01.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил /погрешно определено от
жалбоподателя като заповед/, обективиращо волеизявление за възстановяване от дружеството
на изплатените средства за А. С. П. за запазване на заетостта по ПМС №416 от
30.12.2020г., обн. ДВ, бр.2/2021г. за м.01.2021г. в размер на 921.81лв.
Релевира са основанието за оспорване по чл.146, т.4 от АПК. Жалбоподателят
твърди, че изплатените от НОИ средства за П. не подлежат на връщане, т.к.
лицето е било в трудови правоотношения с дружеството от 14.10.2019г. до
15.08.2020г. и отново е назначена на 14.10.2020г. поради което е изпълнено
условието по чл.1, ал.5, т.1 от ПМС №151/2020г., изм. с ПМС №416/2020г. Според
оспорващият, посоченото нормативно правило предвижда трудова заетост преди
датата 01.10.2020г., а не на самата дата. Моли се за отмяна на оспорения акт.
В
с.з. адв.В., преупълномощена да представлява дружеството, поддържа жалбата.
Представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В
писмено становище, с.з. и писмени бележки представителят на ответния директор
на ТП на НОИ - гр.Кюстендил оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Евентуално прави възражение за прекомерност на
разноските по списъка на жалбоподателя.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата, становищата на страните и
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установена следната фактическата обстановка по спора:
С
оспореното писмо изх.№1013-09-21-9/01.11.2021г. директорът на ТП на НОИ –
Кюстендил е отговорил на възражение вх.№1013-09-21-5/29.06.2021г. и запитване
вх.№1013-09-21-7/29.09.2021г. от жалбоподателя относно изплащане на средства по
ПМС №151/2020г., изменено с ПМС №416/2020г. за работника А. С. П.. В писмото е
посочено, че съгласно разпоредбата на чл.1, ал.5, т.1 от ПМС №151 от 03 юли
2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на средства за запазване
на заетостта на работници и служители след периода на извънредното положение,
обявено с решение на НС от 13 март 2020г., и извънредната епидемична
обстановка, обявена с Решение №325 и удължена с Решение №378 на МС от 2020г.,
изменено с ПМС №416 от 30.12.2020г., обн. в ДВ, бр.2/2021г., „средствата за
запазване на заетостта не се изплащат за работници и служители по чл.1, ал.1
т.1-4, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1
октомври 2020г.“, независимо от обстоятелството, че такова правоотношение е
съществувало, прекратено е преди 01.10.2020г. и към началото на периода за
който се искат средствата, отново съществува. Посочен е отговор на запитване от
ЦУ на НОИ от 06.07.2020г. до МТСП, като конкретно за работничката А. С. П.
органът е посочил, че лицето има сключен трудов договор с дружеството за
периода от 14.10.2019г. и дата на прекратяване на трудовото правоотношение,
считано от 15.08.2020г., има отново сключване на трудов договор с дружеството,
считано от 14.10.2020г. и не отговаря на условията за изплащане на средствата
по ПМС №151/2020г., изменено с ПМС №416/2020г. Във връзка с гореизложеното,
предвид нормативната разпоредба и съгласно становището на МТСП, органът е
посочил, че изплатените средства за А. С. П. за запазване на заетостта по ПМС
№416/2020г. за м.01.2021г. в размер на 921.81лв. подлежат на възстановяване.
Писмото
е връчено на адресата на 08.11.2021г., а жалбата по делото е подадена по пощата
чрез администрацията на органа на 22.11.2021г.
