Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 02.10.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №16247 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ .
О.С.Г. ЕГН ********** *** иска да се осъди
П. на
Република България да му заплати на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ
сумата от 90 000 лева неимуществени вреди /болки и страдания / от
незаконно обвинение , по което е оправдан с влязла в сила присъда №8 от
22.06.2015 г по в.н.о.х.д.№47/15 г на Пловдивски апелативен съд , НО ; ведно
със законната лихва от 14.10.2015 г до окончателното заплащане на сумата .
Ищецът твърди , че на 13.01.2011 г бил
привлечен като обвиняем по сл.д.№8/11 на Окръжна прокуратура-Пловдив .
Впоследствие срещу него били произнасяни осъдителни присъди по н.о.х.д.№2340/11
г и н.о.х.д.№913/13 г на Окръжен съд-Пловдив , докато едва с влязла в сила
присъда №8 от 22.06.2015 г по в.н.о.х.д.№47/15 г на Пловдивски апелативен съд ,
НО бил оправдан. По време на наказателното преследване ищецът изпитал страх и
притеснения ; бил уволнен от работа , ограничил социалните си контакти и се
затворил в себе си ; изцяло се променил . Делото било широко разгласено в
медиите , а здравето на ищеца се влошило .
Ответникът оспорва иска и по основание ,
но оглед характера на производството – основно по размер . Не са доказани
неимуществени вреди в претендирания размер , както и причинна връзка между
обвинението и твърдените болки и страдания . П. не е разпространявала информация
за обвинението пред медиите и не носи отговорност за медийни публикации .
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
На 12.01.2011 г ищецът е задържан със
заповед на полицейски орган.
От 12.01.2011 г до 16.01.2011 г ищецът е
задържан под стража.
С постановление от 13.01.2011 г по сл.д.№8/11
г на Окръжна прокуратура-Пловдив ищецът е привлечен като обвиняем .
На 13.07.2011 г частично е предявено
разследването срещу ищеца .
Според постановление от 16.01.2011 г по
сл.д.№8/11 г на Окръжна прокуратура-Пловдив на ищеца определена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ от 3000 лева.
С постановление от 29.08.2011 г частично
е прекратено наказателното производство срещу ищеца.
Изготвен е обвинителен акт , но с
разпореждане от 12.09.2011 г по н.о.х.д.№1576/11 г на Окръжен съд-Пловдив
делото е върнато на Окръжна прокуратура-Пловдив.
Изготвен е нов обвинителен акт и е образувано
н.о.х.д.№2340/11 г на Окръжен съд-Пловдив . След четири о.с.з., с присъда №40
от 11.04.2012 г по н.о.х.д.№2340/11 г на Окръжен съд-Пловдив ; ищецът е осъден
на 10 месеца лишаване от свобода /условно/ и глоба от 8000 лева.
С решение №127 от 09.07.2012 г по
в.н.о.х.№245/12 г Апелативен съд-Пловдив е отменя решението на Окръжен
съд-Пловдив
След прекратявания по внесения обвинителен
акт е образувано н.о.х.д.№913/13 г на Окръжен съд Пловдив . След две о.с.з с присъда №117 от 14.11.2013 г по
н.о.х.д.№913/13 г на Окръжен съд Пловдив ищецът е осъден на 10 месеца лишаване от
свобода /условно/ и глоба от 3000 лева .
С решение №410 от 03.07.2014 по
в.н.о.х.д.№85/15 г на Пловдивски апелативен съд , НО, присъдата на Окръжен
съд-Пловдив е оставена в сила.
С решение №505 от 11.02.2015 г по
н.д.№1684/14 г на ВКС , III НО е
отменена присъдата на Апелативен съд-Пловдив.
С присъда №8 от 22.06.2015 г по
в.н.о.х.д.№47/15 г на Пловдивски апелативен съд , НО; ищецът е оправдан по
повдигнатите обвинения .
Приложено е от ищеца решение №13940 от
24.10.2013 г по адм.дело №10449/13 г на ВАС , 5-членен състав /с обезличавания/
, с което се твърди , че е потвърдено уволнението на ищеца .
Ищецът представя епикриза от IV МБАЛ АД , Гастроентерологичен сектор , за периода
20.01.2011 г-25.01.2011 г.
Ищецът представя епикриза от УМБАЛ „С.“
за периода 28.09.2016 г – 03.10.2016 г .
Ищецът представя извлечения от медийни
публикации за „набедени за подкуп пожарникари“ , „крали злато от пазен от съда
бус“.
Ищецът представя амбулаторен лист №82 от
09.02.2017 г за смесено тревожно-депресивно разстройство .
Според съдебно-медицинска експертиза на
вещото лице д-р Н.С. ; за периода 2011 г – 2016 г ищецът е страдал от
„метаболитен синдром“ –комбинация от наднормено тегло и инсулинова
резистентност /преддиабетно състояние/ , с прояви на чернодробна стеатоза и
артериална хипертония. Продължителният стрес може да е причина за метаболитен синдром и да влияе на неговия ход
. Лечението му изисква комплексен подход – прием на медикаменти , хранителен
режим , физическа активност и пр.
В о.с.з вещото лице уточнява , че не е
изследвана фамилна обремененост . Ищецът страда от затлъстяване , което е
патологично и за което има много фактори .
Според разпитания пред съда свидетел
Поля В. , през 2011 г ищецът бил управител във фирма за парфюми . Нейна колежка
свалила статии от интернет за ищеца , че срещу него се води дело за злато в
някакъв автобус . Шефът на фирмата поискал от ищеца да напусне , заради
въпросните публикации , което станало след месец-два.
Според разпитания пред съда свидетел В.С.,
ищецът му споделил , че през 2011 г бил задържан . Към този момент бил майор
към ГД „ПБЗН“ в София . Делото продължило 3-4 години , а ищецът напълнял и
получил метабилитен синдром. Не бил на себе си , станал раздразнителен . След
като делото приключило го възстановили на работа , но не могъл да понесе обстановката
.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр.1 ЗОДОВ за сумата от 90 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди /болки и страдания/
от незаконно обвинение по наказателно производство , по което с влязла в сила
присъда ищецът е оправдан . Претендираното право произтича от следните
обстоятелства : настъпване на неимуществени вреди /болки и страдания/ ; причинени от незаконно
обвинение на ищеца в извършване на престъпление , за което последният
е оправдан с влязла в сила присъда . Отговорността е обективна и не е обвързана от
наличието или липсата на вина у длъжностното лице , пряк причинител на вредите.
Доколкото по делото е представено
наказателното производство , реално спорът между страните е дали са
настъпили претендираните вреди ; както и за размера на обезщетенията
. Ответникът оспорва причинната връзка между описаните от ищеца болки и
страдания и незаконното обвинение .
Безспорно болки и страдания на Г. от
водене на наказателно дело срещу него са настъпили и те са били следствие от
наказателното производство. В този смисъл показанията на св.В. иС.принципно
трябва – в по-голямата си част - да се кредитират . Съгласно задължителната практика на ВКС /решение №4 от
24.01.2011 г по гр.д. № 855/2010 г,
ГК, ІV ГО на ВКС , решение №291 от 16.11.2011 г по гр.д.№
109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при
определяне на размера на дължимото обезщетение по чл.52 ЗЗД трябва да се вземат предвид :
-
тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за
няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него / ;
-
вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната
фаза или е проведено и съдебно производство ;
- продължителността на наказателното
производство (като период от време) ;
- видът на взетата мярка за
неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането ;
- има ли разгласяване чрез медиите ;
- има ли влошаване на здравословното
състояние ;
- конкретните преживявания на ищеца и
отражение върху живота му - семейство, професионална и обществена среда ;
- други обстоятелствата относими към
характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и
осъждания , задържания и ефективно изтърпяване на наказания ;
- прояви на съпричиняване на вредите от
увредения /само ако е заявено такова възражение от ответника в срока за отговор
/.
Съдът трябва
да се отчете само вредите, явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането,
т.е. вредите, настъпването на които е в пряка причинна връзка с
непозволеното увреждане.
Трайната
задължителна практиката на ВКС е , че приема, че при търсене на обезщетение за
неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните
доказателства за установяване наличието на вреди в рамките на обичайното за
подобни случаи. Нормално е да се приеме, че по време на цялото
наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е
притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у
личността , както и социалното му общуване.
Когато се
твърди причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай,
или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с
оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или
обществено положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено
пълно и главно доказване - решение №3 от 29.01.2014 г по гр.д.№2477/2013 г на ВКС , IV ГО , решение № 388 по гр.д. №
1030/2012 г., ІV ГО, ВКС и др. Следователно – освен при данни напълно изключващи
настъпването на вреди и наличие на причинна връзка – би следвало да присъди справедлив
размер на обезщетение за неимуществени вреди.
В случая релевантните факти за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди , включително и според
указанията на ВКС са :
- тежест на
повдигнатото обвинение – за тежко престъпление ;
- вид и продължителност
на проведеното наказателно преследване – общо около 5 години в досъдебна
и съдебна фаза . Провеждани са съдебни заседания в няколко съдебни инстанции .
Делото се е оказало с фактическа сложност , поради необходимост от изслушване
на много свидетели , а също и на експертизи . Надхвърлена е разумната продължителност
на наказателното производство , която в случая би следвало да е максимум
3-4 години ;
- наложена
мярка за неотклонение – парична гаранция от 3000 лева . Заплащането на
същата не е представлявало проблем за ищеца ;
- разгласяване
в медиите – разгласено в медиите ; ищецът е представен в негативен контекст като
служител на ГД „ПБЗН“ ;
- влошаване на
здравословното състояние поради наказателното преследване – твърди се , но не
се доказва по безспорен начин . Според СМЕ продължителният стрес може да е една
от причините за метаболитен синдром , но не и единствената . Вещото лице не е
изследвало наличието на наследствени фактори , нито данни за здравословното състояние на ищеца
преди образуване на делото , нито дали същият е контролирал теглото си и какъв
начин на живот е водел - спортувал ли е
, пушил ли е , употребявал ли е алкохол и вредни храни и пр. Няма данни за тези фактори и в течение
на делото , и след приключването му. Приложеният амбулаторен лист за „смесено
тревожно-депресивно разстройство“ е от 07.02.2017 г – две години след
окончателното оправдаване на ищеца и не е доказано да е в пряка връзка с
наказателното производство ;
- наложено
наказание – ищецът е осъждан условно на лишаване от свобода и глоба с присъди на ПдОС и ПдАС ;
- интензитет и
продължителност на душевните болки , страдания и неудобства в личния живот . Не
се доказва да са били по-интензивни от нормалното в такива случаи. Не могат да
се кредитират свидетелските показания в частта им , в която се твърдят
„изключително тежки“ и дълбоки изживявания на ищеца. Показанията на св.С./приятел
на ищеца/ са твърде общи и схематични , както и до голяма степен пристрастни ;
- затруднения
в работата – има непълни данни , че ищецът
е бил уволнен за същото деяние , за което му е повдигнато обвинението . Не е
установено точно за какъв период е било уволнението , на какво основание и кога евентуално ищецът е бил
възстановен в МВР . Ищецът е намерил друга работа и не се доказа с писмени
доказателства , че е бил уволнен от нея само по причина на воденото
наказателното производство . Показанията на св.В. са с ниска степен на
достоверност , защото ищецът не е напуснал фирмата за парфюми веднага след като
станало ясно , че е подсъдим , а „след месец-два“. Свидетелката няма преки
впечатления за действителната причина за напускане , а изказва предположения на
база чут разговор между ищеца и собственика на фирмата .
От изложеното
следва , че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е доказано
в пълния си размер . Обезщетение от 90 000 лева е изключително завишено
при наличните обстоятелства и доказателства . Подобно обезщетение не
може да се присъди при наказателно преследване за по-малко от 5 години , макар
и за тежки престъпления , при минимален срок на задържане под стража и
недоказани по безспорен начин други тежки последствия .
В процесният
случай личността на ищеца не е засегната в толкова висока степен и не са
настъпили толкова тежки болки и страдания . Имало е оповестяване в пресата , но
няма данни , то да е по причина на ответника .
С оглед на
изложеното , съдът счита , че искът на ищеца за неимуществени вреди е
основателен за размера от 10 000 лева и е неоснователен за разликата над 10 000
лева до предявения размер от 90 000 лева.
С оглед изхода
на делото в тежест на ответника са деловодни разноски на ищеца от 10 лева
държавна такса , съобразно чл.10 ал.3 изр.1 ЗОДОВ .
В тежест на
ответника е да заплати на ищеца сумата от 358,89 лева адвокатско възнаграждение
, съобразно уважената респ.отхвърлена част от исковете /чл.10 ал.3 изр.2 ЗОДОВ/
.
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на О.С.Г. ЕГН ********** *** на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 ЗОДОВ сумата от 10 000
лева неимуществени вреди /болки и страдания / от незаконно обвинение , по
което е оправдан с влязла в сила присъда №8 от 22.06.2015 г по в.н.о.х.д.№47/15
г на Пловдивски апелативен съд , НО ; ведно със законната лихва от 14.10.2015 г
до окончателното заплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за неимуществени вреди за разликата над
10 000 лева до предявения размер от 90 000 лева ; ведно със законната
лихва от 14.10.2015 до окончателното заплащане на сумата .
ОСЪЖДА П. на РБ да заплати на О.С.Г. ЕГН ********** *** ; 368,89
лева деловодни разноски /държавна такса и част от адвокатско възнаграждение /.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :