Решение по дело №709/2020 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 15 октомври 2020 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20207260700709
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 626

 

15.10.2020г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                                   Председател: Ива Байнова 

                                                                                     Членове: Павлина Господинова

                                                                                                   Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Ивелина Въжарска

и в присъствието на прокурора Антон Стоянов,

като разгледа докладваното от  съдия А.Митрушева

АНД (К) № 709 по описа на Административен съд – Хасково за 2020г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, депозирана от Н.Й.Д. *** срещу Решение № 129/22.06.2020г., постановено по АНД № 356 по описа на Районен съд - Хасково за 2020г. 

 

В касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно и необосновано, като били допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не били обсъдени събраните доказателства, а обсъдените такива били възприети превратно. Според жалбоподателката, наказателното постановление било издадено от орган, който не разполага с материална компетентност, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ЗСч. Заявява също, че търговецът бил наказан за поведение на Агенцията по вписванията. Освен това не било изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление да се съдържа описание на нарушението – в случая никъде в наказателното постановление нямало посочени цифри за годишния финансов отчет. Заявява, че приложение следвало да намери институтът на освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 от ЗАНН. В случая анализът на представените доказателства за заплащане на наложената имуществена санкция по чл. 74, ал. 1 от ЗСч бил в несъответствие с целите по чл. 22 от ЗАНН. Наказателното постановление се явявало незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушен бил и прогласеният в чл. 17 от ЗАНН принцип за недопустимост на повторното наказване, доколкото в случая за мнимо нарушение били наложени две санкции и на управителя, и на дружеството. С оглед на гореизложеното, моли за отмяна на обжалваното решение и наложената глоба.

 

Ответникът - ТД на НАП - Пловдив, в писмено становище, депозирано по делото, сочи, че твърденията в подадената касационна жалба са неоснователни. Заявява, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково посочва, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата и извърши проверка на оспореното решение по реда на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С атакуваното Решение № 129/22.06.2020г., постановено по АНД № 356/2020г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление № 486819-F509747/31.12.2019г. на Зам.Директор на ТД на НАП - гр.Пловдив, с което за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството и на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за счетоводството на Н.Й.Д. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

За да постанови решението, съдът е приел за установено от фактическа страна, че „Патисия 2014“ ЕООД гр.Х.е дружество, регистрирано в Търговския регистър, което се управлява и представлява от Н.Й.Д.. Приел е за установен и фактът, че дружеството е извършвало дейност през 2018г., което се установявало от подадената в ТД на НАП годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, ведно с годишен финансов отчет. В решението се посочва още, че към 01.07.2019г. управителят на дружеството не подал в Търговския регистър за обявяване годишния финансов отчет за 2018г., съответно към 02.07.2019г. било налице завършено административно нарушение. От правна страна съдът е приел за установено описаното в АУАН и НП административно нарушение. Обсъдил е размера на наложената глоба и е посочил, че наказанието е правилно определено, по правилния санкционен текст в закона, както и че не се касае за маловажен случай.

 

Касационната инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

В случая, видно от представените по делото доказателства, е спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове и съдържат всички необходими реквизити. В тази връзка и по повод наведеното в касационната жалба възражение за липса на компетентност, следва да бъде отбелязано, че видно от Заповед № ЗМФ-755/14.08.2017г. на Министъра на финансите, териториалните директори на НАП и техните заместници са определени да издават наказателни постановления за нарушения по чл. 74 от ЗСч (т. 2, б. „а“ от заповедта).

Съгласно цитираната в наказателното постановление норма на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва: всички търговци по смисъла на Търговския закон - чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.

 В случая е безспорно, че към датата на издаване на наказателното постановление „Патисия 2014“ ЕООД е предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСч – търговец по смисъла на Търговския закон, съответно следва да публикува чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, годишния финансов отчет на дружеството. Безспорно е също, че дружеството е извършвало дейност през отчетния период на 2018г. Несъмнено от събраните по делото доказателства е установено, че годишният финансов отчет на дружеството за 2018г. не е публикуван в Търговския регистър в срок до 01.07.2019г. (доколкото 30.06.2019г. е неработен ден).

С пропускане на законоустановения срок за публикуване на годишния финансов отчет на „Патисия 2014“ ЕООД за 2018г. в Търговския регистър на 01.07.2019г. (понеделник) от обективна страна е осъществен съставът на нарушението, предвиден в чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч.

            Същевременно в чл. 16, ал. 1 от ЗСч е регламентирано, че ръководителят на предприятието: (т. 4) отговаря за съставянето, съдържанието и публикуването на финансовите отчети и на годишните доклади, изисквани по този закон, а в § 1, т. 24 от ДР на ЗСч е дефинирано легално понятието „ръководител на предприятие“ като лице или лица, които лично ръководят предприятието в качеството си на собственици, управители или упълномощени с договор, които носят отговорност за цялата икономическа дейност на предприятието пред собственика или собствениците – акционерите, съдружниците, пред местното самоуправление или пред държавата.

            Според приложената санкционна норма на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет в сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага имуществена санкция в размер от 0.1 до 0.5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв.

            Тоест, видно от съдържанието на цитираните разпоредби, законодателно са предвидени както възможността за ангажиране отговорността на юридическото лице, с налагане на имуществена санкция, така и административнонаказателната отговорност на всяко друго лице, задължено за публикуването на финансов отчет, включително и физическо такова, за което в първата хипотеза на чл. 74, ал. 1 от ЗСч е предвидено наказване с административно наказание „глоба“. В тази връзка не се споделя възражението на касатора за нарушаване на принципа на забрана за повторно наказване при ангажиране на отговорността и на управителя, и на дружеството, тъй като субектите на отговорност са различни.

            Неоснователно се явява и заявеното възражение в касационната жалба за наличието на маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

            При липсата на легално определение в ЗАНН на „маловажен случай“ и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за маловажен случай следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).

В случая обаче, както правилно е прието от страна на районния съд, данните по делото не позволяват формирането на извод за наличието на маловажен случай на административно нарушение, съответно инкриминираното от касатора нарушение разкрива типичната за този вид нарушения обществена опасност.

            В касационната жалба не се излагат съображения, въз основа на които да се направи извод, че деянието в случая се отличава с липса или с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от същия вид. Следователно не са налице материалноправните предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, настоящата инстанция приема, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба се явява неоснователна, а решението – правилно и законосъобразно.

 С оглед изхода на делото и предвид заявеното от ответника в настоящото производство искане за присъждане на разноски, съдът намира същото за основателно. Съгласно нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, поради което на ответника – ТД на НАП Пловдив се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за представителство пред настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд - Хасково,

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129/22.06.2020г., постановено по АНД № 356/2020г. по описа на Районен съд – Хасково.

 

ОСЪЖДА Н.Й.Д. с ЕГН : ********** *** да заплати на ТД на НАП, гр.***, сумата в размер на 80 лв. (осемдесет лева) - разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

 

 Решението е окончателно.

 

Председател:

 

Членове:   1.                         

 

                               2.