Видно
от административната преписка, кореспонденцията между дружеството и ТП на НОИ –
Кюстендил датира от 19.03.2021г., когато дружеството е оправило запитване
вх.№1013-09-21/19.03.2021г. до органа за статуса на служителката П. „не подлежи
на плащане“ за м.02.2021г. В отговор изх.№1013-09-21-1, с втори
изх.№1013-09-21-2 от 23.03.2021г. органът е посочил, че съгласно постъпилия на
15.02.2021г. списък с 14 работници и служители на дружеството с поискано
изплащане на средства по ПМС №151/20202г. За м.01.2020г. сумите са изплатени по
декларираната сметка с изплащателна ведомост на 18.02.2021г. за всичките 14
лица, като на 11.03.2021г. в НОИ е постъпил списък с 14 лица за изплащане на
средства, като изплатените такива са за 13 лица без А. С. П., която е изключена
от ведомост, т.к лицето не отговаря на условията на чл.1, ал.5, т.1 от ПМС
№151/2020г. поради сключения трудов договор от 14.10.2020г. В писмото е посочен
номер на сметка на ЦУ на НОИ за възстановяване от дружеството на изчислените и
изплатени компенсации за м.01.2021г. за А. С. П. в размер на 921.81лв. С
възражение вх.№1013-09-21-3/21.05.2021г. дружеството е оспорило задължението за
възстановяване на средствата по мотиви, идентични с тези по процесната жалба и
е помолило за преразглеждане на преписката за работничката и изплащане на компенсациите
за м.02-м.04.2021г. С ново писмо изх.№1013-09-21-4/03.06.2021г. органът е
уведомил дружеството за необходимостта от възстановяване на средствата и
недължимостта на същите за следващите периоди. С възражение
вх.№1013-09-214-5/29.06.2021г. дружеството
е изразило несъгласие със становището на органа и отново е поискало
преразглеждане на случая. С писмо изх.№1013-09-21-6/13.07.2021г. органът е
уведомил за поискано по казуса становище на МТСП. Последвало е ново писмо от
дружеството вх.№1013-09-21-7/29.09.2021г. и след получаване на становището от
МТСП с вх.№1013-09-214-8/27.10.2021г. е издадено и оспореното писмо за
възстановяване на сумата. Изплащането на компенсацията за А. С. П. за
м.01.2021г. в размер на 921.81лв. е потвърдено в копието на данните от списъци
за работници и служители за дружеството, находящи се на л.91-92 от делото.
Действащата
по казуса нормативна уредба включва ПМС №151/2020г., Процедурата за
кандидатстване на работодатели за изплащане на средствата на АЗ като приложение
към заповед №РД-11-00-133/22.01.2021г., изм. със заповед
№РД-11-00-674/31.03.2021г. на изпълнителния директор на АЗ, споразумение за
изпълнение на дейностите и обмен на информация между АЗ и НОИ от 14.09.2020г. с
приложенията й и Работна инструкция на НОИ за изплащане на средствата,
утвърдена със заповед №Ц1016-40-482/11.08.2020г. /вж. л.25-52, л.71-90 и
л.95-97/.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените писмени
доказателсвени средства.
С оглед установената фактическа обстановка по делото,
жалбата е допустима. Подадена е от надлежен правен субект по см. на чл.147,
ал.1 от АПК. Адресат на акта е жалбоподателя, което обстоятелство го определя
като легитимирано лице за неговото оспорване. Оспорването е осъществено в срока
по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133,
ал.1 от АПК. Въпросът относно правния характер на формираното изявление в
писмото на директора на ТП на НОИ – Кюстендил е окончателно разрешен с определение
№4005/27.04.2022г. на ВАС по адм.д.№3215/2022г. по описа на съда, с което е
отменено определение №57/31.01.2022г. по настоящето дело за оставяне на жалбата
без разглеждане и прекратяване на съдебното производство, като делото е върнато
на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Съгласно чл.235, ал.2
от АПК определението на ВАС е задължително за съда. ВАС е приел, че обжалваното
писмо има характер на индивидуален административен акт, защото съдържа
властническо волеизявление и пряко засяга правата на жалбоподателя, като
създава едно ново задължение, чието изпълнение изисква активно поведение от
страна на адресата. Според ВАС, новото задължение се изразява във
възстановяване на неправомерно получена сума, а в чл.10, ал.3 от ПМС №151 на МС
е указан редът, по който дружеството ще бъде санкционирано, ако не изпълни
доброволно вече създаденото задължение.
Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК,
жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
По
компетентността на органа:
С
МПС №151/03.07.2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на
средства за запазване на заетостта на работници и служители след периода на
извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., и
извънредната епидемична обстановка, обявена с Решение №325 и удължена с Решение
№378 на МС от 2020г. /обн. ДВ, бр.60/07.07.2020г., в сила от 01.07.2020г./ е
дадена възможност за изплащане на средства на работодатели за запазване на
заетостта след периода на извънредното положение и извънредната епидемиологична
обстановка по смисъла на наименованието на ПМС-то за определена категория
работници и служители с преустановена работа, работили на непълно работно
време, ползвали отпуск, със запазена заетост и др. по см. на изброяването по
чл.1, ал.1 от ПМС-то. Съгласно чл.1, ал.7 от ПМС-то средствата са за сметка на
бюджета на НОИ и се превеждат на съответния работодател по банков път от НОИ.
Процедурата за кандидатстване на работодателите започва с издаване на заповед
от изпълнителния директор на АЗ за провеждане на процедурата, подаване на
заявления за изплащане на средствата в дирекция „Бюро по труда“ към АЗ с
комплект документи, разглеждане на заявленията и документите към тях от комисия
в дирекция „Бюро по труда“, съставяне на протокол и списък на работодателите,
които отговарят на критериите, който протокол се изпраща в АЗ, а АЗ го изпраща
по електронен път на НОИ във вид на обобщена информация /чл.4-9/. НОИ превежда средствата ежемесечно на
работодателите до 10 работни дни от получаване на обобщената информация.
Изпълнението на дейностите и обменът на информация между АЗ и НОИ се
осъществява по реда на Споразумението от 14.08.2020г., издадено на основание
чл.11 от ПМС-то. Процедурата за кандидатстване от работодатели е разработена от
АЗ на основание чл.4, ал.1 от ПМС-то. ПМС-то е прието на основание §6а от ПЗР
на ЗБДОО за 2020г. /отм./.
Съгласно
разработената от АЗ Процедура за кандидатстване на работодатели, представляваща
приложение към заповед №РД-11-00-133/22.01.2021г., изм. със заповед
№РД-11-00-674/31.03.2021г. на изпълнителния директор на АЗ /актуална към
м.01.2021г./, при установяване на неправомерно получена помощ, средствата не се
изплащат или се възстановяват /т.13 на стр.49/, като при обработката на
документите НОИ извършва съответните проверки /т.17 на стр.50/. Видно от
Споразумението за изпълнение на дейностите и обмен на информация между АЗ и НОИ
от 14.08.2020г., НОИ превежда дължимите суми за предходен месец на
работодатели, чиито документи са валидирани от АЗ и НОИ /чл.6, ал.1 на
стр.79-гръб/. Съгласно утвърдената от управителя на НОИ Работна инструкция от
11.08.2020г., преди изплащане на средствата експерти от НОИ изтеглят
информацията по защитен канал на централно ниво между НОИ и АЗ и извършват
проверка на данните – формална и логическа. Автоматичната проверка завършва с
вземане на решение за потвърждаване на ведомостта и изплащане на средствата.
Контролът по осъществяване на дейността за изплащане на средствата е възложена
на определени органи, между които са директорите на ТП на НОИ /вж. л.86-гръб/.
Приложимите
по казуса нормативни правила определят еднозначно НОИ като ведомството, което
превежда средствата на съответния работодател от бюджета на НОИ, като подлежащите
на възстановяване суми постъпват в бюджета на ДОО, а директорът на ТП на НОИ –
Кюстендил осъществява контрол върху дейността, свързана с изплащането на
средствата. С така определените и възложени правомощия директорът на ТП на НОИ
– Кюстендил се явява административен орган по легалната дефиниция на §1, т.1 от
ДР на АПК с материална, времева и териториална компетентност за постановяване
на оспорения индивидуален административен акт.
По формата на акта:
Оспореният акт съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК
относно наименованието на органа-издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, дата на издаване и подпис на лицето с означена
длъжност. Макар писмото да няма самостоятелно обособена разпоредителна част, определеното
задължение на адресата е изписано по ясен начин в края на изложението и е във
връзка с фактическите основания за неговото формиране.
По процедурата:
Актът е издаден при спазване на общите правила по чл.35 и
чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Приобщени по административната преписка са документите, въз основа на които
дружеството основава искането си и органът е формирал извода за неговата
неоснователност.
По материалния закон:
Актът
обаче е издаден в нарушение на материалния закон.
Страните
не спорят относно фактите по делото. Фактите са установени от приобщените по
делото писмени доказателства. Не е спорно, че лицето А. С. П. е работила при
жалбоподателя въз основа на сключен трудов договор през периода 14.10.2019г. –
15.08.2020г. и отново е назначена по трудов договор от 14.10.2020г. Не е спорно
и че през периода на престиране на работна сила П. е работила на непълно
работно време, което обстоятелство е взето предвид при обработка на заявлението
на дружеството по реда на ПМС №151/2020г. от АЗ и НОИ. Заявлението е одобрено
по предвидения нормативен ред, а изчислената от органите сума за м.01.2021г. в
размер на 921.81лв. е изплатена от бюджета на НОИ и преведена на дружеството.
Спорът
между страните е правен и е свързан с приложение на нормата по чл.1, ал.5, т.1
от ПМС №151/2020г.
Разпоредбите
на чл.1, ал.5 от ПМС №151/2020г. въвеждат 5 самостоятелни хипотези,
представляващи нормативни пречки, при осъществяването на които средства за
запазване на заетостта не се изплащат. Съгласно чл.1, ал.5, т.1 от ПМС
№151/2020г. средствата не се изплащат за работници и служители по чл.1, ал.1,
т.1-4, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди 1
октомври 2020г. В случая по делото, лицето А. С. П. се явява работник по чл.1,
ал.1, т.2 от ПМС-то, а дружеството е нейн работодател. П. е била в трудово
правоотношение с работодателя преди 1 октомври 2020г., т.к. е работила от
14.10.2019г. до 15.08.2020г. Нормата не въвежда точен времеви период на
ограничението, за да може да се тълкува стеснително. Строго лексикалното,
смислово тълкуване на нормата относно изразите „били“ и „преди“ определя като
приложими всички периоди на предходни трудови правоотношения, независимо дали
същите са прекъснати и отново продължени, както е в конкретния случай. От друга
страна, систематичното тълкуване на текста във връзка с останалите норми на чл.1,
ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и ал.6 от ПМС-то сочи на извода, че за да получи
помощта, работодателят следва да е осигурил заетост на работника през периода
13.03.2020г. – 31.12.2020г. /няма нормативна пречка този период да бъде с
прекъсване/, като през м.10.2020г. лицето следва да има отработени дни, т.к.
това е месецът, определен като база за изчисляване на средствата за помощта.
Правилото на чл.1, ал.3, т.5 от ПМС-то позволява м.10.2020г. да бъде непълен,
какъвто е случая с П., постъпила на работа на 14.10.2020г., а нормата на чл.1,
ал.6 от ПМС-то дава възможност средствата да се изплащат за целия период или за
част от него. Посочените изисквания за отпускане на помощта и въведения
механизъм за нейното изчисляване дават право на жалбоподателя да получи
поисканите средства за А. С. П. за м.01.2021г., т.к. не е налице пречката по
чл.1, ал.5, т.1 от ПМС-то.
По
повод доводите на ответника в писмените бележки по делото, съдът ще посочи, че ПМС
№151/2020г., изменено с ПМС №416/2020г. и ПМС №93/2021г. е продължение на нормативната
база за държавната помощ, предоставена с ПМС №55/2020г. Всяко от двете
Постановления на МС - ПМС №55/2020г. и ПМС №151/2020г. има различна времева
рамка и се прилага за различен период на трудова заетост при работодателя. С
ПМС №55/2020г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на
работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г., или обявената с Решение №325 на Министерския съвет от 14 май 2020г.
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България /обн. ДВ,
бр.31/01.04.2020г., в сила от 13.03.2020г./
помощта се заплаща на работодатели за
запазване на заетостта на работниците и служителите за целия период или за част
от периода от 13.03.2020г. до 30.06.2020г., който е включен в обявеното
извънредно положение с Решение на НС от 13.03.2020г. /13.03.2020г.-13.04.2020г./,
удължено с Решение на НС от 07.04.2020г. /13.04.2020г-13.05.2020г./ и обявената
извънредна епидемична обстановка с решение на МС №325/14.05.2020г.
/14.05.2020г.-14.06.2020г./, удължена с решение №378/12.06.2020г.
/15.06.2020г.-30.06.2020г./. С ПМС №151/03.07.2020г. се удължава периода на
заетост, за който се изплаща помощта. Този период е със същата начална дата
13.03.2020г., но неговия край е 31.12.2020г. В нормите от двете ПМС няма
изискване за непрекъснатост на периодите на заетост на работниците и
служителите. С ПМС №416/2020г., в сила от 01.01.2021г. се променя базата за
изчисляване на помощта от месец август на месец октомври, като периода
01.10.2020г. – 31.12.2020г. по §5 от ПЗР на ПМС №416/2020г. касае времето на
заетост на лицето, а не пречката по чл.1, ал.5, т.1 от ПМС №151/2020г.
Изменението в периода на заетост с ПМС
№93/2021г., в сила от 01.04.2021г., не касае казуса. При това положение,
заетостта на А. С. П. през периода по МПС №151/2020г., изменено с ПМС
№416/2020г., е нормативно основание за получаване на компенсацията за
м.01.2020г.
Различните
тълкувания на чл.1, ал.5, т.1 от ПМС №151/2020г., обективирани в писмата на МТСП
и АЗ на л.3 и л.23 от делото, не са обвързващи за съда, т.к. не представляват
официално тълкуване по см. на чл.51, ал.1 от ЗНА. Относима за случая е нормата
на чл.46, ал.1 от ЗНА, която съдът е приложил във формираните по-горе правни
съображения.
При
условията на чл.172, ал.2, пр.2 от АПК съдът ще отмени оспорения акт.
Характерът на акта не налага изпращане на преписката на органа за ново
произнасяне. Сумата по отменения акт е преведена на дружеството и не подлежи на
възстановяване в полза на бюджета на НОИ.
Независимо
от изхода на делото, искането на жалбоподателя за деловодни разноски е неоснователно.
Действително сторени и доказани посредством приложените на л. 61 от делото и л.11
от делото на ВАС платежни нареждания са разноските за внесени ДТ - 50лв. за
водене на делото и 150лв. за частната жалба. Тези разноски обаче не са поискани
както в жалбата и молбата на л.60, така и в откритото съдебно заседание и
представения списък по чл.80 от ГПК. Списъкът на л.116 от делото включва
претенция за адвокатски хонорар от 600лв. и за процесуално представителство и
явяване в открито съдебно заседание от 276лв. Относно претенцията за процесуално
представителство и явяване в открито съдебно заседание е представена фактура
№167/07.06.2022г. за сумата от 276лв. с ДДС, но не е удостоверен уговорения във
фактурата начин на плащане: по сметка, т.к. липсва преводно нареждане за реално
изплащане на сумата или друг документ, съдържащ данни за осъществен паричен
превод. За поискания адвокатския хонорар от 600лв. не е представен договор за
правна защита и съдействие или друг документ за реално заплащане на сумата. Представените
фактура №143/11.03.2022г. и платежно нареждане за кредитен превод от
20.06.2022г. на сумата от 840лв. са неотносими към делото, т.к. основанието за
плащане е представителство по д.1489/2022г. на ВАС.
С
оглед изхода от спора, искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ писмо
изх.№1013-09-21-9/01.11.2021г. на директора на ТП на НОИ – Кюстендил, обективиращо волеизявление
за възстановяване от „Ориндж Едюкейшън“ ООД /с посочени данни/ на изплатените
средства за А. С. П. за запазване на заетостта по ПМС №416 от 30.12.2020г.,
обн. ДВ, бр.2/2021г. за м.01.2021г. в размер на 921.81лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок
получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: