№ 4262
гр. Варна, 30.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502727 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на „Дореа ар“ ЕООД и „Малави Трейд“
ЕООД срещу определение без номер от 02.06.2020 г. по гр.д.№ 13935 по описа за 2020 г. на
Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е прекратено производството по
делото.
Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
определението. Сочи се, че от представеното по делото заявление за продажба на
електрическа енергия от 31.01.2020 г. е видно, че заявител е ДЗЗД „Саладор 42“, което не е
самостоятелен правен субект, годен да бъде страна по договори, каквото е арбитражното
споразумение. Също така се твърди, че по делото не са налице данни „Малави трейд“ ЕООД
да представлява дружеството пред трети лица и да сключва каквито и да било договори.
Навеждат се доводи, че с последващо споразумение между страните от 31.10.2020 г. същите
са договорили споровете между тях да се отнасят за разрешаване пред компетентния съд. На
последно място се излага, че не е индивидуализиран достатъчно арбитражът, пред който
следва да се разглежда спора.
Моли се за отмяна на така постановеното определение и връщане на делото на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В отговор на жалбата „Енерго-про продажби“ АД оспорва доводите в нея, както и
навежда довод, че жалбата е недопустима поради просрочието й. Излага, че арбитражната
клауза е съставена в писмена форма, подписана е от двете страни без възражения, поради
което в случая е налице валидно сключена такава между страните. Арбитражната
институция от друга страна е индивидуализирана по начин, че няма съмнение за това кой е
арбитражният съд, който следва да разреши спора. Сочи се, че ищците не са потребители по
смисъла на ЗЗП, доколкото са юридически лица. Постановеното определение поради това е
правилно и моли за потвърждаването му.
При извършената проверка съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по
член 275, алинея 1 от ГПК. Това е така, защото обжалваното определение е връчено на
„Дореа ар“ ЕООД и на „Малави трейд“ ЕООД на 02.11.2021 г., а пощенското клеймо върху
плика, с който е изпратена жалбата е от 08.11.2021 г.
1
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№ 13935/2020 г. по описа на ВРС, тридесет и първи състав, е
образувано по искова молба на ДЗЗД „Саладор 42“ срещу „Енерго-про продажби“ АД с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5 119,04 лева за използвана
електроенергия в обект, находящ се в град Горна Оряховица – ********* С уточнителна
молба от 04.12.2020 г. е поискано като ищци да бъдат конституирани съдружниците в ЗЗД –
„Дореа Ар“ ЕООД и „Малави трейд“ ЕООД.
В исковата молба е изложено, че ищецът е страна по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен на 31.01.2020 г. По повод проверка на СТИ на обекта на
ищеца ответното дружество е начислило парично задължение в размер на исковата сума.
Поддържа се, че претендираната сума е недължима.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по член 131 от ГПК, ответникът е
оспорил допустимостта на иска с възражение за неподведомственост на спора на съда.
Обосновал същото с твърдение, че на 31.01.2020 г. между страните е сключена арбитражна
клауза, съгласно която всички спорове, възникнал в отношенията между страните се отнасят
за решаване пред Арбитражен съд - Варна при Сдружение „ППМ“ съобразно неговия
правилник и следователно между страните е налице валидно арбитражно споразумение,
поради което отправил искане делото да се прекрати.
С обжалваното определение от 02.06.2021 г. първоинстанционният съд е приел, че с
оглед доказателствата по делото възражението на ответника е основателно и прекратил
производството по делото.
Правилни са формираните от Районен съд - Варна правни изводи, основани на
приложимата правна уредба, че страните по делото са обвързани от валиден договор за
пренос и достъп на електрическа енергия досежно посочения обект. В заявление от
31.01.2020 г., подписано от представители на страните, същите са уговорили валидно
арбитражно споразумение по смисъла на член 7 от ЗМТА в смисъл всички спорове,
възникнали в отношенията, им да се отнасят за решаване пред Арбитражен съд – Варна при
Сдружение „ППМ“.
Съгласно член 360, алинея 2 от ЗЗД, ако не е уговорено друго, всеки съдружник има
право да управлява, като според изречение второ на посочената норма всеки от останалите
съдружници може да се противопостави на действието на съдружника преди то да бъде
извършено. В настоящия случай няма спор, че двете дружества – ищци са съдружници в
ДЗЗД "Саладор 42“. Следователно, сключеният договор за продажба на електрическа
енергия при липсата на противопоставяне от единия съдружник ангажира правната сфера и
на другия в качеството му на участник в дружеството. По делото нито са налице
доказателства за противопоставяне от страна на въззивника на сключването на договора за
продажба на електроенергия, нито има такива наведени твърдения за противопоставяне
преди сключването му.
Доколкото предявеният иск е по спор, имащ за предмет недължимост на парична сума
като цена на електроенергия за конкретен период, то той е извън изключенията на член 19,
алинея 1 от ГПК. Като извод се налага, че е налице обвързващо страните валидно уговорено
арбитражно споразумение и ответникът се е позовал на него в срока за отговор на исковата
молба, следователно са налице предпоставките за прекратяване на производството по
делото.
Неоснователни са доводите в частната жалба, че с последващо споразумение между
страните от 31.10.2020 г. същите са договорили споровете между тях да се отнасят за
разрешаване пред компетентния съд, доколкото няма доказателства за наличието на такова
спорязумение. Възраженията за недействителност на арбитражното споразумение поради
2
неопределяемост на арбитражния съд са несъстоятелни. Уговореният между страните
Арбитражен съд в град Варна при Сдружение „ППМ“ е в достатъчна степен конкретизиран
и уточнен, доколкото е единствен в съдебния район.
На основание член 78, алинея 3 от ГПК ответникът по частната жалба има право на
сторените от него разноски. Доказаният размер на разноските, реализирани от страната,
възлиза на 240 лева, заплатено адвокатско възнаграждение. В този размер разноските следва
да се възложат в тежест на частните жалбоподатели.
Мотивиран от горното и на основание член 278 от ГПК, настоящият състав на
Окръжен съд - Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение без номер от 02.06.2020 г. по гр.д.№ 13935 по описа за
2020 г. на Районен съд – Варна, тридесет и първи състав, с което е прекратено
производството по делото.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховен
касационен съд, подадена чрез Окръжен съд – Варна, в едноседмичен срок от
връчването му на страните на основание член 274, алинея 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3