Присъда по дело №2345/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 46/05.04.2022 г. по НЧХД № 2345/2021 г. по описа на Районен
съд Бургас
Производството по делото е образувано въз основа на частна тъжба на П.Х. Т.-П.
ЕГН ********** против В. К. М. – ЕГН ********** за това, че на 14.10.2020г. в гр. Бургас е
депозирала писмено изявление до Управителя на „***“ – Бургас ЕООД, с което разгласила
клеветнически твърдения спрямо тъжителката П.Х. Т.-П. ЕГН **********, като заявила, че
на 28.09.2020г. в гр. Бургас, пред сградата на „***“ – Бургас ЕООД П.Х. Т. изрекла „грозни
думи“, използвайки изразите „глупости“ и „глупаци“, адресирани до непосочени в
оплакването лица, както и че на неустановена дата в гр. Бургас в болнична стая, находяща
се на етаж 9 на сградата на *** АД П.Х. Т. злословила срещу д-р Х. и д-р Н. - престъпление
по чл. 148, ал. 2, предл. първо, във вр. чл. 148, ал. 1, т. 3 , във вр. чл. 147, ал. 1, предл. първо
от НК.
В съдебното заседание съдът е приел за съвместно разглеждане и граждански иск,
предявен от частния тъжител срещу подсъдимата за сумата в размер на 1 лев – обезщетение
за неимуществени вреди.
Неколкократно съдът напъти страните към помирение, но такова не беше постигнато.
Пред съда, производството по делото протече по общия ред, като бяха разпитани
свидетели, бяха приобщени доказателства.
Подсъдимата депозира обяснения като сочи, че това, което я навело да подаде
оплакване до Управителя на *** било, че частната тъжителка изрекла на 28.09.2020г.
думите „глупави”, „глупаци”. Излага своите съображения, които са довели до подаване на
оплакване.
В пледоарията си пред съда повереникът на частния тъжител – адв. К. – БАК намира,
че обвинението е доказано по несъмнен начин, анализира подробно събраните доказателства
и моли за постановяване на присъда, с която подсъдимата да бъде призната за виновна.
Частния тъжител и граждански ищец излага емоционално съображения по същество
като акцентира, че не е изричала думите, които са описани в оплакването, сочи на преживян
стрес от нея и семейството й.
Защитникът на подсъдимата - адв. К. – БАК, излага подробни съображения, счита, че
обвинението не е доказано и деянието не е съставомерно. Пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Подсъдимата заявява, че се придържа към становището на защитника си, като в
предоставената от съда възможност за последна дума моли да бъде оправдана. Казва, че не е
искала да злепоставя д-р Т., а подала жалба, защото се засегнала и считала, че доктор –
психолог не трябва да реагира на такова събитие, точно пред онкоболните. Моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата В. К. М. с ЕГН ********** е родена на *** г. в гр.***, с постоянен и
настоящ адрес: ***, българка, българска гражданка, със средно специално образование,
неомъжена, пенсионер, неосъждана.
Частната тъжителка и граждански ищец П.Т. работи в *** съгласно трудов договор №
147/01.10.2015г. на длъжност психолог.
Подсъдимата страдала от онкологично заболяване, за което била хоспитализирана
1

няколко пъти в ** за провеждане за химиотерапия в периода 2015-2017г. Тя била
настанявана в обща стая с други пациенти, за което се правили съответни отбелязвания в
температурни листи като всеки от пациентите бил свободен да осъществява контакт с
останалите настанени в лечебното заведение пациенти. Била настанявана за лечение в
различни периоди като на 19.01.2015г., 09.02.2015г., била лекувана в *** и съответно през
това време се лекувала и пациентка С.Б.. Двете жени имали общи пролежавания и през
месец август 2017г. като В.М. в периода 12.08.2017г. – 18.08.2017г., а С.Б. в периода
14.08.2017г.-16.08.2017г. съгласно представени по делото епикризи л. 34 и л.35.
На 14.10.2020г. В. К. М. депозирала до управителя на „***“ ЕООД оплакване, с което
обяснила, че е дългогодишна пациентка на онкологичния център с три ракови заболявания
като попаднала на лекари, които били любезни и състрадателни, но на 28 септември станала
свидетел на грозни думи и поведение на г-жа Т. пред поликлиниката, които се отнасяли до
благотворителната работа за онкоболните, правена от служители на диспансера, заедно с
известната Нана и нейната организация. Посочено е, че г-жа Т. изговорила обиди с висок
тон и самочувствие за това как били „глупости” и „глупаците се губели времето”. Предвид
на тези думи подсъдимата решила да подаде оплакване пред Управителя на *** ЕООД и в
оплакването изложила първата си среща с Т.. Започнала да мисли дали това е правилното
лечебно заведение, в което поверила живота си.
В резултат от постъпилото оплакване започнала проверка от страна на Управителя
като били поискани писмени обяснения от *** Т.-П., която депозирала такива на
19.11.2020г., с които отрекла изложените в оплакването на М. обстоятелства.
Започнала проверка в отделението във връзка с подаденото оплакване като била
извършена проверка на работата на тъжителката от свидетелите д-р Н.К. и ст.м.сестра Г.
ИГН..
Било изготвено Становище от Комисия по управление на качеството към *** във
връзка с подадената от г-жа В.К. жалба от д-р Я.М., П. Х. и членове А.К. гл.м.с. Д.С. и
ст.м.с. М. Д.
От събраните по делото гласни доказателства се установи, че на 28.09.2020г. било
организирано събитие от благотворителна организация „***”, на което присъствала известна
личност Н. Г. На събитието присъствали немалко пациенти, лекари, медицински сестри,
персонал от болницата, както и трети лица. Били правени снимки на пациенти, лекари
медицински сестри, при желание от тяхна страна.
Д-р К. бил на кабинет в Поликлиниката, но когато разбрал, че събитието започнало
слезнал, присъствал за малко и си тръгнал като *** П. видял в поликлиниката и чул от свои
колеги, че *** П. си позволила да коментира събитието чрез използване на думи „Вие сте
глупаци, защо се занимавате с тези! Това са безсмислени неща, какви са тези снимки, само
да се показвате!”. На събитието присъствала и д-р А. К., която срещнала *** П. на входа на
амбулаторията. Свидетелката дочула коментар, който касаел желанието на хора да си правят
снимки пред караваната, който звучал като негативна оценка за събитието. Св. Д. и св. К.
дочули коментар, който не бил позитивен, звучал негативно, но не успяват да го
възпроизведат. Свидетелят, посочен като очевидец от д-р К. и д-р К. на изречените думи– св.
Т.Д. разпитана в съдебно заседание заявява, че тъжителката била на събитието, изказала се
на висок глас, но не може да възпроизведе точните думи, тъй като е минало време.
Свидетелката заявява: „Имаше нещо, което аз сега не мога да потвърдя точно. Тя каза нещо,
което беше с по-висок глас, но точно думите й не мога да кажа. Това са неща, от които е
минало време.“
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствата и
доказателствените средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както следва:
2

От гласните доказателствени средства: от показанията на св. Н.Т. (л. 60); Н.К. (л. 87);
Г. ИГН. (л. 89 гръб и сл); А.К. (л. 91 гръб и сл.); Я. П. (л. 94 и сл.); Д. Ст. (л. 170 и сл); З. Т.
(л. 172 и сл.); Т.Д. (л. 173 и сл.); обясненията на подсъдимата;
От писмените доказателства: справка, именувана като становище от д-р К. (л.32);
епикриза (л. 34, 35); оплакване (л. 37); покана за писмени обяснения (л. 38); отговор (л. 39);
Становище от Комисия по управление на качеството към *** (л.44); трудов договор (л.47);
длъжностна характеристика (л. 48); свидетелство за съдимост (л. 54); трудов договор (л. 84);
оперативна програма за 28.09-02.10.2020г., амбулаторен дневник (л. 107-110).
Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници на основание
чл. 305, ал. 3 НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи:
съдът намира, че липсва причина, поради която да не се довери на разпитаните по делото
свидетели. Техните показания са емоционално наситени като всеки от тях е възприел
отделни факти, но за съжаление предвид изминалия период от време, голяма част от
свидетелите не си спомнят конкретните обстоятелства. Съдът не констатира съществени
противоречия в показанията на свидетелите като всеки от тях изразява своята лична оценка
към събитията и това, което е възприел. По отношение на показанията на св. Н. Т. следва да
се посочи, че тя не е възприела действия или поведение на частната тъжителка или на
подсъдимата на събитието от 28.09.2020г., тъй като не е успяла да види на това събитие
нито една от двете, но сочи за изненада у всички служители за подадената срещу
тъжителката жалба предвид отношението й към пациентите и това, че не е конфликтен
човек. Конкретни обстоятелства за събитието на 28.09.2020г. не е възприела и св. Я. П.,
която след подаденото оплакване до Управителя на *** е взела отношение чрез изготвено
становище от Комисия по управление на качеството към ***. От св. Д. Ст. и З. Т. се
установи процеса по настаняване на пациенти.
Дадените от св. А. К. и Т. Д. показания, както и на св. Н. К. подкрепят обясненията на
подсъдимата, дадени в хода на съдебно следствие. Свидетелите А. К. и св. Т. Д. са очевидци
на събитието на 28.09.2020г., но предвид изминалия период от време не успяват да си
спомнят в пълнота и конкретика точните думи и действия на участниците в събитието.
Всеки от свидетелите обаче в подкрепа на обясненията на подсъдимата сочи, че думите на
частната тъжителка П. са били изпълнени според тях с негативно съдържание и смисъл,
сочат, че се е говорило високо като коментарите намират, че не са били заредени с
позитивно съдържание. Всеки свидетел изказа своите лични впечатления. Такива лични
впечатления е изказала и подсъдимата в депозираното пред управителя на „***“ ЕООД
оплакване.
Следва да се посочи, че съгласно чл. 13 НПК съда, прокурора и разследващите
органи имат задължение да разкрият обективната истина по реда и със средствата,
предвидени в НПК. Доказателствата в наказателното производство могат да бъдат
фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата по делото, допринасят за тяхното
разкриване и са установени по реда на процесуалния закон. От друга страна,
доказателствените средства служат за възпроизвеждане в наказателното производство на
доказателства или други доказателствени средства, като не се допускат такива, които не са
събрани или изготвени при условията и реда, предвиден в НПК. Законът изчерпателно
изброява в чл. 114 и уточнява в следващите текстове видовете доказателствени средства -
гласни, веществени и писмени. С оглед на изложеното съдът не взема предвид депозирани
становища от лекарите по преписката – становище на д-р К. (л. 33); становище от д-р К. и
ст.м.с. И. (л. 41); становище от д-р Д. (л. 42), становище от д-р П. (л. 43), тъй като те по
същността си представляват гласни доказателства, които следва да се съберат чрез
способите, предвидени за това в НПК, а именно непосредствен разпит на свидетеля. Съдът
обаче не намира причина да не кредитира представените епикризи, както и Становището на
Комисията по качеството към ***, тъй като те имат характеристиката на официален
3

документ. Съдът даде вяра и на справката направена от д-р К. именувана като становище
във връзка с настаняването на пациенти л. 32 като тази справка се подкрепя и от
представените епикризи за настаняване на пациентите през месец август 2017г.
От правна страна:
С тъжбата е повдигнато обвинение по чл. 148, ал. 2, предл.първо, вр. чл. 148, ал. 1, т.
3, вр чл. 147, ал. 1, предл.първо от НК като се твърди, че на 14.10.2020г. в гр. Бургас В. К.
М. е депозирала писмено изявление до Управителя на „***“ – Бургас ЕООД, с което
разгласила клеветнически твърдения спрямо тъжителката П.Х. Т.-П. ЕГН **********, като
заявила, че на 28.09.2020г. в гр. Бургас, пред сградата на „***“ – Бургас ЕООД П.Х. Т.
изрекла „грозни думи“, използвайки изразите „глупости“ и „глупаци“, адресирани до
непосочени в оплакването лица, както и че на неустановена дата в гр. Бургас в болнична
стая, находяща се на етаж 9 на сградата на *** АД П.Х. Т. злословила срещу д-р Х. и д-р Н..
За да се признае подсъдим за виновен, съдът следва да установи всички признаци от
обективна и субективна страна на състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение.
Разпоредбата на чл. 103, ал. 1 НПК възлага в тежест на частния тъжител да докаже
обвинението по дела, които се образуват по тъжба на пострадалия. Съдът има правомощие
да признае подсъдимия за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин.
В случая съдът не установи деянието да е съставомерно.
На първо място следва да се посочи, че се касае за едно деяние, тъй като се сочи, че е
осъществено чрез депозиране на оплакване до управителя на ***.
Непосредствен обект на престъплението клевета са обществените отношения,
свързани с честта и достойнството на човека в аспекта на обществената им оценка за
пострадалия. Изпълнителното деяние на клеветата се осъществява чрез две форми –
разгласяване на позорно обстоятелство и приписване на престъпление като под разгласяване
следва да се има предвид довеждането му до знанието на широк кръг от хора.
В случая се сочи, че от подсъдимата е било разпространено позорно обстоятелство,
което е засегнало честта и доброто на частния тъжител в обществото. Позорното
обстоятелство, за да е такова, трябва да е недостойно от гледна точка на общоприетите
разбирания на обществото, господстващите морални норми, като трябва да предизвикват
еднозначна обществена негативна оценка.
Предвид даденото определение, съдебният състав след като взе предвид установените
по делото обстоятелства намира, че не се касае за осъществен състав на престъпление, а за
упражняване на правото на В.М. да инициира процедура по извършване на проверка.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на
жалби, предложения и петиции до държавните органи, а чл. 39, ал. 1 от Конституцията
предвижда, че всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Съгласно чл. 39, ал. 2 това
право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от Конституцията всеки има право да търси, получава и
разпространява информация, но осъществяването на това право не може да бъде насочено
срещу правата и доброто име на други. Изрично чл. 56 от Конституцията предвижда, че
всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или
законни интереси.
Тези принципи са прокламирани и в ЕКЗПЧОС като в чл. 10 е предвидено, че
„1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата
на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без
намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. ... 2. Ползването на тези
свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено
4

от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената
сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за
защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за
предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и
безпристрастността на правосъдието.”
Според съдебната практика на Върховен съд и Върховен касационен съд (реш. № 209
от 18.05.1982 г. по н. д. № 209/1982 г. ВС, І н. о.; реш. № 347 от 25.09.2009 г. по н. д.
№ 372/2009 г. ВКС, І н. о.; реш. № 418 от 12.11.2009 г. по н. д. № 458/2009 г., ВКС, III н. о.;
и реш. № 452 от 12.10.2010 г. по н. д. № 411/2010 г., ВКС, III н. о.), изявления направени в
писма, жалби или показания до властите, не могат да се считат за „разгласяване” по смисъла
на чл. 147, ал. 1 от НК, защото техните автори не възнамеряват да навредят на репутацията
на лицата, за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалби, да докладват
нередности или да търсят помощ от властите.
С решение от 12.07.2016 г. по делото Маринова и други срещу България (жалби №№
33502/ 2007 г., 30599/ 2010 г., 8241/ 2011 г. и 61863/ 2011 г.) е признато нарушение на чл.
