Р Е Ш Е Н И Е
№ 260051/10.08.2020год. гр. Перник
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание на 09.07.2020год. / девети
юли през две хиляди и двадесета година / в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Ковачка
ЧЛЕНОВЕ: Антон Игнатов
мл. с. Мариета Динева
при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдия Ковачка
възз.гр.д. № 219 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 2090/10.01.2020год.
, постановено по гр.дело № 03119/2019год. Районен съд-Перник е отхвърлил като неоснователен предявения отрицателен
установителен иск от Й.Д.Т. *** против „
Топлофикация Перник “АД за признаване за установено ,че не дължи на ответното дружество поради
погасяване по давност на следните вземания: 1 813.32лева-главница за
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 19.10.2009год. до 30.04.2011год. и
361.51лева лихва за забава,считано от 19.10.2009год. до 27.09.2012год.,за които
е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № 7219 по описа
за 2012год. на ПРС,както и е постановено решение по гр.дело № 9147/2012год. на
ПРС.
Със същото решение Й.Т. е осъден да заплати на „ Топлофикация
Перник“ АД разноски по делото в размер
на 150лева.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца
Й.Т. , който моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната му част и постановено ново за уважаване на предявения
от него отрицателно установителен иск. В жалбата се твърди ,че от датата на
последното годно да прекъсне давността изпълнително действие, извършено на
13.12.2013год. по изп.дело № 1913/2013год.
до датата на предявяване на иска- 13.05.2019 год. са изминали повече от
шест години,поради което и вземането,предмет на принудително събиране, е
погасено по давност.Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност
на юрисконсултството възнаграждение на противното страна.
Въззиваемото
дружество е депозирало писмен отговор,като
по изложени в него съображения моли подадената жалба да се остави без
уважение. Това искане се поддържа и с
писмена молба , дeпозирана по делото, в която се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лева.
При извършената служебна
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът
констатира, че атакуваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му,
поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз
основа на наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е
предявен иск с правно основание чл. 439
от ГПК. По изложените в исковата молба съображения ищецът Й.Т. е
поискал да бъде прието за установено че не дължи на „ Топлофикация
Перник „ АД сумата от 1 813.32 лева
главница за периода от 19.10.2019год. до 30.04.2011год. за недоставена,неизмерена,
непотребена и погасена по давност, доставка или услуга по партидата на името на
ищеца за недвижим имот , находящ се в гр. ****** и 361.51лева претендирани от ответника лихви върху главницата
за периода от 19.10.2009год.-27.09.2012год. 14.03.2007год. и съответните
разноски, описани в изпълнителен лист от 16.10.2013год. , издаден по ч.гр.дело
№ 7219/2012год. по описа на ПРС. Според ищеца вземанията ,предмет на изпълнителния
лист , издаден по гр.дело № 7219/2012год. по описа на ПРС са погасени с
изтичане тригодишната давност по чл.111,
б.“ В „ от ЗЗД,респ. петгодишна давност след постановяване на съдебното решение
от 05.04.2013год.
Ответникът „Топлофикация
Перник“ АД гр. Перник е подал писмен отговор,
с който е изложил доводи за неоснователност на предявения иск и е направил
искане за неговото отхвърляне . Поддържал е ,че в случая е приложима погасителната давност по чл.110 от ЗЗД и че
същата не е изтекла , доколкото по изпълнителното дело са извършвани
изпълнителни действия, довели до нейното спиране и прекъсване. При отхвърляне
на иска , ответникът е претендирал присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300лева.
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел ,че в случая е
приложима петгодишната давност по чл.110 от ЗЗД
и че същата не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК.
Горните изводи районния
съд е направил при напълно изяснена и
подкрепена от събраните по делото
фактическа обстановка. Мотивите на съда за неоснователност на предявения
иск се споделят напълно от настоящия въззивен състав,поради което препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК .
Установено по делото е
по делото ,че по подадено от „ Топлофикация Перник“ АД гр.Перник заявление е
издадена заповед № 5386/22.10.2012год. за изпълнение на парично задължение , с
която е разпоредено на Й.Т. да заплати на заявителя сумата от
2 013.38лева, представляваща главница за неизплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2009год. до 30.04.2011год. включ., сумата от 424.87лева ,п редставляваща
законна лихва за забава на месечни плащания за периода от 30.06.2009год. до
27.09.2012год. , ведно със законната лихва върху главницата от 2013.38лева , считано
от датата на подаване на заявлението.19.10.2012год. до окончателното изплащане
на вземането,както и направените разноски в размер на 48.76лева държавна такса
и 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
В срок длъжникът е подал възражение
по чл.414 от ГПК, поради което и съобразно дадените указания на заповедния
срок, заявителят в заповедното производство е предявил иск по чл.422 от ГПК за
сумите по заповедта .С влязло в сила на 25.05.2013год. Решение №
333/05.04.2013год., постановено по гр.дело № 9147/2012год. по описа на ПРС е
признато за установено ,че по отношение
на Й.Т. ,че дължи на „ Топлофикация Перник“ АД
гр. Перник сума в размер на 1 813.32 лева, представляваща
стойността на ползвана,но незаплатена топлинна енергия за периода от
19.10.2009год. до 30.04.2011год. включ. за апартамент № 48, находящ се в гр.*****,
както и сумата от 361.51лева лихва за забава на месечните плащания за периода
от 19.10.2009год. до 27.09.2012год., както и законна лихва върху главницата , считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-19.10.2012год.
до окончателното изплащане на сумата , за които е издадена Заповед за
изпълнение № 5386/22.10.2012год. по ч.гр.дело № 7219/2012год. по описа на ПРС.
Въз основа на така
постановеното решение е издаден изпълнителен лист на 16.10.2013год. , а въз основа
на него и на 11.12.2013год. е
образувано изпълнително изп. д. №
1913/2013год. по описа на ЧСИ Стилиян
Бадев. На 13.12.2013год. на ищеца –длъжник по изпълнителното дело е
изпратена покана за доброволно изпълнение,
която той е получил лично на 30.10.2014год. На 13.12.2013год. , по молба на
взискателя е наложен запор върху пенсията на ищеца . На 28.03.2016год. е направено искане за налагане на запор върху секвестируем трудов или приравнен
на трудов доход или пенсия на длъжника до пълното погасяване на дълга, а на 07.02.2017год. –за налагане на запор
върху банковите сметки на длъжника,
открити в „ Уникредит Булбанк „ АД, „ Банка ДСК“ ЕАД, и ОББ.
На 15.05.2018год. е
наложен запор върху банкови сметки на длъжника в горепосочените банки. От изготвената
по делото и неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза се
установява ,че в резултат на наложените запори по изпълнителното дело са
постъпили следните суми : на 11.06.2018год.-сумата от 4.49лева , на
09.01.2019год.-сумата от 4 282.63лева
и на 14.03.2019год.-сумата от 109.57лева или общо сумата от 4 396.69лева.Установява
се също така ,че от цялата събрана сума са погасени 649.38лева разходи към ЧСИ Бадев, , 3701.91лева
–задължения към „ Топлофикация Перник“ АД, 34.51лева –към НАП и 3 лева за
банков превод..От сумата от 3 701.91лева
са платени разноски в размер на 321.83лева , лихви в размер на
1 490.78лева и главница в размер на 1 813.32лева. .Посочва се ,че
преведената в повече сума в размер на 75.98лева е осчетоводена в „ Топлофикация
Перник“ АД като суми по дължими лихви.
Вземането по
изпълнителния лист е установено с влязло в сила решение. Предвид на
това и съгласно чл. 110 от ЗЗД , по отношение на него се прилага общата
петгодишна давност .
От датата на влизане в
сила на съдебното решение , постановено по иска с правно основание чл.422 от ГПК- 25.05.2013год. до образуване
на изпълнителното дело- 11.12.2013год. не е изминал петгодишен период, поради което и съгласно действащото към този
момент Постановление №
3/18.11.1980год. на Пленума на ВС, с
образуването на изпълнителното производство
на 11.12.2013год. давността за
процесните вземания е прекъсната на
основание чл.116, б.“ В“ от ЗЗД. По силата на даденото с ППВС №
3/18.11.1980год. тълкуване давността е
спряла да тече през цялото на изпълнителното производство по изп.дело № 1913/2013год..
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл.115, ал.1,
б.“ Ж“ от ЗЗД. Така цитираното
постановление е обявено за изгубило сила
с Тълкувателно решение № 2/2013/26.06.2015год. на ОСГТК
на ВКС, от който момент спирането на давността за вземанията е преустановено.В този смисъл е
постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018год. по
гр.дело № 2382/2017год. на ВКС, което се споделя от настоящия въззивен състав.
В същото е прието ,че последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента,в
който са постановени и обявени по съответния ред.Прието е също така ,че с
новото тълкувателно решение тълкуването на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи,за които то е задължително ,по случаите които са от тяхна
компетентност ,когато въпросът е отнесен за разрешаване от тях след приемането
на новото тълкувателно решение или по такива,които са били заварени към този
момент.
Съобразявайки
възприетото в цитираното съдебно настоящият съдебен състав намира ,че спирането на погасителната давност за вземанията по изпълнителния
лист , предмет на настоящото изпълнително производство е преустановено от
26.06.2015год. - момента на постановяване на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015год. и
че този момент е започнала да тече нова погасителна давност,
която няма данни по делото да е спирана или прекъсвана. Започната на тече на
26.06.2015год. погасителна давност не прекъсната с подадената от взискателя на
28.03.2016год. молба за налагане на запор върху трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника,тъй като искането е направено
след прекратяване на изпълнителното
производство , настъпило по право на 13.12.2015год. Когато
изпълнителното производство е прекратено, всички предприети по него изпълнителни
действия се обезсилват по право (с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания).
Обезсилването на изпълнителните действия е с обратна сила и те не се считат за
произвели правно действие.
Предвид на
гореизложеното и с оглед на
обстоятелството ,че разпоредбата на чл.116, б. „ В“ от ЗЗД не свързва действието на
прекъсване на давността с настъпилото
прекратяване на изпълнителното производство, настоящият състав намира, че
новата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД е започнала да тече от
26.06.2015год. и не е изтекла към датата на предявяване на иска по чл.439 от ГПК – 13.05.2019год. , поради което предявеният на това основание иск се явява
неоснователен и недоказан.
До същия извод е
достигнал и първоинстанционния съд и поради съвпадащите изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение следва да се потвърди.
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не
се дължат разноски.
Въззиваемото дружество претендира
разноски в размер на 200 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Жалбоподателят е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. С оглед на
обстоятелството че пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно
заседание, в което не са събирани нови доказателства, не са извършвани други
процесуални действия, то се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева и такова следва да бъде присъдено на въззиваемата страна по жалбата.
Мотивиран от изложеното,
Окръжен съд Перник
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2090/10.01.2020год. ., постановено по
гр. д. № 03119/2019год. по описа на Районен съд Перник .
ОСЪЖДА Й.Д.Т. с ЕГН **********
*** да заплати на „Топлофикация -
Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.