МОТИВИ
към присъда
№22 от 05.02.2014 година по НОХД№
784/2014 година описа на
Елховски
районен съд
Производството
пред ЕРС е образувано по внесен от Районна Прокуратура - Елхово обвинителен
акта по ДП№ 393/2012 година по описа на РУП - Елхово, с който против подсъдимия И.Н.Н. с
постоянен адрес ***, с ЕГН ********** е повдигнато
обвинение по чл.194, ал.1 от НК, за това, че на неустановена дата през м.юли 2014 година в с.***,
обл.Ямбол, от лек автомобил „**** отнел чужда движима вещ - мобилен телефон,
марка „**** на стойност 172.00лв. от владението на С.М.Р., собственост на М.М.Р., без тяхно съгласие
с намерение противозаконно да го присвои.
Производството
по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието
на назначен му служебен защитник - адвокат, в хипотезата на чл.269,
ал.3, т.1 от НПК, тъй като подсъдимия не
е бил намерен на установените в хода на
производството негови адреси. Съдът е
дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина. Предвид обстоятелството, че
правото на защита на подсъдимия в
настоящото производство е било обезпечено, чрез участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и
участвал в производството, процесуалните правата на подсъдимия не са били
накърнени.
В с.з., участващият по делото прокурор поддържа
повдигнатите против подсъдимия обвинение,
като счита, че същото е доказано по
безспорен начин от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото
му обвинение и му бъде наложено наказани лишаване от свобода за срок от девет
месеца, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено
за срок от три години.
Служебния защитник на подсъдимия адв.М. *** счита
обвинението за недоказано по несъмнен и безспорен начин и моли подзащитния му да бъде признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно,
ако съдът прецени обвинението за доказано, пледира да се
приеме, че случаят е маловажен и подзащитният
му оправдан по повдигнатото му обвинение.
От фактическа страна, въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:
Подсъдим по делото е И.Н.Н. роден на *** година в
гр.Хасково, с постоянен адрес -
гр.***, ул.“***, българин, български гражданин, женен, с
начално образование, кравар, осъждан – реабилитиран, с ЕГН **********.
Подсъдимия Н. през м.юли 2014
година живеел в с.Ситово, обл.Ямбол
и работели в селото като кравар. В
същата ферма работил и пострадалия и свидетел
по делото М. М.Р.. Р. притежавал
мобилен телефон, марка „Нокия С5“, с ***,
който телефон се ползвал от дъщеря му – св.С.М.Р..
На неустановен ден през м.юли
2012 година, около 19.00-20.00 часа в с.Ситово, обл.Ямбол, св.Р. предоставил на
подсъдимия и св.И.Г.Т., които познавал,
личния си автомобил ***, за да
отидат до село ***, обл.Ямбол от където имали намерение да купят ракия. Към същия
момент, в жабката на автомобила се
намирал мобилния телефон, марка „Нокия С5“, ползван
от дъщерята на св.Р.. Заедно с подсъдимия и св.Т. пътувала и дъщерята на
подсъдимия П.П.. Автомобила се управлявал от св.Т..
В с.*** св.И.Т. и дъщерята на
подсъдимия отишли да купят ракия, а подсъдимия останал сам в автомобила. През времето докато Т. и П. отсъствали подсъдимия отворил жабката в автомобила и видял в нея мобилния
телефон, марка „****, оставен там от св.Р.
и го взел.
Когато същата вечер подсъдимия, св.Т. и дъщерята на подсъдимия П.П. се върнали в с.Ситово, св.Р. потърсила в автомобила
телефона който ползвала, но не го
намерила. Попитала лицата които били
пътували в автомобила до с.***, включително и подсъдимия дали са видели
телефона й, те отговорил, че не са го виждали.
В края на м.август 2012
година подсъдимия се свързал със
св.П. и го поканил на събора в с.Ситово, той дошъл и тогава по предложение на подсъдимия двамата си разменили телефоните. Подсъдимия дал на св.П. откраднатия от него мобилен телефон, марка „**** , а свидетеля П. му дал своя телефон марка Самсунг. При размяната
подсъдимия предал на св.П. мобилния телефон, марка „**** без карта памет.
Незабавно след размяната св.П. започнал да ползва телефона със
собствена СИМ карта, с номер **********, закупена на името на св.П.П.
/съпруга на свидетеля и дъщеря на подсъдимия/.
Св.П. ползвал известно време
телефона, след това телефона се
повредил и свидетелят спрял да го
ползва.
Известно време след това подсъдимия и св.Р. решили да си разменят
телефоните. Когато подсъдимия предал
на св.Р. телефона си за да го разгледа, Р. установил, че телефона е с карта памет, която е била поставена в собствения му мобилен телефон, марка „****,
който бил ползван от дъщеря му, картата
съдържала снимки, телефонни номера и други на св.С.М.Р.. Св. Р.
информирал органите на полицията
на 19.10.2012 година .
В хода на ДП св.Пенев
предава с протокол за доброволно
предаване от 12.02.2013 година на органите на РУП – гр.Септември мобилни телефон, марка „****.
Във връзка с предадения телефон П. е дал
с обяснения, че това е телефона, който
ми е даде срещу неговия телефон
„Самсунг“ И.Н. - бащата на съпругата му П.И.П.. Няма данни
подсъдимия с поведението си да е съдействал за възстановяването на вещта
предмет на престъплението.
От приложената по делото справка
от „Космо България Мобайл“ ЕАД с
изх.№ 6034/15.03.2013 година се установява, че в периода 06.07.2012
година - 30.09.2012 година
мобилен телефон, марка „**** е бил
ползван със СИМ карти с номер **********
– собственост на П.И.П. и с номер ********** собственост на М. Й. А..
С ползваната от св.П. СИМ
карта номер ********** телефона е ползван в периода 26.08.2012 г. до
30.09.2012 година.
От приложената по делото справка на „БТК“АД, рег.№ С-6471/20.03.2013 година е видно, че в
периода 26.07.2012 година - 02.08.2012
година телефона е ползван /към
същия са изпратени три SMS/, като
няма данни за собственика на СИМ карта.
По делото е назначена и
изготвена стоковооценъчна експертиза за определяне
стойността на вещите предмет на престъплението.
Вещото лице по същата е дало заключение, че към момента на извършване на
деянията, стойността на веща предмет на
престъплението мобилен телефон, марка „****
възлиза на сумата 172.00 лв.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия и
приложените към нея бюлетини за съдимост
се установява, че той е осъждан общо три пъти, както следва:
1. по НОХД № 268/1988г. на РС -
Хасково, с присъда влязла в сила на 13.12.1988 година за престъпление по 252, ал.1 от НК на една година и два месеца лишаване от
свобода.
2. по НОХД № 94/2001г. на
РС – Момчилград, с присъда в сила от
22.02.2002 година, за престъпление по чл.129 от НК, извършено на 24.10.2000
година на една година и шест месеца лишаване от свобода изпълнението на което е
отложено за срок от три години, и
3. по НОХД № 229/1972г.на ХРС,
в сила от 19.07.1972 година,
за престъпление по чл.256, ал.1
от НК във вр. чл.63,
т.3 от НК на 10 месец лишаване от
свобода. По същата е отразена реабилитация
по право на 12.02.1990 година.
От постъпило по делото писмо вх. № 1554/2014 от 21.07.2014 година на РП – Хасково е
видно, че наказанието по НОХД № 268/1988 година по описа на РС – Хасково
е изтърпяно от подсъдимия в периода
17.01.1989 г. – 31.08.1989 г. с помощта на 86
дни от работа и Указ №1667/24.08.1986
година с остатък 3 месеца и 2 дни.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на показанията на
разпитаните по делото свидетели М.М. Р., П.Г.
П., С.М.Р., И.Г.Т., както и изготвената по делото стоковооценъчна
експертиза и от писмените доказателства
по делото - протокол за доброволно
предаване от 19.10.2012 година на РУП – Елхово, протокол за доброволно
предаване от 12.12.2013 година на РУП – гр.Септември, писмо с изх.№
6034/15.03.2013 година и приложена към
същото справка от „Космо България Мобайл“ ЕАД, справка на „БТК“АД, рег.№ С-6471/20.03.2013 година, писмо
изх.№АУ01-762/14.03.2013г. на ГД”ГРАО” ведно със справка към същото, писмо
рег.№И-5043/15.03.2013г. на ГД”Изпълнение на наказанията”, писмо
изх.№92-1481-1/05.04.2013г. на Д”ИСМБП” ведно със справка, справка за издирване
на лице, справка за
съдимост на подсъдимия, ведно с приложени към
същата три броя бюлетина за съдимост,
писмо изх.№50/2014 от 21.07.2014
година на РП – Момчилград, писмо
вх.№1554/2014 от 21.07.2014 година на РП – Хасково.
Показанията на всички разпитани по делото свидетели,
като логични, последователни, кореспондиращи си, дадени от лица незаинтересовани
от изхода на делото съдът цени с
доверие. Изготвената по делото експертиза като пълна, безпротиворечива
и компетентна съдът кредитира като вярна и
безпристрастна. Писмените доказателства са редовни от външна страна и
относими към предмета на делото, поради
което и съдът ги цени като достоверни.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Подсъдимия И.Н.Н., е осъществил от
обективна и субективна страна престъпния състав на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, тъй като на неустановена дата през
м.юли 2014 година в с.***, обл.Ямбол, от лек автомобил „**** отнел чужда
движима вещ - мобилен телефон, марка „**** на стойност 172.00лв. от владението
на С.М.Р., собственост на М.М.Р., без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да
го присвои.