10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС;
Конвенцията) на свободата на изразяване на мнение. Европейският съд по правата на човека
приел за осъдената, че „признаването за виновна и осъждането на жалбоподателката
представлява „намеса“ под формата на „наказание“ в нейното право на свобода на
изразяване на мнение … и единственият спорен въпрос е дали жалбоподателката е можела
да предвиди в разумна степен за конкретните обстоятелства, че може да бъде осъдена за
клевета във връзка с твърденията които прави.“ Съдът е посочил още, че „… твърдения,
направени в жалби или показания пред властите не могат да се разглеждат като такова
„разгласяване“, тъй като техните автори не възнамеряват да накърнят репутацията на
лицата, за които те се отнасят, а да упражнят правото си да подават жалба да докладват
нередности или да търсят помощ от страна на властите .“
Излагайки своето становище в писмено оплакване до Управителя на *** М. не
разкрива позорни обстоятелства, нито преписва престъпление, а сочи за своето отношение
към поведението на П.Т. и задава въпрос дали това е отношението, което е дължимото. Не е
доказано по делото подсъдимата съзнателно да се стреми да навреди на тъжителката.
Конкретното съдържание на думите и изразите, използвани от подсъдимата в
инкриминираното оплакване, представят нейния стремеж за съдействие от Управителя на
***, в рамките на неговите правомощия да извърши съответна проверка и не е осъществено
инкриминираното с тъжбата престъпление клевета.
Този състав счита, че проверка по отношение на длъжностно лице, инициирана от
жалба на гражданин, не може да бъде разглеждана като неправомерно засягане репутацията
на проверяваното лице, доколкото правото на жалби на гражданите е конституционно
закрепено (чл. 45 от Конституцията на Република България) и упражняването му е с цел да
се потвърди или отхвърли твърдението на жалбоподателя. Деянието, с което е депозирано
оплакване до компетентен орган Управител на *** не е имало за цел да накърни репутацията
на частния тъжител, нито да доведе до някакви негативни изживявания у него или
семейството му, а е израз на упражнено право на жалба и като такова не е обществено
опасно и не е престъпно. Извършеното не носи белезите на обществена опасност и
противоправност и не съставлява „клевета” по чл. 148, ал. 2, предл.първо, вр. чл. 148, ал. 1,
т. 3, вр чл. 147, ал. 1, предл.първо от НК, която да обуслови носенето на наказателна
отговорност, респективно, не представлява деликт по чл. 45 ЗЗД, който да послужи като
основание за заплащане на обезщетение за вреди.
С оглед на изложеното настоящият състав на БРС след като намери, че деянието не е
съставомерно призна подсъдимата за невиновна и я оправда по повдигнатото обвинение.
5

По гражданския иск:
Като пряка функция от оправдаването на подсъдимата по обвинението за извършени
престъпления е и отхвърлянето на предявения граждански иск.
Отговорността за непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се поражда при наличност на
противоправно деяние, извършено от ответника, вреда, вина и причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
В настоящия случай, тъй като по делото не се установи противоправно деяние, то не
може да се приеме, че ответникът по иска – подсъдимата е извършила деликт. При
положение, че за наличието на деликта по чл. 45 ЗЗД е необходима кумулативна даденост на
всички предпоставки, то и липсата на противоправност на деянието води до
неоснователност на иска и същият беше отхвърлен.
По веществените доказателства:
Такива не са представени по делото.
По разноските:
С оглед обстоятелството, че подсъдимата бе призната за невиновна в извършване на
вмененото престъпление, то и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на частния тъжител. В случая подсъдимата се представлява от
упълномощен защитник като в първо заседание е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е договорено възнаграждение 400 лева и е посочено, че е заплатена
сумата в размер на 200 лева, поради което и съдът осъди частния тъжител да заплати на
В.М. сумата в размер на 200 лева – разноски за упълномощен защитник.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
6

Номер на акта:	46
Дата:	5 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20212120202345
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Присъда по дело №2345/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите