О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№335 19.05.2022г. Стара Загора
Старозагорският административен съд, в закрито
заседание на
деветнадесети май през
две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Д. Драгнева адм. дело №280 по описа за 2022 год, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на
чл. 281 ал.2 от ЗИНЗС вр. с чл. 229 и сл. от , образувано по частната касационна жалба
на К.С.Д. против Разпореждане №122/25.03.2022г постановено по адм.д.№182/22г по
описа на АС Стара Загора, с което е отхвърлено
искането на касатора за отмяна на фактически действия на длъжностно лице при финансовата служба на затвора в град Стара Загора по
налагане на запор върху средствата по личната партида като
неоснователно.
В искането, по което е образувано
адм.д.№182/22г по описа на АС Стара Загора, К.Д. е поискал частично да бъде
отменен, наложен запор върху личната му партида, като е твърдял, че той е
наложен от длъжностното лице при финансовата служба
на затвора в град Стара Загора, а в обстоятелствената част е посочил, като
основание за твърдението му, че действията са
незаконосъобразни, следното: Видно от запорно съобщение
№7826/30.12.2021г на частен съдебен изпълнтиел рег.
№929 с район на действие Окръжен съд Хасково, е наложен запор върху трудовото
му възнаграждение, а длъжностно лице при затвора в град Стара Загора е превишило правомощията си и е наложило запор и върху
личните средства по чл. 86 от ЗИНЗС тоест върху постъпващите
по чл.81 от ППЗИНЗС парични суми от негови близки
няма наложен запор. С това е поставен в бедстващо положение да има нужда от продукти от първа необходимост, които не
могат да му бъдат дадени при свиждане, а е възможно
да бъдат купени единствено от лавката
при затвора в град Стара Загора, ако лицето разполага с пари. Този факт го поставя
в унизително положение и създава у него чувство на безпомощност. Неправомерно са запорирани парични средства в размер на 300лв, които неговата сестра
му е превела по личната му партида за лични нужди. Счита, че
се касае за превишаване на правомощия с налагане на
запор от длъжностно лице при затвора в град Стара
Загора и върху постъпващи по личната
му партида суми без да има основание за това.
За да отхвърли като
неоснователно искането, АС Стара Загора се е позовал
на запорно съобщение до затвора в град Стара Загора
№78624 от 30.12.2021г по изпълнително дело
20179290402096 с наложен на основание чл.450 ал.3, чл.507, чл.508 вр. с чл.446 ГПК запор върху трудовото възнаграждение, както и върху всяко друго
възнаграждение, получавано от длъжника, включително и
запор на сумите по личната партида
на длъжника, до погасяване на задължението към взискателите. Задължението за събиране на което е наложен
запора е с взискател ТД на НАП Пловдив и П. К. Б., с предупреждение към третото задължено лице, че му се забранява
да предава сумите на длъжника и има задължението на пазач спрямо дължимите вещи и суми. АС Стара Загора се е позовал правно на отговорността, която възниква
за третото задължено лице, ако то не спази забраната да не предава
дължимите суми на длъжника по изпълнителното дело. Оттук е направен правен извод, че
с удържането и превеждането
на сумата от 300лв от личната партида
на жалбоподателя по сметка на частния
съдебен изпълнител, ответния орган по изпълнение на
наказанието е изпълнил задълженията, които са му вменени със закон и не е превишил правомощията си. Фактическите действия по удържане и превеждане на постъпилите
по личната партида парични суми са законосъобразни и
не нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Изпратените отвън пари представляват дарение за Д., което не е обявено за несеквестируемо, поради което и предвид гарантираната от чл.
84 ал.2 от ЗИНЗС и приетата с Постановление № 321/2009г на МС Наредба за
определяне на стандарти за годишна
издръжка за един лишен от свобода, която включва предоставяне и на
санитарно-хигиенни материали, не е налице поставяне на жалбоподателя в
положение да изтърпява наказанието лишаване от
свобода в условия, които не отговарят на забраната по
чл.3 от ЗИНЗС в резултат на посочените в искането действия по удръжка на средствата от личната му партида. Посочено е,
че съгласно чл. 78 ал.3 от ЗИНЗС органите по изпълнение на наказанието могат да
правят удръжки в размер на до две трети от полагащото им се възнаграждение.
С касационната жалба се твърди, че законът е
приложен неправилно, като касатора се позовава на правилата за несеквестируемост на средства, чийто
размер е под минималния праг на бедност.
Твърди, че ответника има само задължението на пазач,
но не е задължен, а е трябвало да откаже
да изпълни нареждането за запор върху личната партида, за който той не
е бил уведомен. Позовава се на чл.446 от ГПК, чл. 114а от КСО, чл.14 от Закона
за социалното подпомагане, като твърди, че доход в
размер на минималния праг на бедност
му е гарантирано притежание,
от което не може да бъде лишен на никакво основание,
тъй като му осигурява най-необходимите
вещи като фонокарта за телефонни
разговори със семейството, както и други разрешени за притежаване вещи –
четка и паста за зъби, например, които обаче не могат
да му бъдат предоставени от близките, а единствено
могат да се закупят от лавката. В случай, че жалбата
му не бъде уважена моли да бъде указано да му се предоставят поне фонокарти за разговори с
близките.
Ответника Началника на затвора в град Стара Загора представя писмен отговор, в
който подробно излага правни съображения, че личната
сметка е включена в основата, от която могат да се
правят удръжки като единствено се установява не секвестируем размер от възнаграждението
за положен труд – в чл.78 ал.3 от ЗИНЗС е посочено, че от това възнаграждение се
правят удръжки до две трети от него. Иска от съда да
бъде оставено в сила обжалваното разпореждане.
Административен съд Стара
Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и
закона, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По силата на чл.78 ал. 3 от ЗИНЗС на лишените от свобода могат да се правят удръжки
съгласно действащите закони,
но не повече от две трети от полагащото им се
възнаграждение. Ограничението от две трети касае полагащото се
възнаграждение, а то е онова, което е описано в чл.78 ал.1 – възнаграждение за
труд, чийто размер е не по-малък от 30 на сто от възнаграждението за изработеното,
като точния размер над тези 30% от изработеното, се определя от министъра на правосъдието със
заповед. Касатора не полага труд, за който да му се следва възнаграждение по
чл. 78 ал.1 от ЗИНЗС, поради което за него не се отнася ограничението
за удръжки в размер на 2/3 от полагащото
се възнаграждение. Следователно приложение намира чл.78 ал.3 предложение първо
от ЗИНЗС – удръжки, съгласно действащите
закони, а тяхното спазване не е предмет на защита по чл. 276 и сл. от ЗИНЗС. Сумите за лични нужди, които по силата на чл.81 ал.2 от ППЗИНЗС могат
да бъдат преведени на лишените от свобода от техни
близки са предмет на наложен запор, а защитата срещу
това действие на частния съдебен изпълнител се
осъществява по реда на ГПК тоест въпроса дали сумите за личните нужди на
лишените от свобода, които получават отвън, са секвестируеми е въпрос
на законосъобразност на актовете и действията на съдебния/публичния
изпълнител и се оспорват по друг ред. Само по себе си
удържането на парични
средства в изпълнение на запорно съобщение не може да
доведе до поставяне в унизително отношение, тъй като
на социално слабите лишени от свобода се предоставят
безплатно лекарства, дрехи и други предмети за лична хигиена, за
сметка на държавния бюджет, извън задължително поетата
издръжка за храна и други битови нужди. Удържането на средствата, които
жалбоподателя е получил от сестра си, препятства възможността да упражнява правото си да ползва пари за лични
нужди и да държи вещи, които може да си купи от лавката,
но този резултат не е по причина на незаконосъобразно действие на специализираната администрация по изпълнение на
наказанията, а е ефект от принудителното
изпълнение на вземанията. Само по себе си това законосъобразно
действие не е способно да доведе до
нарушение на забраната по чл.3 от ЗИНЗС. За защита срещу действия или
бездействия, които нарушават забраната по чл.3 от ЗИНЗС е предвидено бързо производство по специалните правила на Част Шеста
«Защита срещу изтезания, жестоко, нечовешко
или унизително отношение», под което правно основание не може да бъде подведено
действието на счетоводителя,
с което изпълнява наложен запор. От изложеното в искането и жалбата, както и от
доказателствата по делото, по никакъв не се установяват извършени спрямо лицето
действия по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. С привеждането
в изпълнение на запорните съобщения
на ЧСИ, касиерът не е допуснал
незаконосъобразни действия, като още по-малко тези действия биха могли да се квалифицират като такива по чл. 3 от ЗИНЗС. Законосъобразността на действията на
органа по изпълнение на наказанието, състоящи
се в превод към ЧСИ на постъпващите
лични парични средства,
следва от разпоредбата на 78, ал. 3 от ЗИНЗС, съобразно която на лишения от свобода могат да се правят удръжки
съгласно, действащите закони.
Лишените от свобода имат право на трудово
възнаграждение, 2/3 от което може да бъде удържано, а
дарените отвън парични средства, доколкото не са предоставени
на лица по чл. 213, ал. 2, т. 3 от ДОПК – сестрата не
е семейство, са изцяло секвестируеми, но освен това,
жалбоподателя държи и на друго физическо лице парични суми, поради което и ДОПК няма да намери приложение спрямо тях, и след като не се касае за
средства за издръжка, поета изцяло от държавата, то
запора е правилно изпълнен. Личната
сметка на лицето, лишено от свобода, не е сметка в
банка, поради което не се прилага и чл. 213, ал. 1, т. 3 от ДОПК. Дарените от вън пари не са и средства за издръжка - лицето
е пълнолетно и издръжката
му като лишено от свобода е поета
от държавата. Изпратените от вън пари на лишените от свобода не могат да бъдат правно квалифицирани като
средства за издръжка. Те се ползват на основание чл.
81 от ППЗИНЗС. Основната разпоредба на чл. 78, ал. 3 от
ЗИНЗС установява, че могат да се правят удръжки, без
да изключва личната сметка, като единствено се
установява несеквестируем размер от трудовото възнаграждение. Ето защо
въззивния едноличен състав не е допуснал
нарушение на материалния закон, а бързата защита
срещу нарушение на чл.3 от ЗИНЗС не е средство за контрол върху действията на органа по принудително изпълнение.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 235 от АПК вр. с чл.281 от ЗИНЗС, Административен съд Стара
Загора
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №122/13.04.2022г
постановено по адм.д.№280/22г по описа на АС Стара Загора.
Определението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.