Налице е извършено съставомерно деяние – кражба от подсъдимия.
От обективна страна подсъдимия на неустановена дата през м.юли 2014 година в
с.***, обл.Ямбол, от лек автомобил „**** е отнел чужда движима вещ - мобилен
телефон, марка „**** на стойност 172.00лв. от владението на С.М.Р., собственост
на М.М.Р., без тяхно съгласие с намерение противозаконно да го присвои.
Авторството на деянието, времето и мястото на
извършването му се установяват по
безспорен начин от показанията на разпитаните по делото
свидетели М.М.
Р., П.Г. П., С.М.Р., И.Г.Т.,
чиито показания съпоставени помежду си сочат, че подсъдимия на неустановен ден в с.*** е отнел поставения в лекия автомобил на св.Р. телефон.
С действията си подсъдимия Н. е прекъснали
фактическата власт на досегашния собственик върху вещта предмет на
престъплението и е установил своя такава върху нея.
От субективна страна подсъдимия Н. е
действал с пряк умисъл. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици. Налице е било и изискуемото се от закона за този вид престъпление
намерение - да се присвои вещта предмет
на престъплението, който извод се подкрепя
от обстоятелството, че последната е
била отчуждена, заменена с цел получаване на имотна облага. Подсъдимия е
съзнавал, че лишава от фактическа власт върху вещта досегашния й собственик, предвиждал е преминаването на
владението й в своя фактическа власт и пряко е целял нейното установяване.
Налице е била и користна цел при извършване на деянието, за което свидетелства
факта, че с вещта, предмет на престъплението са извършени действия на разпореждане - замяна.
По
изложените съображения, съдебният състав призна подсъдимия И.Н.Н. за виновен в извършването на престъплението по
възведената с обвинителния акт правна квалификация.
Относно
наказанието:
При
определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия И.Н.Н. съдът взе предвид, че за престъплението по чл.194, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години. Съдът прецени като смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства невисоката стойност на предмета на престъплението, която е по – малка от минималната работна заплата за страната към
момента на извършване на деянието, а
като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства отчете предходните му
осъждания, макари и за същите да е настъпила реабилитация, обществената опасност на деянието, обусловена
от динамиката на този вид престъпления понастоящем в страната, а също и
недоброто процесуално поведение на подсъдимия както в хода на ДП така и в хода
на съдебното такова. При определяне на
наказанието на подсъдимия съдът взе
предвид и обстоятелството,че макар и в справката за съдимост на подсъдимия да
не е отразена реабилитация за осъжданията му по НОХД №94/2001 година на РС –
Момчилград и по НОХД № 268/1988 година на РС – Хасково, такава е настъпила на
основание чл.88а, ал.1 във вр. ал.2 и ал.3 от НК - за осъждането му по НОХД № 94/2001 година на
МРС - от
23.02.2010 година, а по НОХД №
268/1988 година на ХРС - от 03.01.2000 година. Съдът не констатира наличието на изключителни
или многобройни смекчаващи отговорността на подсъдими обстоятелства поради
което и му определи наказание при условията на чл.54 от НК при превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, а именно шест месеца лишаване
от свобода.
Съдът прие, че по отношение на подсъдимия са налице материалноправните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението на
наложеното му наказание. Настъпилата реабилитация
по отношение на предходните му осъждания, има за правна последица заличаване на
осъждането и отмяна за в
бъдеще на последиците, които законите свързват със самото осъждане, поради това
и към момента същия се счита за
неосъждан, наложеното наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
намира, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително същия да изтърпи наложеното
му наказание. Поради това и на основани
е чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наложеното на подсъдимия Н. наказание лишаване от свобода за срок от
три месеца за срок от три години,
считано от влизане на присъдата в сила.
С оглед обстоятелството, че подсъдимия бе признат за
виновен по повдигнатото му обвинение на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът го осъди да заплати в полза на държавата
направените по делото разноски, в общ размер 80.00 лв, от които 30.00 лв. вносими по сметка на ОД на
МВР -Ямбол – направени разноски за възнаграждение на вещо лице в хода на ДП, и 50.00 лв. вносими по сметка на РС – Елхово, както и го осъди да заплати 5.00 лева
държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
По отношение на вещественото доказателство по делото:
Вещественото доказателство по делото мобилен телефон, марка „**** е собственост на пострадалия по делото М.М.Р. и подлежи на
връщане на собственика му. Поради това и съдът постанови същият след влизане на
присъдата в сила, да бъде върнат
на собственика му М. М.Р..
Причини
за извършване на деянието: стремеж на подсъдимия за облагодетелстване по
незаконен начин.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: